ПрЪвУписТен едноГРинолог Узадачи оТРопед с ОТГАНИЗКЮМА и Ореолите на гърдите- 86

В науката существуват спорове относно терминологичния апарат. Различни явления се обозначават с “жаргон”, “сленг”, “социолект”, като при някои учени се стига до коренно противоположни определения.
Основният въпрос, който трябва да бъде изяснен, е за двата термина “жаргон” и "сленг”.
По-голяма част от учените приемат, “че жаргонът представлява лексикален пласт, изграден от думи и съчетания с по- ярка емоционално-експресивна натовареност, който поради дефективната си същност- липса на собствени граматични особености, непълнота в лексико-семантичните полета и т. н. – не представлява самостоятелна езикова подсистема в българския национален език.”(Армянов 1994:11).Основната цел на употребата му е игровата забава, стремежът да се изпъкне, да се привлече внимание, да се изрази специално отношение към някакъв обект или състояние, т. е. той е “нетрадиционна и неофициална речева изява, която нарушава традиционно приетия езиков ред и е изразител на експресивност” (Виденов 2000:177). Тук не се взема под внимание, че жаргонът се употребява само в определена група със сходни интереси, начин на живот и възприемане на света, които са основните му характеристики.
  Считаме, че определението на Г. Армянов за “жаргон” е едно от най-точните и отразява най-подробно самата му същност- “социален говор на лица, обединени от определена близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др., чиято лексика и фразеология, възприета след формална или смислова промяна от книжовния език, териториалните диалекти или дори чужди езици или създадена от самите носители, се отличава с ярка експресивноси, дефективен граматичен строеж и свобода при употреба.”(Армянов 1994:21). От определението става ясно, че тук се включват груповите и професионалните жаргони, защото и при двата вида експресивността стои на първо място. Този термин се предпочита от повечето европейски лингвистични школи.
Терминът “сленг” до голяма степен е свързан с англоезичната наука, но и тук значение има какво точно се влага в него. Едни го определят като “форма на речта, която дължи своя произход на желанието да се избяга от баналността на езика, натрапена в употребата му от обществото” (Армянов 1994:22) , т. е. близко до “жаргон”. Едновременно с това обаче със самия термин се описват значително по-обемни явления. По-скоро става въпрос за разговорна реч като цяло с някои по- специфични елементи в нея.
Със “сленг” се означават всички специализирани говори, т. е. той е синоним на “социолект”. Това мнение е подкрепяно от М. Виденов, който го обяснява с помощта на етимологията му – от “student’s, sildier’s, worker’s language, което ще рече “език на общност”(Виденов 2000:168), т.е. “социолект”.
“The Enciclopedy of Language and Linguistics” акцентира върху две тълкувания на термина: 1) “специална, ограничено прилагана реч на субгрупи или субкултури в обществото” и 2) “силно неформален, неконвенционален речник за по-обща употреба, т. е. лексика, която не е фиксирана в рамките на определена социална общност” (цит. по Кирова 2002).  Отново със “сленг” се определя по-широко понятие. Като цяло считаме, че това е “градската част от разговорната реч” (ELL 1994:3961, цит по Кирова 2002), т. е. “социолект”. “Сленгът” е видово понятие с подвидове “жаргон”, “арго”, “професионални говори” и т. н.
В българската лингвистична наука единственият учен, който използва термина “сленг” като синоним за “жаргон” е Цветана Карастойчева- “сленгът е нетрадиционна речева изява, използвана при неофициално (почти изключително устно) общуване на хора, свързани с еднакви интереси, подобен начин на живот, а нерядко и на сходна възраст, чрез която се задоволява стремеж за еманципиране от общоприетия езиков ред и към експресивен изказ, и която същевременно служи като средство да се изрази принадлежност към определена среда” (Карастойчева 1988:26). Определението е почти идентично с това за “жаргон”. Обяснението на Цв. Карастойчева е, че “жаргон” е прекалено натоварен с отрицателни характеристика термин и заради това не е удачно да се употребява.
Социолектите са сравнително нов обект за изследване от науката. Първото споменаване на подобни говори във Франция е от 15. век, е Чехия- също, в Германия писмено са регистрирани в края на 18. век, макар да съществуват сведения и за по-ранното им начало. Първите публикации, свързани с темата в Англия са от края на 17. век, а в България учените им обръщат внимание едва в края на 19. век.
“Жаргонът” е говор на определена по-малко или повече затворена група, който има за цел да направи речта по-експресивна, по-разчупена, той е средство за забава, за показване на наблюдателност, остроумие и съобразителност. Той е и средство за идентификация на членовете на отделна обособена група, които имат общи интереси, общ начин на живот и общи възгледи за света, които са на приблизително еднаква възраст и са в близки отношения. Той е и един от факторите за спояване на групата, за по-силна лоялност и солидарност. Една от основните му функции е да разграничи членовете на общността от останалото общество. Жаргонът е и един от белезите за различност, както е и бунт срещу определени норми. Главният му белег обаче е игровият характер и нетрадиционната експресия, т. е. фактът, че служи преди всичко за забава.
“Жаргон” е и традиционният термин,  наложил се не само в българската, но и в славянските науки. “Сленг” се свързва по-скоро с англоезичното езикознание и с езиковите формации, характерни за западните езици.