Бях дете, когато едната ми баба се разболя от Алцхаймер.Мама я взе вкъщи да я гледа, понеже изискваше непрекъснати грижи...Тогава ми беше странно, че баба не може да ни познае и беше неподвижна, но никога не ме е стресирало, камо ли да ме е белязало.Аз и брат ми я хранехме,говорехме й и се грижехме за нея.А бяхме малки.
Смъртта тя ме е стряскала, тя ми носеше кошмари и безпокойство...още помня как се събрахме на вилата, имаше много хора и баба беше там.Мъртва...но не ни дадоха да отидем на погребението.
Пораснах , станах вече ма 16.Чичо ми почина и тогава вече го изживях много тежко.Погребението ми се запечата в съзнанието.Скръбта на хората,спускането на ковчега в земята ...всичко това не ми излизаше години от главата.Беше ужасно.
Зная че нма общо болест и смърт.За това споделих сблъсъка ми е с двете.
Сина ми съм го водила при другата ми баба, която беше на легло цяла година.Всички казаха че няма да оживее...Почти всеки ден съм водила сина ми, който беше на 5 годинки.Имаше въпроси защо баба е на легло, защо не може да ходи,странно се чувстваше първите няколко пъти, но после свикна и за него беше нещо нормално...в крайна сметка се случва хората да се разболеят.
Баба я крепеше именно малкия.Много му се радваше...оправи се
за всички беше чудо, в момента още трудно ходи, с бастун е, но жива и щастлива с правнуци около себе си.
Виж целия пост
Смъртта тя ме е стряскала, тя ми носеше кошмари и безпокойство...още помня как се събрахме на вилата, имаше много хора и баба беше там.Мъртва...но не ни дадоха да отидем на погребението.
Пораснах , станах вече ма 16.Чичо ми почина и тогава вече го изживях много тежко.Погребението ми се запечата в съзнанието.Скръбта на хората,спускането на ковчега в земята ...всичко това не ми излизаше години от главата.Беше ужасно.
Зная че нма общо болест и смърт.За това споделих сблъсъка ми е с двете.
Сина ми съм го водила при другата ми баба, която беше на легло цяла година.Всички казаха че няма да оживее...Почти всеки ден съм водила сина ми, който беше на 5 годинки.Имаше въпроси защо баба е на легло, защо не може да ходи,странно се чувстваше първите няколко пъти, но после свикна и за него беше нещо нормално...в крайна сметка се случва хората да се разболеят.
Баба я крепеше именно малкия.Много му се радваше...оправи се
за всички беше чудо, в момента още трудно ходи, с бастун е, но жива и щастлива с правнуци около себе си. 
