Православието като начин на живот 2

Има  и много тв предавания като "Иконостас", като "Вяра и общество" и подобни.

Петя- така е, но ако искаш да виждаш само отрицателните черти  и си настроен, все нещо няма да ти стига, все нещо ще ти пречи. На един,че свещеникът кихнал докато говорил с него, на друг паяжината в храма, на други че литургията започва в 9, а не в 11, за да можеш да се наспиш.... / Не визирам зазо- по принцип/

Може да се гледат на сайта на БНТ всички стари предавания, както и поредицата Път към Голгота.
Отделно в интернет има качени много много филми - на български и руски.

Момичета, не ме разбирайте погрешно. Моля ви!
Никъде не съм написала да се тръгне по къщите и да се досажда на хората.
Казах, че поне за тези, които по някаква причина са влезли в храма, трябва да бъдат  положени усилия да бъдат приобщени, да бъдат подтикнати да се завърнат втори, трети път... да им се каже нещо, което да ги подтикне към размисъл; да породи у тях въпроси...
Ако човекът е искрено вярващ и извървял своя път на търсене – ще е благодарен за всяка разменена дума с духовника. Ако е воден от мъка някаква, от житейско нещастие – това може да отключи у него искрицата, която ще го отведе на пътя към вярата. От каквато и причина да е воден човекът, прекрачил прага на Божия дом, си струва да бъде разменена с него някоя друга дума. Ако е за църковен обряд като кръщение, венчание, освещаване, опело – да се приканят дошлите да отделят малко повече време за това, да се попитат какво ги е накарало да вземат това решение, да се запознаят със същността на ритуала... Много, много може и трябва да се направи. Скъсяване на дистанцията трябва, протегната ръка трябва.
Каква е средната възраст на редовно посещаващите църковните служби? А след 20 години? Отговорете ми чистосърдечно на въпроса – вашите деца ще бъдат ли след 20 години всяка седмица в храма като вас? Сами на себе си отговорете. И ако изпитвате колебание и не можете категорично да отговорите с ДА, тогава се замислете ЗАЩО?

 И още по ми е болно като нападат и упрекват свещениците.
[/quote]

   Присъединявам се към мнението и според мен не е никак редно да обвиняваме за всичко свещениците.
Май се случва, че и тях искаме да нагодим към себе си, както и православната вяра понякога...
   Книгата "Суеверия сред днешните християни" :
https://docs.google.com/file/d/0B2M5mJfSr6d7N0VCSzZFT01yenM/edit … ive_web&pli=1

зазо, а необходима ли е агресия, за да си активен? Какво става с действията, които са извън нашия взор, но които се случват - щом не усещаме явно тяхното присъствие в живота ни, значи не се случват, така ли?
Ето и човешкият мозък върши функции, които ние не виждаме, може ли да значи, че не функционира?
Има неща, осезаеми само за духа, които са движения вътре в нас и остават скрити за очите.

Ако имаш желание, изслушай тази дискусия "Покаяние и прошка", около 19-тата минута Мариян Стоядинов споделя интересни размисли за Църквата: https://www.youtube.com/watch?v=vUrAWtib_WU

Да, но аз лично като някой ме притиска се отдръпвам. Ако вляза в храма от любопитство и дойде "поп-а" да ми казва колко е хубаво да дойда и друг път на служба, да ми обяснява някакви отвлечени духовни неща, да ми дава книги, надали ще вляза пак. А и реакцията на повечето българи ще е: "Какво пък иска тоя?" а съм чувала и това:"Няма какво - иска да ме привлече да съм и аз заблудена овца и да си давам парите тука"; Нали сега като има вероучение и може да се чуе следното от някои родители:"Говорят им разни фантасмагории там....."
 Виж- ако искам да знам нещо и свещеникът ме пренебрегне- ще ми е гадно. Случвало се и това.

Защо слагаш знак на равенство между активно действие и агресия?
Ние не виждаме функцията на мозъка, но пък имаме реален резултат от нея, ако я има. Електричеството също не се вижда, но пък лампичката светва, като натиснеш копчето. По тази аналогия, ако правилно съм я разбрала, невидимите действия/функции на БПЦ до какъв резултат са довели? Какво е това духовно дело, което върши, а остава невидимо за простосмъртни като мен?
Благодаря за линка, ще го изслушам с интерес!
Nil desperandum, ще ми е интересно да споделиш твоя път към църквата и Бог!
Не мога много да хвана логиката ти. Излиза, че е добре да влизат хората в църквата, макар и водени от суеверие, но без да им досажда „попът”, защото е дразнещо и отблъскващо... И да стискаме палци човек да получи просветление като чудо.

Това съм го писала и преди/път като път: на терзания, недоумения, заблуди, съмнения, грешки- и сега е така/, а и всичко,което кажа, ще бъде използвано срещу мен

Прощавай- аз спирам наистина дотук.
Не искам и тази тема да се превръща в арена на словесен двубой.

Извинявам се, ако съм те засегнала. Просто, много се паля,а не трябва. Няма да пиша повече,обещавам, колкото и да ми напира отвътре и да имам какво да кажа.А пък то и не е необходимо да казвам всичко, което ми идва наум.
Ще се включвам по седмичните и други теми. Желая ти всичко добро от сърце.

Nil desperandum!, радвам се, че се включи по-активно!

mila333, благодаря ти за книгата! Свалих си я, за да я прочета някой ден!

Искрено съжалявам, ако приемаш диалога за словесен двубой. Не използвам нищо срещу теб, просто ти това каза в последните няколко поста. И аз просто полюбопитствах какъв е твоят път към Бог и църквата.
Приеми искреното ми извинение и молба да не спираш да пишеш заради мен. 

liese, беседата е страхотна! Това, за което говориш започва от 24 минута, но аз ще я изгледам цялата с интерес. Както и останалите беседи, които са качени.

zazo, аз не виждам противоречие в написаното от Nil desperandum!
Нека обясня с моя път - случи се така, че изведнъж дойде упованието в Бога при мен. По много особен начин и свързан с едно земестресение.
Вярата, дълбоко осъзнатата вяра дойде по-късно. Аз търсих и намерих в храма. Търсих разговори с моя (сега вече) изповедник и той отдели достатъчно време, за да ме подготви са моето Кръщение.
От къде тозичовек ще да е знаел на мен какво ми се е  случило и какво съм изживяла, ако не съм го потърсила? Активна работа с мен имаше СЛЕД като потърсих помощ. Слава Богу - намерих я, и то бързо!

Кажи ми, просто така от любопитство питам, трябва ли храма да се превърне в своегорода увеселителен парк и с шутовски "номера" да привлича "новите" хора от "новото" време?
Кой да стане гъвкав точно? Тези свещеници, които се плюят работят от сутрин до вечер. Поне аз такива познавам. Не връщат никой от нуждаещите се и са винаги на разположение. Който не ги е потърсил той не е стигнал до тях.

Виждам логика и съм съгласна с теб, че когато стъпят в храма хората за кръщене и венчание трябва да се работи с тях преди извършване на тайнството. Но това също не може да гарантира връщането на тези хора в храма. Ще дойдат (ако дойдат) кагота са готови за това. И нито един свещеник не може да ги накара (а и никога няма да го направи) да дойдат насила.

Детето ми след 20 години ще ходи в храма, ако съм си свършила работата като родител и ако вярата е докоснала сърцето му наистина. Мога само да правя най-доброто - да му показвам с личен пример кое е правилното за мен. А може и да не го видя в храма, но след като си отида от този живот да се случи неговото докосване.

ПП исках само да се допълня - никой насила не се е спасил. Никой! Всеки сам трябва да реши по своята си воля, че вярва в Бог. Незрелите круши не падат от дървото и ще е грешка на овощаря да ги набере и набута при зрелите още неготови.

Nil desperandum!, не ни лишавай от твоята опит и споделените четива. Напълно съгласна с теб. Угодия няма

хубаво спомена, че паяжината в храма - все си мисля, че всеки може да отдели време да помогне на жените в храма да изчистят. Всички те са на възраст а, имат и толкова много работа, милите.

Зазо, има много млади хора в църквите. всичко зависи от нас и как ще възпитаме децата си.

Хора, аз ще продължа да пиша, но няма да отговарям на Зазо- не на инат, ами защото мисля, че е по-добре.
Аз много се тормозя като споря. Веднъж така спорих с човек, който е убеден в преражданията. Накрая стигнахме до извода, че за единия лампата очевидно свети, а за другия- че не е включена на 100%,или казано по друг начин- единият беше на 100% убеден, че стената е бяла, а другият я виждаше синя. Е- какво да спорим.

Както и една позната. Вика- трябва ми книга, която да оборва учението на Дарвин. По едно време вика:"Оооо, нищо няма да търся- на който му харесва да вярва, че е произлязал от маймуна- моля."

Зазо- последно- това, че се интересуваш и си блъскаш главата е голяма стъпка.Хиляди хора не се замислят за тези неща.
Също така смятам хората/без да има общо Зазо в тези хора/,независимо дали се занимават с окултни практики, четат "Подсъзнанието може всичко",вярват в прераждания / и аз съм вярвала преди/ Евангелисти са или Адвентисти- та смятам всички тези хора за едно стъпало над другите,които смятат, че това са глупости - духовен живот и вяра. За мен значи, че тези хора търсят, което не е малко. Че за тях животът не е:"Да си похапнем и да си пийнем, че това ще ни остане"- а са осъзнали, че това не е всичко.

Ха-ха- опит Никакъв опит. Диване бях и диване си оставам.

Nil desperandum!,  .

Понеже стана дума за децата, може би сте попаднали на тези два материала, но все пак
Загриженост за децата, старецът Гавриил Светогорец: https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=nJGB7ZAzIrs
Старецът Порфирий за децата: http://pravoslaven-sviat.org/2013/04/05/за-децата/