То не е като по филмите

Публикувана: 23 окт. 2013, 11:10 ч.
Последно мнение: 4 юли 2014, 08:39 ч.

50 543
789

estel-V - Пристрастен

Буря

Ентусиаст

# 780 11 дек. 2013, 12:28 ч.

Цитат на: *Allegra* в ср, 11 дек 2013, 12:18

В обитаваните къщи,стълбите и подът задължително скърцат зловещо. Дори къщата да е чисто нова. Crazy

И в повечето филми,брокерът който се мъчи да продаде една къща,е добре запознат с историята й. И знае,че примерно е извършено масово убийство. Но дискретно премълчава.

Това ме подсети- когато е филм на ужасите, всяка една крачка на бъдещата жертва е съпроводена със зловещо скърцане, но пък убиецът броди навсякъде из същата скърцаща къща тих като мишка.

Виж целия пост

Gubzerka

# 781 26 юни 2014, 22:48 ч.

Днес ми попадна това-много е добро и се сетих за темичката Wink

http://www.goguide.bg/koi-kakvo-zashto/899-10tE-NAIIZtYRKANI-FILMOVI-KLIShEtA

Виж целия пост

One_Love

Ентусиаст

# 782 3 юли 2014, 16:43 ч.

Най-готината тема Simple Smile

Смея се с глас Simple Smile

)

Виж целия пост

The Sun /Слънчице/

Потребител

# 783 3 юли 2014, 18:59 ч.

В случай, че не пускано - заповядайте: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4137463

Живот като на кино

14.06.2014 16:06; Лола Монтескьо, 24 часа онлайн

НАСКОРО гледах един филм с Мишел Пфайфър и Джордж Клуни. И двамата бяха самотни родители, които съчетават гледането на дете с изискванията на ужасно напрегнатата, но готина работа. Мишел Пфайфър, горката, все закъсняваше за някъде и крещеше след сина си: “Давай, давай, по-бързо”. Сякаш видях сниман собствения си живот. Е, добре, в моя са изрязали Джордж Клуни. И оная сцена, дето колегите ръкопляскат, докато главният герой громи лошите и само с две пиперливи, но остроумни реплики спасява Ню Йорк, САЩ и световния мир. Ама останалото си е точно така. Мисля си, че аз също бих преглътнала по-лесно всички лекета от мюсли по ризите, локви по улиците и игри на лего и “Междузвездни войни” след 10 часа на компютъра, ако тук-там в някоя сцена и мен ме чакаше Джордж Клуни. С тридневна брада и готов да ме спаси. Или поне кметът на Ню Йорк, че да му дам да се разбере що за корумпиран тип е. А колегите около мен да ръкопляскат.

Размечтах се и аз за живот като на кино. Да мога да правя всичко онова, което една филмова героиня прави.

Да громя терористи. Като вали, да не ме мокри. Да ме спасява Джордж Клуни. И най-вече като хапвам, да не пълнея.

Забелязали ли сте, че в един филм главната героиня се тъпче през цялото време като футболен отбор след мач барабар с резервите? А че филмовата героиня е уникално ефективна на работното си място? Тя работи по около 10 минути, но съсредоточено и винаги с блестящи резултати. В края на тия 10 минути е разкрила престъпление, аутопсирала е труп, оперирала е бебе или наймалкото е спечелила главната роля за спектакъл на Бродуей. След тия 10 минути отново й остава време за любов и страсти. В живота на истинската жена нещата са разпределени горе-долу обратното. 10 минути любов и цял живот работа.

А как би изглеждало едно сравнение между живота на истинската жена и живота на филмовата героиня?

Часът е 7.
Звъни будилник

Филмовата героиня протяга нежно ръка, спира будилника, отваря очи и става. Пипва с два пръста косата и тя заема иделната форма – чиста, сресана, издухана и подредена. Разтърква с ръчичка оченце и гримът отново е перфектен. Сипва си кафе в огромна чаша и небрежно чеква мейли. Някъде отзад тихичко за училище се оправя филмовото й дете. Само. Тя не бърза за никъде.

Истинската жена спира будилника. Спи. Той звъни пак след 5 минути. Тя пак го спира. Спи... 25 минути по-късно истинската жена изскача в дива паника от кревата. Още не се е събудила и вече закъснява. Пипва с два пръста косата си. И те засядат там оплетени.. Тича към банята. Забива един гребен в косата, докато крещи по посока на детската: “Ставааай, закъсняваме, бързо, бързо!” В следващите 7 минути и половина истинската жена успява да посреши косата, да измие зъбите, да вземе един трисекунден душ, да свари кафе, да извади пакет мюсли и мляко, да провери чантата за училище на детето и да извика още около 16 пъти “Давай, давай, бързо!”, да тича из жилището на бързи обороти, в които успява да облече себе си, детето, да го накара да закуси, да си вземе чантата, да сложи един бърз грим, да приготви пликчето с боклука, да изплакне чашите от мюслите и кафето и да се натовари с потомството в колата.

Часът е 10.

Време за похапване

Филмовата героиня отива на среща с най-добрата си приятелка. Облечена е в общо около 5 заплати на истинската жена. Само обувките й струват колкото коледната премия на целия офис. От друга страна, пести от паста за зъби и душ. Филмовите героини рядко си мият зъбите. А душ вземат само с Джордж Клуни. Детето е изчезнало все така тихо и послушно, за да се появи едва след осем серии като вече самостоятелен тийнейджър в колеж. Филмовата героиня влиза в лъскав бар, където я чака свободна най-добрата маса, точно до прозореца, с изглед към алпийско езерце (нищо, че са в Ню Йорк. Филмовите героини винаги са в Ню Йорк). Идва приятелката й. Поръчват си раци. Шампанско. Стриди. Коктейл. Супа от водорасли. 20-годишно френско вино. Стек, салата, суши и сладолед. Накрая промиват всичко това с още два коктейла и три шотчета. Остават трезви. Говорят. Плащат (горе-долу две заплати на истинската жена). Тръгват. Купуват си по един хот-дог. С много кетчуп. Говорят. Нито капка кетчуп не капва на дрехите им. Червилото стои свежо. Започва да вали, но тях не ги мокри. Махват с ръка и две таксита се появяват от нищото. Сбогуват се.

В 10 часа истинската жена пие поредното кафе в офиса. Намерила е вафла от миналата година в чекмеджето си и, унесена в работа, я излапва. Червилото й е останало върху чашата с кафе, високите токчета дискретно са събути под бюрото, а най-близкият прозорец с що-годе гледка е в кабинета на началството. Така ще премине горе-долу целият й ден. Ще бъде прекъсната само около двеста пъти от телефонни позвънявания, които в най-общи линии са от хора, искащи нещо от нея. Да иде на родителска среща. Да плати парното. Да поеме и случая на бременната колежка. Да вземе дежурството в неделя. Да иде на събранието на входа. Да плати уроците по пиано. Да се яви веднага при шефа. Да плати счупен от потомството прозорец...

В това време филмовата героиня е спряла за кратка почивка в парк с езерце, рее поглед над водата и вятърът роши леко перфектната й прическа. До нея сяда Джордж Клуни...

Вечерта истинската жена се прибира скапана. Краката са й надути и едвам събува токчетата

Носи две торби с краставици и свински пържоли. Няма сили даже да се скара на потомството. По пътя е валяло и тя е цялата в кал. Косата й виси пред очите, а гримът е размазан. Колата се е развалила, таксита няма и се е прибрала пеша. Под дъжда. Никъде по пътя си не е срещнала Джордж Клуни. Телефонът звъни за 349-и път. Вдига и се опитва да разясни нещо на колежката, докато се къпе, слага една пералня, бели краставици, готви вечерята, решава задачи с детето, разтребва, глади, бута лапето във ваната, вечерят, слага го да спи. Някъде успява да пробута и онези 15 минути “качествено време, прекарано с детето”. 15 минути вместо за проекти и Джордж Клуни мисли за Люк Скайуокър, не се прозява нито веднъж след милионите частици лего и с чувство на изпълнен дълг и гузна съвест завива сина си в кревата. Време е за почивка. Пуска телевизора. Филмовата героиня е на вечеря с Джордж Клуни. Поръчват. Раци, стриди, суши, свинско, телешко, супа, вино, коктейл, коктейл, шот, шот, шот, шоколадова торта, кафе, салата, коктейл, коктейл, уиски. През цялото време говорят. Не с пълна уста, разбира се, но яденето изчезва. Коремите им остават плоски, зъбите бели. Косата й е прелестна въпреки дъжда и бурята по-рано. Внезапно в ресторанта влизат терористи. Стрелят, хвърлят бомби, всички пищят, само тя и той не. Той се въоръжава с приборите за ядене на раци и един тирбушон, и обезврежда около петима от нападателите. През цялото време ловко избягва куршумите. Тя е залегнала под масата и прави репортаж. Косата й е перфектна. Дори не си е събула токчетата. Около тях се взривяват гранати. В кратка пауза, в която терористите презареждат оръжията си, той я поглежда в очите и тя вижда там любов, сватба, деца, къща, кола, градина, кожено палто за Нова година... Целува го. Целува я. Терористите се предават. Клиентите ръкопляскат. От небето падат рози. Истинската жена отдавна спи. The End.

Виж целия пост

Purple_Peanut

Ентусиаст

# 784 3 юли 2014, 19:07 ч.

Цитат на: The Sun* в чт, 03 юли 2014, 18:59

До нея сяда Джордж Клуни...

Тука вече не издържах rotfImbo

Виж целия пост

bananarama

Ентусиаст

# 785 3 юли 2014, 21:10 ч.

И по-важното - филмовата героиня винаги е самотна майка и винаги среща някой като Джордж Клуни и тем подобни.

Виж целия пост

Andariel

Ветеран

# 786 3 юли 2014, 23:00 ч.

Забравихте и другото - бившите. тук има два варианта
- бившите са идиоти, които ги тормозят, обаче нашите герои са останали с чисти души и благодушни, грам гняв и отмъщение няма
- бившите са истински ангели, разделили са се, защото "просто не бяхме един за друг", а отношенията им са като на младоженци и първи дружки, но без секс, а децата без проблем остават точно в най-подходящите моменти при бившите. Като са толкова готини всичките, да се чудиш защо не са още заедно.

Виж целия пост

skarlet71

Потребител

# 787 3 юли 2014, 23:09 ч.

The Sun*,

Само дето не си включила имитацията на Джордж Клуни, за която истинската жена се грижи като за бебе: сервира, отсервира, глади му ризите и панталоните, грижи се да си вземе лекарството и тем подобни.
За награда получава целувка за лягане тип "пилешко дупе". (нали се сещате свити и издадени напред устни и дежурно "мляс" на път за леглото...........сам ooooh!

, защото истинската жена има още куп задачи). Ако беше филм би имало хепи енд с много секс и гушкане след това. Rolling Eyes

Виж целия пост

The Sun /Слънчице/

Потребител

# 788 3 юли 2014, 23:49 ч.

Цитат на: skarlet71 в чт, 03 юли 2014, 23:09

The Sun*,

Само дето не си включила имитацията на Джордж Клуни,

Скарлет, това не е мое творение, за съжаление. Авторката е с псевдоним Лола Монтескьо. Пише страхотно:)) Ето това също си заслужава да се прочете - Анджелина Джоли от Куртово Конаре - фейлетон от Лола Монтескьо

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4099267

Оня ден в рейса до мен седна Анджелина Джоли. Със сигурност беше тя - имаше същите устни XXL, същата прическа и същата повдигнато драматична вежда. Даже беше облечена като нея на последния "Оскар" - гол гръб, дълбоко деколте и 20-ина сантиметров ток. Тъкмо щях да поискам автограф на най-изискания си английски, когато телефонът иззвъня с "Жадна съм, жадна, Пиринеееееее, жадна за обич истинскааа". Погледнах я ококорено - че и Анджелина ли има семейни проблеми, бе, накъде отива тоя свят? Тъкмо щях да я потупам по рамото приятелски и да кажа: "Абе донт уори, ол мен ар пигс, нот онли Брад ("Абе не се притеснявай, всички мъже са свини, не само Брад"), когато забелязах пликчето "Лидл" в ръката - носеше някакви документи в него. Явно си е взела работа за вкъщи. А от дамската чанта - поизтъркан "Луи Вюитон", се подаваха две краставици. "Тая няма да е Джолито, нашенка си е", реших аз и подозрението ми бе потвърдено на секундата със звънкото: "Алоооу, къдье си мааа, мацкоооу", изстреляно от устните в нереален размер.

Ясно! Не е Джоли от Холивуд, а е Джоли от Куртово Конаре. Двойничка! България е страната на двойниците - тази беше българската Анджелина Джоли №3, две други съм гледала по телевизията. Едната участваше в едно риалити шоу, а другата е телевизионна водеща. Водещата понякога прилича и на Клеопатра, зависи гримьорката на колко кафета е.

В медиите са коронясани поне дузина български Памели Андерсън, около осем Мадони, няколко Дженифър Лопес в лице и десетина Дженифър Лопес в гръб, една българска Моника Белучи и безброй български Цеца, Весна и Лепа. Извън медиите положението е същото - даже познавам една женица, която от години хвърля луди пари, за да прилича на Шер, ама засега го докарва повече на Майкъл Джексън. Лека му пръст на човека, той пък се правеше на Даяна Рос, а тя на кого се прави, не съм чела.

Така или иначе, убедена съм, че нито истинската Памела Андерсън, нито истинската Шер, нито истинската Анджелина Джоли могат да стъпят и на малкия пръст на българските си копия. Нашите имат много повече таланти. Да вземем Джолито.

Тя е най-красивата, най-сексапилната, най-успешната, най-платената майка на планетата, актриса и съпруга на най-красивия, най-сексапилния, най-успешния и най-платения мъж, баща и актьор на планетата. Ама то с 60 милиона в банковата сметка всички можем да сме Джолита.

Значи истинската Джоли гледа шест деца, само три от които са нейни, а другите са осиновени. Ама с тия шест деца вървят шест гледачки, 6 отделни просторни стаи във всяка от шестте луксозни къщи, както и минимум 60 000 000 долара в сметката.
А българското Джоли гледа средно 2 деца, които са си нейни, ама от данъците отиват пари за отглеждането на поне още 4 чужди, я оставени в дом, я хвърлени на улицата.
Отиват пари и за още поне шестима пенсионери, шестима безработни плюс 240 депутати. И всичко това с 600 лева заплата и кредит за 60 000 в банката.

Истинското Джоли вае тяло, устни и фризури с най-скъпите треньори, хирурзи и коафьори. Българското Джоли поддържа форма със спринт на високи токове след автобуса, а устните и прическата са дело на Мерито от фризьорския в битовия комбинат. (Мерито иначе се казва Параскева, ама много прилича на Мерил Стрийп.)

Истинското Джоли е влюбено в Брад Пит. А той даже и коса все още има.
Българското Джоли също е влюбено в Брад Пит, но обича и мъжа си. Въпреки тая несправедливост с косата.

Истинското Джоли говори перфектен английски.
Българското Джоли пък, ако реши, пердаши софийски без никакъв акцент.

Истинското Джоли пише само на латиница.
Българското Джоли пише на кирилица, на латиница и на шльокавица.

Истинското Джоли е жена вамп, предана майка, страстна любовница, улична побойница, ако се наложи, и професионална убийца – във филмите си.

Българското Джоли е жена вамп, предана майка, страстна любовница, улична побойница, а ако се наложи, може и професионална убийца да е. В живота.

Истинското Джоли има “Оскар”. И чат-пат депресия.
Българското Джоли няма “Оскар”. Нито пък депресия.

Истинското Джоли не може да изкара месеца с 600 лева.
Българското Джоли може с 600 лева да плати всички сметки, да покрие вноска по кредита, да прати на майка си за лекарства, да си направи маникюра и ще останат дори за един-два подкупа по гишета и кръстовища.

И най-вече, ако се окаже на мястото на нашенското Джоли, истинското Джоли няма да е никакво Джоли. Докато българската Анджелина Джоли си остава Джоли даже и в края на месеца – без пари, в претъпкания рейс с краставици в чантата.[/b]