Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 7

Днес правя 11 месеца без цигари мислех да не пиша, защото вече не изпитвам никаква нужда и не го усещам като кой знае какво постижение, но като видях поста ти, викам си, хайде да стимулирам някой 
Успех! Не се отказвайте. Напред е все по-лесно 

А честито! 
Как искам и аз да се похваля с това след време!

Благодаря! Пожелавам ти го от сърце 

Аз вече десетина дни не съм пушила,но ми е доста трудно Дано да устискам

Поздравления за Не се сърди, човече( завиждам)  и  ani@72- 10 дена са си голямо постижение,давай смело!

  Моята история. Пропуших на 17, защото смятах, че всичко в този живот трябва да се опита , добре, че наркотиците бяха рядкост...и мисля, че това е единственото нещо, за което наистина съжалявам в живота си до тук. Спирала съм ги 2 пъти заради бременност и кърмене, но не се брои, защото беше по принуда, палила съм и едва издържах да започна пак. Като се замисля, това донякъде ми развали удоволствието от тези велики мигове. Цял живот съм се крила от родителите си, заради което изгубих много хубави мигове с тях, например не сядах да пия кафе с майка ми, а сега нея вече я няма. Както бях споменала, чувствах се гузна и пред децата(на 10 и на , може да нямам пари за хляб, но за цигари винаги намирам. Минимум по 20 на ден, а на купон цигара от цигара. Пушех си ги на половинки, за да не си купувам всеки ден.  От години не се чувствам добре физически- сърцебиене, дробовете ми свирят, задъхвам се, но...имам навика да изпадам в саморазрушителни настроения ,т.е. нищо няма смисъл, ако ще да пукна и т.н.  И тъй, нито молбите на децата, нито родителите, нито здравето са ми въздействали особено, въпреки вечното чувство на вина. И все пак всичко това + книгата на А.Кар + както каза Zayo, някаква досада от това вечно висене на терасата, вечното  задължение, ме накараха миналия ноември да реша да спра- СЪЗНАТЕЛНО. След 6 месеца пропуших пак, дори съжалявах, че съм ги спирала, чувствах се в дупка и прочие...
 Сега ги спирам отново и вече не съжалявам за първия си опит, защото сега ми е по-лесно от първия път, знам какво да очаквам, чувствам се по-силна. Само дано не стане вечното спиране и почване на брат ми .....Конкретен повод за сегашното ми решение е, че ми се изостри фарингита и си изгубих напълно гласа, а от цигарите поселедните 2 г. много често ми се случваше  сутрин да нямам глас. Аз МНОГО обичам да пея, винаги си пея и фактът,че не мога и все повече няма да мога, обрна нещата за мен. Сега си вървя по улиците и си пея, всички ме гледат, ноооо за мен е по-добре с песен на уста, отколко с цигара във ръка

   Страхотно:))) Браво на теб! Искрено се надявам и аз така да ви се похваля Smile)))

Ето и един силно мотивиращ 40 минутен документален филм по темата:

http://www.youtube.com/watch?v=G6nYOGvOEFs

Зравейте момичета,

Реших да споделя и моя опит с надеждата да дам сила и кураж на всички, които се чувстват на ръба.....

Преди година забременях след инвитро и в момента, в който теста беше положителен не запалих нито една една цигара повече и така вече 1 година и 2 дни и смея да кажа, че се чувствам така все едно никога не съм пушила, а пропуших ей така без някой да ме кара на 19 г. и все си виках, лесно ще ги спра и така 14 години....но вече съм доволна от себе си, че толкова лесно и без сътресения успях

А сега успях и ММ да накарам да спре и съответно той вече не пуши от 3 месеца и съм изключително горда с него, защото мина през много сериозна борба със себе си....и мисля, че го направи основно заради мен и после заради себе си..

Снощи плаках, представяте ли си?   Толкова ми се пушеше! С мъжа ми се скарахме и излязох на терасата решена да спра да се тормозя и да пуша. Но устисках, не запалих, не се поддадох! И аз не знам как. Наревах се, прочетох 30 стр. от А.Кар и си легнах.
Трудно е, много ми е трудно, но не мисля да се отказвам! Гордея се със себе си, със всеки изминал ден! Успех на всички!

Мaрия, браво! Само така 
И аз съм плакала - като забременях и ги спрях, направо откачих. Но тогава не бях решила да ги спирам, т.е. след като родя си знаех, че ще пуша пак. Някак сега ми беше по-лесно, когато сама взех решението, съвсем доброволно, а не защото някой друг ми го налага...

Успех в борбата 

Мaрия   
В тези моменти най-лесно се връщаме в начално положение. Ако се беше подала, сега наред с ядосването, щеше да те е яд и на самата теб. Щеше да чустваш вина и разочарование и да зарадваш разни злобари, че видиш ли са били прави и се провалила. А и всички усилия досега щяха да са хвърлени на вятъра.
Поздравления 

И аз съм много горда с Мария!     Имам такива моменти, понякога ми се налага да изляза и да обикалям около блока...
 Вчера излизах с по-малкия си син и по мое предложение се надбягвахме няколко пъти,изкарахме си чудесно, а допреди 2 седмици не ми и минаваше през ума да се затичам. Чувствам, че ми се подскача и тича....прекрасно усещане!

Благодаря ви момичета!   Вашите думи ми действат най-добре, защото вие най-много ме разбирате.


А, точно!   И това постоянно си го повтарям, понеже по гръб не падам и така се стимулирам.

дамскосърце, браво! Само така!

Благодаря на Манди и дамскосърце за историите  Добавих ги.

Мария, ако ти кажа, че и досега като се скараме и ми идва да отида на терасата и да се направя, че никога не съм спирала цигарите. Но някак само си го мисля /въпреки стреса и напрежението/, понеже знам, че така или иначе вече няма да ми действа на психиката така, както докато си пушех.