Православието като начин на живот 2

Благодаря за подкрепата ви вчера, днес сутринта рано, рано отидох в църквата на свещеника, с който ходим на курс по иконопис, и да споделя - изповядах се и наистина се почуствах леко и спокйна, по-точно намерих мир в душата си, снощи детайлно се подготвих, прочетох доста за въпросите за изповед, написах всичко, което имах да кажа и се молих и снощи, и днес Бог да е с мен, да ми помогне да се изповядам искрено и без срам, на изповедта си четох всичко, което си бях написала, и усетих, че нямам чувство на срам, после си се питах ,,а това споменах ли: да. А онова споменах ли? Да " и се почуствах леко и мирно, утре ако е рекъл бог ще се причастя
Казвам ако е рекъл, защото миналата коледа се изповядах, но от незнание, може  да е смешно, мислех, че с нафората се причастявам, и взех само от нея. После се връщах към изповедта си и осъзнавах колко важни неща не съм сетила, не съм изказала и са останали, сега си мисля, че ако се бях причастила, щях повече да сгреша като съм подходила с неизказани грехове към причастието

Каквото и предварителна подготовка да правите непременно ще забравите нещо. Колкото и да си говорим човешкия мозък винаги изневерява. Затова моя изповедник ме е задължил от изповядването до причастието да следя само за така наречените смъртни грехове и ако имам такива да вървя рано сутринта преди литургията да ги изповядвам. Ако имам от така наречените ежедневни грехове (много е трудно май сам да прецениш, кои са такива) да си ги изповядам на ум по време на литургията след песента „Тебе поем ...“ (защо точно тогава имам някакво обяснение ама то си е мое виждане).

Това, което съм написал тук не е повсевместен канон, то е индивидуално правило въведено от моя изповедник - така, че и вие говорете с него и той ще ви обясни как да постъпите.

Бог добре познава нашата немощ, а и Църквата е предвидила това, че никой човек не може да се изповяда съвършено, както и съвършено да се очисти от греховете си и да стане достоен за св. Причащение. Винаги ми е правило впечатление, че двете тайнства - Покаяние и Причащение са взаимно свързани. Достатъчно е да чуем молитвите преди тайнството Изповед и да прочетем предпричастните молитви и ще видим, че всички те са покайни молитви. Ако тайнството Покаяние съвършено ни очистваше от греховете, то предпричастните молитви щяха да звучат по друг начин - примерно "Ето, Господи, Твоят раб/рабиня се уми съвършено от греховете си и е готов/а да се причасти с Твоите св. тайни...." А те звучат така, сякаш не сме пристъпвали към тайнството Покаяние. Излиза, че покаянието продължава и след тайнството Изповед в предпричастните молитви. Ние се изповядваме, но продължаваме да сме недостойни за св. Причащение. Страшното е, ако се считаме за готови и достойни. Затова винаги, когато ме обхване някакво съмнение или изкушение преди св. Причастие, отварям на коя да е от предпричастните молитви и душата ми се успокоява.

---

 

Съгласна съм с вас и се чувствам точно като вас, просто днес успях да преодолея срама си в изповедта, а миналата година явно съм била по-неподготвена за тайнството от сег

  Myriam, мирът в душата ти след изповедта показва, че тя е успешна и угодна Богу. Пожелавам на теб, както и на всички готвещи се за това, достойно и спасително причастяване със Светите Дарове!

 По темата- аз бях писала, страхувам се да не стана досадна, за търсената, но неочаквана среща с дядо Добри в " Александър Невски". Попита ме как се казвам и когато му отговорих- "Надежда", той ми каза: "Вечна си ти, вечна. Само се пази от дявола, че той е лош и е навсякъде." И пак ми каза: "Ти си вечна, вечна си. Слава Богу!" Ей, летях, като излязох от храма. Мъжът ми беше с мен, само му повтарях какво ми е казал дядо Добри. Толкова ми беше светло на душата...
 За всичко благодаря на Бога, слава Богу за всичко!

Вчера се изповядах за първи път при един свещеник,но честно казано не останах доволна.Почти не говорихме за грехове.Разпитва ме какво съм работела,какво работел мъжът ми.Говори как храмът имал нужда от помощ как католиците дарявали 10 % от доходите си,а ние не   70 % от разговора беше на такива теми,а 30 % беше долу горе по същество.Не се чувствам удоволетворена след тази изповед и май трябва да си търся друг свещеник  

stefanel, какъвто и да е свещеникът,  Господ е чул твоята изповед и е видял желанието ти да се изповядаш. Това е важното. Разбира се, винаги е по- добре, когато отсреща има отец, който ти помага да отвориш душата си. Но явно човек трябва да търси. А, който търси, намира 

Тъй като много от вас споделиха за изповядването и причастяването, ще се престраша да напиша личното си мнение за греховете и тяхното опрощаване, чрез църковните ритуали. Просто ми стана много страшно, когато ви чета, че едва ли не всичко, което правим е грях и колко е важно веднага след изповедта да се причастим, докато още не сме натрупали нови и нови камари от грехове.... и всичко това, с ясното съзнание, че секунди след това отново започваме с трупането на грехове. Звучи ужасяващо!
Пак ще започна от далеч, но трудно ми се отдава с две думи да изкажа мнението си.

Заповедите в юдаизма ясно определят поведението на човек, начинът му на живот, хранене, търговия, хигиена, отношение към близки и други хора.... Т.е. те са насочени към тялото и съзнанието на човека. В тях е заложен фундаментът за бъдещите изменения и появяването на „новите” хора.
Заповедите на Иисус Христос са насочени към вътрешното състояние на човека, неговите чувства, душата му.
От една страна Христос казва, че трябва да пожертваме и последното, което имаме, за да помогнем на нуждаещия се, от друга казва „не хвърляйте бисера пред свинете и не давайте светиня на кучетата...” Което означава, че за да възприеме божествената информация, човек трябва да се измени – не само като поведение, но и като мисли и чувства. Псетата и свинете са алегоричен образ на хората, които категорично отказват да се променят вътрешно.
И докато при юдаизма практически всички заповеди предписват изменение на поведението, то при Христос иде реч за изменение и възпитание на чувствата. Ако при юдаизма главната тема е справедливост, то при Христос тя е Любовта. И на този, който е устремен към любовта, развититето и изменението, трябва винаги и всячески да се помага /да дадем последното, което имаме/. А към този, който се отказва от любовта, трябва да се използват по-твърди методи на възпитание.
Голямата заблуда, насадена през вековете е, че свързваме прошката с отсъствие на наказание. Понятието Любов се е срастнало с мекота, душевен комфорт и стабилност, като по този начин се губи главната идея на християнството – вътрешната трансформация на човека.
Казва Христос на парализирания човек: „Прощават ти се всички грехове” и той оздравява. Всички евреи са знаели, че болестта се дава от Бог за грехове. Ако болестта е излекувана, значи Бог е простил на човека. И щом Христос с една дума е излекувал човека, значи той може да прощава грехове. Всъщност Христос просто е умеел да помага на хората да се освободят от греховете си, т.е. помагал им е да се променят вътрешно. А това вече са две различни неща. Когато човек промени своето поведение, мисли и чувства, тогава болестта става ненужна и си отива с предишната му същност.
Неправилното разбиране на този процес от последователите на Христос е довела до загуба на основната идея за личностна трансформация и захващане за формата – идеята за прощаването на греховете. Правилното поведение при неправилни чувства са чиста лъжа и лицемерие.

Не е важно просто да изпеем пред свещеника това, което ние смятаме за извършен грях, нито пък е важно какво точно ще е поведението на свещеника по време на изповедта ни. Нито едното, нито другото са решаващи за същността на процеса – стремеж и реализиране на вътрешна промяна.
Това е моето разбиране за нещата и ще съм благодарна за всякакви поправки и коментари.

zazo, с последният абзац съм повече от съгласна.
С другото - не знам, смятам, че по-скоро не. Болестта не идва по пътя на човек за наказание на грехове. Има такива, които са последица от грехове, като злоупотреба с храна, в резултат на пушене, в резултат на употреба на алкохол. Такива, които ЗЛОупотребяващият е редно да ги очаква, щом знае, че те са последици. Причината е греха, да.
Но тези, в които тригодишно дете страда от онкозаболяване?
Тези, в които двойка е безплодна?
Тези, които са последица от катастрофа, в която постадалият е жертва?
Тези аз ги приемам като изпитание за духа. Какво старадщият ще извлече от страданието си зависи само от него. Ще се озлоби ли или ще прегърне Бога зависи само от него.
Живота не е черно-бял, не е простичък за свеждане до А и Б.
Вероятно и аз не съм права, един Бог знае.

Жени, ако обърнеш внимание, ще видиш, че съм написала, че евреите вярват в това, а не че това е моето мнение.
Ако ми остане време след празниците, ще си напиша и мнението за болестите, включително и в случаите, описани от теб.

Светли празници на всички!

 Разбира се, че изповедта не бива да бъде "изпяване" на това, което смятаме за извършен грях. Изповедта е акт на искрено и осъзнато покаяние. А колкото човек навлиза по- навътре във вярата, толкова повече осъзнава своите грехове и толкова отговорността му да не ги повтаря би следвало да става по- голяма. Един невъцърковен човек няма да отчете като грях и дори няма да забележи ако, например често споменава напразно името Господне, или пък се гневи и дразни и се кара на децата. Или пък ако се присмива на ближните, говори много и с празни приказки, ако преяжда редовно и слага храната на пиедестал... Но за този човек всичко това не е толкова голям грях, защото той просто не знае. А ние, които знаем... За нас изпитанието е по- голямо, трудът е по- голям, но наградата си заслужава. Тя е най- голямата 

zazo, значи ще си говорим още   

Надето, точно така е. Права си .

А на мен днес ми е едно такова ... неделно  . С тези объркани почивни дни изобщо не видях (не че не знам  ), че днес е понеделник. Пък ние си нямаме тема  .

Та и аз като zazo първо искам да Ви пожелая Светли, мирни, тихи и прекрасни Рождественски дни, да посрещнете Рождество сред близките си и най-обичани хора. Господ да благослови Вас и всички Ваши близки, да Ви донесе мир, радост и много любов!

За тази седмица Ви предлагам да си поговорим за:
Моето лично чудо, как бе благословен живота ми

Тъй като времето по Рождество, та и до 7 януари за мен и близките ми винаги е бил един период на оценка на миналото, време за размисъл на постигнато, на пропуснато, на спечелено, на загубено, се замислих колко чудеса има около мен:
Чудото на пълната къща, на смеха на близките ми.
Чудото на живота - мъничкото ни детенце, което изпълва дните ни с радост.
Изцелението на една душа ...
Вие сте нататък  !

Здравейте и от мен. Прекрасна тема сте сътворили, аз чак сега е забелязах.
В своето нещастие и аз реших да се обърна към Бога за духовно успокоение и утешение. Имам много, много тепърва да уча, четейки вас и светото писание.
Весели коледни празници ви желая, изпълнени с много любов и топлина 

*MiMiTo*, добре дошла  !

Светъл празник и от мен!

Напълно съм съгласна с думите на Надето, всичко, което се случва около изповедта и причастието в нашата църка помага на човека да осъзнае и приеме с цялото си сърце нуждата от осъзнаване на греховете , от изповядването им и от това вече да имаш страх от Бог да не съгрешаваш с тях отново, но тъй като сме човеци, веднага сме подвластни на греха, може само бавно, крачка по крачка, след всяка изповед да ставаме малко по-добри, като да се качваме по лествичката стълба