Хистеректомията - въпроси, отговори, коментари - II тема

От къде ли да започна- може би от възрастта си- на 52 год. съм. Имам две прекрасни порастнали деца, родени с „проблеми за мама“. Секцио при първото с тежък постоперативен период- постоянна, не много висока температура, овладяна с много и все силни антибиотици едва след 20 дни. И констатацията на гинеколога- „Не ти трябва второ дете- стеснено влагалище, къса, почти липсваща шийка и много малка матка. Това означава, че аборт е почти невъзможен, а износването крие огромен риск за живота ти“ Да ама не! Реших, че ще си имам и второ дете- съвсем по план си го сътворихме и още преди да съм сигурна даже, че съм бременна, знаех, че ще е момиченце. Толкова бях убедена в изчисленията, които направих. Речено, сторено.
                             Само, дето не смеех да отида на лекар, сакън да не рекат да го махнат. Роди се и дъщеря ми.Пак сложно, пак тежко, пак месец в болница. Акушер- гинеколога естествено беше същият вълшебник и отново ме вдигна на крак.
                             Така, годините минаваха, проблеми гинекологични нямах. На 28 ден всеки месец си имах редовен МЦ. Изобщо – песен. До преди година, две. Мъничко закъснение- 1 ден. След няколко месеца пак малко закъснение. Смутих се, но…. Все пак бях на 50.
                              Веднъж прескочи месец и се стреснах, макар че уж не би трябвало- нали климакса чука на вратата. И въпреки всичко отидох при ЛЛ. Обясних притесненията си, пък и не бях ходила на профилактични прегледи, цитонамазки. Реших, че ми е време. Да ама….. ЛЛ каза: И какво ще кажеш на доктора: „Дай ми младост!“ ?
                              Смутих се, реших, че е права и отново не отидох на лекар, въпреки че поразрових нета за да видя дали „моят“ гинеколог все още работи. Не го открих. Бил се пенсионирал/грешно инфо както се оказа впоследствие/. И така до миналата година- края на октомври, началото на ноември. Появи се кръвотечение, но не чак плащещо, просто защото ми позацапваше леко.Притесних се по-сериозно, но още звучаха думите на ЛЛ в главата ми. Реших, че се вкарвам сама в някаква драма. Времето минаваше и работата ме поглъщаше, така забравях за проблема. Докато веднъж, придружавайки моя близка при ирисоложка се вслушах във въпросите, които задава и обясненията, които дава „Ако прокървиш между МЦ може да е много, много опасно“ Върнах се вкъщи и започнах да ровя в нета- стигнах до карциномите. Изплаших се и отидох при ЛЛ. Взех направление и …. отидох при гинеколог, на който се доверяваха мои колеги. „Полип на матката. Отиваш на пробно абразио!“
                            Абразио! Което според „моя“ гинеколог ще стане трудно. Второ мнение- на по-възрастен гинеколог-„При тази анатомична структура няма как да се направи абразио, скъпа! Ще те изпратя при  един абсолютен перфекционист. Довери му се!Но трябва да се настроиш за коремна операция. И щом ще е коремна по-добре махни всичко. И без това си с „вързани“ флопиеви тръби, реши проблема кардинално!“ На неговия екран видях и разположението на полипа- цветно. Пак се замислих, че това е рак, но той толкова мило ми обясни, че е полип с широка основа, че му повярвах.
                            Отидох при бялото ангелче, при което ме изпрати. Въпреки, че ме смути възрастта му/толкова млад, а перфекционист в работата!/ доверих се на златните му ръце. Много внимателно ми обясни, че е полип,но трябва да се оперира и да се отстрани, защото след време и доброкачествените образувания се превръщат в злокачествени. Обясни ми и че ще опита да направи абразиото, въпреки, че виждал, че е почти невъзможно, но искал да стигне поне до шийката за да види има ли нещо по нея. Посъветва ме бързичко да се настроя за операция и да му се обадя когато съм готова. Всичко това се случи в средата на април. Тогава открих темичката и я прочетох на прима виста- за 24 часа. Помислих за доц. Славчев, за проф. Горчев…. И реших за себе си, че у дома и стените помагат, а и нали уж не съм чак толкова сложна- сама предложих тотална хистеректомия, а не само изстъргване на полипа или отстраняване на матката. Реших и кога ще направя операцията- след последния учебен ден/ учителка съм и професионалиста в мен взе връх/.
                             И така на 4.06. опит за пробно абразио- естествено неуспешен. Планирана операция – на 12.06.14 г.. Операцията- надявам се наистина, че е направена перфектно-вертикален разрез на корема, затворен с т.нар. козметичен шев. Няколко часа след нея вече исках да седя в леглото. Трудничко излизаха на глава с мен. Седях си. После в другата стая- на ход/отказах да ме возят/ Отказах и обезболяващите още вечерта на втория ден. Дренажа, който сложиха за презастраховка беше чист и го свалиха още през деня/втория/ вечерта свалиха и катетъра. На третия ден се качих в стаята- отново на ход, въпреки настояванията на акушерките и санитарките- и там вече започна голямото разхождане. Чак не вярваха, че мога да се движа без да ми се вие свят.Доктора, моето „бяло ангелче“ , като видя, че се чувствам добре и отказвам обезболяващи спря всякаква терапия. Оказа се, че се чувствам перфектно без нея. И така на петия ден /два дни без терапия/ ме изписаха от болницата.
                             У дома- нищо не ме е боляло. Нищо не ми опъва или боцка.От никъде нищо не изтича. Още вечерта- на петия ден вече спях по корем. Изобщо всичко беше супер ОК. „Бялото ангелче“ звънкаше през вечер за да ме пита имам ли проблеми, температура, болки и винаги завършваше, че така и трябва, защото всичко „вътре“ е изпипал перфектно- чисто и точно.
Прекрасната идилия се строши на парченца обаче на 12-я ден. Отново ми звънна и със леко смутен тон каза, че е пристигнала хистологията. Карцином!!! Карцином на тялото на матката. Естествено каза да не се притеснявам. Каза, че всичко е изчистил. Че карцинома е само в тялото на матката, а сме махнали дори част от стесненото влагалище. Каза, че всичко ще се оправи с адекватно следене и лечение. Но…..

Окончателна диагноза: Злокачествено новообразувание на ендометриума.
Оперативна диагноза: Лапарохистеректомия тоталис кум аднексибус.
Хистология: Плоскоепителна лигавица с паракератоза. Овули на Наботи. Умеренодиферинциран аденокарцином на ендометриум инфилтриращ до ½ от миометриума. Хидросалпинкс. pT1bNxMxG2   FIGO IB