Бебешка близнашка тема XXIV

Само аз май съм мазохистка и не пуснах и тази година моите на градина но от другата ще са Предучилищна!

Аа, аз съм по-голяма, моите и на предучилищна не ходиха много - октомври/ноември и април/май  

milasara,  desitoo, 

Ооо, и аз бих била мазохистка, ама се налага и да работя.

Пък аз не бих.чувствам се прекрасно,откакто работя,нямам търпение да стане време за работа и никак не ми се прибира после вкъщи...за пръв път в живота ми обичам понеделниците и настръхвам от петъците...

Не е лесно с двете и първокласник опееделено но човек се нагаажда пък и най вече съм спокойна като с с мен.Толкова им треперехме докато поотраснат и ми се струват мънички още за градина и ще ги пусащна др година предучилищна но направо в у ще.

Чета виии
лелееее изправя ми се косата като чета за вашите пакости скоро ще имам и аз такава серия у дома, та събирам ценни съвети, как да опазя мъниците,  а и дома си

Коконче, няма нищо сложно, прибираш всичко ценно и неподходящо за деца, слагаш тапи на контактите, лекарства и препарати на недостъпни места и сте вие  Аз ограничих достъпа с райбери сложени на високо (както не отопляваме целия апартамент а отделни стаи зимата е много удачна тази джаджа) в момента в който се научат да отварят врати вършат чудна работа а мина около година докато се научат и да ги затварят  . В това число и входната врата ако имат интерес да си отключват и бягат навън. Моите девойки не опитват да си отключат (слагат ключа в бравата и до там), но племеницата нямаше 2 когато сама си отключваше и двасваше по стълбището та криеха и ключове от нея Аз си събрах в един гардероб в коридора всички пепарати и райбер на високо, това беше лесното по-трудно свикнах ММ да слага райбера като го отваря (там са му и инструментите, също страшно интересни за малките играчки ). Тъй като нямам голяма кухня а само бокс и него ограничих с райбер, та кухня не съм обезопасявала за бебета. Добих обаче навика да спирам готварската печка от тока, врътките са любимо занимание за децата (случвало се е докато съм на мивката да ми се промъкнат зад гърба и да настроят я печка я пералня както те си решат )

Хахаха Десито пъргавелки

И моите включват фурната.затова на входната врата има надпис да я проверявам преди да излезем,че да не стане беля.но само аз се сещам. И пералнята барат-няколко пъти ми сненят оборотите и 2-3 перални излизат с дрехи като за едномесечни...обезопасила съм 3 шкафа с чупливи тенджери и иенски съдове,другите им давам да се радват.банята им е голям интерес,както и гардеробите.оставям ги да вадят и разхвърлят-майка ми побеснява,поняклга и аз малко се изнервям,но смятам,че така по-бързо ще им кине,отколкото ако забранявам. По едно време гери взимаше всички обувки и им ближеше подметките...и това мина... Сега само ги разнасят напред назад,ама голяма работа.гледам да съм ларж...докато майка ми е извън кожата си,понеже е педант....а да,и на фурната предпазител,че висят на дръжката и няколко пъти вратата ги изхлопва по главата...

Тя моята фурна остана без дръжка поради същите причини - висене, че и едната халоса веднъж по главата. Дръжката и се отлепи (очаквах и по-рано да се случи това, пак много издържа), като изчезна дръжката изчезна и интереса  (така и не я залепихме после, още го отлагам времето  )
Тогава се захванаха да пълнят пералнята със всевъзможни предмети. Като гледахме котка миналата година, редовно я затваряха вътре а уж разбираха и ми спореха дори, че там му било добре на котето (подозирах, че беше опит да го изперат а ги хващах преди да са стартирали някоя програма  ), после се чудеха защо им е сърдит и бяга от тях  Комбинация от малко коте и две 4 годишни не е никак удачна, все по-често ми минаваха мисли за раздяла с котето когато Вали се изрина и ЛЛ дори без да знае за новия ни "любимец" предположи котка като причина. На децата им беше тъжно в началото след раздялата (бързо му намерихме нов дом), но свикнаха а Вали и без лечение се оправи и не е повтаряла реакцията
Друга "любима" играчка беше тоалетната, какво ли не пускаха вътре, след 20-тото халосване с капака спрях да ги броя нищо не ги спираше  Това че не можеха да пуснат водата по онова време ни спасяваше, но с миг невнимание като не погледнах вътре запуших тоалетната. Мъжо доста се озори докато поправи белята, още повече че не знаехме каква е тапата, не стигнахме до разбиване слава богу 
Обувки не сме близали, но ги криеха на невъзможни места и до към 3 години обожаваха да разнизват връзки и да ги крият или пък ги нанизваха по техен си начин (баща им сутрин откачаше  като си видеше обувките  ). После се зарибиха по възлите, що възли срязахме в онзи период не е истина всяка седмица купувах нови връзки поне по веднъж 
Минахме и през период, в които си бутаха всичко дребно в носовете и устата, вкъщи пак е по-лесно ограничаването (което пак не е гаранция), но навън с камъните е страшно. И касичка стана едната след като глътна стотинка и се задави.
Леле, момичета спомних си толкова забравени случки сега като почнах да пиша, че и дневника с белите ни погледнах (с първата грандиозна такава си започнах да записвам запомнящите се, след години щем им ги чета някои са подкрепени и със снимков материал за достоверност, пазя и монетата на "касичката"  ).

Здравейте 
Ние също сме на градина и на  този етап всичко е супер 
Колкото до белите, мога книга да напиша вече, толкова са много:) Най-голямата беше, когато бяха набарали фритюрника и целите се бяха омазали в олио. Миришеха на пържено от главата до петите. Не ме питайте как ги къпах  :mrgreen, а дрехите ги прах няколко пъти до като се отмиришат. За капак бях пуснала и маратонките им там, че и те да се изперат, но забравих, че от високите градуси ще се разлепят, та те заминаха в коша, заедно с бодитата им 
Имахме един любим шкаф/ да отбележа, че имаше специална закопчалка, за малки деца, да не могат да отварят - е, не за дълго /, вътре имаше доста неща- захар, брашно, веро и т.н. Ами научиха се да отварят шкафа и познайте.... един ден захарта, цялата на земята и те играят ли играят, на другия ден брашното и така, всеки ден по нещо. Махнах всички неща, който са опаковани с хартия, като оставих верото/ беше запечатано и не отваряно все още/, мислех си, че няма как да го отворят, но уви, отворили го и пак мацали и мацали хахахаха. Махнах всичко вече от този шкаф, няма нищо, но и не им е интересен така:)  В градината имахме керамични играчки, животинки и т.н. Ами няма ги вече, всички станаха на сол.
Най-прясната случка е от преди една седмица. Оставяме си колата в двора, съответно там играят и децата. Взели моите хубостници по един камък и драскали по колата  . Сега, цялата е надраскана от едната страна и ще се наложи да се пастира 
Бяха омазали телевизора с попара, с паста за зъби, и обикновено винаги имаме остатъци от някаква храна по Тв 
Пералнята също се пълни с всевъзможни неща. Веднъж успяха даже и да я пуснат с няколко дрешки вътре  Иначе имаме защита от деца на пералнята и когато пускам програма, винаги пускам защитата. Фурната ми е на високо и не се пипа за сега  , но се опитват да връткат копчетата на газта/ за сега само, когато готвя/.
Научиха се да си пускат водата на чешмата, но на този етап все ги хващам на време, преди да са направили наводнение. Дърпат си столовете, качват се на тях и действат. Много са изобретателни. Бяха се качили веднъж на масата от горе, взели солницата и цялата сол беше по масата  , вече нищо не се оставя там.
Понеже трудно се издържа на тези бели, за не крещя като луда и да не ядът пердах, намерих лесен начин за  преодоляване на първичния стрес- снимам с апарата. Докато го взема и да снимам ми минава яда, и после спокойно им обяснявам, че така не се прави и прочие... Хем си имам снимков материал/ да се видят като порастат/, хем и нервите бързо минават.
Обичат да лапат камъчета, да хапват пръст и да ми скубят цветята 
Ами какво да ви кажа, весело ми е на мен!!! Да са живи и здрави   

Ние сме с котка също.милата е съсипана.тоалетна храна и вода са в банята. Милиони пъти храната беше опитвана,водата разливана... Пазя ги от котешката тоалетна максимално. Скоро хвърлиха в нашата чорапи...абе ако почнем да изреждаме...😄
В пералнята изпирам всевъьможни неща,вкл лъжимки,кърпички,играчки...и често чисти дрехи,които са нахвърляли в коша от шкафовете...

С близнаците стресовите ситуации са в изобилие за мама още от бебета, като няма спокойствие дори когато спят  Ето снощи ги пратих в леглото, аз спокойно си зяпах тв-то и чувам от тихата и тъмна детска (да се похвалим от 3 дни вечер сами си гасят нощната лампа и спят на тъмно  ) падане и писък. Аз щях в тъмното да се пребия докато нацеля нощната лампа (нещо полилея излезе от строя и съм си наумила да го сменям, та не давам да се поправя, само тя е осветление в детската за момента). Те си минирали пода с играчки и столчета, стана бягане с препядствия  светнах и намерих Валерия зад раклата паднала (между раклата и прозореца има празно пространство)  Изплаших се да не се е наранила, измъкнах я от там и тя започна театрално да ми обяснява как я боли ръката, буквално си просеше компрес  Беше видимо, че нищичко и няма (и една сълза не отрони а ми се хилеше доволно) а е само желание да получи и тя превръзка на китката нищо че ми сочеше едното си пръстче само. Това след като в неделя не превързах и нея когато сестра и си натърти ръката при падане от пързалка. Какво ли не измислят децата за да получат от всичко по равно без значение колко е гадно на другата (и за лекарства ми се е тръшкала)
Как ми се иска да ми изиграят етюд и за лъжицата мед сутринта (когато се сетя предлагам лъжица мед сутрин), вместо да ми бяга по тъча същата тази госпожица а сестра и си иска допълнително  Ех, мечти 

Като каза лампа,да ви питам преди да съм изгубила темата,.... Моите нали тръгнаха на ясла...от 2 седмици насам отказват да заспят без някой в стаята-не да ги носи(аз никога не съм ги носила на ръце за приспиване),а просто да ме виждат. После установих,че вместо човек може и на светната лампа.(такава също никга не съм им оставяла-от бебета заспиват сами в леглата си в стаята си). Нощем приплакват (избиват им зъби),но тр.да съм там,за да заспят отново...и като цяло една нощ спах при тях че ми писна да се разкарвам,и даже насън проверяваха дали съм в леглото...
Как мислите-стрес ли е,че мама ще ги остави(яслата им понася добре-вътре са мн активни и не плачат),или за пръв път проявяват стрсх от тъмното? Само на 1г и 5 мес. Са,май им еьрано?
Малко съм притеснена,защото аз имам фобия от тъмното и мн се опитвам да не би случайно да им я вменя и на тях,тъй като е мн неприятна...

Лампата се появи в картинката от момента в който ни се отделихме от тях миналата пролет. Зимата пак спяхме заедно, но пак я светваха преди да заспят, ние я изгасяхме като си лягахме.
Канари, мисля си че това е реакция от яслата. Ние минахме през някакъв нощен период съпроводен с кошмари и писъци насън при Вали. Около 1 месец продължи, започна март-април а тръгнаха през септември на ясла, бяха се адаптирали уж добре вече. Нощта преди да се обърнем към лекар беше най-кошмарната Вали сънуваше нещо и до днес не съм сигурна че беше и напълно будна тогава. Писна насън и след близо час пищене и извиване в ръцете ми се поуспокои, до момента в който цялата се разтърси и пак изпищя и така няколко пъти (така ми е потрепервало дете само с Т 39+ а тя тогава нямаше никаква Т). Давах и за кратко по схема хомеопатично лекарство Седатиф Ф (ако не греша последната буква), лекаря ме предупреди че дозата е слаба и първо трябва да се понатрупа в организма поне месец за да видя ефект. Каквото и да беше през този период онази нощ му беше пика и после постепенно отмина. Давах го 20-тина дена и го спрях, сама осъзнах че не той е причината за успокоението, детето или го преживя или го надрасна този период. Мишето проплакваше (периода съвпадна горе-долу), но до писъци никога не стигна. Помогнаха и много гушкане и успокояващи думи и пак заспиваше.