На добър час в ПЪРВИ клас! - 3

Сигурно на това състезание действията са до десет. Нямам представа как се движат по месеци с материала, но предполагам, че  е това.  Аз съм му го давала на детето, той май само ги преброи.
Синът ми досега не е имал домашно за събота и неделя. През седмицата също не му остава за вкъщи.

Аз чистосърдечно си признавам, че съм адски зле що се отнася до разгадаването на условия.
Относно задачата на ston - не мога да разбера вертикално наредените фигури аджеба влизат ли в сметката или не. А + и - защо са където са, грам не мога да си представя.
Но перипетиите ми не свършват дотук - и по БЕЛ е подобно положението.
Дали им домашно онзи ден (на допълнителен лист), в което има 5 картинки и под тях квадратчета, очевидно с броя на буквите и написана буква А, където се среща - да се направят звукови модели.
Две от картинките бяха ясни - да кажем жаба и нещо, което не помня. Останалите три бяха момиченце и два вида пилета. За едното веднага започнах да се чудя дали е бухал, сова или улулица (улулицата я имаше в една моя картинна книжка за буквите от първи клас, така че без да искам тази дума асоциативно я свързвам точно с този етап от обучението). Другото пиле не го познах - оказа се папагал. Обаче за момиченцето представете си съответстваше А_А, и се оказа АНА. Е да обаче можеше да е АРА за папагала. А къде е логиката да се свърже момиченце с някакво име, съвсем не загрях, още повече, че спокойно може да е АЛА, АВА или АДА. То вярно, че иде реч за звукови модели, а не за изписване на букви, ама...
Изобщо гледам като индианец, а дъщеря ми се ядосва как може да не се сещам като е толкова просто. 

ston, това е просто един израз, зададен с думи. Те трябва да се заместят с получените по-горе стойности, за да се получи числов израз, който след това да се пресметне. Това е все едно да им дадат да пресметнат 2+3-4=?

Не е съвсем така, защото нямаш зададен никъде нито един знак. А защо да не е триъгълника = квадрата - кръга + правоъгълника, напр.?
Или е лошо написано, или по време на самото състезание дават условието. Но така написано може да е много неща.

И това да напише детето, ще му бъде присъдена точка. Просто трябва да даде верен числов израз, използвайки стойностите, получени за фигурите. В решенията е даден един пример, това не означава, че е единствен. Една задача може да има много решения и те винаги са се признавали и по състезания, и по изпити. Стига да са верни разбира се!

Не ми харесват такива недомислици - може да е това, може да е онова.
Четох в някоя от темите тук една задача за втори клас. Не се сещам от кое състезание беше. Та там ставаше въпрос за една фея, която наобикаляла едно дърво с ябълки. В зависимост от това дали е щастлива или нещастна, ябълките ставали повече или намалявали. Само че в условието не е посочено колко пъти феята е била съответно щастлива/нещастна
Всъщност ето я я задачата http://math-bg.com/wp-content/uploads/2012/11/CH-2012-2_klas_U.pdf номер 11
И каква била цялата идея - да провериш възможните варианти и да видиш кое фигурира в дадените отговори. Ами тъпо е според мен.

Момичета, аз леко се притеснявам, че детето не взима участие в клас, не вдига ръка. В друга тема преди малко четох мнение на съфорумка, че някои деца имат страх от средата и се страхуват от провал. На първия учебен ден учителката ги попита какво носи късмет като имаше за цел нещо да им разказва за детелинките /беше направила такива за посрещане /и паричката, но той каза подковата. Тя се засмя и попита колко често намираме подкови. Видях, че той много се притесни, че е отговорил грешно. В същото време ходи с желание на училище, ама де да знам, притеснено ми е.

На първо място смятам, че е редно да се отрази, че в случая детето не е отговорило погрешно. Просто не е нацелило отговора, който г-жата си е била намислила.

Това, което най- много ме притеснява в образователната ни система и което най- често скапва децата от ранна възраст, затваря ги, обезсърчава ги, смила амбициите и интересите им в зародиш, е стремежът те да бъдат калъпирани, независимо от средствата и цената, която ще се плати затова. Даже тестовете за матурите го предполагат това безумие. Моята цел е доколкото мога поне да смекча последиците от него и да се измъкнем от системата с възможно най- малко вреди. Съжалявам, но съм доста разочарована за седемте години /особено последните/, в които волю- неволю сме обвързани с тази система.
Моите деца са имали такива случаи- отговарят вярно на въпрос, но не това, което някой е преценил предварително за момента, че е трябвало да се даде като отговор. В този случай лично аз пояснявам на детето, че отговорът му не е грешен, напротив, но че в случая друг отговор е бил взет предвид, поради конкретната ситуация- като при вас, с детелинката.
Много други неща /не само вещи/ се считат, че носят щастие и да се смята, че 7 годишно ще нацели какво един напълно непознат за него възрастен има предвид, не е нормално. А има начин да се реагира адекватно и детето да не остане с погрешното впечатление, че е сбъркало. Защото не е сбъркало.
.......................................................................
Аз тази година на състезания реших да не пращам детето, освен ако то нещо не ме задърпа, но ме съмнява, че ще го стори. Ще го изчакам да свикне с идеята за училище, да се отпусне. Ако догодина желае- ще го пратя. Ако не- няма. Иначе задачи вкъщи си правим. Тетрадките, получени от Веси, детето толкова много хареса, че омаха в събота 20 страници. Даже почна да оцветява картинките от задачките в тях!  С едни цветни химикалки от Лидъл- а, в които има светещи и металик цветове. Направо не вярвам на очите си аз. 

Намерихме в неделя и съмишленици- любители на коли- играчки на различни възрасти, които имат свой сайт, в който си споделят за това си хоби. Малкият ми от бебе не се е отделял от тези си интереси. Има си колекция, познава от две годишен всички марки, дори не му трябва да гледа емблемите, познава ги колите в движение. Снощи му направих регистрация в този сайт и той сам направи няколко снимки на свои коли, които днес заедно ще качим. На последните поставихме за фон Айфеловата кула /сглобена от триизмерен пъзел/.
Много е доволен.

И според мен госпожата ви е реагирала неадекватно в случая (даже дразнещо). Това, което ми хареса при нашата е, че се опитва да ги предразположи да говорят и да ги насърчи, а не да ги смачка.
Иначе е нормално част от децата да не държат толкова да блеснат пред другите - според мен е до темперамент. Оги е много общителен, но  хич не обича сценичните изяви от типа да излезе да каже стихотворение и не го и бутам. Докато на други деца си им е приятно да се изявяват по такъв начин.
Ти си му обясни, че ти е харесал отговора му и начина на мислене и че е нормално различните хора да мислят по различен начин (и от сорта) - за да не му остане някакво усещане, че не се е справил по някакъв начин (което не е вярно).

Аз си го тълкувам с това, че тя е била не по-малко притеснена от децата и затова е реагирала така. Освен това и родителите се засмяха. Аз му обясних защо, но все пак....
Както и да е, той не дава признаци да не му харесва на училище, напротив. И много му допада учителката. Но си мисля дали негщо не се страхува....

И моят син не вдига ръка в час - и в градината не го правеше. Като го питам срам ли го е, ми казва - Не, просто не искам. И аз не съм обичала, нито сега обичам да се натискам и да се набивам на очи. Това не е много добре за бъдещото ти израстване, но аз така предпочитам
А по въпроса за даването на различен, но верен отговор една приятелка ми разказва за сина си, който трябвало да препише една задача 2+3 = 5, а той написал 3+2= 5 и тя му казала, че не е вярно, а той й отговаря - Ама нали и 3+2 = 5, защо да не е вярно Прави са си децата. За съжаление и по наше време и сега изглежда не се цени различното мислене и изобщо мисленето. Спомням си как преписвахме теми по литература и бяхме много високо оценени. А сега пък с тези тестове изобщо не знам какво ги учат. То може за 3 да не знае, но сборно там оценката му отива на 4, или пък с налучкване.
Аз да се оплача, че като Ред, хич не разбирам какво се иска да се направи в някои задачи. За днес имат домашно - да открият в няколко фигури колко триъгълници, правоъгълници и кръгчета има. За триъг. и кръговете - ясно, но правоъгълниците, ако ги преброим всички са 12, а те са учили до 5. Дали са имали предвид само легналите правоъгълници, защото другите са вертикални - прозорци и врати - върви, че разбери... Ще ходя днес да питам госпожата. Дано не съжалявам за занималнята  

valerie, изобщо не се притеснявай. Участието е важно за учителките, защото така те получават обратна връзка от децата дали ги слушат въобще какво говорят, дали са интересни, дали са успели да привлекат вниманието на децата към себе си. И съответно, ако участие не се взима, учителката се чувства като актьор, на който публиката не ръкопляска.
Но понеже Иво отговаря вярно на въпросите, ако го попитат изрично, липсата на участие си е проблем само на учителката, задето се чувства не достатъчно интересна. Той ще си научи материала и без да взима участие.
За участието се иска едно конкретно качество, на характера ли, на темперамента ли, не мога да преценя. Нали се сещаш на разни детски мероприятея, когато има аниматор или някакви актьори, които се опитват да направят интерактивно предствление и да влязат в контакт с публиката, как има деца, които се бутат напред, едва ли не отиват на сцената и си говорят с актьорите, дори никой да не ги пита нищо в този конкретен момент.  Има и деца, които седят по-на страна и просто наблюдават. И такива, които си играят на каквото сами са си решили, без да ги интересува, че някой се опитва да ги забавлява с нещо. Тези реакции зависят от конкрената личност и децата се държат по аналогичен начин и в училище. Едни с желание стават да рецитират стихчета, като вдигат ръка, искат само тях да посочват и се сърдят, ако учителката посочи друг, други вдигат ръка само, ако са супер уверени, че знаят отговора, а трети изобщо не искат да са активна страна, предпочитат да наблюдават. Тези неща нямат нищо общо с процеса на обучение. Нито по-често отговарящите знаят повече, нито по-мълчаливите знаят по-малко.

 

Проблемно е за мен само, ако детето е притеснявано, насърчавано да променя същността си, както и в случай на целенасочено игнориране или при подкопаване на самочувствието и авторитета му с нереални претенции, постоянни забележки за дребни пропуски и неясни изисквания.


С малкия още не съм срещала подобни проблеми в училище /старая се умишлено още и впечатления да не си създавам, както и оценки на този етап да не правя никакви, искам да изчакам поне един срок да мине/, но иначе съм ги виждала.

вдигането на ръка, според мен зависи от учителката.
Разбира се, че децата си притежават индивидуалност - кое по-напористо, кое по-спокойно, но това - да пожелаеш да покажеш знания и да си спокоен, че няма да ти се смеят при грешен отговор, например - си зависи от класната.
За мен невдигането на ръка е страх от незнание, от чужда реакция при незнание и т.н.


Днес ще имат контролно по математика.   Всичко до 5.

Или липса на мотивация да се доказваш публично 
Причините могат да са много. Аз си спомням, че като малка умирах от срам да ме хвалят публично. Изпитвах ужасно неприятно чувство на неудобство. Много по-силно, отколкото ако ми правят забележка.