Православието като начин на живот 2

Факт!
Но намираме въпреки, а не благодарение на...

Мила Зазо, има хора, които целия си живот го живеят на въпреки и всичко, което им се случва е на тази основа..Аз живея моя "благодарение на..." и намирам много неща благодарение на....и се чувствам благословена!

Едва ли ще се намери такъв свещеник, защото това, което според теб трябва да проповядва просто не е вярно..Ако е православен свещеник няма как да обяснява такива неща, но пък за сметка на това има толкова проповедници и свободно съчиняващи си канони и правила, че няма никакъв проблем някой такъв да се намери...По отношение на вярата хората така умеят да си съчинават и да си я нагаждат така, както на тях им отърва:) Завиждам им на самочувствието

Понеже ставаше въпрос за функциите на църквата като институция, имам предвид, че намираме път към Бог не благодарение на църквата и духовниците, а въпреки тяхната липса в живота ни.

охо, както винаги полезна дискусия:-) благодаря, момичета;-)
zazo, при всеки е различно -  въпреки или благодарение, няма никакво значение.
Важното е, че сме намерили пътя. Християнството учи да не осъждаме брата т.е. свещениците.
При мен е благодарение:-)
Църквата не е храма, сградата, ние сме църквата. Което показва, че е благодарение на църквата:-)

Мила зазо, когато човек се изповядва трябва сериозно да се е разкаял. Например през великите пости, след 40-тина дни строг пост, четене на духовни книги, молитви. Изповедта не е гаранция, че Господ ни е простил. Изповедта предполага твърдо намерение да се борим със себе си, за да не повторим извършените грехове. Изповед без искрено такова намерение едва ли има голяма стойност.

По отношение на ролята на Господ Исус Христос - Той е нашият Изкупител, чрез Него се спасяваме - само и единствено! Това е централно във вярата. Той е Бог и Човек. Ако не вярваш в това - няма християнство, разбираш ли? Освен това самото богослужение повтаря Неговата кръстна жертва - защото на литургията хлябът и виното се пресъществяват в плът и кръв Христови. Това е целта на литургията, това е същността на вярата.

По отношение на свещениците и духовните лица - тук в София има голям избор на църкви и духовници. Всеки има свободата да избере на кого да повери душата си. Хората обикновено се съветват помежду си - стига да са наистина вярващи и практикуващи християни. Молят се на Бога да ги напъти към подходящ човек. Тези неща не се постигат веднага. Много зависи и ти как ще подходиш към свещеника, как се носиш, дали имаш вид на смирен и вярващ човек, който уважава етикета в църквата. Ако прецениш, че даден свещеник не е това, което търсиш, най-добре потърси друг, докато намериш!

Аз лично в своя криволичещ път съм имала моменти, когато са ми били криви всички в църквата, но след като вярвам, всичко съм изтърпяла. После съм си дала сметка, че проблемът е бил по-скоро в мен. Всъщност ако започнеш да четеш и вникнеш във вярата, започнеш да се черкуваш ежеседмично и да общуваш с хората, след някоя и друга година нещата ще си дойдат на мястото.

Колкото до изповедта и покаянието се сещам нещо от св.Теофан Затворник - цитирам по памет:"Какво е покаянието- ударил  си се и те боли"  Някой ако се сеща, да го напише както е точно.

Серафима, за свещениците- така е. Но както е при всички други неща- и тук няма идеални. И ако търсим такъв, ще има да търсииим.. Не трябва да поставяме висока летва- свещеник не значи ангел.

Казах вече точно какво имам предвид под думата църква. Не храма, а институцията. И как да кажа, че благодарение на църквата съм открила пътя към Бога, като не е така. Аз съм аз, не съм църквата. Семейството ми е семество, не църква. Няма около мен общност от християни, които да са подпомогнали моето търсене.
Как чрез него се спасяваме? Като му се молим ли?
И не се ли молим на Господ? Защото аз само към Него отправям молитвите си?
Сам Бог е казал да не си създаваме кумири, на които да се кланяме, а църквите ни са пълни с икони, пред които палим свещи, коленичим се и им се молим!
Христос е бил син божий, а не Бог. Бог е един! Той е съвършен! Как може несъвършен човек в несъвършеното си и грешно физическо тяло да е Бог? Ако Христос е бил Бог, когато се е оттеглял в пустинята, на кой се е молил? Към кой се е обръщал в трудните моменти, ако той самият е Бог?
И другото противоречие – обяснете ми как всички пишете, че сме изначално грешни, колко грешим ежедневно и как трябва да се каем за тези си грехове, а в същото време твърдите, че преди 2000 години Христос със смъртта си е изкупил всички грехове на всички хора – явно и минали, и бъдещи. Ако това беше така, то след неговата смърт, всички трябваше да сме чисти като росни капки. А не сме! Факт! Значи все пак не е изкупил всичко и следователно трябва да чакаме следващият Изкупител, като междувременно нищо не можем да направим по въпроса с греховете си.  Подобно обяснение внушава на хората, че от тях нищо не зависи, че винаги някой друг ще свърши всико вместо тях. А това, пак повтарям, не подтиква към личностна промяна. Това или насажда страх – за грешките има наказание, или неверие...

Редактирам мнението си с извинение към zazo, сега прочитайки го, ми се струва, че може да звучи обидно по начина, по който го зададох. Ще го задам по друг начин - би ли споделила и описала какъв е Бог за теб като опит, като преживяване, като общение, като живот въобще във вярата, която изповядваш?

Как чрез него се спасяваме? Като му се молим ли?
Не само с молитви, а и с дела - това е основното!!!

И не се ли молим на Господ? Защото аз само към Него отправям молитвите си?
Молим се освен на Господ и на Света Богородица и на другите светии!

Сам Бог е казал да не си създаваме кумири, на които да се кланяме, а църквите ни са пълни с икони, пред които палим свещи, коленичим се и им се молим!
Да наричаш иконите кумири е доста неправилно. Това са образи на хора имали свят живот и издигнали се на друго ниво. Ние не се кланяме на стъклото, дървото, пластмасата или там от каквото е направена иконата, а на изображението. Символика. Ти ако целунеш снимката на детенцето си, хартията ли целуваш или образа?

Христос е бил син божий, а не Бог. Бог е един! Той е съвършен! Как може несъвършен човек в несъвършеното си и грешно физическо тяло да е Бог? Ако Христос е бил Бог, когато се е оттеглял в пустинята, на кой се е молил? Към кой се е обръщал в трудните моменти, ако той самият е Бог?
Исус Христос е Богочовек и е такъв точно, за да може да влезе в слабата ни човешка природа и да усети какво е да си човек...Това определено го прави по снизходителен към нас. Точно тази човешка природа е слабата и точно заради нея се обръща с молитва към своя небесен отец, точно тя го кара да се моли горчивата чаша да го отмине. Ако беше се явил на Земята като Бог всичко щеше да е по - различно и за него и за нас! Молитвите му са започвали с "Отче" в пустинята...
Последен абзац: Преди 2000 години Бог не е изкупил сегашните ни грехове, а ПЪРВОРОДНИЯ грях. Нещата са много различни. Ако не го беше изкупил вратите на рая щяха да са затворени и до днес и никой нямаше да може да се спаси независимо какъв живот води и как се моли! С неговото възкресение вратите на Рая се отварят и с него там влизат включително и праведниците от стария завет.
Не чакаме следващ Изкупител, защото такъв няма. Същия този Изкупител ще дойде още веднъж, а не друг! Този, в когото вярваме ние и на, когото се надяваме...Имам предвид пишещите тук. По въпроса за греховете, които вършим ежедневно, Бог ни е дал свободна воля и разум - изборае напълно наш... И в по предните ти постове установих, че някак си ти се ще да го натовариш с нашите грехове и да го обвиниш образно казано за тях, ама цък..Не е така Обясних нещата по - най простия начин и дано съм била полезна.Все пак и на мен ще ми е интересно какъв и твоя Бог и наистина ще е добре да погледнеш линковете, които момичетата прилагат. Дори и да не съгласиш с написаното, то обогатява някак си

Това да не се приемат светиите и св. Богородица, както и свещениците като посредници между Бога и хората е типично протестантско мислене.  Ако се позаинтересуваме от адвентисти, евангелисти и прочие, ще видим, че те оборват и оспорват именно това.Както и  за свещите.

От друга страна пък католиците издигат в култ св.Богородица, което също не е правилно от православна гледна точка.

 Ние и се молим и я  почитаме  като Божия Майка. Но не я смятаме за Божество.

Зазо, не ми отговори, четеш ли нашите отговори изобщо, както и поне някой линк. Темата е:"Православието като начин на живот"- не е -" Православието- с кое не съм съгласен и защо всички  безразсъдно и наивно вярват в тези неща" Извинявай.

Аз имам два отговора за причината за твоите публикации:

1.Искаш да ни кажеш как изобщо можем  да вярваме в разни фантасмагории, да докажеш, че нещата/Неща, в които християните вярват от над 2000 години/ не са съвсем така и да ни кажеш, че черното е бяло, а бялото е черно....Не се хаби- мисля, че няма да успееш

Причина 2. Самата ти не си убедена в нещата, които пишеш. Подсъзнателно  би искала да те оборим, че да ти помогнем да разбереш къде е истината и да се успокоиш и да спреш да се терзаеш и съмняваш.

3. Би могло да има и вариант 3: Убедена си за себе си кое как е  и ни провокираш.
Хайде сега, обясни ми, чистосърдечно, кое от всичките е.....

Да, със сигурност уклона е натам:) Само като чуя нещо за иконите и за сравнението им с кумири, позовавайки се на Първата Божия заповед и ми е ясно положението

Един конкретен въпрос в темата: някой има ли координатите на човека, който продаваше икони в храм "Св. Николай Софийски" (на ъгъла на Пиротска и Опълченска), вече не е там, а жената, продаваща свещи много грубо ми отговори, че той не бил към църквата и вече повече от година не продава там.

За кумирите - не е първата заповед, но да не издребняваме.

Писах вече, че съм търсещ човек. Чета и слушам всичко, което пускате. С някои неща съм съгласна, с други не. Точно както съм изчела огромни количества литература за останалите религии, книги на езотерична тематика, философска литература, книги опитващи се да обяснят Бог чрез науки като квантовата физика...
Съжалявам ако разстройвам душевния мир на някой с въпросите си и ако не са според регламента на темата - ще спра веднага.

Просто търся смислени обяснения.

Нито искам да оборвам, нито искам да провокирам. Има въпроси, чиито отговори търся. Има определени противоречия в интерпретацията на дадени събития, които смятам, че вредят и отблъскват съвременния човек от вярата. Точно както го отблъсква и църквата като ИНСТИТУЦИЯ.

Ако поради факта, че имам въпроси и не приемам дадени неща, някой ще ме категоризира като сектантка, протестантка, мюсюлманка и прочие - аз съм ОК с това.

За "моя" Бог - с удоволствие ще ви напиша утре! 
Да установим дали са поне преки родственици с "вашия" 

Зазо, всички тук сме с най- добри намерения.  Просто се изказваш малко агресивно на моменти и наистина човек остава с усещането, че ти си убедена в своите си вярвания и нищо не търсиш. Това усещане се затвърждава и от факта, че питаш, а не се интересуваш от отговорите. Искрено се надявам това да не е така и ти наистина да си търсещ човек. Ако си, обаче, лутането между различните религии и четенето на тонове езотерична и философска литература може само да те обърка, не да ти помогне. Ако нещо е отблъснало теб от Православната вяра не значи, че отблъсква всички съвременни хора. Дай Боже да намериш твоя път и той да е правилния.  
 Надявам се, че си добронамерена. Ние тук сме такива.
 Завършвам този пост с една мисъл на св. Николай Велимирович:
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци"

zazo, във http://forums.pravoslavie.bg/ има теми, разглеждащи въпросите, които те вълнуват, като пишат и хора от други вероизповедания и християнски деноминации.

По отношение на въпроса ти за Месия, искам да допълня, че Старият Завет пророкува един Месия. Очакваме и лъже-месия някой ден, но той няма да е истински.
Ето за пророчествата, които са се сбъднали:
http://christianity.about.com/od/biblefactsandlists/a/Prophecies-Jesus.htm