Православието като начин на живот 2

Публикувана: 4 септ. 2013, 20:39 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2014, 15:52 ч.

30 584
744

Ж

# 630 16 дек. 2013, 11:58 ч.

Успешна, благословена, мирна и тиха седмица Ви желая! Hug

Hug

Не помня от кого беше предложена тази тема Embarassed

Embarassed

, но Ви предлагам да тази седмица да си поговорим за:
Най-важните срещи в моя живот

По пътя на всеки идва миг, в който светът му се преобръща. Среща друг човек, който го разтърсва и променя нещо драстично в разбиранията, в светоусещането му.
Нека да си поговорим за тези хора, които пазим дълбоко в сърцата си и питаем към тях любов и благодарност Simple Smile

Simple Smile

.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 631 16 дек. 2013, 12:09 ч.

Наскоро си мислех, че максимата "Хвърли го зад себе си, та да го намериш пред себе си" при мен трябва да звучи като "Защото намираш пред себе си, трябва да хвърляш зад себе си!" Много са важните ми и промислителни срещи и голяма част от хората по пътя ми са ме направили това, което съм...Благословена съм с това да познавам невероятни хора, които са ми пример във всяко едно отношение! Сигурно съм срещала и друг тип хора, но аз просто не ги забелязвам, а и те се размиват в масата добри свещеници, лекари , учители, приятели които съм срещала. Благодарна съм Богу всеки ден за това Praynig

Praynig

Виж целия пост

simpatikonia

Потребител

# 632 16 дек. 2013, 18:05 ч.

Темата тази седмица е много интересна Peace

Peace

Вярвам, че най-важната среща за всеки един от нас е срещата с Бога и първото вкусване на Неговата благодат. Това поставям на първо място.

След тази най-важна среща поставям на второ място срещата с личностите, които са ни показвали пътя към Бога.

Има духовници и духовници...
Лоши, които ни показват какви не трябва да сме. Такива примери в нашето съвремие са в изобилие. Нека не забравяме, че и те могат да ни принасят полза.

"Добри", които подобно на наемници вършат това, което трябва да правят, при това страхувайки се да не направят повече от това, което се изисква от тях и "лошият" Господар на лозето да не ги накаже за своеволието им. Тук поставям свещениците от законнически тип - такива, които например подскачат на място, когато им споделиш, че си нарушил тридневия строг пост преди св. Причастие, когато се появиш пред тях не с дълга до пети пола, а с панталон. Сякаш в това се състои същината на благочестието.

И истинските пастири, които не се страхуват да казват истината, да изричат понякога "еретични" мисли (имам предвид различни от общоприетите неща), които не се боят да си признаят, че са грешни хора, че имат слабости. Такива, които не се боят на изповед и те самите да се изповядват пред нас. Повярвайте в такъв миг чувството е такова, сякаш наистина говориш със свой баща (нищо, че моят баща никога не си е позволявал да споделя своите слабости с мен). Това за мен е свидетелство за най-голямо доверие и близост.

Измежду всички тях поставям на първо място срещата с един гръцки духовник, който беседваше пред една голяма аудитория и не се страхуваше да говори открито за много слабости на духовния живот, най-вече за зилотизма и някои негови проявления в църковния живот (нека го наречем и вид фарисейщина) , който в същността си е много страшно явление.

На тази среща се почувствах така, сякаш цял живот съм копняла да срещна такъв човек и да чуя тъкмо тия думи. Може би съм била вече готова да ги чуя или съм стигнала до тях интуитивно, без да мога да ги изрека, споделя или формулирам. Честно да си призная не бях чувала подобни думи от наш, български духовник. Не че нямаме добри духовници (без кавички)- сигурно има много такива, но малцина са тези, които умеят да говорят с паството и да го водят към спасението. Имаме много още да се учим в тази насока. Много, защото у нас все още няма нормален диалог и взаимоотношения между епископат и духовенство, а от там и между духовенство и миряни. Църквата, както казва ап. Павел е жив организъм, затова и немощите на тялото засягат всеки отделен член.

Не бих могла да забравя духовната смелост на този човек. В залата имаше доста богослови и някои зилоти, които непрекъснато се стремяха да го уязвят и да го апострофират. Той не се уплаши да каже това, което мисли, не налагаше виждането си, нито считаше себе си за авторитет по всички въпроси. Дори когато го попитаха не се ли бои, че някой ден Бог ще му иска сметка за това, което е казал (в смисъл не се ли страхува, че може със смелите си изказвания да заблуди някой), той каза, че "тогава ще кажа на Бог, че сега съм вярвал и съм бил твърдо убеден, че казвам истината". В думите му нямаше никаква самонадеяност или дързост, а просто смиреното съзнание на човек, който знае, че никой не е безгрешен и че всеки може да сгреши.

За щастие имам цялата беседа с този отец на видеокасета (и дори смятам да си я прехвърля на ДВД формат). Бях толкова впечатлена, че пожелах да я притежавам. Все си мисля, че въпреки времето си спомням най-важното от нея, но със сигурност при повторно гледане ще "чуя" още ценни неща, на които тогава не съм обърнала внимание.

Темите, по които се дискутираше бяха за изповедта и причастието, за духовния живот в ежедневието, за брака, за живота преди брака и т.н. Във всеки случай имаше много хора, които открито го нападаха и заявяваха, че са шокирани от някои негови изказвания, и които не пропуснаха възможността да подчертаят, че са "добри християни" Grinning

Grinning

. Всичко това беше на моменти доста комично, а на мен ми стана тъжно, че тези хора не бяха в състояние да разберат и почувстват елементарни неща. Наистина има такива хора, за които духовният живот представляла сбор от правила, редица от заповеди, път ограден с мрежа и бодлива тел... Накрая спорът със зилотите стана толкова остър, че отецът с тъжна усмивка беше принуден да ги успокои, че "в рая ще има специална сива зона за хора, които не са способни да се радват на свободата" Grinning

Grinning

.

Разбира се след време се чуха недобри думи по адрес на този отец... (има си хас да не се намерят "доброжелателни" хора у нас), затова ще ви спестя някои обидните и вероятно клеветнически квалификации по негов адрес. Това не успя да помрачи радостта ми от срещата с този човек, която въпреки чуждото хорско мнение, за мен си остава най-важната среща.

Виж целия пост

Надето :)

Ентусиаст

# 633 17 дек. 2013, 11:09 ч.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ДЯДО ХАДЖИЯ! НА МНОГАЯ И БЛАГАЯ ЛЕТА!

Виж целия пост

Ентусиаст

# 634 18 дек. 2013, 09:59 ч.

ДЯДО ХАДЖИЯ, здрав и щастлив./на патерица/

Най-важните срещи в моя живот- много са:-), жената която ме въведе в християнския живот и още е до мен. За хората който ми помагат и ме учат много, за хората който ме ритат и по кокалчетата. За това, че съм не покорна и Всевишния ми дава вече няколко пъти един и същ урок, но с различни хора:-) да, благодаря на Бога за всичко:)
Дори срещата с Вас във виртуалното пространство е много полезна за мен.

Виж целия пост

д

дядо хаджия

Потребител

# 635 18 дек. 2013, 12:08 ч.

Ами да благодаря и тук за поздравленията.

Па си викаааам тука няма начин да ме разкрият. Laughing

Laughing

Виж целия пост

Надето :)

Ентусиаст

# 636 18 дек. 2013, 13:15 ч.

Аа, разкрит си, няма мърдане Laughing

Laughing

Жив и здрав бъди!

Виж целия пост

M

Новак

# 637 18 дек. 2013, 14:48 ч.

Да попитам и аз - дъщеря ми е на почти 10 години, говорихме си и тя пожела да се причасти с мен преди Рожедество, пожела да пости дните преди това, но вие как сте процедирали - водили ли сте ги да се изповядат?

Виж целия пост

д

дядо хаджия

Потребител

# 638 18 дек. 2013, 14:58 ч.

Цитат на: Myriam в ср, 18 дек 2013, 14:48

Да попитам и аз - дъщеря ми е на почти 10 години, говорихме си и тя пожела да се причасти с мен преди Рожедество, пожела да пости дните преди това, но вие как сте процедирали - водили ли сте ги да се изповядат?

Моят личен съвет е да я заведеш много преди деня на причастието при опитен и внимателен свещеник, който да поговори внимателно с нея. Изповядването ще прецени той. Моята дъщеря се изповяда за пръв път на осем години. Доколкото тя ми обясни седнали на пейката с дядо поп и той я питал тя отговарял, пък после той и обяснявал кое е правилно и кое не и т.н. НО !!! ... дядо поп и казал да не споделя какво е изповядала и аз естествено нямаше как да я питам повече.

Виж целия пост

M

Новак

# 639 20 дек. 2013, 13:24 ч.

благодаря, дядо хаджия, така ще направя наистина, уви, сега е с варицела, гледам да се храни пълноценно и май ще пропусне този път, но на следващите пости ще го направим
аз мисля днес да се подготвя за изповед, но да си напиша всичко, което искам да кажа на един лист, и се надявам утре да мога да се изповядам, аз за сега нямам свой изповедник, обикновено е някой от свещениците в църквата, в която се черкуваме със семейството ни, някак да си призная, все още се притеснявам, че съм недостойна да занимавам свещеник с това да ми е изповедник и сега, и за вбъдеще
мисля си в курса по иконопис, имаме един свещеник, да го помоля да се изповядам при него и той да ми е изповедник и занапред, дано само тази вечер на курса да дойде, но нали е празник, може и да не бъде, ще мисля допълнително, ако не успея утре да се изповядам, за да се причастя в неделя, мога да го направя и на 25-ти, на литургията, нали?

Виж целия пост

д

дядо хаджия

Потребител

# 640 20 дек. 2013, 14:13 ч.

Цитат на: Myriam в пт, 20 дек 2013, 13:24

.... все още се притеснявам, че съм недостойна да занимавам свещеник с това да ми е изповедник и сега, и за вбъдеще...

Достойни са тези, които застават пред Господа и се изповядат. Недостойни са другите.

Виж целия пост

Ж

# 641 20 дек. 2013, 17:12 ч.

Myriam, по принцип стремежа е да няма много време между изповедта и причастието, защото се натрупват неизповядани грехове (Надето съвсем правилно беше отбелязала, че обикновено става "още с излизането от храма"). Вероятно ще ти препоръчат да приемеш причастие на следващият ден след изповедта Simple Smile

Simple Smile

.

Виж целия пост

д

дядо хаджия

Потребител

# 642 20 дек. 2013, 17:19 ч.

Цитат на: Жени Калчева в пт, 20 дек 2013, 17:12

Myriam, по принцип стремежа е да няма много време между изповедта и причастието, защото се натрупват неизповядани грехове (Надето съвсем правилно беше отбелязала, че обикновено става "още с излизането от храма"). Вероятно ще ти препоръчат да приемеш причастие на следващият ден след изповедта Simple Smile

Simple Smile

.

Да де ама по големите празници пък става невъзможно да се изповядаш. Два или три пъти съм присъствал на едно такова странно общо изповядване, където ни вкарват всички в параклиса и свещеника директно ни чете молитва за опрощаване. Затова аз ходя два или три дни преди деня за причастие.

Виж целия пост

M

Новак

# 643 21 дек. 2013, 01:00 ч.

Аз ще си се изповядам утре сутрин, а ще се причастя в неделя, на следващия ден ва литургията

Виж целия пост

Ж

# 644 21 дек. 2013, 10:33 ч.

Да, дядо хаджия, аз все забравям, че в наше "село" е различно Embarassed

Embarassed

и не е толкова натоварено по време на поста.
Myriam Hug

Hug

.

По темата се каня да пиша от началото на седмицата и все не остава време, надявам се сега да мога да напиша две три думички.
И аз като вас съм преживяла много срещи в живота си и от всяка (добра/лоша) съм се опитала да извлека максимума за себе си.
Има обаче една, която ме разтърси наистина и тя ми се случи преди няколко седмици. Работя в центъра на Варна. Като във всеки един по-голям град в центъра е пълно с просяци. С годините си избрах един инвалид на когото сравнително редовно давам по нещичко. До онзи ден, когато срещнах една възрастна жена. Дадох й дребни и в момента, в който й ги подавах я погледнах в очите. Боже, тази жена беше гладна! Отидох и й взех храна. Жената ми благодари от все сърце и чувството, което изпитах беше просто неописуемо.
Та от тогава съм в размисъл и стигнах до няколко извода: 1. Удобно (за мен) съм сключила сделка със съвестта си автоматично да дарявам част от джобните си на човек, който е очаквал това, но не зная дали е имал нужда; 2. В същото време някой друг е страдал и очаквал наистина хапката си хляб.
Ето до къде води недоглеждането на днешния бързащ човечец (в мое лице) – бягам, тичам, не поглеждам брата в очите и допускам грешки. Вероятно и фатални. Много зле се почувствах, но в същото време цял живот ще съм благодарна за срещата с тази жена, Господ здраве да й дава, дано да намира хляб и подслон в това тежко време!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Септемврийска вещерска и спортна

15 369
551

Потребителски групи

Лятото почти замина, отпуската бързо мина. Кукундрела чушкопека фана, лютеница да складира на тавана

1 471
89

Потребителски групи

Февруарски СПАМ 2026

5 096
154

Потребителски групи

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.