Чак сега се включвам с пуканките и аз. Аз съм успяла само от към зубрене.
Виж целия пост
Младите до 30 години и кой как е успял
- Публикувана: 10 септ. 2013, 12:23 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2014, 07:19 ч.
# 211
11 септ. 2013, 14:08 ч.
На 30 съм и мога да кажа, че хич не съм успяла по моите разбирания и виждания. И какво значи да си успял. В кое? Къде? Какво трябва да се е случило, за да ти кажат " ей, този/тази е успял". Успяла съм да завърша две висши, да поработя на ползотворни работи, да, ама сега ме е ударило кьоравото и не работя. Определено смятам, че тези дето до тая възраст се водят успяли не е с къртовски техен труд и не с работа. Както и че им е дадено да започнат нещо, което вече е имало старт.
Виж целия пост
# 212
11 септ. 2013, 14:09 ч.
Аз имах предвид, че разочаровахме предишното поколение. От тях
идват оценките.
Те са се женили по-млади, правели са доста повече преди 30. И сега
не могат да разберат за този маниакален и странен свят, в който
за да работиш, трябва да оставиш човешкото. Не могат да разберат
какво толкова се мусим и не може да се впишем в живота.
Но виждам и още нещо. Сегашното поколение на 30-годишните има
много повече вътрешни прозрения, много по-дълбок и естествен
философски поглед в сравнение с предишни поколения. И по-младите
са така- различна порода хора. Но пък са малко неориентирани за
прагматичните неща. Порасваме по-бавно, но пък запазваме ценния
и свеж детски поглед по-дълго. Интересно време е...
Виж целия пост
идват оценките.
Те са се женили по-млади, правели са доста повече преди 30. И сега
не могат да разберат за този маниакален и странен свят, в който
за да работиш, трябва да оставиш човешкото. Не могат да разберат
какво толкова се мусим и не може да се впишем в живота.
Но виждам и още нещо. Сегашното поколение на 30-годишните има
много повече вътрешни прозрения, много по-дълбок и естествен
философски поглед в сравнение с предишни поколения. И по-младите
са така- различна порода хора. Но пък са малко неориентирани за
прагматичните неща. Порасваме по-бавно, но пък запазваме ценния
и свеж детски поглед по-дълго. Интересно време е...
# 213
11 септ. 2013, 14:12 ч.
На 30 бях успяла в много неща и вярвах, че имам максималното (с много бачкане, неспане, физическо и психическо претоварване и т.н.).
Днес „на 35“, знам, че може още и още. Започвам 50% от всичко наново и се чувствам адски щастлива. Убедена съм, че след 5 г. ще съм далеч по-добре от преди 5, но пък имам и добрата основа, която сама съм си поставила, а и мога да го давам по-лежерно. Доволна съм...
Виж целия пост
Днес „на 35“, знам, че може още и още. Започвам 50% от всичко наново и се чувствам адски щастлива. Убедена съм, че след 5 г. ще съм далеч по-добре от преди 5, но пък имам и добрата основа, която сама съм си поставила, а и мога да го давам по-лежерно. Доволна съм...
# 214
11 септ. 2013, 14:19 ч.
Често попадам на такива твърдения тук във форума и всеки път се изумявам. Явно не съм никак в час с реалността в България. Може ли някой да ми обясни как се изплаща жилище на кредит за 4 години?
Да, в нашия случай не за четири, за шест, но успяхме. Наистина си направихме график и формула, по която да се погасява предсрочно. Всичко е въпрос на сметки, доходи и малко свиване, но си заслужава
Нямаме доход от 10 000 лева, но е над средния за страната, нямаме наследство, никой не ни финансира. Имам един голям файл на Ексел. Може би ключът е в това, че месечната вноска на кредита е 1/4 от месечния доход. Всичко друго ми се вижда неразумно.
Не е тук темата, иначе мога да пиша много по въпроса.
Виж целия пост
Преди 4 г. взехме и жилище на кредит, мисля ,че до края на годината ще успеем да го изплатим.
Често попадам на такива твърдения тук във форума и всеки път се изумявам. Явно не съм никак в час с реалността в България. Може ли някой да ми обясни как се изплаща жилище на кредит за 4 години?
Да, в нашия случай не за четири, за шест, но успяхме. Наистина си направихме график и формула, по която да се погасява предсрочно. Всичко е въпрос на сметки, доходи и малко свиване, но си заслужава
Нямаме доход от 10 000 лева, но е над средния за страната, нямаме наследство, никой не ни финансира. Имам един голям файл на Ексел. Може би ключът е в това, че месечната вноска на кредита е 1/4 от месечния доход. Всичко друго ми се вижда неразумно.
Не е тук темата, иначе мога да пиша много по въпроса.
# 215
11 септ. 2013, 14:29 ч.
Ау, в онази тема за сватбите съм пропуснала да се разпиша. 
Чувствам се пре-преуспяла даже, като чета горните мнения.
Виж целия пост
Чувствам се пре-преуспяла даже, като чета горните мнения.
# 216
11 септ. 2013, 14:36 ч.
Да не говорим, че на тази възраст акълът не е в излишък и стават грешки.
А и като че ли никой не иска истински да даде рамо и да разплете
заплетени ситуации. Ама истински- а не, ето, давам ти свобода, казвам ти,
ти си троши главата. Ако възрастните бяха наистина мъдри, щяха да намерят
начин как да ни поднесат информацията.
Не че виня някого- и аз съм имала много предупреждения, разбира се. Но то
беше по-скоро предпазване на имидж и его, отколкото истински опит да ми
се помогне. И затова още повече исках да правя напук, както винаги става.
Много добре си го написала Mamacita-поздравление от мен.
От родителите си получих подобно отношение-една високомерна дистанцираност-един вид ние те оставяме да си строшиш главата и ще гледаме сеир. После ще кажем "Нали ти казах?"
Не мога да ви разбера. Искате родителите ви да ви предупредят, вие на своя глава да си направите простотията, а после да се жалвате, че мама и татко не са спрели вас, дъртите магарета, да се държите като дърти магарета? Адски инфантилно и безотговорно мислене е това. Сигурно има и родители-сеирджии, но нормалното е все някога да ви избутат и да спрете да им държите полите и панталоните.
По въпроса на темата - на почти 27 съм. Имам жилище от родителите, мъжът ми има собствено наследствено, родителите му са починали. Моите ми помагат, без да се месят, но и аз като цяло не съм от тези, дето правят глупости.
Проблемът е, че ми умира усещането, че съм успяла. Писнало ми е. Искам да обновя живота си, твърде дълго се заседях на едно работно място, няколко години вече, а това ме "залепва" за всичко останало. Сигурно ще се наложи да остана още 1-2 години, понеже мъжо иска да се местим в чужбина, което отсега знам, че ще е твърде рязко за мен и опитвам да събера кураж да приема промяната. А това местене някак изключва да сменя сега работата си.
Иначе съм сравнително спокойна, парите стигат (за мен това е много важно), но просто ми е омръзнало сегашното положение.
Виж целия пост
Да не говорим, че на тази възраст акълът не е в излишък и стават грешки.
А и като че ли никой не иска истински да даде рамо и да разплете
заплетени ситуации. Ама истински- а не, ето, давам ти свобода, казвам ти,
ти си троши главата. Ако възрастните бяха наистина мъдри, щяха да намерят
начин как да ни поднесат информацията.
Не че виня някого- и аз съм имала много предупреждения, разбира се. Но то
беше по-скоро предпазване на имидж и его, отколкото истински опит да ми
се помогне. И затова още повече исках да правя напук, както винаги става.
От родителите си получих подобно отношение-една високомерна дистанцираност-един вид ние те оставяме да си строшиш главата и ще гледаме сеир. После ще кажем "Нали ти казах?"
По въпроса на темата - на почти 27 съм. Имам жилище от родителите, мъжът ми има собствено наследствено, родителите му са починали. Моите ми помагат, без да се месят, но и аз като цяло не съм от тези, дето правят глупости.
Проблемът е, че ми умира усещането, че съм успяла. Писнало ми е. Искам да обновя живота си, твърде дълго се заседях на едно работно място, няколко години вече, а това ме "залепва" за всичко останало. Сигурно ще се наложи да остана още 1-2 години, понеже мъжо иска да се местим в чужбина, което отсега знам, че ще е твърде рязко за мен и опитвам да събера кураж да приема промяната. А това местене някак изключва да сменя сега работата си.
Иначе съм сравнително спокойна, парите стигат (за мен това е много важно), но просто ми е омръзнало сегашното положение.
# 217
11 септ. 2013, 14:37 ч.
Май един от ключовете е да не си губиш много времето с
чудене. Бих казала, че две висши са една от загубите на време.
Прекалено много стажове и курсове- също. Или търсенето на
перфектната работа.
Бих казала, че в този климат дори покупката на жилище не е голям
успех, ако е прекалено натоварваща.
Виж целия пост
чудене. Бих казала, че две висши са една от загубите на време.
Прекалено много стажове и курсове- също. Или търсенето на
перфектната работа.
Бих казала, че в този климат дори покупката на жилище не е голям
успех, ако е прекалено натоварваща.
# 218
11 септ. 2013, 14:41 ч.
Да не говорим, че на тази възраст акълът не е в излишък и стават грешки.
А и като че ли никой не иска истински да даде рамо и да разплете
заплетени ситуации. Ама истински- а не, ето, давам ти свобода, казвам ти,
ти си троши главата. Ако възрастните бяха наистина мъдри, щяха да намерят
начин как да ни поднесат информацията.
Не че виня някого- и аз съм имала много предупреждения, разбира се. Но то
беше по-скоро предпазване на имидж и его, отколкото истински опит да ми
се помогне. И затова още повече исках да правя напук, както винаги става.
Много добре си го написала Mamacita-поздравление от мен.
От родителите си получих подобно отношение-една високомерна дистанцираност-един вид ние те оставяме да си строшиш главата и ще гледаме сеир. После ще кажем "Нали ти казах?"
Не мога да ви разбера. Искате родителите ви да ви предупредят, вие на своя глава да си направите простотията, а после да се жалвате, че мама и татко не са спрели вас, дъртите магарета, да се държите като дърти магарета? Адски инфантилно и безотговорно мислене е това. Сигурно има и родители-сеирджии, но нормалното е все някога да ви избутат и да спрете да им държите полите и панталоните.
Животът е дълъг и за съжаление на 25-30 човек изобщо не е пораснал, има
много десетилетия за грешки. Та да кажем, че ти си на 50-70 и си видял накъде
водят някои пътища. Виждаш, че някой на 30 уж е голям и независим, но ако
се намесиш мъдро, ако кажеш- виждам еди-какво си, хубаво си помисли, моят опит
е такъв и такъв.
Мисля, че никой не е "дърто магаре" и не трябва да се отписва от добри съвети.
Данте е на 35 г., когато Вергилий започва да му изяснява правилата на живота
"на попрището жизнено в средата".
Истината е, че всеки иска учител, инструктор, някой по-голям брат или сестра.
Не може на 18 да те броят за вече завършен. Аз лично много пъти съм се поставяла
под нечий авторитет като дете, напълно възприемчива, за да науча нещо.
Мисля, че не е недомислено да очакваме родителите ни, ако имат такива заложби,
да се проявят и като ментори и водачи. Ако ни кажат както трябва, няма да направим
толкова големи простотии...
Виж целия пост
Да не говорим, че на тази възраст акълът не е в излишък и стават грешки.
А и като че ли никой не иска истински да даде рамо и да разплете
заплетени ситуации. Ама истински- а не, ето, давам ти свобода, казвам ти,
ти си троши главата. Ако възрастните бяха наистина мъдри, щяха да намерят
начин как да ни поднесат информацията.
Не че виня някого- и аз съм имала много предупреждения, разбира се. Но то
беше по-скоро предпазване на имидж и его, отколкото истински опит да ми
се помогне. И затова още повече исках да правя напук, както винаги става.
От родителите си получих подобно отношение-една високомерна дистанцираност-един вид ние те оставяме да си строшиш главата и ще гледаме сеир. После ще кажем "Нали ти казах?"
Животът е дълъг и за съжаление на 25-30 човек изобщо не е пораснал, има
много десетилетия за грешки. Та да кажем, че ти си на 50-70 и си видял накъде
водят някои пътища. Виждаш, че някой на 30 уж е голям и независим, но ако
се намесиш мъдро, ако кажеш- виждам еди-какво си, хубаво си помисли, моят опит
е такъв и такъв.
Мисля, че никой не е "дърто магаре" и не трябва да се отписва от добри съвети.
Данте е на 35 г., когато Вергилий започва да му изяснява правилата на живота
"на попрището жизнено в средата".
Истината е, че всеки иска учител, инструктор, някой по-голям брат или сестра.
Не може на 18 да те броят за вече завършен. Аз лично много пъти съм се поставяла
под нечий авторитет като дете, напълно възприемчива, за да науча нещо.
Мисля, че не е недомислено да очакваме родителите ни, ако имат такива заложби,
да се проявят и като ментори и водачи. Ако ни кажат както трябва, няма да направим
толкова големи простотии...
# 219
11 септ. 2013, 14:44 ч.
Да, така е...и аз сега мога да кажа, че две висши са загуба на време. Но само на време. С по нататъшно мислене, знам че това е инвестиция в мен. Има я, за добро, за лошо. Почивните дни решихме да се разходим до Свищов. Когато минах покрай всичките деца там, толова нахъсани, захилени, търчат насам-натам, копират лекции...изведнъж ми се прииска да им кажа"Здравейте, безработни висшисти!" 
Ама как и да е!
Виж целия пост
Ама как и да е!
# 220
11 септ. 2013, 14:48 ч.
На мен ми се стори, че друго е оплакването - че са ни казали, ама не са ни спрели физически да вършим глупости - например с връзване за радиатора в бившата ни детска стая. Затова възроптах. Не познавам хора, които не са казали на децата си "струва ми се, че бъркаш тук". Друг е въпросът, ако "бъркането" се повтаря периодично и родителят не вижда смисъл да налива акъл, който няма да бъде приет за пореден път.
Виж целия пост
# 221
11 септ. 2013, 14:57 ч.
Не може просто да ти кажат "не прави това". Трябва да добавят- вместо това,
направи друго. Нещо конструктивно. Иначе и аз си знам, по неодобрителните погледи,
че не искат да правя еди-какво си.
Между другото едно от постиженията ми е, че не пропуших цигари.
Обаче след 31 му отпуснах края и запалвам пури, като ми е густо и сред природата.
Виж целия пост
направи друго. Нещо конструктивно. Иначе и аз си знам, по неодобрителните погледи,
че не искат да правя еди-какво си.
Между другото едно от постиженията ми е, че не пропуших цигари.
Обаче след 31 му отпуснах края и запалвам пури, като ми е густо и сред природата.
# 222
11 септ. 2013, 14:59 ч.
Тази година станах на 30. Успяла ... не знам, сватба не съм правила и не съм плащала. Кола нямам, но и не искам, личен апартамент също, но пък някой ден ще имам наследствени.
Семестриално завършила съм и още не съм се отказала да намеря време за държавния изпит и да взема диплома. Успях да не тежа на нашите след 1ви курс. Успях да работя в голяма фирма по специалността си, да пътувам по света, да работя по 10-12 часа и да изпитвам удовлетворение от нещата които правя. Успях на 22 години да вземам пъти повече пари от баща ми, който е доктор на науките, и да им помагам. Имам две деца и успях да си позволя да им отделя всичкото си време. Напуснах прекрасната работа по "взаимно съгласие", но и без това нямаше да я работя по същия начин. Сега работя по проекти от вкъщи /основната ми професия/ и имам страничен частен бизнес, който не е особено успешен, но ми е приятно да се занимавам. Парите стигат, дори успях да събера за "черни дни". Мама и тате ми се радват от далеч и не помагат, но и не пречат. Живеем в жилище на мъжа ми. Бях на 19 когато се събрахме и двамата почнахме от нищото. В началото под наем, после неговите родители решиха да му купят жилище. Имаше моменти, когато аз го подпомагах, сега той се грижи за сметки и подобни. Не съм убедена дали връзката ни е успешна, но и двамата постигнахме много заедно.
Виж целия пост
Семестриално завършила съм и още не съм се отказала да намеря време за държавния изпит и да взема диплома. Успях да не тежа на нашите след 1ви курс. Успях да работя в голяма фирма по специалността си, да пътувам по света, да работя по 10-12 часа и да изпитвам удовлетворение от нещата които правя. Успях на 22 години да вземам пъти повече пари от баща ми, който е доктор на науките, и да им помагам. Имам две деца и успях да си позволя да им отделя всичкото си време. Напуснах прекрасната работа по "взаимно съгласие", но и без това нямаше да я работя по същия начин. Сега работя по проекти от вкъщи /основната ми професия/ и имам страничен частен бизнес, който не е особено успешен, но ми е приятно да се занимавам. Парите стигат, дори успях да събера за "черни дни". Мама и тате ми се радват от далеч и не помагат, но и не пречат. Живеем в жилище на мъжа ми. Бях на 19 когато се събрахме и двамата почнахме от нищото. В началото под наем, после неговите родители решиха да му купят жилище. Имаше моменти, когато аз го подпомагах, сега той се грижи за сметки и подобни. Не съм убедена дали връзката ни е успешна, но и двамата постигнахме много заедно.
# 223
11 септ. 2013, 15:05 ч.
Учудвам се, че доста хора са с наследствени апартаменти или купени от родителите. Мислех, че ИК преобладават сред младите 
Виж целия пост
# 224
11 септ. 2013, 15:18 ч.
Аз познавам лично две семейства с ипотечен кредит.
Всички останали или живеят при някой родител, няколко има дето родителите им са им купили апартамента, те май са най-много, няколко на квартира.
Виж целия пост
Учудвам се, че доста хора са с наследствени апартаменти или купени от родителите. Мислех, че ИК преобладават сред младите
Аз познавам лично две семейства с ипотечен кредит.
Всички останали или живеят при някой родител, няколко има дето родителите им са им купили апартамента, те май са най-много, няколко на квартира.
Препоръчани теми