Интересна дискусия се заформи с тазседмичната тема...
Виж целия пост
Православието като начин на живот 2
- Публикувана: 4 септ. 2013, 20:39 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2014, 15:52 ч.
# 76
19 септ. 2013, 08:37 ч.
liese, само мога да се надавям, че ти и куркума сте правите, а не аз.
И все пак ... имаме склоността да се вторачваме в детайла и да губим основната картина, която според мен съвсем правилно е предадена в цитата, който simpatikonia постна. Той касае чувствата, но не са ли чувствата водещи в един човек, за чистия живот на душата му? Кой безчувствен е способен на истинска любов?
Виж целия пост
И все пак ... имаме склоността да се вторачваме в детайла и да губим основната картина, която според мен съвсем правилно е предадена в цитата, който simpatikonia постна. Той касае чувствата, но не са ли чувствата водещи в един човек, за чистия живот на душата му? Кой безчувствен е способен на истинска любов?
# 77
19 септ. 2013, 08:52 ч.
По въпроса за ФБ - наистина ФБ, заедно с интеренет, промени модела на общуване. Например, при арабската пролет, писаха че хората се организирали във ФБ. Това може да има своите положителни страни, но може да се възползват и хора, които преследват свои лични цели, но претендират, че имат благородни такива и увличат други след себе си.
Точно тази седмица ми попадна и една статия за наетите тролове, които прокарват нечии интереси в интернет:
http://www.naturalnews.com/042093_internet_trolls_chat_rooms_fed … l_government.html
И аз харесах много цитата на симпатикония. Имам чувството, че животът става все по-изкуствен. Не само поради общуването в интернет, но и въобще. Като че ли консуматоркото общество и преследването на мамона налагат една маска - с рекламата, имиджа, лъскавите опаковки, демонстрирането на просперитет. Отделно от това са изкуствените храни, материи, отдалечаването от природата и естествената среда на човека.
Виж целия пост
Точно тази седмица ми попадна и една статия за наетите тролове, които прокарват нечии интереси в интернет:
http://www.naturalnews.com/042093_internet_trolls_chat_rooms_fed … l_government.html
И аз харесах много цитата на симпатикония. Имам чувството, че животът става все по-изкуствен. Не само поради общуването в интернет, но и въобще. Като че ли консуматоркото общество и преследването на мамона налагат една маска - с рекламата, имиджа, лъскавите опаковки, демонстрирането на просперитет. Отделно от това са изкуствените храни, материи, отдалечаването от природата и естествената среда на човека.
# 78
19 септ. 2013, 09:18 ч.
Здравейте момичета, както винаги тема и дискусията са много интересни и градивни.
Относно общуването в Интернет => ето и ние си общуваме в нета, така, че той е полезен и градивен.
Да има и много лоши неща в него, но от нас зависи какво ще вземем от него.
Имам ФБ, гледам телевизия, като цяло ползвам всички медии, и всичко е до подбора, да изберем, да почувстваме и да осъзнаем.
Виж целия пост
Относно общуването в Интернет => ето и ние си общуваме в нета, така, че той е полезен и градивен.
Да има и много лоши неща в него, но от нас зависи какво ще вземем от него.
Имам ФБ, гледам телевизия, като цяло ползвам всички медии, и всичко е до подбора, да изберем, да почувстваме и да осъзнаем.
# 79
19 септ. 2013, 10:01 ч.
petiasd, много съм далеч от мисълта, че човек трябва да се затвори, изолира, за да пребори себе си или да изгради защита срещу атаките от вън. Права си, че е всичко е до подбор. Въпроса е какво са ни учили да изберем за добро и за зло, за приемливо и неприемливо, за грях и за добродетел. Все пак, съгласете се - тук пишем възрастни хора, избрали своята вяра, своите ценности, подчиняващи живота си на Божиите заповеди.
Дали едно дете на 16 години залято от пошлостта, приемащо за правилно и водещо мнението на общността, в която се движи ще има същата оценка като на възрастен човек, осъзнал духовните си нужди?
Тук не говорим и толкова за личностни качества, способност за различаване на добро/зло, а за това, че този вид социални мрежи (визирам конкретно ФБ) дават възможност на недобросъвестни хора (ама много меко казано) да прокарват своите идеи и да ги налагат като такива.
Не знам защо не го приемем не като възможност, а като грозна реалност?! Троловете наистина ги има, те достатъчно често се появяват и тук.
Виж целия пост
Дали едно дете на 16 години залято от пошлостта, приемащо за правилно и водещо мнението на общността, в която се движи ще има същата оценка като на възрастен човек, осъзнал духовните си нужди?
Тук не говорим и толкова за личностни качества, способност за различаване на добро/зло, а за това, че този вид социални мрежи (визирам конкретно ФБ) дават възможност на недобросъвестни хора (ама много меко казано) да прокарват своите идеи и да ги налагат като такива.
Не знам защо не го приемем не като възможност, а като грозна реалност?! Троловете наистина ги има, те достатъчно често се появяват и тук.
# 80
19 септ. 2013, 10:15 ч.
Жени, съгласна съм, че реалното общуване е по-добро, по-истинско и по-естествено. Само искам да кажа нещо - както пише и в цитата от simpatikonia - тези емотиконки, които например си изпращат хората, не са ли пак израз на някакво чувство? Искам да кажа в реална среда ще прегърнем някого с ръце, това би било израз на нашето вътрешно чувство; във виртуалната - външният израз е друг.
Проблемът ни, пак ще го напиша, не е това, че има и други начини на комуникация вече, а в това, че ние прибавяме и търсим нещо повече, някакъв друг смисъл, които те сами нямат, и се правим зависими от тях, от там нататък просто се намират разни хора, които удовлетворяват всяка хрумка на някого и от това правят бизнес, а ние се задълбочаваме в забавленията и предаността си към тях. Но наша си е вината.
Ето и още един пример във Фейсбук групата на о. Иван от Нови Хан е събрала доста хора, които активно участват, помагат кой с каквото може, щом възникне проблем, нужда от правна или друга консултация. Не казвам, че без интернет неговото дело нямаше да успее, а че и така може.
И отново ще напиша, и на мен ми се иска нещата да не вървят точно натам, да водим по-естествен начин на живот, доколкото виждам и на много, много други хора им се иска да е така с цялата мания по еко храните, грийн инициативите и подобни - малко вече е досадно, но от тях ясно си личи, че усещаме, че сме си направили живота изкуствен, и ни се иска да не е точно така.
Виж целия пост
Проблемът ни, пак ще го напиша, не е това, че има и други начини на комуникация вече, а в това, че ние прибавяме и търсим нещо повече, някакъв друг смисъл, които те сами нямат, и се правим зависими от тях, от там нататък просто се намират разни хора, които удовлетворяват всяка хрумка на някого и от това правят бизнес, а ние се задълбочаваме в забавленията и предаността си към тях. Но наша си е вината.
Ето и още един пример във Фейсбук групата на о. Иван от Нови Хан е събрала доста хора, които активно участват, помагат кой с каквото може, щом възникне проблем, нужда от правна или друга консултация. Не казвам, че без интернет неговото дело нямаше да успее, а че и така може.
И отново ще напиша, и на мен ми се иска нещата да не вървят точно натам, да водим по-естествен начин на живот, доколкото виждам и на много, много други хора им се иска да е така с цялата мания по еко храните, грийн инициативите и подобни - малко вече е досадно, но от тях ясно си личи, че усещаме, че сме си направили живота изкуствен, и ни се иска да не е точно така.
# 81
19 септ. 2013, 10:42 ч.
Първо да се извиня, че толкова често се включвам, надявам се да не ви товаря и се опасявам, че започвам да словоблудствам. Но темата наистина живо ме интересува.
liese, не мога да обясня как точно се изменят емоциите, когато комуникацията става чрез машина. Факт е обаче, че е така. По себе си съдя. Прочитам, че Х има проблем, опитвам се да съчувствам, изпращам една прегръдка в скайп и знаеш ли, установих, че съвестта ми се успокои - гушнала съм там виртуално Х и това е.
А ако го бях видяла на живо, ако си бях направила труда да го посетя този Х, щях да съм първо много по-полезна, второ наистина щях да помогна. Това едва ли е възможно във всеки един случай, но поне на близките си хора го дължа.
Не ме разбирайте погрешно, хората, които ползват ФБ за да вършат добро и да предизвикват добро у другите не са малко. И бих ги поощрявала колкото може повече.
Но според мен другото надделява там. И покрай ползата се нанася несравнимо по-голяма вреда.
Виж целия пост
liese, не мога да обясня как точно се изменят емоциите, когато комуникацията става чрез машина. Факт е обаче, че е така. По себе си съдя. Прочитам, че Х има проблем, опитвам се да съчувствам, изпращам една прегръдка в скайп и знаеш ли, установих, че съвестта ми се успокои - гушнала съм там виртуално Х и това е.
А ако го бях видяла на живо, ако си бях направила труда да го посетя този Х, щях да съм първо много по-полезна, второ наистина щях да помогна. Това едва ли е възможно във всеки един случай, но поне на близките си хора го дължа.
Не ме разбирайте погрешно, хората, които ползват ФБ за да вършат добро и да предизвикват добро у другите не са малко. И бих ги поощрявала колкото може повече.
Но според мен другото надделява там. И покрай ползата се нанася несравнимо по-голяма вреда.
# 82
19 септ. 2013, 10:50 ч.
Разбрах, че ви е впечатлил цитатът, който публикувах.
Съвсем умишлено не оставих коментар за него, но това не означава, че съм на 100% съгласна с цитираното. И по-рано в дискусията казах, че всеки човек изявява себе си в интернет по индивидуален начин и се разкрива - като интелект, стил и емоционалност. Не може да стане някаква унификация, ако сам човек не го допусне. Общуването е толкова живо, колкото е жив вътрешния свят на човека. Да не подценяваме силата на словото.
Сещам се за това, че в по-стари времена хората са общували главно чрез писма. Живеели са доста отдалечено и това общуване е запълвало празнината в ежедневието им. Никой никога не е считал това за "измамно, ограничено, ограбващо общуване", напротив - в запазените писма, и то не само в тези на известни и велики личности, е отразен техния вътрешен свят, мисли, чувства, идеи. Не трябва да се боим от това, че написаното в интернет остава и се пази някъде, просто трябва да бъдем отговорни към това което пишем. Още повече ние, християните, знаем, че не само делата, но думите и мислите ни са явни и открити пред Бог и за тях носим отговорност.
И не на последно място, както в живота, така и в Интернет пространството човек общува и се заобикаля с хора, които сам е избрал. Трудно може да ни се натрапи компания, която не желаем. Е, случват се срещи с досадни и конфликтни хора, но ние се отнасяме към тях така, както бихме го направили и в реалния живот - ако не можем да се разберем с тях, обръщаме им гръб.
Виж целия пост
Съвсем умишлено не оставих коментар за него, но това не означава, че съм на 100% съгласна с цитираното. И по-рано в дискусията казах, че всеки човек изявява себе си в интернет по индивидуален начин и се разкрива - като интелект, стил и емоционалност. Не може да стане някаква унификация, ако сам човек не го допусне. Общуването е толкова живо, колкото е жив вътрешния свят на човека. Да не подценяваме силата на словото.
Сещам се за това, че в по-стари времена хората са общували главно чрез писма. Живеели са доста отдалечено и това общуване е запълвало празнината в ежедневието им. Никой никога не е считал това за "измамно, ограничено, ограбващо общуване", напротив - в запазените писма, и то не само в тези на известни и велики личности, е отразен техния вътрешен свят, мисли, чувства, идеи. Не трябва да се боим от това, че написаното в интернет остава и се пази някъде, просто трябва да бъдем отговорни към това което пишем. Още повече ние, християните, знаем, че не само делата, но думите и мислите ни са явни и открити пред Бог и за тях носим отговорност.
И не на последно място, както в живота, така и в Интернет пространството човек общува и се заобикаля с хора, които сам е избрал. Трудно може да ни се натрапи компания, която не желаем. Е, случват се срещи с досадни и конфликтни хора, но ние се отнасяме към тях така, както бихме го направили и в реалния живот - ако не можем да се разберем с тях, обръщаме им гръб.
# 83
19 септ. 2013, 11:00 ч.
Симпатикония, съгласна съм в голяма степен, но има разлика между писмо и Интернет. В писмата не изскачат непредсказуеми реклами, например. Не се регистрират с десетилетия в някой сървър, където може да се проследят всички твои електронни 'действия'. Не са достъпни на неограничен брой хора.
Жени, не се притеснявай, че пишеш по-често.
Виж целия пост
Жени, не се притеснявай, че пишеш по-често.
# 84
19 септ. 2013, 11:15 ч.
Серафима, благодаря 
.
И пак ще се съглася със Серафима - няма място за сравнение между писмата и интернет. Вероятно този тип форуми (в който пишем сега) дава онази свобода, за която говориш simpatikonia. Дава и тази привилегия да си сравнително анонимен.
Не мога изобщо да твърдя същото за ФБ. Аз съм успявала да вляза в профили на съвсем непознати за мен хора и да ги разглеждам, водена от някакво непознато за мен любопитство, което не се беше появявало преди това. Въпрос на опции и сигурнтост е, съгласна съм, но и най-малката немърливост се оказва, че може да бъде отлично употребена.
Не исках да го пиша по-рано, защото не касае мен, но преди много години познавах една дама, която запълваше времето си през деня с установяване на самоличности. И се справяше много добре и преди ФБ. А сега освен самоличността на Х може да бъде установено това лице с кого е близък.
Вероятно стигам до крайности в размишленията си.
Виж целия пост
.И пак ще се съглася със Серафима - няма място за сравнение между писмата и интернет. Вероятно този тип форуми (в който пишем сега) дава онази свобода, за която говориш simpatikonia. Дава и тази привилегия да си сравнително анонимен.
Не мога изобщо да твърдя същото за ФБ. Аз съм успявала да вляза в профили на съвсем непознати за мен хора и да ги разглеждам, водена от някакво непознато за мен любопитство, което не се беше появявало преди това. Въпрос на опции и сигурнтост е, съгласна съм, но и най-малката немърливост се оказва, че може да бъде отлично употребена.
Не исках да го пиша по-рано, защото не касае мен, но преди много години познавах една дама, която запълваше времето си през деня с установяване на самоличности. И се справяше много добре и преди ФБ. А сега освен самоличността на Х може да бъде установено това лице с кого е близък.
Вероятно стигам до крайности в размишленията си.
# 85
19 септ. 2013, 11:18 ч.
Любопитството и при мен се пробужда в интернет. Например започвам да изследвам някоя известна личност. Понякога такива, към които съм критично настроена.
Дори се случва тук в бг мама, където има такава възможност да проучваме хората.
И честно казано се чувствам все едно подслушвам. Не е добре да се шпионира.
Виж целия пост
Дори се случва тук в бг мама, където има такава възможност да проучваме хората.
И честно казано се чувствам все едно подслушвам. Не е добре да се шпионира.
# 86
19 септ. 2013, 11:25 ч.
ааа, пишете, пишете радост сте за душата, сърцето и ума.
Съгласна съм с всичко споделено от всички Ви. Аз имам дете на 14 и също се страхувам за това къде и на какво попада. Според мен единственото спасение е многоо разговори с младежта и молитви.
Бог да ги пази.
Против забраните съм, тъй като кажа "завий на ляво, тя ще завие на дясно" възраст.
Рекламите са бизнес и са част от мрежата. Относно емотиконите, те все пак изразяват някакви емоции, тъй като вече никой не описва чувствата си с красиви и силни думи:-)
За съжаление всички сме в "матрицата" и искреното общуване намалява.
Бях един месец на село с детенце и точно на това й обърнах внимание как съседите си приказват през оградата, как си подават плодове, а в блоковете даже не се познаваме и не се поздравяваме.
От тогава тя започна да поздравява всички съседи нищо, че на практика не се познаваме:-)
Виж целия пост
радост сте за душата, сърцето и ума.Съгласна съм с всичко споделено от всички Ви. Аз имам дете на 14 и също се страхувам за това къде и на какво попада. Според мен единственото спасение е многоо разговори с младежта и молитви.
Бог да ги пази.
Против забраните съм, тъй като кажа "завий на ляво, тя ще завие на дясно"
възраст. Рекламите са бизнес и са част от мрежата. Относно емотиконите, те все пак изразяват някакви емоции, тъй като вече никой не описва чувствата си с красиви и силни думи:-)
За съжаление всички сме в "матрицата" и искреното общуване намалява.
Бях един месец на село с детенце и точно на това й обърнах внимание как съседите си приказват през оградата, как си подават плодове, а в блоковете даже не се познаваме и не се поздравяваме.
От тогава тя започна да поздравява всички съседи нищо, че на практика не се познаваме:-)
# 87
19 септ. 2013, 11:46 ч.
petiasd, радвам се, че се включваш и споделяш опит и като родител 
.
Жени, моля те, не се извинявай, винаги ми е приятно да чета мненията ти
.
Мисля, че светът все повече ще се изменя, сега може би се изменя много по-бързо от преди дори, много неща има да идват като това например: http://www.google.com/glass/start/what-it-does/. Всеки сам може и трябва да прецени в кое е по-слаб и дали има вътрешна нужда да си налага на себе си някакви ограничения и в каква степен. Светът преди и сега е все един и същ, само външно се изменя: http://slaveryfootprint.org/
И понеже отново заговорихме за словото:
Много е сериозен грехът, който извършваме, когато раняваме ближния с дума. За нас не може да бъде оправдание това, че сме били в тежко духовно състояние или че ближният, когото сме обидили, се е държал зле. Старецът Емилиян пише за това така: «Помислете само колко обидни думи си казваме! Всички свои думи ние ще намерим горе - на небесата...». Затова светите отци казват: «дори в нас да има не един, а много легиони бесове - това е нищо в сравнение с думата, казана по адрес на ближния. Христос мигновено изгонва легионите, но думата, казана от нас Той не може да поправи. Словата стават птици и летят, където си поискат. Те разхвърлят греха ни навсякъде и го откриват на всички светии и ангели и ще ги намерим там - на небесата».
http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=398
Виж целия пост
.Жени, моля те, не се извинявай, винаги ми е приятно да чета мненията ти
.Мисля, че светът все повече ще се изменя, сега може би се изменя много по-бързо от преди дори, много неща има да идват като това например: http://www.google.com/glass/start/what-it-does/. Всеки сам може и трябва да прецени в кое е по-слаб и дали има вътрешна нужда да си налага на себе си някакви ограничения и в каква степен. Светът преди и сега е все един и същ, само външно се изменя: http://slaveryfootprint.org/
И понеже отново заговорихме за словото:
Много е сериозен грехът, който извършваме, когато раняваме ближния с дума. За нас не може да бъде оправдание това, че сме били в тежко духовно състояние или че ближният, когото сме обидили, се е държал зле. Старецът Емилиян пише за това така: «Помислете само колко обидни думи си казваме! Всички свои думи ние ще намерим горе - на небесата...». Затова светите отци казват: «дори в нас да има не един, а много легиони бесове - това е нищо в сравнение с думата, казана по адрес на ближния. Христос мигновено изгонва легионите, но думата, казана от нас Той не може да поправи. Словата стават птици и летят, където си поискат. Те разхвърлят греха ни навсякъде и го откриват на всички светии и ангели и ще ги намерим там - на небесата».
http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=398
# 88
22 септ. 2013, 19:47 ч.
Как ми хареса това, че вярата е живата представа за това, за което се надяваме и увереност в невидимото, така както и във видимото....
Това вместо запис. Ще ви чета и ще ви задавам /понякога/ въпроси, на които се надявам да ми отговаряте
В момента чета " Вяра, Надежда и Любов". И намирам в нея обяснения и тълкувания, които съм търсила.
Хубава вечер на всички
Виж целия пост
Това вместо запис. Ще ви чета и ще ви задавам /понякога/ въпроси, на които се надявам да ми отговаряте
В момента чета " Вяра, Надежда и Любов". И намирам в нея обяснения и тълкувания, които съм търсила.
Хубава вечер на всички
# 89
22 септ. 2013, 19:50 ч.
Еластина, добре дошла. Виж на първа страница, има доста линкове с книги. Надявам се, че не само ще ни следиш, но и ще ни допълваш!
petiasd, колко хубаво е, че на село все още се срещат човешки отношения! Тук в града много ме измъчва отчуждението и въобще всеобщата (вкл. моя) арогантност.
Виж целия пост
petiasd, колко хубаво е, че на село все още се срещат човешки отношения! Тук в града много ме измъчва отчуждението и въобще всеобщата (вкл. моя) арогантност.
Препоръчани теми