151 американски богини на мира и разбирателството

  • 46 620
  • 749
# 495
Едира   Hug
Виж целия пост
# 496
Откровено си признавам, че не знам как да водя разговор за увреждания. Особено при деца.

Според мен всяка ситуация е различна и зависи най-вече от родителите. Ако родителите говорят свободно за това нямам проблем да говоря, ако не говорят - и аз не отварям дума. Много е трудно, когато родителите са in denial - ако терапия няма да помогне си мълча и кимам, ако може да се помогне - деликатно споменавам, че поне може да се опита терапията, щом някой настоява за такава - поне няма да навреди. И чувството за вина според мен до известна степен зависи от родителите - трудно е като ти кажат, че тяхното дете вероятно никога няма да може да прави нещо, което твоето прави... В такива моменти и аз не съм сигурна какво трябва да кажа. Окуражавам ги доколкото мога, но после ми е криво... Дори съм се чудила дали е уместно да им показвам детето си по Скайп, тъй като това може да ги разстройва... Различните родители са в различна фаза на приемане на положението (denial, anger, bargaining, depression and acceptance) и за мен това определя комуникацията с тях. По принцип винаги гледам да отбележа позитивното, да се порадвам на детето. Пък от там нататък - следвам сигналите на родителите.


Хиър, надявам се нещата при вас да се развият по най-благоприятния начин за всички ви!
Виж целия пост
# 497
 Едира  Hug

Съгласна съм със Zоie. Всяка ситуация е различна. Но като цяло впечатленията ми са, че повечето семейства тук са открити и има повече разбиране.
На няколко пъти ми се е налагало да медикейтвам деца по час, и в държавни, и в частни училища, само и само да избутат някакси учебния ден без да наранят някого и видях с очите си колко е трудно. И не всеки би се справил в интерес на истината.

Хиър, успех!

Фея, като сте се размислили за местене, гледахте ли какво е положението с пазара на имоти? Питам от любопитство, защото нашите съседи си зарязаха къщата. Не, че не можеха да плащат, просто решиха, че така им е по-лесно и сега стои празна и необитаема.
Виж целия пост
# 498
По темата за децата със специални нужди - научих се как да се държа мисля подобаващо с тях и около техните родители след като се грижих за едно чудесно момиче (сега вече мома) с много специални нужди. Правех го парт тайм, не редовно, а в месеца 2-3 пъти, в продължение на 2 години. Учех с нея, говорехме си (повече аз де), разходки и т.н. Първият път когато трябваше да излезем заедно ми беше много смутено и притеснено, детето можеше да си ходи само, но с помощ... имах някакви предрасъдаци, че хората ще ме гледат и ще си мислят негативни неща. След първита 10-ина минути (толкова ни траеха разходките), нямах вече това усещане. Тя беше достатъчно голяма за да знае, че е "различна", минала през много физически и психически, единствено се дразнеше като не я разбирах в началото. А аз умирах от срам като не можех да я разбера. Свикнах и на говора, и после се чудех как изобщо не съм могла да я разбирам.  ooooh! Майката и бащата не обичаха да говорят за състоянието и, то е очевидно, но ако някой подигнеше ?с, не бяха притеснени или смутени. Та, до опита ми с това момиче и аз не знаех как да се държа, какво да кажа, че даже и какво да мисля, бях смутена. Но се радвам много, че имах тази възможност.

Хиър успех и сили!  Praynig
Виж целия пост
# 499
Бенс, много добре ми звучи! Много искам да отида да го видя. Планирали сме екскурзия до там + Ванкувър и околностите, дано скоро да стане Simple Smile.

Фея, право дума кумът ти! Simple Smile Проучете, премислете и кой знай, може да се видим на гореописаната екскурзия  Hug.

И аз не знам как да се държа в ситуации с деца с увреждания. Гледам да се водя по родителите. Ако избягват контакт, и аз избягвам. Трудността идва от това, че не знам спецификата на увреждането. Например, имам приятелка с дете с ДЦП. Много сладко дете. На мен ми изглежда, че само двигателни са проблемите при него, но гледам, че тя го държи настрана от други деца. Не мисля, че хората мислят негативни неща, по-скоро им е неловко и не знаят как да подходят и към децата и към родителите.
Виж целия пост
# 500
Апокалиптични филми много мразя да гледам и не го правя, но ММ е фен! Имам ужасни спомени от "Мухата" като дете, толкова ми е живо още в съзнанието, че  Sick

Фея, само да допълня кръстника, че Белвю е даже още по-нов град, още му строят небостъргачите...

Виж целия пост
# 501
Атланта, къщите в нашия район се продават. До степен да вдигат цената на нашия имот. Не знам дали ще е така и през зимата - тогава рийл естейт пазарът в района обикновено е почти напълно замрял.

А как така тези хора зарязаха къщата? Кой я плаща? Или я форклоузнаха? Това би им унищожило кредитната история с години...

Оркид, ние към Белвю се целим заради училищата и ниската престъпност...

Уинкс, от твоята уста в божиите уши, дет' се казва!
Виж целия пост
# 502
Не мисля, че хората мислят негативни неща, по-скоро им е неловко и не знаят как да подходят и към децата и към родителите.

Когато хората са непознати определено го има този момент - ако погледнеш може да си помислят, че се взираш в недъга им, ако не погледнеш - че си отвратен, или че се правиш, че не ги виждаш... Damned if you do, damned if you don't... И с непознати възрастни с недъзи може да е конфузно, защото не знаеш как се справят със състоянието си. Има хора, които са го приели и се държат съвсем нормално и очакват от теб да се държиш като с всеки друг човек. Има и такива, които са ядосани на света за нещастието си и само чакат да ги погледнеш/ не погледнеш, за да се ядосат и на теб, че не ги/ги третираш различно. Има и такива, които се обиждат, ако не получават спешъл трийтмънт и съжаление. Определено с непознати е проба и грешка, затова много хора предпочитат да не ги отразят и да си спестят потенциално конфузна ситуация.
Виж целия пост
# 503
На мен западният бряг ми харесва повече за живот

като живяла на двата бряга, и аз съм на същото мнение, по всички точки, които си изброила. nw е дъждовен наистина, може да се депресираш посред зима, но се случават и добри години - като тази например - слънце и температури 70-75 е целия октомври. земетресения не ме впечатляват, без да съм ходила в япония Simple Smile. за 13-14 години тук си спомням за две, които съм усетила. дъ биг уан може да се случи през нашия живот, може и да не се случи, безмислено е да го мислим. то и мт раниер го чакат всеки момент да избухне, ама този всеки момент по научни параметри е от утре до 150 години... ако си търсим място под слънцето без опасности от сериозни природни бедствия, то май няма да има къде да се настаним. сиатъл и цялата метро ерия е много красив, дивърс град, с много възможности и за работа, и за образование, и за живот. ако имаме добро предложение, не бихме мислили дълго преди да се преместим. единственият недостатък, за който се сещам, е значително по-скъпото пътуване до европа/бг от тук в сравнение с източния бряг.
Виж целия пост
# 504
Благодаря на всички ви! С ваша помощ идеята за Сиатъл изглежда все по-реалистична   bouquet  
ММ сега го викат за интервю и в НЙ, ама аз хич не искам да живея там (да ме прощават Хиър и Цоннето)
Виж целия пост
# 505
ММ сега го викат за интервю и в НЙ, ама аз хич не искам да живея там (да ме прощават Хиър и Цоннето)[/size]

Е ти пък; ако имаше работа за нас в Сиатъл и аз бих тръгнала, особено пък защото имаме и добри приятели в района. Simple Smile

Хората с увреждания са първо личности и чак тогава с увреждания. Като всеки човек, не искат да се чувстват изолирани, съжалявани, неразбрани или пък обект на благотворителност. Ако се радвате на чуждите деца, радвайте се и на детето с увреждане и не забрвяйте, че и то носи радост и родителите му го обичат и имат тревоги и радости каквито имате и вие, както и други, каквито вие не подозирате.

Благодаря на всички за пожеланията. Ютурна, аз дори не знаех, че може да има различни мутации, коиво водят до една и съща болест. Снощи четох за жена, която имала отрицателен тест за Тай Сакс и все пак ражда дете с болестта (а това е рецесивна болест), просто с рядка мутация, която не се хваща от стандартния тест. Съдбата е много гадна понякога.
Виж целия пост
# 506


Хората с увреждания са първо личности и чак тогава с увреждания. Като всеки човек, не искат да се чувстват изолирани, съжалявани, неразбрани ....
това е което ме впечатли тук, отношението към по-различните -търпение, внимание, даване на шанс, грижа, но не фалшивата грижа 5лв. повече за лекарства, а рехабилитациа, помощ в училище, университет, добра работа,  много програми и за семействата. Моите впечатления тук са, че хора с проблеми са приети. За Бг. не ми се говори, моят челен сблъсък беше там.

 Успех на всички, които имате притеснения и решения за взимане. Много сте обсъждали, дрмата не разбрах, не видях негативно мнение, само подкрепа през различни очи.


 В петък ух по радиото, че Хюстън бил 7ият най-грозен град в света и първи в щатите. Не е красив, ясно е, но си мислех че Детройт е по-грозен.

Фея, за хубаво да е!

Виж целия пост
# 507
Edira, Irka,  мерси и на вас за споделеното за румбата. Чак ще ме навиете и аз да си купя! Simple Smile

Следите ли дебатите/делата за правото на аборт? Като говорим на тази тема и се зачудих колко от вас знаят, че може и да не могат да направят аборт при техния си лекар, а ако се наложи трябва да се ходи в специална клиника. Да не говорим, че на места няма хич.
Виж целия пост
# 508
Хората с увреждания са първо личности и чак тогава с увреждания. Като всеки човек, не искат да се чувстват изолирани, съжалявани, неразбрани ....
това е което ме впечатли тук, отношението към по-различните -търпение, внимание, даване на шанс, грижа, но не фалшивата грижа 5лв. повече за лекарства, а рехабилитациа, помощ в училище, университет, добра работа,  много програми и за семействата. Моите впечатления тук са, че хора с проблеми са приети. За Бг. не ми се говори, моят челен сблъсък беше там.
Това е на 100% и моето мнение, но не смеех да се изкажа, че нямам много опит от различни места и дълго време, чудих се да не би само покрай мен да е така. Тук за първи път видях хора с увреждания и то сериозни, които са наиситна пълноценни, работещи, с хобита и образование, със семейства. Това наиситна ме удиви! Когато го осъзнах, разбрах в пълния смисъл фразата "страна на неограничените възможности" А в БГ се чудех как Стивън Хокинг е жив и работи. И изобщо в БГ е тооолкова различно.
Виж целия пост
# 509
Третирам по същият начин като всеки друг човек/дете случайно видян на улицата или в парка. Ако ни се засекат случайно погледите се усмихвам/поздравявам. Карам и детето да казва здравей, ако се загледа случайно например в хора в инвалидни колички. Не задавам въпроси, особено пък на непознати.
Имам приятелка с две осиновени деца, едното е с ДС. Някога обаче не съм си и помисляла а я разпитвам за точни диагнози и др. Споделяме неща от ежедневието за нейните и моето по един и същ начин. А на времето в Б-я ходих да чета на две деца от ромски произход с умствени увреждания, колко много неща научих от тях. Heart Eyes


Едира, Hug.

Джут, Хиър, късмет.


Уинкс, Фея, надявам се да ви хареса Сиатъл.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия