
Бях лице на клуба, което беше нещо като домакин – споделя Йоана Захариева, която помним с песента Hypersonic - Мое задължение беше да посрещам гостите, допуснати в „Спартакус” и да се забавлявам с тях.
Собствениците ме поканиха специално, защото бях много навътре в гей общността, а и трябваше да бъда такава, за да привличам клиенти. Получавах много добри пари за онова време – говоря за 2001-2002 година…
Днес ми се иска хората да запомнят това място като един храм на истината. Много момчета се осмелиха да заявят себе си и сексуалната си ориентация именно там чрез музиката и забавлението.
Смятам „Спартакус” за голямото начало след промените в България. Освен пространство за танци там наистина имаше дух, идея, нещата се случваха, хората ходеха не само, за да се напият и да убият поредната събота вечер…
Светла памет на Дим Дуков, това място съществуваше заради него... Не вярвам ерата „Спартакус” да се възроди. Клубът беше важен за онова време и за гей революцията в България. Сега имаме нужда от друг тип места.





Надявам се, оттук-нататък да мога повече да гледам и да чета 

