Бебешка близнашка тема XXIV

Мерси много,момичета.тези месеци няма кой да ме смени, т к оперираха майка и тя не може да вдига тежко. Все се надявях,че гери ще въЗстанови съня си по нвкое време,но ето-3-ти месец крещи като изоглавена. Днес напипах 5-ти зъб. Дано вкъщи мааалко се пооправи и не си развали тотално режима след болницата

Здравейте, да се включа и тук:), с втора бременност ИКСИ с близнаци, за момента са ТЯ и ТОЙ, но в петък на ФМ би трябвало да се потвърди! В момента съм 21 г.с. Инъче си имаме батко на 4 годинки! За сега това от нас

Katring, добре дошла сред нас! Лека бременност ти желая! Как си? Как ти понася двойната бременност?
Канари, как сте днес?
Трипъл, какво става при теб?
Ние се местим тези дни и се чудя как да обесопася новото място. Бяхме в събота там и пощуряха да се завират навсякъде и да отварят де що могат. Дано по- скоро отмине и тоз период и да започнат да схващат, че не може да се катерят по столове и маси и да се държат като дивачета. Понякога ми се струва, че е заговор срещу мен- така целенасочено изглежда. За сега не се давам, но понякога ми се иска да вдигна бяло знаме.
Поздрави на всички и пишете, че съвсем се загубихте.

Привет на всички  ,
аз не съм писала мнооого отдавна, но пък вече сме по-големи (на две годинки) и имам какво да споделя 

То по-скоро искам да се оплача: хигиената в къщи е под всякаква критика ... естествено обвинявам първо себе си за това, но наистина не мога да се справя ... ако децата са в къщи и трябва да чистя ми отнема цялата сутрин и малко след обед, като се събудят!
ВИЕ КАК се СПРАВЯТЕ с ЧИСТЕНЕТО - ако има някакава тайна да споделите?

Също така мойте близнета са ужастно ревящи, непрекъснато хленчат за нещо, особено девойката и все иска да ми е в ръцете!!! Да не говорим, че само се бутат и бият кой да гушна .... Този проблем при вас съществува ли?

Иначе в момента основната ми драма е с едни афти, които са плъзнали из цялата уста на момата и е някакъв Ад, горката много я боли явно и нищо не може да хапне, едвам и чай пие? Някой да е имал опит с афтите?

Честно казано понякога едвам ми издържат нервите и се хващам как започвам да крещя, което въобще не одобрявам, но не знам какво да направя друго, когато и двамата станат нетърпимо непослушни ... КОГА ще започнат тези деца да се държат нормално???

Безкрайно ги обичам и те са моят най-голям дар (ин витро и са много искани), но по някога ми се реве от безсилие 

medimed, хубави въпроси си задала.

Честно казано не помня да съм чистила така както ми се е искало. Ревяха ужасно от пахосмукачката и трябваше да са навън с баба си за да я пусна и изчистя спокойно. А зимата тя рядко ги извеждаше сама като малки. Гледах всяка минута когато са далеч от вкъщи да хвана първо прахосмукачката 

От бебета се гушкаме по отделно, рядко да ги гушна и двете заедно и то за кратко. Като бебета аз целенасочено ги редувах единия път първо едната на следващото гушкане първо другата (освен ако няма нещо спешно изискващо успокоение като обелено коляно например). И постоянно им повтарях "мама е една а вие сте две, така че без сръдни и една по една" и то не само за гушкането а и за обличането когато още помагах  Та за гушкане сръдни няма, май само за това 

Моя опит с афтите е скромен. Вали имаше една афтичка на вътрешната страна на устната, но за сметка на това беше голяма. Дори лекарката се учуди като я видя, не била виждала толкова голяма. Аз разбира се се бях панирала и си заведох детето на преглед  Не помня вече какво и изписа, но бързо мина за няколко дни  Малката беше отказала всякаква храна и течности а беше посред летните горещини, та доста се притеснявах да не се обезводни.

Аз също се питам "Кога ще се държат нормално?". Уж сме "големи" и искат като с големи да се държа с тях а само да се обърна и са хванали котката за опашката или се налагат една друга за някоя играчка  Е, има и моменти в които ме изумяват с разсъжденията си, самостоятелни са. В момента единствено остана помощта в банята която им се оказва за миене навсякъде и миенето на косите (за последното ми се струва е са още малки за да могат и сами).

Да и аз съм имала и все още имам моменти в които ми иде аз да ревна или да ги ошамаря, но каква ли полза би имало и от двете  Вие сте и в т. нар. бебешки пубертет в който наистина си забравят някъде ушите и става страшно. Сега ние сме в някакъв подобен период и решат ли че няма да чуват сякаш тапи на ушите си слагат и си знаят тяхното 
Валерия тази вечер ме изнерви само за 5 минути като я взимах от детската и се запъна че искала да си ходи само по клин, не искала термопанталона че бил грозен. Изобщо от близо година сме на вълна "клиновете са най-красивите дрехи на земята а панталоните са грозни и малки (тук се има предвид с широки крачоли, но думата никога не и идва на езика)"  Вече се чудя дали е само период и дали някога ще приеме да обуе друг панталон освен клин и дънки (последните са различна категория дрехи) 

Хахах, Деси, и у нас същата драма с дрехите, но от страна на младежа.  Ежедневно водим борба по въпроса с панталоните- трябва да са стискащи (разбирай слим) и това, за други изобщо не дава дума да се издума, камо ли да обуе, а имам от батко му купчина прекрасни панталони.  Девойката пък не ще да чуе за рокли. 

medimed, още малко търпение и най- неприятните прояви постепенно ще се разредят и стихнат.    Колкото до чистенето- аз викам една жена у дома веднъж седмично за основно чистене и гладене. Едни от най- добре похарчените пари. 

Явно си е до дете, Михаела носи клинове покрай сестра си. Но няма проблем да сложи и панталон или анцунг. Няма и любими дрехи. Роклите през зимата ми се струват сложно нещо за обличане, не съм купувала и сукмани скоро. Имаме си по две поли, като им дойде музата на девойките за полички си искат и тях. Но нещо не можем да завъдим чорапогащници (тънички) за повече от едно обуване 

Добър ден 

Добре дошла и лека и безпроблемна докрая бременност на  katring

Медимед 

Лелееее момичета, като ви чета, чак "страх" ме "хваща"  И това ли, ме чака 

Коконче 
Не се "плаши", страшно няма стига да сме живи и здрави  Но здрави нерви си трябват понякога 

Здравейте мамчета, благодаря за посрещането, що се отнася до бременноста, определено с едно е много по-лесно, поне при мен първата беше лека, но сега освен че са 2 фактор са и годините ми, но какво да се прави живи и здрави!

За афтите-Гранофорин, онова зеленото от нашето детство го помня още, но много помага, ако го намериш мажи смело!

афтите, най-често са плод на анемия. ако това е проблема, с каквото и да ги мажеш нямат махане. желязо му е майката. иначе на мен ми изписаха лекарството за млечница и помага, поне обезболява

близнаците никога не се държат нормално и това си е абсолютно нормално за деца, които нормално никога не са сами 

Здравейте, ние  сме вкъщи от вторник. Трябваше сряда,но в моята стая почнаха да вкарват други прясно болни и казах на лекарите,че предпочитам да излезем,отколкото да се зарязят пак.
Вече са добре уж.едната е при нсшите,другата вкъщи. Та сега см еднодетна...божеееее то било толлкова лесно с едно.и впредвид,че дивото е с мен...

Канари, радвам се за вас! Друго си е вкъщи!

М, даааа
Аз по се притеснявам дали съм адекватна във възпитанието (или по-скоро опитите ми да възпитавам  ) ... иначе те децата си следват естествен път някакъв.

Обаче ето снощи пак, прибирам се от работа и двамата искат да ги гушна, аз слагам всеки на по едно коляно, а те се ритат, дърпат и пищят!!! Опитвам се да им говоря, ма то гласът ми не се чува от виковете .... и за да ги надвикам повишавам тон ... и то става една какафония, един ужассс! 

Не е анемична девойката, даже напротив, доста си хапва и последните кръвни, дадоха висок хемоглобин, е то това беше преди година, де ..
Афтите са й от това че се разболяхме всички в вкупом и имунната с-ма е отслабнала, а пък тя често се прехапва, като дъвче и така предполагам е станало. ВЪПРОСЪТ е какво да направя за да я облекча сега и да минат по-бързо - мажа я с изписано от ЛЛ лекарство, а от вчера с мед и сода, пък да видим 

medimed, и аз знам, че содата помага при афти. За мед не съм чувала. Знам и че са доста упорити, така че ще трябва търпение.
Изблиците на ревност и борбата за надмощие и територия и при нас ги има. Най-много ме е страх да не си направят нещо един на друг, че като се ядосат... един скубе, другият хапе... Страх ме е да не си бръкнат в очите. За гушкането и при нас е същото. Близнашка им работа! Гледам да отклонявам вниманието, но не винаги помага. А как бързо растат! Тъкмо се науча как да ссе оправям с бебета на половин годинка, те станаха на година. Тъкмо пригодих жилището за пълзящи и те проходиха. Опитвам се да съм една идея преди тях и да мисля изпреварващо, но и тях си ги бива.