Склонни ли сте да признаете, че грешите?
- Публикувана: 25 окт. 2013, 18:12 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2013, 00:06 ч.
25 окт. 2013, 18:12 ч.
Простичък въпрос.
Когато осъзнаете, че сте сбъркали, че защитавате грешна теза, че сте причинили вреда- склонни ли сте да признаете грешката? Отнема ли ви време и усилия да биете отбой, да признаете правотата на опонента и, по-трудното, да се извините? Виждате ли полза от подобен тип честност?
Слагам и анкета, за по-голяма яснота.
Виж целия пост
Когато осъзнаете, че сте сбъркали, че защитавате грешна теза, че сте причинили вреда- склонни ли сте да признаете грешката? Отнема ли ви време и усилия да биете отбой, да признаете правотата на опонента и, по-трудното, да се извините? Виждате ли полза от подобен тип честност?
Слагам и анкета, за по-голяма яснота.
# 1
25 окт. 2013, 18:15 ч.
И понеже е редно авторът да отговори пръв- в някои ситуации ми е много трудно да призная, че съм сгрешила. Понякога от чист инат не го правя. Друг път не виждам грешката до последно. Това ми е носило негативи през годините.
Виж целия пост
# 2
25 окт. 2013, 18:24 ч.
Абсолютно винаги. Не ми е трудно да се извиня или да призная грешката си и много пъти съм го правел. Това не е срамно за мен, нито смятам, че ще ми падне фасона. Аз мисля, че съм обективен човек и не мога на бялото да казвам черно, не мога да си кривя душата, нещо като е очевидно - е не мога да кажа, че е иначе. Обаче за мен цялата работа се крие тук
Може и никога да не осъзнаеш и да си убеден в правотата си, а отсреща да са убедени пък, че грешиш. Всеки със своята истина както се казва, обаче има и неща и ситуации, които не подлежат на интерпретация. Казвам, че понякога истината има и само една страна.
Виж целия пост
Когато осъзнаете
Може и никога да не осъзнаеш и да си убеден в правотата си, а отсреща да са убедени пък, че грешиш. Всеки със своята истина както се казва, обаче има и неща и ситуации, които не подлежат на интерпретация. Казвам, че понякога истината има и само една страна.
# 3
25 окт. 2013, 18:31 ч.
Много хубав въпрос. Аз имам много критично (и самокритично) мислене. Но след спорове с близък човек, често се случва, като поразмислим малко, всеки да мине на тезата на другия. И пак се почва. 
Но ако греша си признавам веднага или след време, когато се усетя. Едно е грешката, съвсем друго - войнстващо невежество.
Виж целия пост
Но ако греша си признавам веднага или след време, когато се усетя. Едно е грешката, съвсем друго - войнстващо невежество.
# 4
25 окт. 2013, 18:33 ч.
Признавам си почти винаги, когато осъзная, че бъркам. Не ми представлява трудност. Но понякога, ако отсрещната страна ме е нахокала хубаво, вместо да ми разясни човешки тезата си, може и да не си призная.
Виж целия пост
# 5
25 окт. 2013, 18:54 ч.
Нямам проблеми с признанията и извиненията.
Много са ми неприятни хората, които никога не признават грешка, обикновено са същите, които "за нищо не съжаляват".
Виж целия пост
Много са ми неприятни хората, които никога не признават грешка, обикновено са същите, които "за нищо не съжаляват".
# 7
25 окт. 2013, 19:08 ч.
Винаги си признавам ако съм сгрешила, иначе мира не ми дава.
Виж целия пост
# 8
25 окт. 2013, 19:10 ч.
+ 1
Виж целия пост
Абсолютно винаги. Не ми е трудно да се извиня или да призная грешката си и много пъти съм го правел. Това не е срамно за мен, нито смятам, че ще ми падне фасона. Аз мисля, че съм обективен човек и не мога на бялото да казвам черно, не мога да си кривя душата, нещо като е очевидно - е не мога да кажа, че е иначе. Обаче за мен цялата работа се крие тук
Може и никога да не осъзнаеш и да си убеден в правотата си, а отсреща да са убедени пък, че грешиш. Всеки със своята истина както се казва, обаче има и неща и ситуации, които не подлежат на интерпретация. Казвам, че понякога истината има и само една страна.
Когато осъзнаете
Може и никога да не осъзнаеш и да си убеден в правотата си, а отсреща да са убедени пък, че грешиш. Всеки със своята истина както се казва, обаче има и неща и ситуации, които не подлежат на интерпретация. Казвам, че понякога истината има и само една страна.
+ 1
# 9
25 окт. 2013, 19:27 ч.
Винаги си признавам грешката и се извинявам.Радвам,се,че поне в това нямам трудност,наред с някои други мои особености.
Виж целия пост
# 10
25 окт. 2013, 19:27 ч.
Да,склонна съм. Отговарям съвсем честно. Никога не съм имала проблем да призная грешките си,или да се извиня. Не че ми е много приятно да го правя,но мразя някой да казва на черното бяло. За каквото и да било.
Виж целия пост
# 11
25 окт. 2013, 19:29 ч.
Да, винаги. Обичам истината във всеки аспект. Компромиси не правя, дори за мен самата да става дума.
Доблестно е човек да си признае грешката, в крайна с/ка безгрешни хора няма.
Виж целия пост
Доблестно е човек да си признае грешката, в крайна с/ка безгрешни хора няма.
# 13
25 окт. 2013, 19:59 ч.
Зависи от ситуацията.
Рядко виждам полза от моето признание.
Виж целия пост
Рядко виждам полза от моето признание.
# 14
25 окт. 2013, 20:07 ч.
+ 1, но после ми е много трудно на мен самата. Преживявам го дълго.
Виж целия пост
Препоръчани теми