Рожден ден наближава вече- ще празнува НОЕМВРИйското човече

Ах, как се вълнувате за Коледа, а ние си правим ремонт, няма още монтирана кухня и баня, а какво остава за останалите мебели, че и лампички и коледно дръвче да има. Детето не е с нас във Варна от неделя и сега сме младоженци при приятели с хиляда ангажименти да търсим разни джунджурии. Надяваме се в Неделя да е с нас нашето Цвете, но да видим какво ще ни спретне Дядо Мраз навън. Мисля, че за Коледа няма да купувам много подаръци, Мис си има достатъчно. Подарък ще ни е да сме тримата на едно място, да си седнем пред телевизора, да си пием виното, да си гледаме филмчета за ДяДо Коледа, да се боричкаме тримата и да се смеем цял ден. Скучно звучи, но искаме вече да се кротнем, а не всеки нанякъде си да прави нещо си Написах си писмото за Дядо Коледа току що. Пуснете го по пощата
А аз Коледа я свързвам с моя годежен пръстен. Изненадаха ме на 25.12.2011г.  с него
Честито на бременеещите! Завиждам за коремчетата! Но след 5-6 година и аз се надявам да си имам.

  и аз и ааааз, само дето аз моя го получих през 2009г.

ха ха и аз така ,но 2005-та.Получих го на Бъдни вечер де (но през деня на Царевец в Търново ,точно пред църквата,дето се вижда целият град ),а на Коледа ни беше годежа.

меци,честит празник- да си здрава,щастлива и много обичана! 

марито,радвам се ,че вече сте ок.
Ние сме били на крачка от ларингит пак ,казаха -"ларинкса му е готов",та извадих и аз инхалатора и хомеопатия и сиропи  ,дано бързо се оправи.Тоя нос му пречи да спи и милото от сутринта до сега е спал само 30 мин.,а и вчера не спа добре.

плежърче,стискам палци да видите сърчице на 4-ти! Сега цикъла не е много регулиран още и вероятно си забременяла по-късно.

да, тя и Славкова това каза. Има сакче, добре очертано, но си мисля вече да ида да пусна едно ЧХГ за мое успокоение.


А вие бая сте се събрали с годежи по Коледа, а?  нашият беше малко по-рано, на 11.11. Ангелче, много романтично място е избрал твойто ММ за предложение
Нели, Меци, разкажете за вашите предложения. Мен сега нали ми е едно такова мило и ревливо от всичко, много ми харесват такива разказчета.

На 26ти трябваше да заминем във Велинград и ММ там бил решил да ми даде пръстена, но на 24ти бяхме при моите родители на вечеря за бъдни вечер. Всяка година празнуваме семейно Коледа. Там нещо пак се зачекна темата за сватба. Ходихме от 2003та (много време) и като се прибрахме да спим, се заговорихме за това. Той отиде в тъмното и ми донесе от другата стая пръстена в 1 часа вечерта на 25ти. Едва успявах да видя какво ми дава След два месеца, след като ММ се върна от командировка от Норвегия, забременях с Цветето ни. Много желано бебе Все си мисля, че някои там горе е чакал да се съберем официално, за да се случи Чудото Все казвам че съм забременяла от първите ни опити, но си знам,  че е можело и по-рано

Започнали са разкази за предложение за брак. На мен ММ ми предложи на връх имения ми ден 15.08. След работа имахме среща пред църквата Св. Богородица в Пловдив, и той закъсня малко. Идва с букет цветя и пада на колене..... Аз дето съм много притеснителна, се стъписах, но въпреки това му казах: "да" . И месец след това каката ни се зачена.
Plesure за да не се притесняваш до 4.12 пусни си ЧХГ. Разбирам те напълно това, което чувстваш. 

ааааааа, падане на колене  пак се насълзих .. мнооого яко
искам още 

мимка, май така ще направя, поне да знам точно в коя седмица съм, че явно не е 7ма като по ПМЦ, но симптомите си ги имам всички, включително и леко гадене, което нямах предният път.

Е той и ММ падна на колене ама това не е ли нормално? Едни приятели се сгодиха Август и момчето не бил й паднал на колене. Като се върнаха от почивката си, се събрахме 7-8 човека да отбележим събитието и те разказват как се били случили нещата. И като разбрахме, че не бил паднал... а-у как може... и й предложи отново пред нас ама на колене. Ние публика Аз много им се радвам. Много са ни близки 

ММ не ми е падал на колене но пък хитро така, да е на сигурно, преди да ми предложи (беше неочаквано) вика "ти, ако ти предложа, би ли се омъжила за мен?" - "бих казала, че ще си помисля, за да те поизпотя малко, но разбира се, че бих казала "да"". Извади пръстена с думите "ами сега?"  не ми остави шанса да го остава да понервничи поне малко 

Плежърче и при мен предложението дойде съвсем неочаквано, защото няколко пъти преди това бяхме говорили с ММ, понеже куцо, кьораво и сакато покрай нас се беше изпоженило вече и той ми беше казал ооо ние няма да се женим, да знаеш, това са пълни глупости .. и аз си викам мии хубаво модерно семейство ще сме и се примирих, понеже ММ обикновено като каже нещо с такава сигурност, то е терминално таа понаближиха коледните празници тогава, втурнахме сме с него да купуваме подаръци за този за онзи, че празниците ги празнуваме със семействата на куп и в един момент той ми казва, ами виж сега за теб тая година няма да мога да отделя нищо, щото няма тая година да има бонус към заплатата /обикновено с него се купуваше моя подарък/, пък и много пари вече пръснахме за Коледа, не искам и ти да ми купуваш .. и аз ви казвам като препикано мушкато - няма да имам подарък обаче понеже не съм такъв човек, въпреки всичко купих на ММ подарък и чакам да дойде коледа да го изненадвам .. идва Коледа сутринта, ние трябва да ставаме рано, защото ще пътуваме, звъни алармата рано рано, аз търся опипом, щото мозъка ми още спи и в един момент вместо телефон набарвам нещо друго .. веднагически заставам ей така:  хвърча, святкам лампи и поглеждам каквой туй чудо на възглавницата ми, пък то кутийка .. тъмночервена, кадифена кутийка .. отварям я и почвам да рева, пък мъжлето вади пръстена, слага го на пръста ми, дръпва една прочувствена реч как ме е търсил цял живот и ще е пълен малоумник, ако ме изтърве, и че ме обича повече от всичко и ме целува .. в последствие се счупих да скачам, да се радвам, да плача, да се смея и в общи линии целия квартал разбра за какво иде реч оф и сега като се сетих и ми е толкова мило, отделно на това ги слушам сега как ММ си играе с Ема и тя се смее толкова жизнерадостно, а аз имам чувството, че имам абсолютно всичко на света и нищо друго не ми трябва

Мецанооо Честит рожден ден! Бъди здрава, все така обичана и щастлива. Аз след като ти прочетох разказа та се зачудих какво друго да ти пожелая честно казано 
Плежър аз имах такива свръх емоционални моменти като бях бременна ама не ми беше ревливо, а от нищото се хилех като ритана зелка  В началото като разбрах, че съм бременна и ходех нахилена по улиците и бях толкова щастлива... Сега като си спомня и ми става едно милно. Вярвам, че всичко е наред и ще чуете сърчице много скоро сигурно заради нерегулярния цикъл има разминаване.
Иначе по темата за предложенията- аз моето го получих на 31.12.2011 в подлеза на МОЛ-а, че там ме чакаше с колата моя прекрасен мъж да ме вземе от работа в 21 и 30 и да ходим да празнуваме. Сега се сетих Плежър спомняш ли си как един ден стояхме в борисовата с теб и Монс с коремите и си ги разказвахме тези моменти?  Аз не си и мислих, че ще имам пръстен и официално предложение, защото ние бяхме говорили, че сме си един за друг и че рано или късно ще се оженим и за деца си бяхме говорили. Преди да ида на работа на 31ви се сдърпахме нещо в къщи та после цял следобед си писахме смс-и като ученици  Като излязох от работа и отидох в колата отварям аз и гледам една картичка на седалката. Взех я аз и взех да се намествам да потегляме, че да не закъснеем за банкета, а мойто момче стой и ме гледа право в очите с цялото очакване на света. В този момент забелязвам, че срещу мен е наредено едно малко плюшено пате, което му подарих на една от първите ни срещи и гледам аз на крилцето и блести пръстен.. Тогава се сещам да отворя картичката и чета " ще се омъжиш ли за мен любов моя" Леле, че както бяха ми ескалирали емоциите от караницата сутринта и цял ден работа на 31ви, че като ревнах и се разхлипах, метнах му се на врата, а той ме бута ими казва " Ама какво ми се радваш, ти не каза ДА"  Та така де наредих аз пръстена и отидохме да празнуваме 2 празника та там с мен се порадваха и поплакаха още 2 близки 

оффф, пак ревнах. Меци, прекрасен разказ!

Предисторията на разговора описан по-горе бе по-важна от самото предложение, просто неотделима част от него.
През почивните дни бях с колежки в Милано на шопинг тур. На връщане тук имаше някакъв ужас вятър, толкова силен, че пилота се опита да кацне няколко пъти, кислородните маски се бяха активирали, а като кацнахме долу ни чакаха няколко пожарникарски коли. Такъв страх и толкова молитви никога не е имало при мен. ММ беше в командировка и на летището ме посрещат нашите барабар с брат ми.

Прибираме се към къщи и пътьом се случва ужасен инцидент - един кретен с Х5 за малко да отнесе на пешеходна пътека 2 майки с малки деца, след което да ни отнесе нас на кръстовището. Татко го настигна на следващият светофар, излезе от колата и през неговият прозорец му удари шамар. Онзи се заключи и ние си тръгнахме. Ама продължи да ни следва. Татко го усети и тръгна към районното, но на 2 пресечки от него този кретен ни засече, зад нас спря още един джип от който излезнаха двама с бухалки и започнаха да удрят по нашата кола с тях, да клатят колата и да крещят. Татко ни заключи, защото аз се уплаших и започнах да плача. В момента, обаче, в който счупиха неговото стъкло той отключи колата и заедно с брат ми излезнаха да се разправят. Онези като ги видяха се сопнаха малко и даже отстъпиха назад. Разбираемо е, и двамата са около 2м, а брат ми не го бяха забелязали изобщо, защото задните стъкла са ни затъмнени. Общо взето стана патърдия, мен ми прилоша, викаха линейка, 2 патрулки дойдоха .. екшън като по филмите.

На следващият ден (вторник) бяха 40 дена от както дядо почина - един много тежък ден за всички ни.

В сряда, прибирайки се от работа се случва още един инцидент - един пиян кретен влезна в насрещното през мантинелата и за малко да ме отнесе на оня свят. Просто по чудо се отървах! До вкъщи карах с 30, и вече бях готова да си взема отпуска до края на месеца заради лошата серия.

ММ, обаче, ми предложи да ходим на кино на следващият ден след работа, за да се разведря малко. Съгласих се, но на следващият ден му се обадих, и му казах, че искам да ме заведе в нашият ресторант. Така и направи. Където, всъщност, се случи самото предложение. Когато го попитах от къде е знаел, че няма да искам да ходим на кино, каза, че ме познава достатъчно добре, за да знае какво точно да каже и как ще се извъртят нещата

Съжалявам за предългият разказ, но без тези подробности нямаше как да ви опиша как започна моята бяла серия

Ааа забравих да кажа, че и моя не падна на колене ама то аз дадох ли му възможност от прегръдки   Бях много, много щастлива и изненадана.

ииив, пак ревнах ще ви чета разказите после на куп, че тамън се спра - и пак рев 

Плежър не плачи мила  Целувки за теб Ники и Пупето.