Моля за съвет, наистина ми е необходим!

Публикувана: 9 окт. 2013, 16:31 ч.
Последно мнение: 31 окт. 2013, 15:14 ч.

8 654
64

zveti81 - Ентусиаст

А

Анонимен

# 45 14 окт. 2013, 14:04 ч.

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 14 окт 2013, 13:56

Детето травмира много силно възприятието си на света. Може да си спомни
пак- от миризма, светлина, ситуация, и в по-късна възраст да изживее пак
травмата и да я затвърди.

Каква миризма?
Защо си мислите, че човек, който е преживял инсулт мирише?
Още повече щом е изписан от болницата. Просто не може да се движи свободно и му е нужна повече почивка на легло.
Няма нищо общо със старците, които са се залежали с години.

Виж целия пост

M

Mamacita Bandida

# 46 14 окт. 2013, 14:08 ч.

Достатъчно е да ти замирише на легло посред бял ден. Тревожно е.

Не обективно самата миризма. Ситуацията, която оцветява всичко емоционално.

А иначе след 11 септември 2001 следва бейби бум. Хората се обръщат към
живота, към виталността, за да се справят със стреса.

Ей това беше най-неприятното като дете- едно е да се грижиш, но като че ли
имаше негласно споразумение всички останали да спрат да се грижат за себе си
и да се поболеят.

Оттогава като стане нещо неприятно, се впускам към живота- гледам животните,
зеленината, готвя, търся интимност. Защото никой няма да спечели, ако посивея,
ако и аз потъна в болестта.

Човек е създаден за жизненост, това е основният закон.

Виж целия пост

п

папугай

# 47 14 окт. 2013, 14:10 ч.

Миризма на болен, на болест.
Има я.
Нека укрепне и се възстанови свекъра.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 48 14 окт. 2013, 14:14 ч.

Елена, напълно подкрепям мъжът ми в абсолютно всичко. Каквото мога да помогна, да направя, правя го. По скоро имах предвид, че ми е мъчно да го гледам постоянно умислен и натъжен, все едно не е той. Но напълно разбирам, съчувствам и осъзнавам в какво състояние се намира в момента.

Виж целия пост

M

Mamacita Bandida

# 49 14 окт. 2013, 14:18 ч.

Започни малко по малко да го повдигаш от депресията.

Така нищо не се печели.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 50 14 окт. 2013, 14:19 ч.

Спокойно, лека-полека ще мине и това. Само недей да се притесняваш и ти, проявявай разбиране и всичко ще се оправи.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 51 14 окт. 2013, 14:23 ч.

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 14 окт 2013, 14:18

Започни малко по малко да го повдигаш от депресията.

Така нищо не се печели.

Знам, че нищо не печели и в момента той се крие зад работата си. Остава на работа и когато не се налага и не е необходимо. Шефът му е много хубав /имам предвид по душа/, мъдър човек, постоянно му говори и се опитва да му повдигне духа, защото е преминал през същото. Той е от хората, които като говорят само ги слушаш и забравяш за друго. Това много му помогна първите дни.
Може би всичко ще стане постепенно, ще видим.

Виж целия пост

Потребител

# 52 14 окт. 2013, 14:54 ч.

Цитат на: Елена Ди в пн, 14 окт 2013, 09:58

Да, видях, че си писала чак сега, пиша от телефона и последните постове не ги видях.
Ами, моето дете беше на 3.
И той се плашеше / така си мислех тогава, но не е било страх, а по- скоро му е било странно / и стоеше надалече от дядо си, после говореше и коментираше едни неща, които звучаха зловещо от устата на малко дете.
Но самото дете не беше изплашено, прие нещата много нормално и естествено. Изплашените бяхме ние- възрастните.
Сега вече съвсем е забравил тези моменти.
Но пък на мен ми остана удовлетворение ли, спокойствие ли, / не знам как точно да го нарека/ че свекъра ми успя да види детето в последните си дни.
Иначе в болница съм твърдо против, гледката е страшна.

Нещо подобно " преживя" и моето дете. Само че с моя баща. Не забелязах да се страхува. Напротив,дори го прегръщаше и целуваше. За съжаление той почина,но съм доволна,че успях да доставя радост на дядо и внуче.
П.С. Баща ми беше с инсулт,много трудно подвижен. В продължение на година и половина сме ходили доста редовно. Сега, 4 месеца по-късно, не съм забелязала да е травмирана. Знае ,че е на небето и, когато го споменава не съм забелязала да говори със страх. Peace

Peace

Виж целия пост

V

# 53 15 окт. 2013, 10:47 ч.

Възрастта на детето има значение за самото дете, но тук става въпрос и за болния. Аз бях на 9, когато баба ми почина. В болницата не ме заведоха поради подобни съображения, не присъствах и на самото погребение, но я видях в ковчега преди да потеглят за гробищата. Това ме стресира в пъти повече, не можех да приема, че това е моята баба, гледката ме ужаси. До ден днешен не спирам да съжалявам, че никога не съм й казала колко я обичам и не съм имала възможност да се видя за последен път с нея. Години наред сънувах кошмари, нашите в чудо се бяха видели. Ако човек е тежко болен добре е да може да се види с най-близките си, най-хубавото е да се оправи разбира се, но човек винаги трябва да има едно наум.

Виж целия пост

C

Редовен потребител

# 54 18 окт. 2013, 16:59 ч.

Цитат на: zveti81 в ср, 09 окт 2013, 16:31

Не знам с кой да поговоря и поискам съвет и за пореден път се допитвам до форума. Свекър ми прекара инсулт, след близо двумесечен престой в болница го изписаха. Неподвижен е, но говори, започва рехабилитация и дай боже се оправи. Днес ще отида да го видя, според Вас редно ли е или по-скоро правилно ли е да заведа и детето? Като всяка майка мислеща за детето си, не знам кое е правилно. Мисля си че е добре да го види, аз съм и обяснила че е в болница, но ме е страх да не би да се уплаши или травмира по някакъв начин?
Ще бъда благодарна на всякакви съвети.

Да, редно е.
Племенниците ми горе долу на тази възраст влизаха при прадядо им, за да го видят. Сами проявяваха желание. Децата не възприемат драмата в целия й смисъл, който ние влагаме в нея. Болничък е, боли го крачето, не може да стане бяха достатъчни обяснения, за да пристъпят, а после и сами искаха да помагат и да му занесат вечерята. Сега влизат в празната стая и питат за него, понякога.

Така се става човек, тези неща са част от живота.
Възрастните, болестта, грижата, състраданието. Аз бих завела детето си, поговори с него, кажи че дядо е болничък, лежи, схванал се е сега не може да стане, но ни обича, ние го обичаме и отиваме да му помогнем, да му занесем нещо.

Виж целия пост

Какво?

Редовен потребител

# 55 20 окт. 2013, 10:56 ч.

Цитат на: Down Under в ср, 09 окт 2013, 17:00

Няма правилно и грешно решение. Ти си познаваш детето и знаеш каква връзка има то с дядо си.

+10

Цитат на: Елена Ди в пн, 14 окт 2013, 14:04

Цитат на: Mamacita Bandida в пн, 14 окт 2013, 13:56

Детето травмира много силно възприятието си на света. Може да си спомни
пак- от миризма, светлина, ситуация, и в по-късна възраст да изживее пак
травмата и да я затвърди.

Каква миризма?
Защо си мислите, че човек, който е преживял инсулт мирише?
Още повече щом е изписан от болницата. Просто не може да се движи свободно и му е нужна повече почивка на легло.
Няма нищо общо със старците, които са се залежали с години.

Може и с години да лежат,и пак да не миришат.Зависи как са обгрижвани и гледани.
Имам си такъв у дома,а чавето от бебе го мъкна по болници,просто щот нямах избор.
Беше на 10 месеца,когато баща ми получи инсулт,от който почти не се възстанови,и до навършване на 4-тата си годинка,постоянно тичахме по болници.Ту за баща ми,ту за майка ми.
Е,майка си отиде,а баща ми вече две години е на легло.
Напрао се чудя,дали съм добър родител,щом гледам баща си у дома,а детето понякога дори си играе в стаята..На лежащо болния... Crazy

Crazy

Виж целия пост

N

Ентусиаст

# 56 20 окт. 2013, 11:29 ч.

zveti81
дано да се възстанови човека,
но моя съвет е да не водиш засега детето,повечето деца са чувствителни и лесно
се стресират.Изчакай да го изпишат от болницата.

ае,
ти си добра дъщеря,по какъв друг начин е можел да постъпи човек,няма друг вариант,
всеки има съдба и ти достойно си си поела кръста.А детето щом от бебе е свикнало със
ситуацията,за него стреса не е бил такъв,какъвто би бил за това 5 годишно пораснало дете.

Виж целия пост

п

писана

# 57 20 окт. 2013, 13:30 ч.

zveti81,аз имам доста неприятен спомен когато баба ми беше болна,обаче бях доста по-голяма,на около 10.Зависи от доста неща,ако връзката им е силна,ако детето е по-чувствително,а и колко е зле дядото..
Мисля,че е по-добре да спестиш това на детето на този етап.Като порастне ще има достатъчно възможности да се убеди,че живота често е несправедлив и жесток.
Успех Peace

Peace

Виж целия пост

E

# 58 20 окт. 2013, 22:39 ч.

Като отговаряте на първия пост, не четете ли поне малко от темата? Да кажете, че е дълга, ами не, не е. Tired

Tired

Авторката отдавна си е решила дилемата. Peace

Peace

Виж целия пост

п

писана

# 59 20 окт. 2013, 23:13 ч.

Не вярвам на някого да е попречило моето(или нечие чуждо)мнение.Не знам правилата на форума,ама след като си е решила дилемата модераторите да заключат темата Peace

Peace

Че и в рима го казах Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

Препоръчани теми

Истина и брутална откритост или лицеприятна, но лъжовна престореност?

6 699
585

Лични и семейни отношения

Как да постъпя, дразня се

6 142
274

Лични и семейни отношения

Събирам ли червени знаменца?

2 554
91

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.