Имате ли си комшийски драматичен сериал в блока?Как ви влияе, взимате ли отношение или не обръщате внимание? Просто взимате пуканките и гледате поредния епизод или ви свива стомаха какво ще се случи с любимите ви злощастни герои и докъде ще стигне отново злодея?
Реших да направя темата, защото вече наистина се улавям да се стряскам от тази комшийска драма. От няколко дни се разиграва групово и пред входната ми врата. Поредната сцена бе преди малко и без да се усетя уплашена затреперих.Дори се улавям да излизам леко на тръни в коридора. Интересно ми е как се абстрахирате от подобни събития, които при нас вече имам усещане, че са ежедневие откакто преди няколко месеца мъжа от отсрещния апартамент се изнесе. Оттогава насам детето реве всяка неделя и се моли на вратата на майката по 3-4 часа да му отвори. Отново седи с часове пред моята врата, крещи, тропа на майчината врата мислейки, че тя е там и май е и не му отваря. Явно е останало да живее при англичанина, майката е рускиня. А този англичанин отгоре на всичко като детето дойде идва и започва да го бие и да иска да го взима насила. Това е ежедневие, изнася го с такъв рев и влачене , че цялата сграда разбира. Жал ми е за тази женица, какво ли и е без детето й, а то очевидно все бяга и иска да живее с нея. Но онзи с нещо я държи, защото колкото пъти я видя и чуя все е някак тиха и не смее да се обади, нали е на майната си в чужда държава в тоя са всички козове. Не знам защо не го отмъкне и не го завлече в Русия и да се избави от този изрод. Да седиш някъде без роднини заради грешката, че ти е направил дете някакво чуждоземно леке , че и не ти дава да го виждаш. Да не говорим , че и два пъти полицията е идвала да разпитва комшиите за тях по думите на др. съсед, но нищо не се променя. Сериала е ежедневен, много силен, много драматичен и много тъжен. Та мисълта ми е как се справяте с тези неща така че да не ви повлияват на психиката. Искам просто да спра да чувам и виждам този проблем и да се стряскам, а не знам как, защото без да искам ставам свидетел на всичко.
И ще помоля за добър тон в темата! Споделих нещо, което ме мъчи напоследък и не искам да се превръща споделеното в присмех и подигравки. Нека просто бъде беседа, благодаря.
Виж целия пост
Реших да направя темата, защото вече наистина се улавям да се стряскам от тази комшийска драма. От няколко дни се разиграва групово и пред входната ми врата. Поредната сцена бе преди малко и без да се усетя уплашена затреперих.Дори се улавям да излизам леко на тръни в коридора. Интересно ми е как се абстрахирате от подобни събития, които при нас вече имам усещане, че са ежедневие откакто преди няколко месеца мъжа от отсрещния апартамент се изнесе. Оттогава насам детето реве всяка неделя и се моли на вратата на майката по 3-4 часа да му отвори. Отново седи с часове пред моята врата, крещи, тропа на майчината врата мислейки, че тя е там и май е и не му отваря. Явно е останало да живее при англичанина, майката е рускиня. А този англичанин отгоре на всичко като детето дойде идва и започва да го бие и да иска да го взима насила. Това е ежедневие, изнася го с такъв рев и влачене , че цялата сграда разбира. Жал ми е за тази женица, какво ли и е без детето й, а то очевидно все бяга и иска да живее с нея. Но онзи с нещо я държи, защото колкото пъти я видя и чуя все е някак тиха и не смее да се обади, нали е на майната си в чужда държава в тоя са всички козове. Не знам защо не го отмъкне и не го завлече в Русия и да се избави от този изрод. Да седиш някъде без роднини заради грешката, че ти е направил дете някакво чуждоземно леке , че и не ти дава да го виждаш. Да не говорим , че и два пъти полицията е идвала да разпитва комшиите за тях по думите на др. съсед, но нищо не се променя. Сериала е ежедневен, много силен, много драматичен и много тъжен. Та мисълта ми е как се справяте с тези неща така че да не ви повлияват на психиката. Искам просто да спра да чувам и виждам този проблем и да се стряскам, а не знам как, защото без да искам ставам свидетел на всичко.
И ще помоля за добър тон в темата! Споделих нещо, което ме мъчи напоследък и не искам да се превръща споделеното в присмех и подигравки. Нека просто бъде беседа, благодаря.
