Бебешка близнашка тема XXIV

  • 44 930
  • 791
# 585
Ох... Много е неприятно...мъчно ми е. Ама и не мога да си го представя точно какво им става в главите...а и се надявам да не им се появяват страхове още,не знам дали ще се справя да ги убеждавам,че няма от какво да се страхуваш,предвид че аз се страхувам...
Ворочем изпуснала съм историята за олиото с фритюрника-смяла съм се мнофо...аз даже не бих пробвала дапера,директно бих хвърлила-то това е било ад... 😄
Виж целия пост
# 586
Ние минахме през доста страхове, знам колко е гадно и ти да се страхуваш а да трябва да убедиш детето че няма страшно. Мен ме е страх от кучета (хапана съм два пъти) доста усилия положих докато ги убедя поне да не изпадат в истерия видят ли куче на улицата  Tired Много ни помогна близкия контакт с кучето на приятелка и отидоха в другата крайност, едва ги опазвам да не се впускат да галят всяко четириного на улицата  Crazy
Нашето велико мазало беше с една туба шампоан, доста сълзи изреваха преди да спрат да се пенят косите а в комплект с това вървеше и първия опит за бръснене на Вали завършил с една резка над горната устна та и щипеше докато я къпех (дори не можех да я дезинфекцирам като хората не спираше да се пени памука  ooooh! ). В резултат на което преустроих етажерките в банята и открих удобството на тези с вендузи на които им избираш височината  Laughing
Виж целия пост
# 587
леле, desitoo, твоите девойки са опасна работа  Simple Smile Моите момчета не могат да им стъпят на малките пръстчета  Simple Smile Единствената беля за която се сещам е едно разсипано олио на плочките  Simple Smile
Виж целия пост
# 588
Удома е весело казано накратко  Mr. Green Тишината е признак за замисъл на нова идея, която незнайно как се превръща в грандиозна беля  Laughing
Затова и не бързам да правя планове а ремонта съм го отложила за поредна година  Rolling Eyes През последната година откриха колко са удобни стените за рисуване с химикал (уж ги бях отучила от този им навик, цветните моливи поне се триеха от тапета с мокра кърпичка Laughing) тяхната стая е добре "изрисувана" имаме си призраци и чудовища по розовите тапети  Tired. Но си мисля че и това донякъде им помогна да надживеят този си страх. Като не могат да ми обяснят точно как изглежда чудовището, сега поне знам и обяснявам например колко е смешно а не страшно макар и плод на тяхната фантазия  Wink
Виж целия пост
# 589
Като цяло моите също се очертават палави,последно мин седмица засекунда се обърнах и аха да се изкъпят във фонтана на заимов след играчките,които бяха хвърлили вътре...
Много се дразня като ми кажат- няма палави момиченца,добре,че са момиченца...абе... Гледам има много спокойни момченца,_а моите диванчета.... Не спират!
Виж целия пост
# 590
Ах, колко обичам да ми правят подобни сравнения  Mr. Green Момичетата били по-кротки, момчетата били в пъти по-палави (според мен всичко си е до дете, пола няма голямо значение в случая). Или да ме убеждават колко кротки деца имам, кротки за околните като не са ми в къщата обаче Simple Smile Свеки и до днес е на мнение че има много кротки и послушни внучки, не като сина и. Но то с такъв баща какво друго да очаквам от щерките  Laughing, приемам за нормално да са палави  обратното по-скоро би ме притеснило  Peace Освен всичко друго от опит децата трупат и различни знания  Wink
Виж целия пост
# 591
Изключително съм съгласна. Аз реших да ги уча по "трудния начин"... Когато проходиха почти не съм ги държала,забранявах и другите да го правят-падаха-ставаха-плакаха. Но на година и месец (проходиха точно на година),се катереха редом с другите по пързалките и катерушките (аз разбира се,придържах,все пак),научиха се като падат да падат така,че да не е на лице,и просто да стават и да се отупват. Не че не са имали ожулени носове, но това се случва)До ден днешен бабите по градинките ме одумват-ау то падна,ау майката що не го гледа и скачат да и помагат,и щом им кажа,че те сами могат,настъпва още по-голямо жужене 😄
Виж целия пост
# 592
Позната ми е картинката, колко са ме одумвали но на мен не ми пука нека си говорят  Mr. Green Винаги съм била против момента със скачането или възглас при падане, наблюдавам го и при моите деца като сме с баба им. Тя скача вика а те това и чакат за да писнат и следващия път като сме сами хич и не стават а чакат някой да ги вдигне, в случая аз им казвам ставайте и сцената приключва. Научих ги че след целувка болката минава (е на много мръсните колене пращам само въздушна такава и пак върши работа  Simple Smile ), има ли кръв пък е другия момент със задължителната лепенка а преди това дезинфекция сами като не дават на мен (навън действам с антибактериален гел, сами си мажат раните с него като изсъхне тогава лепенка). Едва това лято мога да кажа че бяхме с относително здрави колене, пак са падали и са ги разбивали но имаше и дълги периоди без рани а до миналото просто разбиваха незараснали рани отново и отново и беше мазало ooooh!
Винаги съм била на принципа да науча детето на нещо оставяйки го само, вместо до безкрай да обяснявам и го пазя вместо него. Имам приятелка със син колкото нас, едва от година започна да се вслушва в думите ми при падане да не скача веднага и детето се понаучи и да става само и да се изтупа а не да пищи все едно че го колят при разбито коляно и да чака някой да му се моли да се успокои докато се дърпа.
Виж целия пост
# 593
Аз ги държах цяло лято със 7/8 клинчета,че много се жулеха...те спасиха положението.и възгласи съм забранила...всякакви,абе аз като цяло съм спикойна-при стресови ситуации...засега
Виж целия пост
# 594
Има ли крачол рядко става рана на коляното само синка излиза, но то от толкова падания тези колене в един момент се късат. Имахме един период между 2 и 3 г. в който почти нямахме панталон без скъсан крачол, баба им измисли да прикриваме кръпките с апликации (наскоро ми го напомни по повод една дупка на нов клин, но то е било жестоко падане с много писъци, щом и сестрата в ДГ се е стреснала си представям какво салто е направила Валерия в цветната леха).
Той стреса всеки по свой начин го изживява, аз например се мобилизирам и действам спокойно а като отмине момента ставам парцал с жестоко главоболие  Tired
Виж целия пост
# 595
Ми то аз съм се примирила,че ако аз не се мобилизирам,няма кой.бащата работи почти денонощно и все го няма. Оня ден гери получи някакъв пристъп и понеже беше с бронхит,педи ни изпрати в 10 вечеръа в болница. Аз сама с двете,супер кисели,защото заспиват в 8,с една чанта багаж,в случай че ни приберат и незнайно какво ще правя с другата,ако тива стане. В бързината затворих пръстите на петя с вратата,добре че не ги счупих,и така с едно ревящо истерично и едно кашлящо до повръщане се завлякох до болницата.добре че съм шофьор. Понякога това ми помага...за щастие не ни задържаха,но пък откриха на другата(с пръстите) гнойна ангина... Въобще...
Виж целия пост
# 596
Момичета, да споделя с вас емоцията си от днешния ден, че още ме държи и ми е едно хубаво... Кръстихме си най- после юначетата!  Много съм щастлива! А какъв чудесен октомврийски ден беше, времето надмина всичките ми очаквания. Малко рев имаше, че не им се понрави събличането и къпането, но иначе се държаха много добре. Simple Smile
Виж целия пост
# 597
 tony.la, да са ти живи и здрави!
Виж целия пост
# 598
Канари, бързо да оздравяват и двете сладурчета. Пожелавам ти по-малко стресови ситуации  Hug


tony.la, честити ти християнчета, да са живи и здрави  Hug

Аз си заведох щерките на градина "лакирани" с черен маркер (не можах да го изчистя)  Crazy Оказа се че баща им си забравил химикалите и маркерите оставени от мен на масата за да се сети и да ги вземе сутринта (излиза много рано), но не били са им на разположение а кой знае в колко са станали и от зори са започнали с белите съответно без да ме събудят (станах с алармата)  Shocked За мен остава да го мисля как да почистя стъклената врата и масата за хранене (в такива моменти се радвам че се отказах от покривките  Simple Smilenewsm78
Виж целия пост
# 599
tanini, desitoo, благодаря за хубаните пожелания!
Да се разпиша и аз с една наша история с вениш.  Grinning Зареждам аз пералнята и моите юначета разбира се ми се завират в ръцете и се въртят между мен и пералнята и събориха тубата с вениш. Ливна се гелът и стана едно мазало... Грабвам ги и влизаме заедно във ваната, пищене и чудо... реших, че съм свършила и ги награбих и двамата и ги замъкнах да ги обличам. Гледам по единия има още гел. Връщам се с вего, ама другия седи ли мирен- не! И той след нас, а навсякъде по пода стъпки вениш. Отново всички във ваната и повторно къпане. После падна едно яко чистене... Голямо мазане беше! 3 часа къпане и почистване на под!!! Няма да го забравя това никога!  ooooh!
Моите не ходят на ясла и не са плашени с нищо, въпреки това, като станаха на година и половина също взеха да се страхуват от тъмно. Думичката им за тъмно е "дъм". Като ги слатам да спят, оставям нощната лампа да свети, после я изгасям. Понякога се пробуждат и искат да я светна, друг път не.
   Kanari, бързо оздравяване и възстановяване!  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия