Много съм съгласна с мнението на Арт мама. Майката може да е една, но не значи, че е единственият човек, на който може да разчиташ. Аз искам да съм майка-приятел (ако мога така да се изразя), с която детето ми да може да сподели каквото го вълнува.
Виж целия пост
Мислите ли,че да бъдем приятели с децата си е лошо?
- Публикувана: 14 окт. 2013, 01:03 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2013, 09:35 ч.
# 135
7 ноем. 2013, 12:14 ч.
# 136
7 ноем. 2013, 16:38 ч.
Синовете от бащите се срамуват да говорят за такива неща, уж един пол са...
Аз и с двамата ми сина съм "разяснител"
по сексуални въпроси (обаче големия вече не ме пита,
явно от нета се е дообразовал за "6") Малкия се очертава като много любопитно човече,аз,дето
съм толкова разкрепостена майка,се чудя някои въпроси как да ги обясня.Бащата си трае и се подхилква
Ако бях в йерархията майката "професорка-супер авторитет" абсурд да имах тази близост и
разбирателство с децата си,ама не ми се спори пак с теоретици.Или просто съм случила на деца,знам ли
Даже мислех,че темата потъна в небитието.
Виж целия пост
Много по темата е снощната ни случка - синът по едно време затвори вратата на спалнята и със сръмежлива усмивка и увъртане - ми каза, че са си говорили за секс с другите деца. Трябвало да остане тайна от всички - ама той не можел да не ми каже, само да не му се карам. После ми разказа доста глупости. Но за мен беше показателно и останах доволна от себе си...рядко ми се случва. Обаче пък скри и от баща си...
Синовете от бащите се срамуват да говорят за такива неща, уж един пол са...
Аз и с двамата ми сина съм "разяснител"
по сексуални въпроси (обаче големия вече не ме пита,явно от нета се е дообразовал за "6") Малкия се очертава като много любопитно човече,аз,дето
съм толкова разкрепостена майка,се чудя някои въпроси как да ги обясня.Бащата си трае и се подхилква
Ако бях в йерархията майката "професорка-супер авторитет" абсурд да имах тази близост и
разбирателство с децата си,ама не ми се спори пак с теоретици.Или просто съм случила на деца,знам ли
Даже мислех,че темата потъна в небитието.
# 137
7 ноем. 2013, 17:00 ч.
Това не се отнася само до сексуалната тема у нас, като цяло сина определено към мен се обръща повече. Нормално е, разбира се, но все пак усещам, че занапред аз ще съм приятеля. Което е странно, защото реално аз съм малко проклета и авторитарна...
Виж целия пост
# 138
7 ноем. 2013, 17:23 ч.
Уф,и аз съм проклетата вкъщи,обаче като се карам има причина и не ми се сърдят после.
Само вчера малкия изтърси,че нищо нямал да ми купува един ден,щото съм била лоша.
Виж целия пост
Само вчера малкия изтърси,че нищо нямал да ми купува един ден,щото съм била лоша.
# 139
8 ноем. 2013, 13:54 ч.
И при нас положението е в полза на майката. Не знам дали това се отнася само за момчетата или е до връзка майка-дете. 
Виж целия пост
# 140
8 ноем. 2013, 16:28 ч.
Чела съм,че момчето докато било малко,било по-привързано към майка си,а когато порасне
и възмъжее ,вече изпитва нужда повече да общува с баща си. За да се учи да бъде мъж
Виж целия пост
И при нас положението е в полза на майката. Не знам дали това се отнася само за момчетата или е до връзка майка-дете.
Чела съм,че момчето докато било малко,било по-привързано към майка си,а когато порасне
и възмъжее ,вече изпитва нужда повече да общува с баща си. За да се учи да бъде мъж
# 141
11 ноем. 2013, 12:10 ч.
Да, има логика, макар че е хубаво детето от малко да се възпитава в мъжество и не само, за да се изграждат отрано навиците му.
Виж целия пост
# 142
11 ноем. 2013, 14:03 ч.
Колкото хора, толкова и мнения... Беше ми интересно да прочета повечето. Аз пък си имам младежи на 14 , на 11 и на почти 2 години. Трудно ми е с големия, опитвам и засега успявам да съм в повечето случаи приятелка. Понякога се налага обаче рязко да стана лош родител, разбира го и приема , че е прекрачил границата. Това за големия, за по- малкия - все още се води леко. Но е по- нервен от брат си, така че в пубертета очаквам проблеми. Мисля, че много зависи от характера на детето и работа на всеки родител е да определи доколко да бъде приятел и доколко само наставник.
Между другото вкъщи доста често има взривоопасни ситуации, свързани с отношенията между двете по- големи деца, в които аз се чувствам между чука и наковалнята...ето това ми е най - трудно - баланса между двамата и докъде да са приятелските настроения!?
Виж целия пост
Между другото вкъщи доста често има взривоопасни ситуации, свързани с отношенията между двете по- големи деца, в които аз се чувствам между чука и наковалнята...ето това ми е най - трудно - баланса между двамата и докъде да са приятелските настроения!?
# 143
11 ноем. 2013, 14:09 ч.
Така става и у нас.
Виж целия пост
Много по темата е снощната ни случка - синът по едно време затвори вратата на спалнята и със сръмежлива усмивка и увъртане - ми каза, че са си говорили за секс с другите деца. Трябвало да остане тайна от всички - ама той не можел да не ми каже, само да не му се карам. После ми разказа доста глупости. Но за мен беше показателно и останах доволна от себе си...рядко ми се случва. Обаче пък скри и от баща си...
Така става и у нас.
# 144
11 ноем. 2013, 19:46 ч.
Напоследък все по-често срещам мнението, че прекалено се стремим да моделираме децата си и би трябвало само да ги подкрепяме да открият себе си. А тук приятелството го разглеждаме отново като метод за въздействие. За много от потребителките то е синоним на управление с добро, по тънкия начин, отвътре.
Виж целия пост
# 145
11 ноем. 2013, 20:29 ч.
Много вярно!
Точно като подкрепа и опора, а не моделиране го приемам.
Учудена съм, че я има втората гледна точка - ще го "подведем" "по приятелски"...
ПП Личния пример моделира неподозирано много.
Виж целия пост
Напоследък все по-често срещам мнението, че прекалено се стремим да моделираме децата си и би трябвало само да ги подкрепяме да открият себе си. А тук приятелството го разглеждаме отново като метод за въздействие. За много от потребителките то е синоним на управление с добро, по тънкия начин, отвътре.
Много вярно!
Точно като подкрепа и опора, а не моделиране го приемам.
Учудена съм, че я има втората гледна точка - ще го "подведем" "по приятелски"...
ПП Личния пример моделира неподозирано много.
# 146
11 ноем. 2013, 20:44 ч.
А на практика пак ги моделираме, само че с т.нар. подкрепа, която ту я даваме, когато сме съгласни с начинанието на детето, ту я оттегляме и влизаме в ролята на властимащия. Както и да го сучем, както ии да го въртим,, пак опираме до властта, която е в нашите родителски ръце, пък как ще бъде нареччена е по усмотрение на самолюбието на родителя. Някак не върви да се мислим за "лоши", управляващи с твърда ръка, затова предпочитаме ужким приятелството, което си е чиста проба същата тази ръка, но в кадифена ръкавица. Зная, че звучи гадно, но като обелим люспите на лука пак стигаме до все едно и също - родителската власт, която потребяваме ежедневно.
Виж целия пост
# 147
11 ноем. 2013, 20:48 ч.
Andariel, обаче от нас зависи. Може и да подкрепяш без всичките задни мисли.
Първия път когато ти не искаш, а детето - да, се замисляш. После вече знаеш какво е.
Вярно зависи от детето и от това колко му е важно на него нещото, дето за теб хич не е важно.
Понеже може да не стигнеш до подкрепа въпреки собственото виждане за ситуацията, ако не мислиш по въпроса и детето не е много убедено. Особено ако кадифената ръкавица ти иде отвътре
Виж целия пост
Първия път когато ти не искаш, а детето - да, се замисляш. После вече знаеш какво е.
Вярно зависи от детето и от това колко му е важно на него нещото, дето за теб хич не е важно.
Понеже може да не стигнеш до подкрепа въпреки собственото виждане за ситуацията, ако не мислиш по въпроса и детето не е много убедено. Особено ако кадифената ръкавица ти иде отвътре
# 148
12 ноем. 2013, 11:23 ч.
Моят син е на 15 години и ако изобщо споделя, го прави повече с баща си, отколкото с мен. Като цяло е потаен и не иска да му се месим. Аз съм възприела тактика на наблюдаващ родител, като гледам да не го притискам, за да не се изолира. Говорим си обичайни ежедневни неща, но никога за момичета и разни тийн проблеми. Все ми се иска да знам повече, но той не позволява да го разпитваме.
В този смисъл, синът ми сам отказва да съм му приятел, затова гледам да поддържам имидж на родител с авторитет, т.е. ако ме попита нещо, което не знае да отговоря компетентно, ако е притеснен - да го успокоя, ако се пошегува и аз да се шегувам, за да не ме мисли за "бавна", както казва.
Просто се опитвам да се нагодя към моя тийнейджър - той сам ме учи какво може и какво не може.
Виж целия пост
В този смисъл, синът ми сам отказва да съм му приятел, затова гледам да поддържам имидж на родител с авторитет, т.е. ако ме попита нещо, което не знае да отговоря компетентно, ако е притеснен - да го успокоя, ако се пошегува и аз да се шегувам, за да не ме мисли за "бавна", както казва.
Просто се опитвам да се нагодя към моя тийнейджър - той сам ме учи какво може и какво не може.
# 149
12 ноем. 2013, 11:37 ч.
А аз (поне си мисля де-че имам чувство за хумор)
под формата на шегички и общи приказки го предразполагам моя тийнейджър(17)
аз също и себе си много насериозно не поставям,
да не ме усеща на прекалено голяма дистанция.
Преди два дни например ми обяснява какво са учили за методите за предпазването от бременност,
полово предавани болести и това без да го разпитвам. И ме пита разни въпроси...
ами той е стрелец,може би и от зодията зависи колко ще общува с мен...
Между другото
децата учат много неща в училище на тази тематика,не е вярно че понятие си нямали...
както ставаше въпрос в наскоро в една тема.
Виж целия пост
под формата на шегички и общи приказки го предразполагам моя тийнейджър(17)
аз също и себе си много насериозно не поставям,
да не ме усеща на прекалено голяма дистанция.
Преди два дни например ми обяснява какво са учили за методите за предпазването от бременност,
полово предавани болести
и това без да го разпитвам. И ме пита разни въпроси...ами той е стрелец,може би и от зодията зависи колко ще общува с мен...
Между другото
децата учат много неща в училище на тази тематика,не е вярно че понятие си нямали...
както ставаше въпрос в наскоро в една тема.
Препоръчани теми