За молитвата трябва да ви разкажа аз едно време в един манастир какви проблеми съм си имал аз с нея и един монах.
Дядо хаджия, разкажи. Ще ми бъде интересно.
Православието като начин на живот 2
- Публикувана: 4 септ. 2013, 20:39 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2014, 15:52 ч.
# 495
19 ноем. 2013, 14:32 ч.
Дядо хаджия, разкажи. Ще ми бъде интересно.
И на мен
Виж целия пост
Дядо хаджия, разкажи. Ще ми бъде интересно.
# 496
19 ноем. 2013, 15:48 ч.
Ами като млад така се случи, че отивам в един манастир (няма да казвам кой е, нито пък името на монаха) и оставам там няколко дни.
Ставам аз на първата сутрин, взимам си молитвеника (този православния) и викам чакай сега аз да ида па да запаля една свещ, па да си прочета сутрешното правило. И отивам в съборния храм на манастира. А вътре на тия дето са като тронове отстрани седнал един възрастен монах.
Запалих си аз свещта, поставих я на свещника и се сврях в единия ъгъл да не ме гледат и започнах да чета от молитвеника сутрешното правило. По едно време идва монаха до мен, докосва ме внимателно и ме пита:
- Сине ти сега ли намери да четеш ?
Аз отначало реших, че съм объркал времето за молитва и го погледнах учудено.
- Амииии - викам му аз - отче, аз станах преди малко и сигурно съм пропуснал сутрешната молитва та затова сега я чета.
- Аз не те питам защо се молиш сега, ако въобще се молиш, ами защо четеш ?
- Ама чета си молитвеното правило и така се моля - отговарям аз едно вече такова объркано и омотано.
- И какво излиза от теб ? - пита ме дядото
- Ъъъъъъ ... какво да излиза ... мииии .... нищо не излиза.
- Аха ... и той се молил представи си. Я тая книга я остави там на стола и идвай с мене. - и нашия ме хвана за ръката и ме повлече там към тия троновете отстрани.
- Така сега, сядай тука - и буквално ме насади на един от столовете.
Седнах аз, ама започнах да гледам като уплашен заек.
- Хайде сега почвай да се молиш.
Е като ще се моля нали станах и тамън да се прекръстя, тоя пак ме набучи обратно на трона да седна
- Казах да седнеш.
- Ъъъъъъъ ама нали ще се моля, как така седнал ?
- Докато се научиш да се молиш така ще си ... седнал. Ще се отпуснеш и ще стоиш. И ако трябва ще чакаш с часове докато някъде там отвътре от теб не излезе оная молитва, която душата ти я иска. То тя сама ще почне да се моли и ще се моли така както тя я усеща. А не да ми четете някакви текстове дето едвам ги сричате. Тая вътрешната молитва е най-важната, а иначе другите там от книжката си ги чети, ама след най-важната молитва.
Ами седнах ... затворих очи и ... нищо бе, абсолютно нищо. Монаха се усмихна и каза:
- То това става бавно ама после е постоянно. Не бързай тук никой за нищо не те гони.
Та си и останах седнал аз сума ти време, докато по едно време вътре някъде в мозъка ми някакъв странен хор просто не запя само и единствено „Господи помилуй !” ама това дето е три пъти като на сугубата ектения. И само това ... „Господи помилуй” и се едно че този хор е някъде вътре в мен и аз го чувам от там ... вътре някъде от мозъка си. Ама ви казвам истински хор.
На другия ден пак се срещаме и:
- Е ... стана ли нещо ? - пита ме той
- Ми нищо какво да стане. Един хор пееше в мозъка ми „Господи помилуй” и само това. - отговорих аз притеснено.
- Е това малко ли е ? Ми тя тая молитва съдържа всичко в себе си.
- Да де ама не беше с моя глас ами някакъв хор.
- Ама излизаше от теб, нали?
- Е да де вътре от мен се „чуваше”
...
Да не продължавам нататък, че разказа стана много дълъг. До ден днешен приблизително след 20 години, аз когато имам възможност винаги произнасям тази мълчаливата и дълбока молитва отвътре. Сядам на стол в стая където няма да има никой, „усамотявам се”, „откъсвам се” от света и лека полека от вътре започва вече и моя глас да произнася някаква молитва. Честно да ви кажа тази молитва някак си я чувствам като нещо лично и съкровено.
Няма да забравя един случай свързан с това. Ходихме с малкия ми тогава син из града да му търся нещо, ама вече не помня какво и минаваме покрай църквата „Света Петка” под софийската митрополия. Влизаме запалваме по една свещичка и слезнахме долу в църквата. Там седнах и пак така се отпуснах за няколко минути. После се прибираме и жена ми пита синът ми „Къде ходихте ?”. А нашия герой „Ходихме на църква и тати седна на един стол и почти заспа. Ама аз знаех, че се преструва защото беше усмихнат.”
Виж целия пост
Ставам аз на първата сутрин, взимам си молитвеника (този православния) и викам чакай сега аз да ида па да запаля една свещ, па да си прочета сутрешното правило. И отивам в съборния храм на манастира. А вътре на тия дето са като тронове отстрани седнал един възрастен монах.
Запалих си аз свещта, поставих я на свещника и се сврях в единия ъгъл да не ме гледат и започнах да чета от молитвеника сутрешното правило. По едно време идва монаха до мен, докосва ме внимателно и ме пита:
- Сине ти сега ли намери да четеш ?
Аз отначало реших, че съм объркал времето за молитва и го погледнах учудено.
- Амииии - викам му аз - отче, аз станах преди малко и сигурно съм пропуснал сутрешната молитва та затова сега я чета.
- Аз не те питам защо се молиш сега, ако въобще се молиш, ами защо четеш ?
- Ама чета си молитвеното правило и така се моля - отговарям аз едно вече такова объркано и омотано.
- И какво излиза от теб ? - пита ме дядото
- Ъъъъъъ ... какво да излиза ... мииии .... нищо не излиза.
- Аха ... и той се молил представи си. Я тая книга я остави там на стола и идвай с мене. - и нашия ме хвана за ръката и ме повлече там към тия троновете отстрани.
- Така сега, сядай тука - и буквално ме насади на един от столовете.
Седнах аз, ама започнах да гледам като уплашен заек.
- Хайде сега почвай да се молиш.
Е като ще се моля нали станах и тамън да се прекръстя, тоя пак ме набучи обратно на трона да седна
- Казах да седнеш.
- Ъъъъъъъ ама нали ще се моля, как така седнал ?
- Докато се научиш да се молиш така ще си ... седнал. Ще се отпуснеш и ще стоиш. И ако трябва ще чакаш с часове докато някъде там отвътре от теб не излезе оная молитва, която душата ти я иска. То тя сама ще почне да се моли и ще се моли така както тя я усеща. А не да ми четете някакви текстове дето едвам ги сричате. Тая вътрешната молитва е най-важната, а иначе другите там от книжката си ги чети, ама след най-важната молитва.
Ами седнах ... затворих очи и ... нищо бе, абсолютно нищо. Монаха се усмихна и каза:
- То това става бавно ама после е постоянно. Не бързай тук никой за нищо не те гони.
Та си и останах седнал аз сума ти време, докато по едно време вътре някъде в мозъка ми някакъв странен хор просто не запя само и единствено „Господи помилуй !” ама това дето е три пъти като на сугубата ектения. И само това ... „Господи помилуй” и се едно че този хор е някъде вътре в мен и аз го чувам от там ... вътре някъде от мозъка си. Ама ви казвам истински хор.
На другия ден пак се срещаме и:
- Е ... стана ли нещо ? - пита ме той
- Ми нищо какво да стане. Един хор пееше в мозъка ми „Господи помилуй” и само това. - отговорих аз притеснено.
- Е това малко ли е ? Ми тя тая молитва съдържа всичко в себе си.
- Да де ама не беше с моя глас ами някакъв хор.
- Ама излизаше от теб, нали?
- Е да де вътре от мен се „чуваше”
...
Да не продължавам нататък, че разказа стана много дълъг. До ден днешен приблизително след 20 години, аз когато имам възможност винаги произнасям тази мълчаливата и дълбока молитва отвътре. Сядам на стол в стая където няма да има никой, „усамотявам се”, „откъсвам се” от света и лека полека от вътре започва вече и моя глас да произнася някаква молитва. Честно да ви кажа тази молитва някак си я чувствам като нещо лично и съкровено.
Няма да забравя един случай свързан с това. Ходихме с малкия ми тогава син из града да му търся нещо, ама вече не помня какво и минаваме покрай църквата „Света Петка” под софийската митрополия. Влизаме запалваме по една свещичка и слезнахме долу в църквата. Там седнах и пак така се отпуснах за няколко минути. После се прибираме и жена ми пита синът ми „Къде ходихте ?”. А нашия герой „Ходихме на църква и тати седна на един стол и почти заспа. Ама аз знаех, че се преструва защото беше усмихнат.”
# 497
19 ноем. 2013, 15:57 ч.
Дядо хаджия, аз оставам безмълвна при този разказ!
Благодаря ти, че го сподели с нас, защото осъзнавам, че е нещо много лично!
Виж целия пост
Благодаря ти, че го сподели с нас, защото осъзнавам, че е нещо много лично!
# 498
19 ноем. 2013, 16:44 ч.
Настръхвам просто като чета... Благодаря и аз за споделеното, дядо Хаджия!
Най-силната и истинска молитва, казват, била без думи! Само усещане!
Моето временце е призори - около 4,30-5,00 часа. Тогава всички в къщи спят, светът е притихнал и "връзката ми е директна"
. Много ми е любима тази част от деня.
Виж целия пост
Най-силната и истинска молитва, казват, била без думи! Само усещане!
Моето временце е призори - около 4,30-5,00 часа. Тогава всички в къщи спят, светът е притихнал и "връзката ми е директна"
. Много ми е любима тази част от деня. 
# 499
19 ноем. 2013, 17:05 ч.
Ох... дядо хаджия, благодаря ти! Не знам какво да кажа. Благодаря!
Виж целия пост
# 500
20 ноем. 2013, 10:26 ч.
От една страна постът е само форма, която способства за изпълнение на функцията – единение с Бога. Но това е така само ако гледаме на поста като на ритуал и не влагаме в него нужното съдържание. Ще започна отдалеч...
Виж целия пост
Скрит текст:
Защо вярата и религията започват с „жертва”? Защото, за да усетиш „цялото” е нужно да се отречеш от „частта”. Жертвата е отдаване. Без нея, ако искаме само да получаваме, няма никога да се научим да обичаме. Представете си, че всеки ден молите даден човек за нещо и каквото и да е вашето поведение и отношение, той винаги изпълнява молбата ви. Отговорете честно – ще обичате ли този човек? Едва ли! Защото вие не жертвате, не полагате грижи, усилия, не отдавате. Където няма уважение и двупосочен процес, няма как да има любов. Същото е и с молитвите ни към Бог. В молитвата не трябва да искаме. Молитвата е признание в любов. Чрез нея човек се съединява с Твореца и му се уподобява. За да получиш, първо трябва да дадеш – това го знае всеки.
Жертвата е два вида – доброволна и принудителна. Принудителната жертва наричаме загуба, нещастие някакво, злополука... Тя е едно от най-добрите лекарства за душата. Ако правилно се отнесем към претърпяната загуба, ако преминем без обиди и съжаление трудното изпитание, то във висш план нашата жертва е приета. При правилно отношение принудителната жертва се приравнява на доброволната. Ако изпитваме съжаление, ненавист, неприемане –жертва не е приета и след нея ще последват нови и нови, докато се научим да отдаваме с любов. Има и доброволна жертва, зад която обаче може да се крие показност, чувство на превъзходство или вътрешно съжаление. И става така, че външно човек отдава, а вътрешно – граби. Важно е да запомним, че губим човешкото, за да придобием Божественото.
В този смисъл, истинският пост е вид доброволна жертва. Процесът на усилен контакт с Бог, на усилени молитви се подпомага от спазването на поста – освен ограничаване в храната, това е и отказ от социални контакти, отказ от планове, цели и задачи /или свеждането им до изискуемия минимум/. Всичко това в индийската философия се нарича преодоляване, освобождаване от зависимостта от бъдещето.
Ето сега, например, се сещам, че руснаците имат един интересен обичай „Да поседнем преди тръгване”. Това е форма на отказ от очакванията свързани с предстоящото излизане, пътуване и т.н. и е също един вид отвобождаване от зависимостта от бъдещето. От баби съм чувала, че ако се върнеш от пътя за нещо в къщи, трябва за минутка да седнеш, иначе няма да ти върви – предполагам, че в основата идеята е същата.
Колкото и да не съм фен на ритуалите, трябва да призная, че изпълнявани както трябва, те носят огромен смисъл, мъдрост и заряд. Защото щом светите хора са имали нужда от аскетичен и откъснат от обществото живот, за да се вглъбят и останат на правия Път, какво остава за нас, хората от виртуалния, истеричен и бърз 21 век? Съгласете се, че никаква молитва няма да е, ако преди това сме хапнали и пийнали обилно, початили 1-2 часа в скайп, хвърлили едно око на стотина приятели във Фейсбук и навикали децата...
.
Така и така прекалих, ще си позволя да добавя още, че най-бърза и дълбока промяна настъпва, когато човек е притиснат от обстоятелствата. Ако всичко му е наред, ако няма притеснения нито материални, нито здравословни, нито емоционални... няма как молитвата и обръщението му към Бог да са със същата дълбочина и сила, в сравнение с тази на майката на обречено дете, примерно.
Жертвата е два вида – доброволна и принудителна. Принудителната жертва наричаме загуба, нещастие някакво, злополука... Тя е едно от най-добрите лекарства за душата. Ако правилно се отнесем към претърпяната загуба, ако преминем без обиди и съжаление трудното изпитание, то във висш план нашата жертва е приета. При правилно отношение принудителната жертва се приравнява на доброволната. Ако изпитваме съжаление, ненавист, неприемане –жертва не е приета и след нея ще последват нови и нови, докато се научим да отдаваме с любов. Има и доброволна жертва, зад която обаче може да се крие показност, чувство на превъзходство или вътрешно съжаление. И става така, че външно човек отдава, а вътрешно – граби. Важно е да запомним, че губим човешкото, за да придобием Божественото.
В този смисъл, истинският пост е вид доброволна жертва. Процесът на усилен контакт с Бог, на усилени молитви се подпомага от спазването на поста – освен ограничаване в храната, това е и отказ от социални контакти, отказ от планове, цели и задачи /или свеждането им до изискуемия минимум/. Всичко това в индийската философия се нарича преодоляване, освобождаване от зависимостта от бъдещето.
Ето сега, например, се сещам, че руснаците имат един интересен обичай „Да поседнем преди тръгване”. Това е форма на отказ от очакванията свързани с предстоящото излизане, пътуване и т.н. и е също един вид отвобождаване от зависимостта от бъдещето. От баби съм чувала, че ако се върнеш от пътя за нещо в къщи, трябва за минутка да седнеш, иначе няма да ти върви – предполагам, че в основата идеята е същата.
Колкото и да не съм фен на ритуалите, трябва да призная, че изпълнявани както трябва, те носят огромен смисъл, мъдрост и заряд. Защото щом светите хора са имали нужда от аскетичен и откъснат от обществото живот, за да се вглъбят и останат на правия Път, какво остава за нас, хората от виртуалния, истеричен и бърз 21 век? Съгласете се, че никаква молитва няма да е, ако преди това сме хапнали и пийнали обилно, початили 1-2 часа в скайп, хвърлили едно око на стотина приятели във Фейсбук и навикали децата...
. Така и така прекалих, ще си позволя да добавя още, че най-бърза и дълбока промяна настъпва, когато човек е притиснат от обстоятелствата. Ако всичко му е наред, ако няма притеснения нито материални, нито здравословни, нито емоционални... няма как молитвата и обръщението му към Бог да са със същата дълбочина и сила, в сравнение с тази на майката на обречено дете, примерно.
# 501
20 ноем. 2013, 11:08 ч.
zazo, прочетох с удоволствие. Казваш много верни неща 
Между другото и аз много съм се чудила на смисъла на този руски обичай - "да поседнем преди тръгване". Лично аз го разбирам като откраднат миг на заедност.
От това ми хрумва идея за нова седмична тема - може някъде около Нова година да я поставим:
"Кои обичаи и ритуали спазвате най-често и какъв смисъл влагате в тях?"
Темата може да се разбира доста широко. Можем да обсъдим обичаи и ритуали, които спазваме в ежедневието и през празниците, като разбира се избягваме чисто суеверните. Целта е да обясним защо ги спазваме, от кого сме ги научили, какъв смисъл влагаме в тях, как те се отразяват на живота на нашето семейство. Хубаво е да си припомним някои позабравени обичаи от нашите баби. Разбира се можем да коментираме и по-известни обичаи на другите народи, които ни допадат.
Надявам се предложената тема да ви допадне.
Виж целия пост
Между другото и аз много съм се чудила на смисъла на този руски обичай - "да поседнем преди тръгване". Лично аз го разбирам като откраднат миг на заедност.
От това ми хрумва идея за нова седмична тема - може някъде около Нова година да я поставим:
"Кои обичаи и ритуали спазвате най-често и какъв смисъл влагате в тях?"
Темата може да се разбира доста широко. Можем да обсъдим обичаи и ритуали, които спазваме в ежедневието и през празниците, като разбира се избягваме чисто суеверните. Целта е да обясним защо ги спазваме, от кого сме ги научили, какъв смисъл влагаме в тях, как те се отразяват на живота на нашето семейство. Хубаво е да си припомним някои позабравени обичаи от нашите баби. Разбира се можем да коментираме и по-известни обичаи на другите народи, които ни допадат.
Надявам се предложената тема да ви допадне.
# 502
20 ноем. 2013, 11:12 ч.
Или пък около Бъдни вечер: „Колко броя нечетни ястия готвите ?“
Виж целия пост
zazo, прочетох с удоволствие. Казваш много верни неща
...
От това ми хрумва идея за нова седмична тема - може някъде около Нова година да я поставим:
"Кои обичаи и ритуали спазвате най-често и какъв смисъл влагате в тях?"
...
...
От това ми хрумва идея за нова седмична тема - може някъде около Нова година да я поставим:
"Кои обичаи и ритуали спазвате най-често и какъв смисъл влагате в тях?"
...
Или пък около Бъдни вечер: „Колко броя нечетни ястия готвите ?“
# 503
20 ноем. 2013, 11:19 ч.
Зазо Много ми хареса написаното...
Идеята за нова тема също ми се ще да я осъществим
Виж целия пост
Много ми хареса написаното...Идеята за нова тема също ми се ще да я осъществим
# 504
20 ноем. 2013, 11:26 ч.
Предполагам така ще можем да направим анализ на живота си и да осмислим нещата, които вършим в ежедневието и през празник.
Дядо хаджия, винаги съм си мислила, че най-важен е смисълът, който влагаме във всяко едно нещо, пък било то и в броя на ястията на Бъдни вечер ...
Малко се отклонявам
Виж целия пост
Дядо хаджия, винаги съм си мислила, че най-важен е смисълът, който влагаме във всяко едно нещо, пък било то и в броя на ястията на Бъдни вечер ...
Малко се отклонявам
Скрит текст:
Имах спор с един мой роднина от по-старото соц-поколение, на когото му беше дошло до гуша от комунистическите лозунги и символи. Та той ме питаше защо на върха на коледните елхите продължават да слагат петолъчка? 
Признавам си, че ми бяха нужни много усилия, за да му обясня, че това не е петолъчка, а звезда, която ни напомня за Витлеемската звезда... В неговото съзнание обаче трайно се беше отпечатала петолъчката и негативното чувство към нея.
Признавам си, че ми бяха нужни много усилия, за да му обясня, че това не е петолъчка, а звезда, която ни напомня за Витлеемската звезда... В неговото съзнание обаче трайно се беше отпечатала петолъчката и негативното чувство към нея
.
# 505
20 ноем. 2013, 11:38 ч.
Символиката е от огромно значение за нашата вяра. Когато му дойде времето ще ви разкажа за нашия ритуал на Бъдни вечер, който е останал от предците ми. Е ...аз леко съм го изменил и осъвременил ама замисъла му е спазен. Ще избързам само да кажа че там всеки чете три молитви (на ум) в строга последователност:
- за света;
- за приятели и врагове;
- за себе си
Виж целия пост
...
Дядо хаджия, винаги съм си мислила, че най-важен е смисълът, който влагаме във всяко едно нещо, пък било то и в броя на ястията на Бъдни вечер ...
...
Дядо хаджия, винаги съм си мислила, че най-важен е смисълът, който влагаме във всяко едно нещо, пък било то и в броя на ястията на Бъдни вечер ...
...
Символиката е от огромно значение за нашата вяра. Когато му дойде времето ще ви разкажа за нашия ритуал на Бъдни вечер, който е останал от предците ми. Е ...аз леко съм го изменил и осъвременил ама замисъла му е спазен. Ще избързам само да кажа че там всеки чете три молитви (на ум) в строга последователност:
- за света;
- за приятели и врагове;
- за себе си
# 506
20 ноем. 2013, 11:42 ч.
Аналогично на Вилтеемска звезда-петолъчка, всички асоциират пречупения кръст с нацизма... Ако твоят познат вижда петолъчка, да не я слага, защото тя за него носи тази символика. Въртя-суча, все до това го довеждам, но много е важно какво съдържание влагаме във формата, за да се изпълни основната функция.
Именно! Защото всяко излизане е раздяла и може да е за последно. Едно време всяко отправяне на дълъг път си е било истинско приключение с непредвидим край.
Дядо Хаджия, нарочно все за прасенца и манджички говориш, за да ни изкушиш, нали?
Няма какво да чакаме конкретната тема. Толкова увлекателно и СЪДЪРЖАТЕЛНО разказваш, че честно казано, не ми се чака до Бъдни вечер, за да чуя историята ти!
Виж целия пост
Между другото и аз много съм се чудила на смисъла на този руски обичай - "да поседнем преди тръгване". Лично аз го разбирам като откраднат миг на заедност.
Дядо Хаджия, нарочно все за прасенца и манджички говориш, за да ни изкушиш, нали?
Няма какво да чакаме конкретната тема. Толкова увлекателно и СЪДЪРЖАТЕЛНО разказваш, че честно казано, не ми се чака до Бъдни вечер, за да чуя историята ти!
# 507
20 ноем. 2013, 11:52 ч.
Тъкмо това ми е идеята - да споделим обичаи от нашите семейства, върху които се крепи ежедневието ни и усещането, че сме заедно.
Виж целия пост
# 508
20 ноем. 2013, 12:01 ч.
Подлагам ви на изпитание.
Сега си имаме тема за постите, така че обичаите за бъдни вечер нека почакат.
Виж целия пост
...
Дядо Хаджия, нарочно все за прасенца и манджички говориш, за да ни изкушиш, нали?
...
Дядо Хаджия, нарочно все за прасенца и манджички говориш, за да ни изкушиш, нали?
...
Подлагам ви на изпитание.
Сега си имаме тема за постите, така че обичаите за бъдни вечер нека почакат.
# 509
20 ноем. 2013, 13:03 ч.
zazo, виждам че си задълбочен човек и имаш какво ценно да споделиш с нас.
Във връзка с постите и жертвата ми се върти "милост искам, а не жертва". Във връзка с това ми се струва, че през поста е важно и да се стремим да проявяваме милост към ближните си...
Виж целия пост
Във връзка с постите и жертвата ми се върти "милост искам, а не жертва". Във връзка с това ми се струва, че през поста е важно и да се стремим да проявяваме милост към ближните си...
Скрит текст:
Освен това, славянската дума за ритуал не е ли обряд?
За Коледа пък още съм под впечатленията от книгата Суеверията сред днешните християни. Коледа бил някакъв прабългарски идол, затова е по-правилно да се казва Рождество, рождественски.
За Коледа пък още съм под впечатленията от книгата Суеверията сред днешните християни. Коледа бил някакъв прабългарски идол, затова е по-правилно да се казва Рождество, рождественски.
Препоръчани теми