ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

Уф, и аз се предадох нещо. Изкарах две седмици на работа и така ме стегна това пусто напрежение - ей така от нищото. Мисля да напусна и да се заема сериозно със себе си - ще тръгна на терапия, пък дано нещо се промени, че така не мога да я карам вече... 

Не се предавай, enyo! Чудесно си решил да се заемеш със себе си и да тръгнеш на терапия, но не напускай работа. Може би тя е важна част от терапията?

Не знам и аз. Много е странно всичко. На съзнателно ниво искам да си работя там, нямам дразнители, обаче просто не мога да разбера откъде това напрежение. Искам почивка, психическа най-вече, да ми е спокойно няколко месеца, да ми укрепне нервната система, пък после ще видим.
И не е вярно това "нищо ти няма", което се надпреварват да ми казват всички, явно нещо има, въпреки че не е на физическо ниво. То ако нищо ми няма, няма да съм тук...
Ей, гадна работа е това ПР...

Е какво значи "нищо ти няма". След като не се чувстваш добре, значи ти има нещо. Психиката и тя може да се разболее.

Щом искаш да си работиш там и нямаш дразнители   ... Де такъв късмет всекиму! Работата не ти ли носи разнообразие и откъсване от самовглеждането, т.е., когато си ангажиран със служебните ангажименти? Супер  е, че на физическо ниво при теб всичко е ОК. Може би ти трябва време да го приемеш безрезервно и да не се безпокоиш. Пиша това, пречупено през погледа на моят близък, който преекспонираше дребни неразположения и в комбинация с ПА физически се чувстваше много зле...

       ПП Бих искала да уточня, че пиша тук, защото наистина искам да се науча как да помагам на моя близък. От около месец слънцето изгрява и на нашата улица. Иска ми се това да продължи и никога да не се връща онова усещане за безпомощност, което на моменти ме обхващаше. Ако се натрапвам или досаждам с мненията си, моля да ми кажете.

        

Enyo, моят съвет е да не напускаш работа. Това няма да помогне, ще се почувстваш сам с мислите си, ще се самовглъбяваш всеки ден. Мен лично само работата ме спасява и разнообразява, колкото и да е тежка и отговорна. Колегите ми са страхотни и намирам среда която ме откъсва от тревожността. Забелязала съм че заседя ли се в къщи става много зле. Но всеки човек е различен разбира се и има ралични нужди. Направи това което смяташ за редно ти познаваш себе си най добре, но пак те съветвам не бързаи с решението да напуснеш. Говори ако трябва с психотерапевт.

tetka_the_best, изобщо не се натрапваш. Пожелавам ти с твоя близък нещата да продължат все нагоре и да успее да се измъкне от тая гадост!
С разбирането въпроса е много труден. Аз самия не разбирам какво се случва, а очаквам от хора, които не са го изживели, да ме разбират. Вече взех да се примирявам, че няма как да стане.
Аз си го представям така - представи си, че ходиш на работа и тя много те кефи, и работата, и колектива, всичко е супер, но по някое време започваш да вдигаш много високо кръвно - примерно 200/130. Как ще се чувстваш? Не можеш да го контролираш на умствено ниво (със самонавиване не става), а лекарите ти дават лекарства и ти казват, че ще започнат да действат след няколко месеца. В същото време вкъщи при близките си се чувстваш добре и кръвното е нормално. Е, ще продължиш ли да ходиш на работа в това състояние?
Това е парадокса.
Сега замести думата "кръвно" примерно с "вътрешно напрежение" и горе-долу картинката ще се получи. Проблема е, че няколко дни в това състояние и организма ми почва да се разпада - започват различни болежки, жлъчно-чернодробни дискинезии, бъбречни спазми и състоянието ми се влошава лавинообразно.
В същото време изследванията не показват проблеми в органите. Изводът е - психически проблем.
Когато за първи път се получи това нещо, две години се борих, какви ли не изследвания, какви ли не лекарства и тъй-като всички ми казваха "нищо ти няма", продължавах да живея така, както преди - ходех на работа, стисках зъби, излизах с приятели, а в същото време усещах как вървя надолу... докато се стигна до момент, в който физически се изтощих до степен да не мога да се вдигна от леглото. Тогава започнах АД и малко по малко започнах да живвам.
Сега вече не искам да стигам до такива състояния и гледам да взимам мерки навреме - дали са правилни или не, времето ще покаже.
Проблемът с нервите е, че искат много, наистина много време за укрепване, през което време човек не трябва да се излага на големи сътресения, което в този стресов живот е доста трудно. Не е като при високото кръвно - още с първия прием на хапчето и кръвното да се нормализира.
Абе гадна работа...

То и в един момент, когато нервната ти система е опъната до краен предел и най-малкото те хвърля в ада. Аз се усещам, че се впрягам на неща, които преди подминавах. От вчера в главата ми е само това, че на мъжа ми ще му писне да има "болна" жена  А и си давам сметка, че не е нормално така да се филмирам за глупости. И като нова тук, да благодаря на всички за отношението, което демонстрирате тук. Съжалявам, че чак сега ви открих  .

Именно, при продължителен стрес нервната система става прекалено чувствителна на всичко.
Предполагам, че при мен и това, че сме много хора на едно място, също ме мъчи - един вид лека форма на агорафобия.
А иначе, когато бях във форма, стреса в работата ми беше приятен, защото човек така се чувства жив, на ниво, "на линия". Сега, колкото и да се самонавивам, че всичко там е много готино, явно задълженията, това, че трябва да си там по 8-9 часа, ме тушира и изморява, вместо да ми дава тонус...

enyo и  аз си мисля, че не е добра идея да напуснеш, но това си е само мое мнение разбира се, иначе това за терапията захващай се, колкото се може по рано щом можеш, имам въпрос знам ,че може да ти се стори клиширан, но повярвай ми е МНОГО важен от личен опит ти го казвам, знам че много хора не вярват, занимаваш ли се с някакъв вид спорт ,но сериозно , да речем 4 5 пъти в семицата
Tetka the best на мен ще ми е интересно как се  е отключила па при твоя близък , винаги трябва да се търси причината, намери ли се, намира се и лечение, аз никога няма да забравя когато преди 2 месеца за 1 път получих такова нещо, дори и не знам как намерих този форум, но веднага писах бях много зле и не снаех какво ми става и никога няма да забравя, как всички веднага на секундата писахте, даже си мисля ,че беше tetka първа , благодаря ви  , това не се забравя!

belladonna, знам от опит колко е важен спорта. В момента не се занимавам.
Навремето бях активен спортист, тренирах фитнес сериозно, ходех на планински преходи... това обаче не ме спаси да падна в дупката, явно нашите съзнателни или по-скоро подсъзнателни мисли са по-силни от всичко...
Даже си спомням с каква насмешка приех тогава предупрежденията в две аптеки, че антибиотика, който ми е изписан, в тази доза може да ме убие. Първата аптекарка отказа да ми го даде и каза да се върна при докторката, която ми го е изписала, да не е някаква грешка... Явно тогава наистина физическото ми състояние ми помогна да не загазя съвсем.
Както и да е, истината е, че това натравяне беше просто капака на един период, в който бях взел да затъвам, и просто ме спря и отрезви. Сега си давам сметка, че всъщност съм бил в депресия много преди тази случка. Просто спорта тогава ме е държал прекалено дълго време в неведение, преди депресията да се прояви с истинската си сила.
Съгласен съм, че спорта укрепва нервната система, но и знам, че докато не се изкоренят причините, всичко друго е само патеричка, която те поддържа някак си, включително и АД.

belladonna абсолютно си права за спорта. Аз съм с 2 ръце за, макар че съм супер несериозна в това отношение. Тудно е много когато усетиш че нещата започнат по обратната крива на долу. В този момент си объркан, депресиран и не намираш щастие в нищо. Баща ми винаги казва в тия моменти да се захвана за някаква физическа работа, нещо което да ме измори, дето се вика да капна. То за това хората дето работят тежък физически труд не страдат от такива проблеми. Може би това е някаква задържана енергия която организма не знае как да я обработи и избива в даден момент.

Не знам какво ми става но нещо не съм добре.Нямам никакво настроение,нищо не ми се прави в главата ми само -не ми е добре,ужас.Много ми е замаено имам чувството че като вървя криволича и че всеки момент ще падна на всичкото отгоре и нещо като иглички по тялото си чувствам и току се почесвам ей луда история.Enyo никакво напускане съкратиха ме останах си в къщи и сега съм по зле.Всеки ден си слагам какви ли не диагнози.Не напускай,вземи си по -голяма почивка но не напускай.Ох дано се стабилизирам че детето ме чака за Коледа да му гостувам  и това все го мисля аман много мисли много нещо.Дано вие сте по-добре,бъдете силни.

да знаете ,че наближават магнитни бурии на 26 и 27   нещо и на мен преди малко ми стана лошо , може и кръвното да ми е паднало, доспа ми се,  а  з станах преди 2 3 часа, нещо друго си мислех всички лекари казва,т че ямр не е вреден,защо тогава като станат магнитни бурии ни става лошо , аз май се отказах от ямр не за друго, защото с тези метали в себе си да легна на такова чудо малко  ме е  страх, а и лекарите ме предупредиха,че не трябва да имам метални неща , така че да не си направя после аз сама белята от едната паника, по добре на кт, но сега се замислех просто и се чудех, знам от мои познати, не всички разбира се ,но на някой след ямр им е ставало за кратко лошо , дали наистина е безвредно, просто се чудех човек е добре занапред да бъде информиран

maria7787, Майра2012, благодаря ви! Малко се успокоих. Дано не продължавам така с това отслабване, че съвсем ще лудна. Сега ям на сила. Не ми се яде, но трябва. Иначе ще ми залепне стомаха. Не знам свиква ли се с това чудо, но от както разбрах какво е и че ще премине, някак си не му се впрягам въпреки че е страшно неприятно. И на мен в такъв период нищо не ми се прави и съм като парцал. А две деца край мен искат да им обръщам внимание.