ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

pamela ko виждам ,че по назад си питала за мелатонин и ремотив,мелатонинът е за по добър сън аз не съм го пила, но от познати, които пътуват чесот презокеански полети знам, че действа добре , а колкото до ремотив ,то е много силна концентрация жълт кантарион, но наистина поне на мен ми действа успокояващо ,подобрява нервната система и съня, но не знам дали на теб ще ти подейства!
Успех!

Мен пък снощи ме заболя сърцето за няколко минути,веднага си помислих за инфаркт и стомаха ми се сви,получих сърцебиене на момента.Станах,на никого не казах и си взех мента-глог-валериан.Ама доста се уплаших,днес само се самонаблюдавам.Снощи бях много гладна,ядох доста,дали може да е от това?Понеже стана половин час след като се натъпках с храна.Чувствах че ми е много тежко на стомаха.,ама пуста лакомия.

Леле колко сте изписали от последния път,когато влизах! на новодошлите!

Ще ми се да отговоря на няколко поста, но тъй като не ви запомних имената, ще карам по темите..
Относно ципралекса и золофта- аз от ципралекса мъничко качих килограми- около 4-5, а от золофта май не съм мръднала на никъде.С ципралекс се чувствах най-добре...бих казала, че това е моето лекарство, но в един момент престана да действа..Сега със золофта също съм се закрепила доста, но му трябваше много повече време докато подейства и докато отшумят напълно страничните му ефекти...
Някой по-горе беше писал за проблем с приятеля си-ами...даам. Нормално.Аз така приключих дългогодишна връзка в момент, в който дори бяхме започнали да живеем заедно.Ставах все по-зле с всеки изминал ден, той също беше уплашен...викахме линейка за две мои кризи...виждаше състоянието ми, и въпреки това се сърдеше че нямах настроение за секс! Аз умирам....лошо ми е, сърцето ми изкача, рева по цял ден, а той ми казва че сексът щял да ме отпусне! И така...изкарахме няколко мъчителни месеца, накрая той съвсем се изложи и аз прекратих връзката..защото....избрах да живея нормално.Сама, а не просто с някой, но за сметка на здравето ми.Имаше много неща в тази връзка, които ме дърпаха надолу и бяха причина за тревоги, но свободата, която почувствах месеци по-късно е незаменима!До ден днешен се чудя защо си причиних тази връзка и то толкова дълго, след като от самото начало не бях сигурна че се чувствам комфортно в нея. Взех си поуките, разбрах неща за себе си и сега се старая да следвам вътрешния си глас за всичко и се чувствам много по-уверена в себе си.Сякаш съм се преоткрила.Тъй че, за момичето което писа относно това- ако чувстваш, че започваш да губиш себе си и още повече здравето си заради тази връзка- не се чуди много.( в никакъв случай не си позволявам да казвам това като съвет! Ти си знаеш най-добре и си усещаш ситуацията най-добре!)Ти си най-важна от всички! Твоят живот е най-важен! Другият човек е здрав и едва ли е преживее по-тежко от теб една евентуална раздяла...Ще го преболедува, и ще се оправи..Ние, чувствителните оставаме с травми за цял живот...

enyo, отново само мнение от моя страна- аз щях да зарежа всичко и да се обърна към себе си и да започна сериозна работа със себе си... В такова състояние, физическата и психическа ангажираност при мен, действат като допълнителен стимул за тревожност и желание да се" махна" от там...Но това съм аз. Много силно изразен инстинкт за самосъхранение, и от тук такива крайни решения. Или с други думи- голям страх!!

гала, специални адмирации за силата ти!!!Ти наистина си пример за всички нас! Желая ти от сърце скорошно възстановяване!
Адмирации и на всички мами- Не знам как намирате сили да се грижите и за децата си..Аз не бих могла, мисля дори, че това би ме довършило..На този етап, колко и грозно да прозвучи, съм развила един особен егоизъм...и той е свързан с оцеляването ми..Така го чувствам..Гледам да си наваксам всичко пропуснато до сега заради ПР... и се чувствам добре така... 

NOA, твоето мнение напълно съвпада с виждането ми за ситуацията в момента. Благодаря ти за което 
Явно и при мен инстинкта за самосъхранение е много голям    Наистина последните дни все се хващам как нещо в мен ме дърпа да си взема шапката и да се махна. Опитах се да му се противопоставя и се изтощих...
Откога, по дяволите, парите станаха по-важни от живото човешко същество?!
Като споделих с баща ми какво мисля да правя, не мога да опиша как ме изгледа. Той винаги пречупва нещата през своето собствено здраве, тоест, той ако беше на мое място, само че с неговото си здраве, щеше да работи, да вади пари, да се забавлява и да пее. Стоим един срещу друг, а между нас - стена. Знам, че не мога да я преодолея и ми е едно самотно и смотано... Как да му обясня, че само три дена с това невероятно напрежение и ме върнаха месеци назад, направо съм разглобен, очевидно нервната ми система не е готова още за стрес.
Относно ципралекса - наистина може би е най-доброто лекарство. Но не мисля, че повторното възстановяване е по-бавно заради по-слабо лекарство - явно и самите рецидиви усложняват обстановката и правят възстановяването все по-трудно. Аз сега съм на есцитил (същата съставка като ципралекс) и въпреки това усещам, че съм по-слаб и имам по-малко сили да се боря, отколкото първия път, когато започнах АД.

Аз ви бях споменала, че в аптеките вече не дават Неолексан без рецепта, а някой пил ли е 5-htp в чист вариант и има ли ефект?

Пил съм 5-htp на Nature's Way. Води се хранителна добавка и е без рецепта. Има добър ефект върху психиката, стига да ти понася. Има един-единствен страничен ефект - гадене. При мен обаче този ефект беше много силно изразен и го спрях след няколко дни. Иначе ефекта се чувства веднага, а не както при АД.

enyo аз май не съм те разбрала правилно, мислех, че работата ти доставя удоволствие ,за това те посъветвах така, но ако ти е некомфортно и ти създава напражение, тогава си почини малко, ти си знаеш най добре прави това, което ти доставя удоволствие, не живей за другите, аз също няма с кой да споделям след смъртта на майка ми. С бащи ми  изобщо не се разбирам ,все едно сме от различни планети, но вече не смятам, че трябва с някого да се разбирам, научих се да обичам себе си ,нещо  което досега не умеех, животът е прекрасен колкото и клиширано да звучи и трябва да се стремим да му се насладим в цялата му форма, да живеем за себе си.Май съм пораснала

belladonna, напротив, правилно си разбрала. Когато бях добре, работата ми доставяше удоволствие. Колегите също са много готини. Само че сега не знам какво ми става, просто ме стяга шапката като съм там, ей така, без очевидна причина. И аз си викам: какво ти става, тук ти е добре, защо се стягаш така? И не мога да го проумея. Много ме е яд, че се случва така. И съм много объркан, защото нямам обяснение - собственото ми подсъзнание ме саботира... Очевидно нещо не е наред, но не знам какво. Явно е крайно време да се видя с терапевт и точно това мисля да направя.
Иначе - права си - тези страдания принуждават човек да се учи
 Напълно те разбирам за това, че няма с кой да споделяш, а е толкова нужно понякога. Затова е хубаво, че го има този форум. Макар че не е същото като да се видиш наживо с приятел, все пак е добре да знаеш, че като си излееш мъката, хората отсреща няма да те приемат за пълен хахо.
Съгласен съм и с NOA - свалям шапка на всички майки, които, въпреки собствените си проблеми, се грижат и за децата си 
Аз лично не мога да си представя да имам семейство в такова състояние 

Имаш ли идея дали  това гадене е типично за страничните ефекти,или е частен случай. Аз по принцип получавам гадене от  комплексите от витамини и действително това усещане е ужасно неприятно, но и  тревожността и депресията не са от най-приятните усещания, а не ми се иска да се връщам към АД.

Не ми се  иска "да ви давам акъл", още повече, че моето положение е точно противоположно на вашето - тялото ми е болно, психиката ми е здрава, но се изкушавам  да се включа по отношение на разбирането и подкрепата.
Мили хора, никой не може да ви разбере, нито най-близките ви хора, които много ви обичат, нито лекарите, които ви помагат, абсолютно никой, освен тези, които врите в това гърне, повярвайте ми! Дори при най-добро желание, дори и да ви казват, че напълно ви разбират, това не е така! Но дори и без да ви разбират, в един момент на криза, независимо от всичко, партньора трябва да ви подкрепи, в противен случай - това не е вашия човек! Елиминирайте нещата, които ви вредят и бъдете малко егоисти, помислете малко повече за себе си, може би това ще ви е от полза. И запазете тук добрите си взаимоотношения, споделяйте си и си помагайте, подкрепата е много важна, когато човек е изпаднал в дупка.
Ако нямате нищо против ще наминавам от време на време тук - много ви харесах, и ще се радвам всички да бъдете ОК!
Успех на всички желая от сърце!

alinnna, от мненията, които съм чел, е от честите странични ефекти. Може и да отшумява с времето, но не можах да изтърпя, за да разбера.
А ти защо не искаш да се върнеш към АД?
Питам, защото и аз тази година, като ги спрях, си казах, че не искам повече да се върна към АД. Като се запитах сам себе си същия въпрос, най-честния отговор беше - защото искам да имам самочувствието, че съм се справил и тези лекарства вече не са ми нужни.
Да, ама не. Питай ме сега какво ми е самочувствието, като трябва пак да се мъкна по лекари, като трябва да прекъсна работа и да се върна при нашите като блудния син, с провесен нос и с чувство на безполезност и да им вися като допълнителен товар, докато (ако) се възстановя дотолкова, че пак да поема живота си в ръце.
Мисълта ми е - не е ли депресията много по-страшна от АД? За мен поне отговора е ясен. Проблема е, че като сме добре, много бързо забравяме къде сме били. Аз например като ги спирах, помнех само физическите болежки от преди и си виках, че имам достатчно кураж да се справя, а тотално бях забравил психическото състояние, довело ме дотам. Сега ме е яд, че всичко се повтаря отначало, а си мислех, че повече никога няма да ми се случи...

Моят партньор ме разбира напълно и винаги е до мен, но как да бъда егоист, като виждам, че цялото ми семейство трепери над мен: детенце, любим, родители...... а аз се чувствам безполезна и душевен инвалид 

 Не искам да се връщам към АД, защото заради Тифаксин качих 24 кг. Пък и не мога да кажа, че се чувствах щастлива с него. Сега като си гледам снимките от преди година и като се погледна в огледалото настръхвам. А и вече около 18 години се пека в този  кошмар. Зная, че няма спасение, или по-скоро аз не мога да си го позволя, пък и нямам смелост, но искам да удължа малко почивката си от АД.

Като човек имал язва и доста проблеми със стомаха , ще ти кажа ,че е напълно възможно,ако няма проблеми установени от лекар със сърцето, то тогава е напълно възможно, това са мо го казвали гастроентеролози, не знам дали ще го обясня професионално, но когато се натъпкаш ,стомахът се препълва, както и дебелото черво от там то притиска диафрагмата и сърцето, като прибавиш и отделените газове ,за които ти може изобщо и да не подозираш се получава сърцебиене, за това всички лекари са ми казвали ,че независмо дали си с язва или имаш здрав стомах, най важното нещо е да се храниш по малко и по често, за да не се получава това сърцебиене и да не товариш излишно стомаха, също е добре да забравиш за мазните и пържени храни, както люто и газирано, но 2 те последни неща са,вече ако си болна от стомах.Просто исках да ти кажа че е възможно!

при такива проблеми можеш да си купиш еспумизан или дегазин за газовете питай фармацефт все пак, но то само това има в аптеките за газове, а за дебелото черво и като цяло за храносмилателната система взимай хуск това е живовляк на капсули провери по колко беше че не си спомям май по 2 3 пъти преди храна, но не си спомням дали не се разтваряха така че провери