Приучване към гърне - част 3

Опитъх лятото без успех,исплашихсе нямам идея как ще се отказваме.
Успех на всички

Здравейте! Ние на няколко пъти правихме опити за отказване от памперс, като по-настоятелно беше през лятото. Нещата не потръгнаха, нямахме попадения в гърнето, а все се напишкваше някъде из вкъщи. Като си свършеше работата искаше да сяда, да, ама те вече бяха мокри гащите. Добре, че поне започна да седи като я подканвам да седне, че преди и това даже не искаше да прави. С акането успяхме на няколко пъти да го направим в гърнето, но в повечето случаи започва да се напъва и като реша да го махна и да я сложа да седне, тя спира да прави каквото и да е.  Седи известно време и става. Слагам памперса и там си свършва работата. Мъжа ми постоянно ми натяква, че била голяма, че всички познати, които имали деца били махнали махнали памперса преди 2 годинки и...общо взето ми мели сол на главата....И ме ядосва излишно. Даже мисля, че единият път заради нея травмирахме малката, защото тя така не искаше да сяда още на гърнето, а беше почнала да се напъва и той ми викаше да я сложа и имаше рев и дърпане. Дано го е позабравила вече и за напред да имаме по-голям успех. За сега съм спряла с опитите, само от време на време я слагам. Не знам дали е момента, защото скоро ще си имаме и бебе и съвсем не знам дали ще имам някакъв успех. 

Аз заради това започнах да слагам малкия преди да е проходил - само за да се научи да седи на гърнето. Че проходи ли сигурно ще е трудно да го задържам на едно място. В момента целта ми е именно такава - да свикне да седи. Понеже често го слагам и за сравнително дълго време, повечето пъти си върши работата в гърнето. Не че се усеща, просто така се случва. Но наакани пелени за последната седмица съм сменила не повече от 5.  

Подкрепям. Когато станахме на 8 месеца седяхме сравнително стабилно.  При всяка смяна на пелената го слагам и на гърнето. Често пикаме там. От време нсвреме имаме и акане

Според мен абсолютно неправилен подход,без да се обиждаш.
Дългото стоене на гърне няма да доведе до положителен резултат винаги/е,понякога се случва,но чисто физиологично/,а ще му донесе стрес и отвращение.
Ще споделиш ли на каква възраст е детето и от кога започнахте с тренировките на гърне?

 Записвам се и аз да следя темата 

 С опитите започнахме около годинката - не искаше да седи на гърнето, прибрах го и така след няколко месеца пак му го показах, не искаше да седи и това е. Купух адаптер за тоалетната,там пък съвсем не искаше да седне. Обяснявам и той знае къде какво се прави. Надеждата ми беше като стане на 2 г. ,ама уви нямаме голям напредък - освен че вече седи на гърнето,ама нищо не прави,много рядко да се изпишква и то само след сън. Тогва пляскаме и много се радваме ,че е свършил в гърнето, точно това, което трябва. Аз мисля,че възраст няма- когато е готова детето тогава. Понякога се чудя дали аз не съм  грешка  ама доскоро не можеше и да говори, та как да ми каже ,че му се чишка или ака. Не е имало и случай да ми носи гърнето. Бавно напредваме.

 Ще следя темата с интерес

Детето е на 11 месеца. От 10 месечен го слагам. Няма никакъв проблем да седи там. Аз съм до него и си играем. Никакъв стрес не му носи така като гледам. Опитах и по-рано да го сложа - тогава се размрънка, защото се стресна да гледа от пода нагоре стаята - всичко му изглеждаше странно и голямо. Повече не го опитвах. Когато видях, че е спрял да се плаши започнах редовно да го слагам. Детето си показа, че е готово. Няма стрес, няма отвращение и няма и как да има, защото не го насилвам за нищо. За моето дете това е правилният подход. Водя се по него и реакциите му.   

Какво правим, ако детето е на 2 годинки, да кажем, и тогава започнат опитите, а то бясно се съпротивлява и плаче? Оставяме го с наакано дупе до 3 годишно и тогава пробваме пак ли? Питам само, НЕ СЕ ЗАЯЖДАМ. 

Разбира се,всеки има индивидуален подход спрямо собственото си дете.
Затова и написах,че това мнение е мое  
Приблизително на същата възраст беше и дъщеря ми ,когато започнах и аз с опитите си.Не беше напълно проходила;т.е правеше 1,2 крачки самостоятелно.Бях силно въодушевена и аз на база постигнати резултати/за седмица 1 изхождане само в памперс,всичко друго в гърнето/+често изпишване.
Твърде скоро обаче ми се разминаха представите за това.След като започна да се придвижва без помощ се появиха и отказите да използва гърнето.Не съм я насилвала,но при всяка моя молба и подканяне тя се противеше и плачеше.Отказах се за известно време.Към 1,5 г отново предпазливо и не настойчиво подновихме.Имаше моменти на ентусиазъм от нейна страна,понякога вършеше работата но общо взето рядко.Не съм упорствала,не съм насилствала,не съм се карала.Пак продължихме с пелените,като поставях на видно място тоалетната ѝ...Когат навърши 2г/декември месец/ съвсем сама една сутрин след събуждането си пожела да седне.Резултата не закъсня-положителен.От там нататък с мое подсещане/нежно/ за съвсем кратък период от седмица и окончателно се разделихме с дневния памперс.След месец и нощния беше мираж.
Пиша това просто като споделяне от моя страна.
Ако трябва да сравняваме какво е било преди и сега....темата съвсем ще се измести.И аз съм гледана с тензухени пелени,захранена с  КМ и сок  и т.н...и ей,ме на здрава и права жена  
Само като вметка:15годишния ми син в момента е гледан точно по старата схема;от 6м.на гърне;на годината вече с гащета без никакви напикавания и изхождания по предназначение...
Това като база сравнение просто.И не мисля,че с второто дете съм направила грешен избор.На такава възраст е много по вероятно да осъзнава за какво иде реч,отколкото на 11месеца.Не с цел да те обидя  
Ако потърсиш по назад в предните теми,ще прочетеш ,че точно това е средната възраст в която децата успяват да усетят до известна степен своите физиологически нужди.Разбира се,единици винаги има.
Всичко е  строго индивидуално спрямо различните деца.
Темата е и за това в крайна сметка.Никой никого не съди,а споделя от своята страна.

Желая ти успех,по най-правилния начин за твоето дете  

Не си ме обидила, нали си споделяме    
Както казах, слагам детето на гърне, за да свикне да седи на него. Наясно съм, че за момента не се усеща самичко да ака и пишка. Но пък колкото пъти съм го сложила, толкова пъти е свършило работата. Дори и само да се изпишка.
Мисля, че не трябва да изхождаме от чуждите успехи или неуспехи за приучването на гърне. Ако нечие дете на 7-8 месеца е пищяло от гърнето, това не значи, че задължително и нашето ще пищи, та да си кажем "Ооо, явно на тази възраст не са готови" и да отложим за след годинка опитите.
Единственият начин да се види дали детето е готово, е просто периодично да се опитва.

Зимна роза,така е 
Няма точно определена възраст за това.По важното е да става плавно и успешно.
Радвам се ,че си ме разбрала 

Ради, и ние сме в подобно на твоето положение. Малкият не иска да седи на кукуто, мъжът ми мрънка и ме изнервя. Но аз му казах, че детето добре разбира какво се иска от него, но още не иска да го прави, така че няма какво да направим, докато сам не пожелае. Ако иска да махне памперса на сина ни, да си вземе отпуска и да се мъчи той да го учи. Аз не искам да си насилвам детето.

А сега да ви разкажа ние за какво използваме кукуто. По повод написното горе, ММ реши, че едно куку трябва да стои при нас в стаята, за да може малкият да го вижда, та белким се сети за какво стои там. И един ден (вечер) нашият хубостник си иска кукуто. Ние доволни, че ще иска да сяда на него, потриваме ръце и аз се готвя да свалям памперса. Ама той вика "Не сяда!". Взима го, носи го пред печката и се кава отгоре, за да достигне котлона и да натиска копчетата. 
Направо ме разби хитрото лисиче. 

Ха ха ха! И ние така се качваме по гърнето, сякаш ни е стълбичка, за да стигнем нещо. Е, последният път си заклещихме и крачето, ама тей, като не го ползва по предназначение. 

 И ние освен че използваме гърнето за стълбичка , но и си го слага на главата и се смее  добре ,че не е пълно 

А, да, това не го споменах, но и ние го ползваме за каска. 
Подозирам, че ако е пълно, ще иска да стъпи в него (както в храната на кучето) 

Моето момиче днес за първи път плака след като се напиша. Бяхме на двора и тя по едно време започва да плаче. Питам я: "Какво има?" , а тя ми казва: "Пиш, икам вънка!". Казвам и: "Нищо, ще сменим гащите и пак ще излезем" и тя се успокои. Мисля си, обаче, че е някакъв напредък.