Младите до 30 години и кой как е успял

До мениджър от средно ниво си в общия кюп. Мениджърите от високо ниво са или калинки, или парашутисти, или партийни функционери, шуро-баджинаци.

Моите успехи до 30 са по-скоро емоционални. Намерих си половинката, създадохме дете, учихме. В материален план точно от трийсетака тръгнахме нагоре-купихме си жилище на тази възраст, не сме теглили кредити, но сме вземали заеми от близки. Най-вече благодарение на мъжът ми, аз по-скоро гледах детето и съветвах. После кризата малко ни окълца перцата, но сега сме си стъпили пак на краката. Но сме на 30+ и професиите ни се допълват идеално.

Сватбата ни платиха родителите(бяхме току що завършили, а със заплатите от последните няколко месеца работа ние само помогнахме леко.)

Здравейте,
Тази година направих 31, но ще се вмъкна в темата за 30 годишните.
За мен най големият успех е детето ми, което се роди февруари месец.
Иначе до 30 години завърших бакалавърска (редовно)и две магистърски ( една редовна и една задочна)в хтму. Работих в кремиковци и после отидох във фармацията. Нямам кола и собствено жилище. Живея в това на съпруга си и се возя в колата, която съпруга ми купи със спестяванията си?

Нашата сватба също я платиха родителите ни

Придружен е по-скоро с физически неуспех.
На 24 съм а имам понякога толкова болежки, че не ми се вярва. Компютрите ни развалят, за жалост.
Трябваше да избирам накъде да се развивам - в динамична среда с изключително плаващо работно време, но адски интересна, вълнуваща. Да ходиш по събития, да се срещаш с хора - все неща, които в продължение на 4 години ми доставяха адско удоволствие. Но не понасях неточностите - драми, изплащане на работната заплата не на време, липса на бонуси, премии, извънредни дежурства, непредвидени оставаници до късно в офиса.
Затова се върнах към другата си страст - компютрите. Средата ми не е нищо особено, даже е сива - въпреки милионите удобства, безплатни кафе машини, вода, кухни, помещения за отдих. Ако не беше възможността да работя от вкъщи, когато искам, става дума за просто седене в офис на компютъра... Да, пак има моменти, в които имам дежурства, но те са по график, предвидени. Една минута отгоре на работното време ти се заплаща. Имаме бонуси, а коледната заплата идва поне 5 дни по-рано. Ей такива ми ти работи.

Определено обаче нашето поколение е доста роботизирано. Усещам се понякога, как съм изпита тотално, губя смисъл и едно изречение не мога да вържа след тежък работен ден. И също усещам, как повечето ми познати и приятели са такива. Аз се опитвам да се взема в ръце, получава ми се, да чукам на дърво, но много хора не успяват и затова се превръщаме в такива ... андроиди.

За семейния фронт не бих се съгласила - двете неща могат перфектно да се балансират. Динамичната среда е до време.

На 30 и малко съм. Оправям се баш сама от 20 годишна. Това е моят успех. Наред с магистратурата ми  и 12 годишния ми стаж  Друго нямам. Ни жилище, ни кола, ни престижна работа.

Друго очаквах от тази тема, сега всички са от скромни - по-скромни.

На мен все още ми е странно мнението на много от потребителките за докторантурата. Първо, "проста" докторантура няма. Това е оксиморон. Всяка докторантура е сложна, дори за специалисти в областта, защото обикновено докторантът е този, който знае най-добре за какво става въпрос. Второ, с докторантура не се работи само наука. Има много приложни области, където докторантурата е просто необходимост, за да можеш да работиш и е предпоставка за доста голям скок в заплатата.

РоЗи на 24 години  си прекалено млада, за да съдиш другите и да пренебрегваш постиженията им. Първо ти покажи на какво си способна, после критикувай "простата" докторантка.

Всъщност да се роботизираш и да гониш успехи и цели си е
начинът. Вкл. и за плащане на сватбата. Просто забиваш нос
в калта и бачкаш, без много фантазия. Раждаш. И второ, може би. И така, ден след
ден.

Ако я караш без експерименти, по същество, до 30 може да имаш
доста "постижения".

Дали ще ги смяташ за смислени е друг въпрос.

Никой не критикувам. Напротив. Опитвам се да покажа, че има начини да успееш във всичко.

За простата докторантура дадох един единствен пример, от който изхождам. И който и да се сравни с тази моя позната "докторантка" ще е на същото мнение.
Силно вярвам, а и виждам от тази тема, че не всички са като нея. Дано наистина са малко.

Да искаш да си доктор по филология и тогава примерно да
се престрашиш за журналист е най-смешния сценарий, който
съм чувала.

 

Всеки сам може да си направи изводите как се представят хората по форумите.

Успех във всичко - хм  
Всъщност парите (колкото и да не ми се иска да го кажа) са много важен фактор.
И като става въпрос за добро образование, и за професионално развитие.
Ако родителите нямат възможност да ти помагат докато учиш, се налага да работиш. Това несъмнено  се отразява на подготовката ти в университета. Като завършиш отново идва въпросът с финансите. Налага се да направиш избор между това да си по-добре платен и да работиш работа, в която няма как да се развиваш или това да нямаш средства за съществуване, но перспектива за развитие. Всъщност избор нямаш. Избираш второто, защото трябва да оцелееш. И всичкото това в името на това да си самостоятелен и образован все пак. Не знам дали си струва. Просто ви предлагам различна гледна точка.

Аз избрах да имам средства за съществуване И перспектива за развитие.

Добре платена работа и липса на развитие нещо не ми се връзва в едно изречние. Нали в един момент парите няма да ти стигат....

Хронологично (2000-2012):
бакалавър
магистър 1
мъж
дете 1
магистър 2
дете 2
2-3 коли
2-3 работи - последната от които много си харесвам 
2-3 допълнителни занимания

Общо взето от 20 до 30 толкоз

В повечето случаи работните места с липса на развитие не са добре платени...
А ако работиш в университет на ниска заплата, но с перспектива за развитие, то работното ти време е толкоз кратко, че като го сметнеш на час излиза много добре платена...