Колко "различни" трябва да са децата в училище - относно смартфоните

Абе къде ги виждате тези фукащите се с дрехи, маратонки, и др неща? Дайте някой пример от фейса. От тая тема насам взех да се оглеждам верно ли толкоз много хора парадират с какво ли не - ми не виждам около мен фукни, нито във фейса, нито никъде. Това тука ми мирише на нещо друго.

За фейса не зная, но иначе и около мене няма парадиращи.

Облякъл някой нещо си, какво парадиране е това?

Явно не обръщате внимание. Тези неща не са виртуални, те са реални. Аз казах, че не говоря за дрехи, говоря за словесно парадиране, неподкрепено с абсолютно нищо реално. 

Е ти под парадиране какво разбираш? Не е като да си залепи някой бележка на челото...
Просто едно дете констатира разликата в цената и марката на дрехата или телефона или друго,
в сравнение с друго дете. Това не е ли парадиране?
Щото не е като да каже "Моето е по-хубаво от твоето" и толкоз, то се говори конкретно в цени,марки,места и държави от където е закупено "нещото"...  

Искаш пример от фейса,ама не мисля за морално да давам линкове към хора които не са ме упълномощили да го правя, иначе имам пример на майка и дъщеря(дете от класа на сина ми)

И аз си мислех, че парадиращите са малко и то хора, които няма с какво друго да се покажат, но се оказа, че в новото училище на дъщеря ми, кой с какъв модел смартфон е и колко струва е основна тема за разговор.
И направо не знам как да коментирам въпрос на дете в 5 клас - Ти защо нямаш смартфон? Май около игрите в смартфона нормалното общуване започва да им липсва на някои деца!

Точно интернетът е много важен. Ако детето ти пътува в чужбина например, да ти се обажда по телефона ще ти излезе няколко стотачки и пак ще си мери думите. А по безплатен Wi-Fi можете да си пишете или говорите през скайп с часове съвсем безплатно.
Правят се и всякакви справки. Последно трябваше да качваме една роднина на рейс в Железница и хлапката веднага влезе в интернет, видя разписанието и се оказа, че няма смисъл да чакаме.
Отделно, че щерката на практика не говори, а си обменят информация с дружките по скайпа, пак безплатно.

Ако сме преминали на дрехите вече  , то има такива и деца и възрастни доволно, не са само момиченцата, ами и момченца. Да се обсъжда кой каква марка парцал си цопнал и за к'ви пари си е чисто парадиране. Аз, като си купя яке, последната ми мисъл е да го обсъждам, особено какви пари ми коства, каква марка е и от какъв магазин е и то особено ако никой не ме пита. Купувам, щото имам нужда и/или ми е допаднало и нося. Толкоз.
Да кисне детето ти цяло лято на село или вкъщи, ти да имаш доход от 500 лв. и да му се купи телефон в І клас за същата или по- висока сума, като то основно го вади да го показва, т.к. в училище е забранено, примерно, да се звъни, да се пуска музика, да се ползва изобщо в час и да набляга по няколко пъти на това, как останалите имат боклуци- за мен това си е чиста проба парадиране и няма нищо общо вече с нуждите, поне не и с тези, свързани с телефона. Има връзка с други нужди, обаче. Та качествен такъв продукт има и за по- малко пари и не е задължително да се ръснеш с много, за да се почувстваш О.К. Ако това те кара наистина да се чувстваш значим, аз също държа да си остана с мнението за налично парадиране и запълване на други липси.

Телефон с възможност за ползване на интернет почва от цена 250.00 лв., примерно, не е задължително да е от 500 и нагоре. Тук вече не става въпрос затова, дали децата имат нужда. Имат, с възрастта нуждите стават и по- големи. Ставаше въпрос за това дали някои "парадират" и кои. Ами да, има такива.
 
Не мога да давам примери с познати деца тук. Не е редно.

Смартфоните са безплатни тук .
Вземаш си най-новият модел ,плащаш договор с фиксирана сума за две години с 2000/5000 безплатни минути и нам какви си екстри и ползваш. След една година ти проглушават ушите със звънения с оферти и предлагат още по нов телефон или таблет за някой от семейството ти и така снабдяваш мъжа ,децата и т.н. Ако  мъжът ти си е взел отделно друг договор ...правете сметка колко телефона могат да се притежават.
Това не е повод за гордост, а такава общоприета практика,че никой не се впечатлява от телефоните навън.
Друг е въпроса,че можеш и 5 години да си караш със същия апарат и да не вземаш всяка година по два нови ..

Това, за което говорите са нормални неща за тийнвете - те се съревновават във всичко, най-важното за тях е да са по- от останалите. Ако не са телефоните ще е нещо друго - ще си мерят тетрадките, моливите, оценките, кой колко цигари е изпушил, на кой родителите какво имат, кой има повече точки на състезанието. Нищо ненормално няма в това.
Ама това май вече го минахме  в темата

Ставаше въпрос за надцакване на малки деца в начални класове с цени и марки на апарати, очила /дадения конкретен пример/, дрехи, което лично за мен не е нормално, но виждането мое си е такова.
Оценката все пак е на детето. Не мога да сравня изобщо това със състезанието "кой има най- скъп телефон". Дадените за поредната придобивка пари нямат нищо общо с него, обаче. За надпушване аз нямам спомен да сме се състезавали, нито за тетрадки, но вероятно си има и такива индивиди. По вида на състезанията им ще ги познаеш. 

  Абсолютно!

Да, така е. Кой с каквото може и с каквото има. Но това не означава, че единия фукльо е по-лош или по-добър от другия 

За съжаление това са нормални неща за родителите, които дават мило и драго за да белстят поотделно или заедно с децата. Та и децата се научават да се фукат на 6-7. Аз не им казвам тийнове тогава. На 13-14 като настъпват споменатата възраст вече ако, им е останал ум, вече са много над това... или съвсем надълбоко...

Може да го намираш за нормално, но /като половината пишещи тук/ няма да как да се съглася с теб. Дори да приемем, че има люшкания в тийн годините, бутането от мама и тати в центъра на наддаването кой е по- и най- не е нормално.

ще ме извинявате, ама всяко обобщение е тъпо

ще дам и пример - дъщеря ми споделила с приятелка в детската, че лятото е ходила на аквапарк и се е пускала по цунамито с майка си и баща си, приятелката й измислила, че е ходила на същия аквапарк и сама се е пускала на цунамито, а родителите й сигурно мислят, че сме фукльовци

или друг пример - днес сина ми се прибира от училище - казал на дете от класа, че е ходил на 3Д кина да гледа Смърфовете 2, пък то му казало, че е гледало и Смърфовете 10

няма да продължавам, защото става въпрос за 3Д телевизор и почивки из страната

е, няма да спра да ходя на почивки, няма да водя децата си на места където им е интересно, нито на кино, нито ще си продам телевизора, само защото когато детето се прибере в къщи и сподели, че Иванчо има 3Д телевизори, родителите му мислят, че Иванчо е фукльо и техните не си плащат сметките в магазина, за да му купят такъв телевизор  

да, децата се хвалят, но по някога просто споделят, миналата година щерката ме питаше, от къде й купувам дрехите, казах й, нямаше драма, но няма и да й кажа, че са от втора употреба, за да не се засегне някое дете, като каже. Защо ли ме питаше, ами има много обяснения - например днес като се събличаше за художествената едно детенце поиска от майка си същата блузка като нейната, а майката попита, от къде е - може пък някое дете да я е попитала, от къде й е някоя блуза, за да й купят и на нея, но не - това са хвалби с марката...

и няма да спра да купувам хубави дрехи за децата си - и не за да се големея, ами защото са качествени и не се измятат при първото пране - а, мерси да ми паднат щампите или да се разпадне блузата, но това най-вероятно е големеене...

забравих - от първи клас давам на сина си по 2 лева дневно /не знам дали са много или малко/, в първи клас ги изхарчваше всичките /или ги подаряваше/, втория срок на втори клас започна да връща по левче, а онзи ден - началото на трети клас, му дадох 120 лева да си плати занималнята за септември - ами плати си я детето и ресто върна 2,50 лева...

говорене му е майката и никакви крайности не са добре според мен!

А аз не съм никак първа младост, как пък не съм чула някой да назовава точно марката на кюлотите си.
Може и да е странно, но не съм чула никога някой да се хвали коя точно марка са му дрехите, а не е като да не комуникирам и с доста заможни хора.

Детето ми също не знае марките на дрехите си, да не говорим, че не знае още и марките на колите, различава не повече от 4-5.

Не съм чула нито в ДГ, нито в училище някой да поднася информация специално относно вещите си.

Дано не прозвучи зле, но си мисля, че май го има обратното- понякога се налага "да стъпваш на пръсти" покрай околните, за да не се засегнат от иначе нормални и естествени неща.