Православието като начин на живот 2

Казах вече, че храмът не е част от връзката ми с Бог, нито духовниците, нито църковната институция.

И в предишните си постове споменах, а и смятам, че за много хора това е валидно, че човек започва да търси и намира път към Бог, когато е в безизходица. Като правило болестите, нещастията и несполуките са тези, които ни карат да се замислим, да прозрем и да положим началото на нов живот. Повтарям се, но точно за това писах, че понякога доброто за душата е зло за тялото и обратно, и аз лично приемам тези събития просто като светофар, като сигнал, че бъркам посоката.
Такъв е и личният ми опит.

zazo, тук те подкрепям напълно .
Според мен духовниците трябва да говорят с простички думи и от сърце, защото силата на християнството е в истината, а не в умните фрази. Само думите казани от сърце стигат до друго сърце.

Подкрепям темата, свързана с Деня на народните будители, която предлагаш за обсъждане.
Мисля, че Жени ще я постави на дневен ред с наближаване на 1 ноември .

Денят на народните будители е празник на онези, които са призвани да просвещават, да учат, да наставляват народа. В това число са и преподавателските кадри, които подготвят семинаристите и богословите (т.е. бъдещите свещеници). Вярвам, че ако те са на ниво и учат студентите по начин адекватен на съвременната обстановка, то ще имаме добре подготвени свещеници. За съжаление нещата съвсем не стоят така в средните и висши духовни училища, но това е недостатък изобщо на образованието. Както беше казала една руска педагожка, проблемът на днешното образование е, че то не образова, а само преподава науки (думата "образовам" означава "формирам образ у човека", т.е. възпитавам).

За съжаление и в богословските факултети се преподава наука заради самата наука... Смешно ми става като си спомня някои съвсем архаични похвати, които са ни преподавани в БФ и то тъкмо по отношение на проповедта. И не се учудвам, че чувам подобни проповеди днес  и от по-млади свещеници (в повечето случаи четени от някой сборник, макар че и авторските имат същия "почерк"). Съмнявам се някой от по-младото поколение да се трогне от тях. Не трябва да се успокояваме от факта, че по-старото поколение ги слуша - това в повечето случаи е от добро възпитание, а не от интерес. Много жалко наистина.

И да ги слуша старото поколение, в големия си процент не ги разбира! За подрастващите въобще не може и дума да става да се заслушат дори.

Ако преди на хората са им били достатъчни притчи и метафори като дяволи, пришествия, страшния съд и прочие, за да формират първичен страх, въз основа на който да спазват десетте божи заповеди и да водят християнски живот, днес това само отблъсква съвременния човек, защото  - да, ние сме мислещи. Не ни е достатъчно някой нещо да ни каже и ние просто да го приемем със сърцето и душата си. Прекалено много сме лъгани, прекалено много портиворечия има в чисто исторически план по много въпроси, свързани с религията в цял свят.

Наистина ви приканвам, хайде някой да ми разтълкува какво стои зад думите на Христос "ако те ударят по едната буза, обърни и другата". Защото този израз съм го чувала хиляди пъти като довод, че това са пълни глупости и едва ли не религията превръща хората в немислещи роби...

Зазо, тълкуванието е, че когато те ударят за доброто, което правиш, да се сетиш за греховете си, които си извършила (лявата страна), и да го приемеш като заслужено. Това мисля, че в св. Йоан Златоуст съм го чела, но не съм съвсем сигурна за източника.

Симпатикония, като как виждаш да стане промяната в църквата и богословския факултет с наличните ресурси, както човешки, така и финансови?

Серафима, чела съм това тълкувание в книгите на архим. Серафим (Алексиев)
В подкрепа на казаното от теб, мога да добавя още нещо:

Плесницата се удря обикновено с дясната ръка, като отсрещният човек поема удара с лявата буза. Дясната ръка е по-силната и точна ръка на човека, затова и удряме с нея, особено когато сме убедени, че въздаваме справедливост. Всъщност никой не удря, без да е напълно убеден, че е прав  . Може би затова в руския език дясната ръка се нарича "права" ръка ("правая рука" - т.е. "ръка, която (трябва да) върши правда").

Реално погледнато в свещения текст съвсем не става дума за справедлив удар по нас - този, нанесен с дясна ръка (правата ръка), който попада върху лявата ни страна (заради греховете ни). Ако четем внимателно ще видим, че в Мат. 5:39 се говори за друг случай: "Аз пък ви казвам да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата". В случая Христос не оправдава несправедливостта, напротив - Той я нарича "зло" съвсем ясно.  По-скоро ни увещава да превърнем злото в добро, като приемем удара като справедлив, обръщайки и лявата си страна (т.е със смиреното съзнание, че сме грешни и виновни, и в Божиите очи със сигурност заслужаваме много по-голямо наказание от това, което търпим сега).

Според мен има и друг, чисто психологически момент в този случай - известно е, че колкото и да сме гневни на някого, когато той приеме със смирение нашето обвинение (справедливо или не), то гневът ни секва наполовина ... или съвсем се стопява. Много често дори след това се чувстваме виновни, че сме избухнали, нагрубили или ударили виновния.

Ето един пример как смирението (доброволното понасяне на несправедливостта) може да принесе полза и на двете страни. Лично аз виждам в тези евангелски думи Божията премъдрост, която има за цел да се спасят всички.  Иначе по човешки погледнато какво се получава - удрят ме, на свой ред удрям и аз, после следва нов удар... и злото прогресивно нараства, особено ако се намесят и други помагачи да ни разтървават....

Не знам дали е точно по темата, но за мен вярата във врачки, есктрасенси, баячки, ходжи, астролози и магове също е суеверие. Ширят се дъновисти, почитатели на Ванга и пр.

Българския неопаганизъм - видео:

 Зазо, много истина има в част от твоите думи, но ми се иска да споделя с теб и с всички, този цитат от тази статия. Тя, цялата заслужава да бъде изчетена. :

 "На истински вярващия човек  принадлежи сладкият мир на сърцето, който идва от отсъствието на празноти и пропуквания, както и   равновесието, прямотата, точността, истината и любовта. Ако човекът не е мирен, не може да бъде мироносец и миротворец, след като по думите на св. Серафим Саровски трябва да имаш мир, за да го предадеш и ако имаш мир, цялото творение ще ти се подчини и хиляди хора ще се спасят."

 Ето и интересни и точни разсъждения за Истината на православието. Също и - Християнството – религия или Църква?. Може би ще се подразниш, че пак говорим с чужди думи, но нашите думи не могат да се сравнят с опита на светите старци или с духовното просветление на хора, изследвали и занимавали се с тези неща. Ние тук не изхождаме от собственото си его и от мисълта, че всичко знаем и имаме всички отговори. Отговора го имаме в сърцето си. Знам, че и ти го имаш  Преди време и аз имах страшно много въпроси, същевременно исках да науча всичко сега и веднага. Но знанието идва постепенно, иначе бихме повярвали повече в себе си, отколкото в Бога. В този ред на мисли и аз така не разбирах църковните богослужения и не им обръщах много внимание. С времето това се промени и вече наистина усещам храма Божий дом. Но продължавам да се уча и да откривам нови неща.  А за църквата- имаме такава църква, каквато заслужаваме и каквито сме ние.

 Съжалявам, че пак не говорим по темата, която е твърде важна, за да я пренебрегнем. Суеверието е на всяка крачка, зад всяка врата и е тук от много отдавна, още от нашите пра- пра- баби и дядовци. То така се е сляло с ежедневието ни, че често не го забелязваме. Хората масово бъркат суеверието с вярата. Затова е важно да се говори за това. Хората просто не знаят, нямат информация. Ето една статия- Суеверието убива вярата.

Да подложим за втори удар и другата буза е притча, която задава основните принципи за справяне с насилието, а именно:
- прекъсване на "спиралата на насилието"
- прекъсване на насилието с ненасилствени методи

Това са изключително важни постулати. Те предполагат наличието на правна основа на цивилизованите общества. По това можем да определим дали една общност,  е цивилизация или племе. Общност, при която след насилие следва насилие, следва сложните пътища на личната, родова и племенна вендета с векове, след което е невъзможно да се докаже моралното превъзходство на нито една от страните.

Винаги се изумявам от това как хората отиват на врачки, екстрасенси, ходжи и прочие - така, сякаш отиват до магазина. "тя ми позна"- но как позна, защо- няма значение. А че е навредил/а по друг начин- пак няма значение. Суеверието за червения конец - кажете ми- не е ли простичко- Как е възможно една връв да те предпази от нещо?    Синьото око сега стана по-"модерно"... Изобщо сме уникална смесица между езичество и християнство в България...

Ей това също е пълен абсурд: суеверието за сините очи- че урочасват. Какво са виновни хората, че са се родили, горките, със сини очи?! А че има урочасване- има- щом има молитви против уроки. Но мисля, урочасването е следствие на човека и мислите му, не на цвета на очите му.

Ето по темата http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?t=245 - видя ми се интересно, но самата аз не успях да прочета всичко.

Зазо, голяма опасност е да не вярваме, че има зли сили и пришествие и страшен съд. Съд има за всекиго. Мисля, че много хора се сблъскват със злите сили именно след като попаднат на окултни практики - врачки, екстрасенси, йога, рейки и какво ли не още. Клопките са много. Много такива хора се обръщат към църквата за избавяне от тези зли сили. Съвременният свят, с неговото безбожие и интерес към материалното и забавленията отвлича вниманието ни от факта, че има зли сили, че има вечен живот и ние трябва да се потрудим за спасението си.

Всъщност се отказвам да публикувам тази статия. / За Мотовилов и св.Серафим Саровски във връзка с някои небезобидни съмнения на Мотовилов/Едно че е тежка статията, друго- че наистина съм спряла да споря и да се опитвам да доказвам нещо ,свързано с вярата,на който и да е.  
Лека нощ на всички!

Суеверията нахлуват в лесно в уплашената и самотна душа и не бива я съдим за това. Преди да се присмеем някому, че е потърсил помощ от някой шаман, трябва да сме сигурни, че сме сторили всичко, за да му помогнем ние, включително и да имаме готовност да му простим, че го е направил. Трябва да сме сигурни, че той има навиците и информацията, че край него има енория, има общност и пастир, които биха могли (и искат!) да го утешат и упътят, пък чак тогава да речем: ти бъркаш.

Не всички хора, които търсят упование другаде са избягали от храмовете, по-скоро не са били упътени към тях, а пък може и да са били прокудени.

Трудно е да се намери път към всяка човешка душа, zazo, и не всички клирици умеят да го правят - те са хора, несъвършени като всички нас. Много е важно този процес да бъде двустранен.

Напълно съм съгласна, Куркума.

Но кой прокужда хората от храма? Кой трябва да ги упъти натам?

И се опасявам, че духовниците обслужват само собствената си вяра. Опасявам се, че с действията си и наложените практики, самата църква спомага да се поддържа суеверието у хората. Знаете ли, колко много хора споделят великата глупост „Не вярвам в Бог, но ме е страх от него!”??? Колко много хора от чисто суверение, а не водени от искрена вяра, в трудни моменти отиват в църквата и палят свещ? Да се каже, че всичко е направил по въпроса.

Заболее например близък или детенце. Първо задължително тичаш по доктори. Най-добрите и най-скъпите, които можеш да си позволиш. Но положението се влошава. После се хуква по всевъзможни народни церители, билкари и хомеопати. Ако и те не помогнат, на ред идват врачките, баячките, рейки лечители, индийски гурута ... до безкрай. И вече като последна инстанция и без особена вяра – абе, чакай да запаля една свещ и да се помоля. И каква му е молитвата на този човек? Просия! Дай, Боже, здраве! А когато се случи непоправимото и болният почине, тогава се започва с търсенето на сметка  по цялата верига – лекарите са некадърни, лечителите и ясновидките стават шарлатани, а Бог  - Бог е автоматично обявен за несъществуващ. Защото не е помогнал, не е спасил. Това не е вяра. Ето това е суеверие!

Вярата е промяна. Вярата е еволюция, развитие. А хората не искат да се променят. Искат просто някой да им уреди да са здрави, осигурени, щастливи. И всичко това в чисто материален и физически план. И ще ме прощавате за думите, но църквата с всички сили спомага за този начин на мислене /и живот/.

Пример - бабичката на входа на църквата записва срещу няколко левчета имена за молитва за здраве. Ти просто минаваш и точно както си купуваш половин кило сирене, си купуваш някой да се помоли за теб и близките ти. А щом се прави официално в храма Божи, значи е редно. И това на подсъзнателно ниво подклажда липсата на желание за промяна, за развитие.

Друг пример – за всеки проблем отговаря отделен светец. Църквата разпарчетосва вярата ни, точно както медицината е раздробила телата /и душите ни/ по кабинети – УНГ, ортопед, кардиолог...

За една част от нас Бог е умрял /за справка – Божи ГРОБ!!! Знам, че ще ми опонирате, но подобни понятия се вкореняват в подсъзнанието ни и си действат/. В най-добрия случай, той е някъде там на небето. А тук – тук е отчето от църквата и иконите на светците. Плащаш, палиш свещ, поръчваш си освещаване на офиса, кръщене на детето... Точно в стил „Не вярвам в Бог, но ме е страх от него”. Изповядваш се и ти опрощават греховете. От утре? От утре можеш да започнеш от начало до следващата изповед.

Другата велика заблуда – Бог е жертвал собствения си син Христос, за да изкупи чрез смъртта му нашите грехове. Това е представата на хората за смисъла на разпятието Христово. Това знаят. А това какво говори – той е умрял, жертвал се е заради нас. Ние съответно сме пречистени, простени и си грешим отново на воля. И чакаме следващия Спасител! От тази теза ще се породи ли у някой желание за промяна? Едва ли!

Няма ли да се намери един духовник поне, който да обясни, че Христос просто е дал нагледен и буквален пример да духовно смирение и приемане на божията воля. Само е показал пътя, начина. Ничии грехове не е вземал, не е изкупил, особено пък на нас, следващите поколения!

По тази логика всеки може да се оправдава със своето несъвършенство за абсолютно всичко. Не става така. Аз мога ли да кажа - сгреших, шефе, защото съм несъвършена! Ще го интересува ли това шефа ми, за провала в работата? Те това "работят". За това са там. Ако не умее, не му е мястото в храма. Да, трябва да е двустранен процесът, но засега е само от страна на хората към църквата. Ако влезе някой доброволно, щото се е объркал, или воден от суеверие - добре дошъл. Да пали свеща, да си оставя стотинките и по живо по здраво да си ходи. Посоката е объркана. Основната трябва да е от духовниците към хората! И мисля, че всички ще се съгласите с това.

Аз мисля, че който търси- намира.
За да има възкресение, трябва да има гроб- БОЖИ ГРОБ.Нали? Не е ли логично? Ама и за това ли трябва да спорим и да доказваме нещо?Най- вече забелязвам, че започваме да спорим за неща,които са като 2+2=4 за християнството.

Зазо, можем да спорим и до утре, но искам да попитам:1 прочете ли поне едно от нещата,които дадохме като линк.    и поне -2: Четеш ли отговорите, които ние даваме на въпросите, които ти задаваш?

Ти просто си имаш твои мисли, оплиташ се в тях, вярваш в тях като нещо изначално- не приемаш друго мнение. Какво има да пишем повече..  


Колкото до светците- св.Николай е покровител на моряците, защото в живота му има пример, че е помагал на моряци.Св.Ксения пък помага за намиране на работа, понеже е помагала за намиране на работа, както и за намиране на съпруг. Има и различни икони на Божията Майка- които както може да се прочете, могат да са различни неща. Никъде не пише- щом търсиш работа, се молиш само на св.Ксения Петербургска-точка.Както никъде не пише, че на мен, примерно, като ми допада да се моля само на Бога, не мога да го правя. Или ми допада св.Ксения/както си е/ и и се моля не само за намиране на работа ами и при всички трудности, защото просто  я чувствам близка. На друг му допада неговия светец/ чието име носи/, на друг- друг и така. Православието приема, че светиите са застъпници за нас, а Божията Майка, че е най-голямата Застъпница. Така приема нашата православна вяра.