Православието като начин на живот 2

Честит празник от мен! Нека Божията майка бди над нас
Спора дали да казваме Коледа в ежедневието или Рождество не е толкова съществен. Мисля, че се формализираме прекалено - от къде идвала думата, пък какво значела, пък честно да ви кажа Коледата за мен е Рождество Христово и носи невероятно очарование и сила. Казвала съм ви, че дядо ми беше свещеник и прекрасен духовник /по призвание!!!/ и той си казваше Коледа, чупеше хляб на главата си /за да видим кое ще е повече през годината - цалревицата или пшеницата/на вечерята, чупим си и орехи, за да видим каква ще е годината и си имаме като семейство някои ритуали които правеха празника ни по - цветен и различен...Никой от нас не си е мислел, че се превръща в гадател, едва ли не, когато чупи ореха  Освен християни, ние сме и част от едни доста древен народ /макар, че не ни личи / и имаме традиции, които ни различават от всички други. Това неминуемо внася колорит в празничните дни и не мисля, че някой гледа супер сериозно на това....Сега се сещам, че маминка ми не метеше на Бъдни вечер и оставяше по една порцийка до запаленото кандилце за Божията майка - е, в това надали има нещо канонично, но предизвикваше истинско вълнение в мен като дете...
Ами както е тръгнало и сурвакарчета не трябва да има?

Амин, да са живи и здрави децата Ви, всички Вие и близките Ви!

Не знам какво да кажа по завъртялият се разговор. Нещото, което аз съм чувала е, че Коледа идва не от друго, а от времето за колене на прасенцата. Не ми харесва да му казвам така на този празник и се старая на честитя Рождеството Христово, както и всичко около този празник да е "Рожденственско". Не че не ми се плъзва езика, и още как!
От друга страна дядото, който носи подаръци за децата си му казваме Коледа у дома.
Някак ми се струва наистина, че понякога преекспонираме. Да, имаме си традиции, които ни идентифицират като националност. На мен си ми харесват, скъпи са ми и се старая да ги предам на детето си. Не искам да е "смито" със световната маса, искам да знае и да помни корените си, освен всичко останало.

Интересен материал за постите !

И езическите ритуали, и християнските ритуали са преплетени едни с други. В основата на много от тях са сезонните времена, влиянието на слънцето, луната и съответно промяната на енергетиката на земята.
Вярата ни в едното или в другото е това, което одухотворява и дава сила на съответния ритуал.
Датите не са нещо заковано с пирон. Всички знаем за относителността на различните начини на летоброене, календарните системи, промяната внасяна през различните епохи... Ето, другите славяни си зачитат стария календар и за тях Рождество си е на 6 януари, ако не се лъжа. Но колко от силно вярващите и смятащи себе си за истински християни в България ще удържат строг пост навръх Нова година, примерно??? За това е излишно чак толкова много да се задълбава и вманиачава. Когато има любов в душата, всичко е наред.

В къщи се опитваме всяка вечер с децата да прехвърлим наум деня си и всеки да каже за какво е благодарен. Преди няколко вечери, малката ми дъщеря много въдушевено и от все сърце каза: „Благодаря на Господ, че има дядо Коледа!” Какво повече да кажа...
За вчерашния ден на християнското семейство и в училище, и в детската градина бяха научили наизуст Вазовата молитва „Дядо Господи, прости ми, моля ти се от душа...”. Казват си я искрено и с чувство, точно като Отче наш. Не съм си и помислила да им бъркам главиците с обяснения за разликите... От душата им излизат и двете, а нали чувството е най-важно! Или както обича да мъдрува синът ми „По-важно е да си мил, от колкото да си прав!”.

Четейки тук във форума други теми открих, че масово е възприето това мнение сред съфорумците. Православие и езичество биват възприети като еднозначни и преливащи едно в друго без да се прави особена разлика и дори мнозина клонят към предпочитание на второто.

 Това, което правите вкъщи е прекрасно! Децата са невинни душички и с много по- чисто и отворено сърце от нас, възрастните, възприемат нещата. Аз много често се уча от моите в това отношение.

Душевният пост - по-важен и по-труден от телесния

Същността на поста е в т.нар. духовен пост, при който е наложително да се въздържаме от всички грехове на езика (осъждане на другите, празнословие, сквернословие, клевета и интригантство, неприлични разговори и т.н.); грехове на сърцето (завист, злоба, гняв, пожелаване на чуждото, себелюбие, алчност и най-вече гордост); грехове на мисълта (блудни помисли, самомнение, пошли въображения и волнодумство); грехове на волята (злорадство, мързел, инат). Духовният пост се практикува най-вече с усърдни молитви и с осъзнаване на собствената греховност; с колкото е възможно по-често посещение на богослуженията, особено на св. литургия; с четене на св. Библия с посещаването на болни, самотни хора и затворници; с утешаване на скръбни и нещастни хора; с благотворителност и милосърдие. Колкото повече и най вече от сърце се спазват изискванията на духовния пост, толкова по-лесен за изпълнение е и телесният. Трябва добре да се осъзнае, че ако спазваме духовния пост, толкова по-лесен става телесният. Духовният пост стои над телесния, защото Сам Господ определя, че "не това що влиза в устата осквернява човека, а онова що излиза от устата, то осквернява човека") (Мат.15:11)

http://www.pravoslavieto.com/docs/post/dushevnijat_post.htm

zazo, не мога да се съглася че в основата на християнските обреди са сезонните времена, влиянието на слънцето, луната и съответно промяната на енергетиката на земята.

Значи няма защо да се обиждаме или пък притесняваме от факта, че много от нещата в християнството са префразирани събития от предишни религии (вкл. и времето определено за Рождество Христово и Възкресение Христово). Постите сме взаимствали от евреите и индусите - особено тяхното време. Великите пости - през пролетта след тежките зимни месеци с месото и виното. Петровите пости по време на горещините. Богоридичните по времето когато излизат зеленчуците и плодовете. Коледните преди зимните тежки месеци и когато се прибира реколтата и трябва да се изядат повечето зеленчуци и плодове, които не сме успели да консервираме за зимата.

Искам да ви обърна внимание, че в северната част на полукълбото човешкия организъм най трудно се адаптира на смяната на зимния сезон с пролетта и по време на есента и преминаването към зимата. И затова великите и рождественските пости са най дългите. През периода на това адаптиране, човек се нуждае от по лека храна и по щадящ режим на живот.

Други ритуали освещаване на плодовете (на Преображение Господне) например, също не е откритие на християтнството.

Няма нищо лошо в това, пък и едно време религиите са бири тези които са регулирали обществения живот и календара на човека.

Понеже дядо хаджия спомена календара и постите - тази година ми направи впечатление, че нямаше Петров пост. Има някои недостатъци новият стил.

Щерка ми преди много време рече в деня на Рождество: "Значи на тоя ден на Иисус са му пеели в училище: Честит рожден ден, Иисусе!". Много се смяхме. Аз се опитвам да й обясня защо раждането Му е толкова важно за нас, човеците, та го честваме хилядолетия. Говоря за надежда, доброта, спасение и вечност, такива неща. Баба ми горе-долу това ни говореше.

Благословена, успешна, мирна и спокойна седмица Ви желая!  

По предложение на simpatikonia нека тази седмица си поговомир за:
Кои обичаи и ритуали спазваме най-често и какъв смисъл влагаме в тях.

Ако трябва да коментираме пряко предстоящите празници:
Приемате ли коледарчета в къщи/разрешавате ли на вашите близки до коледуват, слагате ли паричка в новогодишната погача, теглите ли късметчета, разрешавате ли на децата да сурвакат, как възприемате опит да ви сурвакат за здраве? Поливате ли именници с вода (вероятно по някакв странен начин със спасяването на кръста)?

Тъй като Жени ни насочва директно към обичаите свързани с наближаващите празници, мога да споделя следното:

Колкото и странно да ви се стори, аз не украсявам дома си по специален начин за Рождество Христово и Нова година.

Не харесвам особено традиционната украса, защото я намирам за кич, пък и не мисля, че може да отрази адекватно радостта ми от празника. Повече старание полагам да украся трапезата за Бъдни вечер. Тя е по-различна - с битовите покривки и съдовете от глина, в които сервирам ястията. Позволявам си да украся трапезата със слама, свещи, хубави салфетки и толкоз.
 
И все пак най-важното на тази трапеза е невидимото Божие присъствие сред всички събрани на нея в очакване раждането на Младенеца Христос.  Усещането, че Бог е с нас за мен е най-ценното. Може да се потрудим за това домът ни да е чист, трапезата да е отрупана с плодовете на земята, но най-важни са мирът в сърцата ни, любовта и разбирателството. За тях трябва да се трудим цяла година, а Бог ни възнаграждава с Неговото присъствие сред нас.
Много е тържествен този момент и винаги го очаквам с трепет.

Тази година ще съм дежурна на Бъдни вечер, така че споделя трапезата с колегите ми. Сигурна съм обаче, че дългоочакваното тайнство отново ще се повтори - защото Бог е винаги близо, стига да копнеем за Неговото присъствие и да желаем от все сърце да бъде с нас.

simpatikonia, даваш ми материал за размисъл  .

Украсата (според мен) се прави за дечицата. Едни от най-милите ми детски спомени са моментите, в които сме украсявали елхата в къщи.
Сега и с моето дете е така - тръпне и пита кога ще извадим най-сетне украсАта . За мен е и повод да направим нещо заедно. Лепихме дървена къщичка скоро. Ще я оцветим и ще си направим домашна "ясла". Така се надявам и да научи част от историята за раждането на Иисус.

Никога няма да забравя и как сме коледували (съвсем условно казано). Баща ми вземаше кана вино и отивахме да честитим Рождеството Христово на чичо ми. И беше весело, приятно да се съберем всички. А и виждахме как малкия брат показва уважението си пред по-големия.

В голяма част от нашите ритуали се преподават житейски уроци. И съм сигурна, че е ценно да се пазят и предават. Ако това влагаме като смисъл в тях, то не виждам нищо лошо да се практикуват.

охооо, и ние сме битовите покривки, съдове+задължително дрян.  Масата е много красива с битовата посуда Правим си содена питка в която слагаме една пара и тя ние важната.
Тегленето на късмети за Нова година е за настроение -mas:
Една година вместо елха си имахме дряново дърво, дряна е много красив с пъпките си и после от топлото цъфна, създаде много уют. Дрянът е много красив и когато има и червените си плодове съчетани с тъмнозелените листа. Абе, много харесвам дрян/отрязахме един клон от дървото, понеже ни пречеше да паркираме/
Като дете обикаляхме блока, но сега нашите деца не го правят.

Това според мен е в основата на нашите обреди...
Симпатикония, много хубаво звучи всичко споделено!
Ценя идеите ви за битова посуда, дрян, домашна ясла.