В момента чета ... 21

  • 44 267
  • 753
# 555
И аз съм от тези, които "На изток от рая" не ме впечатли кой знае колко. Чела съм я два пъти - веднъж в по-ранна възраст и един път на "дърти години"  Laughing . И двата пъти ми беше трудна за четене и не ме грабна. Ако това ме прави неграмотна и незряла, така да е  hahaha !
Не всичко е до възраст; всичко си е до вкус.
Виж целия пост
# 556
Ей, така ме е грабнала "Пазителката на гълъбиците", че направо ме е стиснала за гърлото! Много ми харесва книгата и искрено съжалявам, че не мога да обличам в думи впечатленията си и да правя хубави анализи като много от вас...
Виж целия пост
# 557
 Аз ще започвам "Слепота" на Сарамаго. Помня вашите отзиви, ще споделя  и моите след прочитането й.

Вени, записвам си за прочит "Пазителката на гълъбиците". Не си първата, която я хвали.  Hug
Виж целия пост
# 558
И аз съм от тези, които "На изток от рая" не ме впечатли кой знае колко. Чела съм я два пъти - веднъж в по-ранна възраст и един път на "дърти години"  Laughing . И двата пъти ми беше трудна за четене и не ме грабна. Ако това ме прави неграмотна и незряла, така да е  hahaha !
Не всичко е до възраст; всичко си е до вкус.

Стайнбек не само си е труден за четене, но и книгите му са много тежки. И "На изток от рая", и "Като мишките и хората", и особено "зимата на нашето недоволство" са си направо предизвикателство. Въобще, има автори, които предпочитам да им гледам екранизации, отколкото да ги чета.
Виж целия пост
# 559
Ей, така ме е грабнала "Пазителкита на гълъбиците", че направо ме е стиснала за гърлото! Много ми харесва книгата и искрено съжалявам, че не мога да обличам в думи впечатленията си и да правя хубави анализи като много от вас...

Вени, много добра книга, нали? Четох я в началото на година. И мен много ме впечатли. Доста по-късно прочетох информация, че авторката доста години е работила над книгата, събирала е данни, сведения, за да изгради толкова пълнокръвни героини. Всяка една от тях ми стана любимка. Тази книга, тези жени и техните истории за пореден път ми показаха силата на човешкия дух и че трябват сили дори и когато скърбим. Всяка следваща история е все по-завладяваща, нали?
Виж целия пост
# 560
Елинка, да, много е хубава! Страхотен разказ за скръбта, за любовта, за прошката, за вярата, за болката... за толкова много неща разказва!
Нели, ако ти попадне, прочети я, мисля че би ти допаднала много.
Виж целия пост
# 561
Свърших с "Принца" на Сафон и започвам
Виж целия пост
# 562
Документална е.
Виж целия пост
# 563

И аз не можах да харесам "Сто години самота", ама ще й дам пак шанс някога. Ще усетя кога ще съм готова за нея и дали ще мога да я смеля както трябва тогава.
Нели, мислиш ли, че при втори прочит ще я харесаш  Wink  Hug
Аз два пъти съм я чела /май са три, ама не помня/, ще й давам следващ шанс. Много ще станат, нали?  Mr. Green

Нели, мисля, че няма смисъл да се мъчиш повече.  Hug
Специално тази книга според мен или я харесваш от първия път или никога. Някак цялата е като едно усещане, а не че има нещо толкова за разбиране. Не знам как да го обясня точно.

Иначе и аз съм от зарязалите "Параграфа".  Mr. Green
Виж целия пост
# 564
От Маркес съм отвратена и очарована едновременно! Всеки път се заричам, че повече Маркес няма да чета, и все напразно.
Виж целия пост
# 565
Стайнбек не само си е труден за четене, но и книгите му са много тежки. И "На изток от рая", и "Като мишките и хората", и особено "зимата на нашето недоволство" са си направо предизвикателство. Въобще, има автори, които предпочитам да им гледам екранизации, отколкото да ги чета.

Ми на мен никак не ми беше трудна за четене "На изток от рая", напротив, увлече ме със сюжет, привлече ме с мъдрост  Grinning
Друго не съм чела, но ще - имам "Улица Консервна" вкъщи.
Виж целия пост
# 566
Прекрасно четиво, типично английско- мрачно и забулено в тайна, се оказа "Къщата на съня" на Джонатан Коу.
Виж целия пост
# 567
Продължавам да чета "Преди да заспя" - Стивън Уотсън , но я чета много бавно, защото ужасно много ми харесва, държи много под напрежение и всичко е така добре забулено в загадки
Виж целия пост
# 568
    Четох "Сто години самота" като студентка и не бях нито очарована, нито отегчена. Така я усетих тогава и повече не съм я препрочитала.
     Преди няколко дни приключих с "Танго" на Робърт Джеймс Уолър (авторът на "Мостовете на Медисън"). Хареса ми като цяло, макар че първата половина ми беше по-интересна от втората. Заглавието пък има много малко общо със съдържанието, очакванията ми не останаха оправдани. Няма да навлизам в подробности, за да не издам историята.
      В момента чета "Чарлс Стийт 44" - Даниел Стийл на английски. Харесвам книгите й за разтоварване, общо взето са написани по една схема - главният герой преживява раздяла, болест или трагедия и после се възстановява.
Виж целия пост
# 569
"Танго" и аз през цялото време се чудех защо се казва така. Може би заради едни сцени, описвани в началото на всяка глава, които така и не разбрах защо бяха сложени - сигурно с цел да се оправдае заглавието  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия