"Не съм очаквала, че ще имам такова дете в моя клас"

Всички деца са добри и умни...в очите на своите майки. В очите на външни хора е различно. Също така не можеш да очакваш от външни хора чак пък някаква голяма любов. Нито учителката да отделя много повече внимание на едно дете за сметка на другите.
Но това по принцип. Не мисля, че чак пък още на втория ден трябва да се юрваш като майка орлица да търсиш справедливост. Изчакай малко. Много е вероятно нещата да се уталожат. Може учителката да е приложила тактиката на "здрава ръка от първия момент", а после да мине на друг подход.
При всички случаи поизчакай малко да видиш дали ще е САМО хулен, дали пък няма да е и поощряван и т.н. В края на краищата първият учебен ден даже не се учи. Какво очакваш?

Мен ако питаш почакай, събери факти, успокой емоциите и търси срещи след време.

Аз съм ЗА здравата ръка, и точно защото исках отрезвяване се допитах до вас. Наистина в момента ми е малко объркано...и мнение на хора необвързани с детето и с учителката е по-реално..

И преди да говориш с учителката, поговори с детето. Да каже защо са го наказали, кое е по-различното в неговото поведение от това на другите деца, обясни му, че всяко буйно и недисциплинирано дете пречи на работата, пречи на другите и пречи най-вече на себе си.

И в класа на моята дъщеря в началното училище госпожата им сменяше местата постоянно, за да не пречат, а най-въртящите заминаваха на задния чин, леко отдалечени от предната редичка, за да няма накъде да се обръщат и кого да ръчкат. Като обитателите на последния чин се сменяха често.

Ако от първия ден на първи клас имате такива сценки и разговори, вероятността нещата да потръгнат е намаляла сериозно.
За да се стигне в еуфорията и суматохата до такива думи, то нещата едва ли са били просто проява на палавост.
И още едно ако- ако от първите дни педагогът не покаже, най-грубо казано, кой командва у дома, то нещата бързи излизат от релси дори и при първолаците.

Да споделя, като майка на първокласник, която първия ден чу изказване: "Прави си каквото иска". Отидох при госпожата, попитах я какво точно означава това и че държа на дисципланата, отговорът беше, че е нормално първите дни да бъдат разсеяни и тово не е проблем и че след като му е направила забележка не се е повторило. Така че разговор с госпожата е най-добър за начало

Изказването на учителката е абсолютно неадекватно. Какви са тези грозни думи "такова дете" ?
С това изказване съм напълно съгласна. Вчера дъщеря ми, след първият си учебен ден, ми разказа, че в класа има "детенце, което не слуша", даде ми примери, два от които, че и ритнал портмоненцето и я "блъснал малко". Казах и, ако го направи отново, да каже на учителката. Сутринта ми показа въпросното детенце, което беше с баща си и ме попита дали ще отида да кажа на бащата. Казах и, че няма да го направя на този етап. А, въпросното детенце е едно красиво момченце, вероятно и умно, но палаво. Хубаво, но нека си е палаво вкъщи, не съм съгласна да навреди на моето дете.

Може би трябва да се замислим за разделяне по полове в училище.

Имах много добри приятели, с много ум, които просто не понасяха
да седят.

Имайте предвид, че училището все още не е узряло за идеята, че момчетата
може и да не учат добре в среда, където основното правило е да са пасивни
и кротки. То аз не понасях да седя кротко, какво остава за момче.

Нередното в този случай е да се дават квалификации и да се обсъжда такъв въпрос пред други хора. Това е недопустимо дори за непедагог.
Иначе класната е следвало да ви извика и да проведете разговор насаме, дори без детето да присъства. Как си го възприемате Вие не е начинът, по който го възприемат останалите. Може и да има проблеми. Но за да се решат те и да се тушират нещата в зародиш, то следва учителят, който ги е забелязал, да ви потърси и да ви обърне внимание, като предложи начин за действие, т.к. се предполага, че той е специалистът. Изричане на всеослушание, че Гошко, Тошко и Бобошко създават проблеми, без дори да бъдат назовани тези проблеми и то пред други родители, е крайно лош подход и ако човек е учител или поне възпитан човек, то следва да е наясно с това и да не го допуска.
Да му привлича постоянно вниманието никой не е длъжен. Децата следва да се научат, че тяхно задължение е да внимават и да не пречат на останалите. Един учител не може да привлича индивидуално вниманието на 25 или повече деца и то 5 х 35 минути.
Един учител пък следва да знае, че има вероятност в класа му да попаднат и всякакви деца и следва да е овладял нужните инструменти за справяне с различните ситуации. Особено ако става въпрос за малки 7 годишни, а не за 17 годишни младежи. Такова изказване е непрофесионално и от тази гледна точка.
Можеш да поговориш с г-жата и да изявиш несъгласие подобни проблеми да се обсъждат пред децата и други външни лица и че държиш при такъв случай тя да се свърже с теб и да обсъдите стратегията.

Чувала съм подобни квалификации за детето ми и наистина не е приятно. В подобни случаи се усмихвам (ако трябва, и насила) и отговарям: Да, разбирам, че децата все още нямат учебни навици и не са изградили поведение, но изключително много разчитам на Вас като на опитен специалист и педагог да съумеете да възпитате у децата желание за учене и подходящото държание в училище, както и отношение към съучениците им. Вярвам, че не съм сгрешила в преценката си за Вас  ". Не е имало последващи квалификации. Е, има деца, които не са от най-лесните, разбира се, но не е възможно всички да са мушички, излезли от калъп. Тя ако не може да овладее един първолак, какво прави в училището изобщо?

Какви квалификации? Не видях квалификации. "Такъв" е местоимение в българския език, не прилагателно име с определено пейоративно значение.
Какво точно е направило детето? След като педагожката е хвалена, а и не е обидила детето, не разбирам как може поведението й да се тълкува като неадекватно. Когато разберем какво е направило детето, може да се определи кой крив и кой прав.

Това се възпитава ВКЪЩИ. Ако класният трябва тепърва да обучава децата в правилно поведение в школото и отношение към съучениците, първият срок със сигурност е просто загубен, а вероятно и цялата година.

Дори малките деца могат да схванат какво стои зад "такова дете". Ако се обърнат по твой адрес примерно така: "Абе как може да си такъв човек, бе- единствен такъв сред толкоз свестни хора!" в комбинация с определен тон, санкциониране на последния чин и предложение "да си търсиш друга учителка", всеки, освен душевен дебил, ще се присети за отношението към теб. Едва ли ще се замислят, че учителката има предвид просто едно местоимение с "пейоративно значение".
Учители, внимавайте с децата. Не искаме да бъдат глезени от вас или да имате специално и само положително отношение, но не излагайте доброто им име, чест и достойнство. Такива ценности притежават и 7- годишните. Добрите педагози са наясно. Знам го, т.к. съм попадала на такива.


А дори по закон възпитанието на децата И в училище е приоритет и задължение И на учителите. Въпросът е не "дали" следва да го правят- ясно е разписано, че възпитанието е основна функция на образованието, вкл. училищно, а как да си съдействаме. Нито са правени по калъп, нито нормален човек може да очаква, че на 7 години са завършени личности.

Хубаво е учителите да си припомнят основната функция на училището, а родителите да знаят, че възпитанието е залегнато като ценност в образовмателната система и че могат да изискват работа в тази насока.
ЗНП:
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество.

То много от прехвалените преподаватели са именно такива, защото са хвалени от родителите на кротките деца. То и на мен да ми дадете 20 кротушанчета, и аз ще съм доста хвалена.

За мен е недопустимо още от първите дни да се заклеймява детето, особено пред него и съучениците му. Каквото и да е правило, трябва да се разговаря с него насаме и с родителите му. Иначе детето ще си остане до края на последния чин и ще свикне, че е лош и му е позволено повече.

Ами щом вашите са по-палави, не ги пращайте да се учат с кротушанчетата, защото палавите пречат на кротките, заемат цялото внимание на учителя и той, вместо да преподава, е зает с укротяване.
Възпитанието се дава ВКЪЩИ. Всичко друго за мен е родителска некадърност и пропуски.
На мен са ми казвали, че съм "такава" и съм си знаела, че съм "такава" - ако преценя, ще се поправя. Темата е "абе то моето не е много в час, ама защо учителката ми казва, че не е в час, не я е срам".
Какво е направило детето, че учителката не го е одобрила, дайте да чуем. В момента е преливане от пусто в празно и хвалене "мойто гардже е най-хубавото".

А ако вие не можете да се справите с трудовите си задължения, регламентирани в закона и правилника, то напуснете.
Гадно е, но е същото, като този призив, също тъй гаден, а и неподкрепен от нищо:


Темата изобщо не е за най- хубави гарджета. Дано не сте начален учител... Не помня във форума кой какъв е.