Аз не знам от къде да почна. Дали от света Варвара, през свети Сава и Свети Никола, с чийто празници у нас започват Рождественските празници. На света Варвара жена ми готви нещо зърнено и тогава вечерта, четем молитва за жените в нашето семейство. На свети Сава аз пък меся пита (по рецепта на баба ми с нахутено брашно и сварен картоф и отгоре намазана с мед).
А на свети Никола рибника (прословутия панагюрски рибник). Баща ми (Бог да го прости !) се казваше Никола и в нашия род този празник е много почитан. На него пък баба хаджийка след молитва разказва приказка за доброто в хората. То тя тая приказка уж за малките, ама сега като няма такива всички я слушаме. Знаете ли ... ама то много хубаво се получава. Гасим лампата запалваме един арабски свещник (ще го видите на снимката по-долу) и бабата разказва приказка. И големи и малки деца, зрели мъже и жени подпрели се на брадичките, унесли се на някъде, усмихнали се блаженно като усещането за един добър спомен и ... слушат.
Мдааа ... моя рожден ден. Той не е Рождественски празник, ама е тяхното време. Тогава вечерта аз чета молитва за доброто на всички мои близки, приятели и врагове, а младите ми подаряват ... по едно листче с пожелания. Не ги чета. Пазя ги и на следващия рожден ден ги отварям и тогава ги прочитам.
На игнажден дебнем първия гост. А след 20-ти декември вече не ходим по гости, банкети и тържества а очакваме онази тихата святата нощ.
А тя Бъдни вечер при нас наистина е нещо тихо и свято. Няма фойерверки, няма шумна музика. Още на обяд бабата привиква всеки да вземе от един плик по 3 (чаени) лъжици ориз и да ги добави в една купа - после от него тя ще прави сърмите. Внучката с тати и вуйчо украсяват елхата (задължително ! - имаме нямаме малки деца, елха имаме - тя носи празнично настроение, а вълшебните ѝ светлинки допринасят още повече за този приказен празник). После се почва младоците там гледат телевизията, внучката и щерката като най младите жени месят содената питка (на този ден и на велики четвъртък у нас питката е безквасна), аз въртя щрудела (тиквеника ми е много труден, затова предпочитам ябълковата баница), измислям нещо ново (миналата година беше пюре от фурми с орехи и царевично оризови бишкоти), булката прави там сърмите и боба и т.н.
Вечерта ... на масата първо идва иконата на пресвета Богоридица. После се редят хляба, виното (имаме си специална ритуална чаша - вижте я на снимката), водата от Богоявление и се нарежда останалата маса. Загасваме лампите и оставаме на ония вълшебен арабски фенер от Тунис (е...преди бяхме само на чаена свещ ама то времената се менят). Аз прочитам молитвата, зетя или синът ми прочитат част от евангелието (това се чете на свещ). После всеки застава пред питката и чете три молитви една за света, една за семейството и една за него и завъртва питата три пъти обратно на часовниковата стрелка.
След това се запалват лампите в цялата къща и аз разчупвам питата, отделям по стара традиция първо за Бог (защото всичко от него ни е дадено и в негова чест сме наредили тази трапеза), за Богоридица (на молитвите, на която се уповаваме) на всички светии, за дома, за починалите, за онези които си нямат дом, за онези които не могат да бъдат до нас и т.н. След това раздавам на всеки по едно парче (а баба хаджийка предварително се е погрижила за всеки да има по едно „късметче“). След това сядаме и жените почват нали там да сипват ястията и всичко си върви по нормалния ред НО !!! никой не става от масата, докато всички не се нахранят.
А на следващия ден идва истинския празник. Първо през нощта дядо Коледа естествено е оставил подаръците под елхата. Сега ... спорим ние с жената кой е той, ама внучката каза, че тя го знаела, та понеже ние не ги разбираме тия работи да не спорим. Аз отивам на църква, а през това време се приготвя празничния обяд и всички ме чакат да се прибера в къщи и т.н.
Малко дълга ама ... А да ето и снимката:
Ритуалната чаша се използва само на велики четвъртък и на бъдни вечер.

И ме е яд и на журналистите
Само това търсят.
Какъв е смисълът?
Все ми се струва, че не трябва да има голяма, фрапираща разлика.