ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

alinnna.от месец пия неолексан отначало заедно с ксанакс който постепенно спрях.В началото сякаш имах подобрение,при мен проблема е че все ми се мотае главата и ме е страх да излизам.Сега съм само на неолексан наистина имам гадене но трае се като заключение обаче не се чувствам добре вече не знам към какъв лекар да се обърна и какво да пия.Сякаш изпускам положението дайте ми съвет моля.

Pamela, стандартното при тези ситуации е да се отиде на психиатър. Щом не си се стабилизирала с ксанакса, явно трябва да се пробва друго. Желая ти да намериш своето лечение! Успех!

Памела, за това мотаене на главата защо не вземеш малко гинко билоба, има го в много варианти, малко по-дългичко се пие но може да ти посветне на главата. Не се лъжи по това, че само бабите го пият.

Здравейте приятели! Чета ви от няколко седмици и реших да споделя и аз.
От доста време живеех под голям стрес-починали родственици, тичане на работа ,взимане на децата и вечер у нас наставаше лудница,като във всяка къща с малки деца. Вечно бързах за някъде в буквалния смисъл.Все гледах да се вмъкна в даден часови пояс. Бях изнервена ,крещях на децата и се чувствах като слугиня и нямах време за себе си. Потъвах само в мисли за тъжните неща от миналото, стрясках се на сън , а сутрин като звъннеше будилника тялото ми започваше да вибрира до като се осъзная къде съм. Избухвах и плачех от най-малкото и се чувствах нищожна. Все се сравнявах с някой, а не разбирах ,че имам много повече от тях-щастливо семейство. В главата ми бяха вечно мисли ,че ще ги загубя и мозъкът ми развиваше сценрии ,подходящи за "Оскар" в раздел ужаси. С никой не споделях и неусетно стигнах дъното. Н работата получих първата ПА, но никой тогава не ми каза какво става. Личната ми каза,че ми е паднало кръвното. След три дни се стигна до Бърза помощ-пак изтръпване на ръцете ,сърцебиене, потене и замайване. Биха ми диазепам и се прибрах. След това започна кошмара .Два дни не можех да заспя, лентата на живота ми с черните неща беше пред очите ми постоянно. Започнах да треперя. Лекарката ми изписа Алора и Дормиплант и ми каза ,че имам някакви паники!!!???

Тогава прегледах в Интернет и разбрах какво става и къде да отида. Отидох на психиатър и започнах през сълзи да споделям всичко, което ми се беше натрупало през годините. Олекна ми , но тогава ми предписа антидепресанти. Това беше шок за мен, но треперенето си беше останало и се чувствах като парцал. Имах и "пеперудки "по крайниците и гърба. Втора седмица пия Есцитил и ксанакс. Мога да кажа, че положението е по-добре и това треперене почти не се усеща. Сама разбирам колко съм си вредила и как съдбата ми е ударила шамар за да се замисля. Усещам,че мускулите ми са винаги стегнати и в мига, в който се отпусна всичко се променя. Е, имам дни, когато ми е тревожно, но чета книги и съм в нета. Ако е рекъл Господ след седмица се връщам на работа. Вече 30дни съм у дома и започвам да се задушавам. Страх ме беше от асансьори,тъмнина и височини. Преди да започна лечение имах атака и тогава реших,че ще се кача на асансьор. Казах си май......та му, по-зле от това няма да стане. Или ще го преодолея или ще се с късат въжетата и ще се сложи край на това състояние.   Едва излязох от асансьора , но пък от тогава и мислите ми се промениха и страховете намаляха. Ползвам го при всеки удобен случай или без причина.Когато се хвана,че пак си правя филми започвам да правя нещо.Много дълго стана, но виждам каква подкрепа има тук.

Аз от доста години съм с ПР, но никога не са ми давали болнични. Дори не знаех ,че се полагат. При мен ПР ,като, че ли премина в постоянна тревожност и депресия. Бях се стабилизирала с холотропно дишане и ТЕС, а и АД, но от постоянните заплахи на шефът ми и ежедневният психичен тормоз от негова страна сега треперя като стане време да тръгвам на работа и събота и неделя се треса от страх и плач, че отново ще дойде понеделник и ще трябва да отида на работа 

alinnna, по закон имаш право до шест месеца болничен - с комисия. Можеш да говориш с пси-то си, че ти идва в повече напрежението и да ти даде болничен. Въпроса е, че в такъв случай трябва да започнеш лечение с АД. Направо ти се чудя как издържаш. Аз вече развих голяма нетолерантност към стреса. Само няколко дни в такова състояние и ме скапват. Мисля да поискам още месец болничен и ако тогава още ми е зле, напускам и това е. Майната им на пари и на всичко... 

Аз нямам пси, понеже новата ми лична лекарка не иска да ми даде направление. А и има още един проблем-аз съм психолог и учител по професия и ако ми поставят подобна диагноза повече няма да мога да упражнявам професиите си. По принцип шефът ми постоянно ме заплашва с уволнение  и една подобна диагноза би ме спасила от заплахите му, но пък оставам без работа, а съм на 43-рано ми е за пенсиониране  , затова трая и си съсипвам нервите, още повече ,че синът ми е на 12 години и преди 6 месеца почина съпругът ми, ако остана без работа оставаме на гърба на приятеля ми, което никак не е честно......

МАРИ77, добре дошла и успех! От това което прочетох, доста се е натрупало при теб! Може да се наложи по-дългичко да взимаш АД, това да не те плаши...трябва да отшуми напълно всичко и тогава да коментирате с пси евентуална схема за спиране.

alianna, аз също се чудя как издържаш така..С ТЕС докрай ли работи? Аз също имам малък опит там, но съм страшно непоследователна и ме мързи  , въпреки че много добре знам,че ще ми помогне, понеже колкото и пъти да съм го правила,винаги има очевадна реакция на тялото ми...

 

Все едно аз съм го писала... Явно с enyo имаме много сходна психика и съответно сходни реакции спрямо дадена ситуация.. Толкова съм изхабена и уморена, че най-малкият стрес ме кара да взимам крайни решения... Може би не е правилният начин, но поне си спестявам комромиси, за които просто нямам сили.. Пък и всяка промяна винаги носи нещо положително със себе си.

Явно да 
Ами какво да направя, парадокс:
1. искам да ходя на работа, но там ми става зле
2. не искам да стоя вкъщи като парцал, но тук ми е добре (в смисъл, не чувствам напрежение и тревожност).
Мен ме светнаха, че тялото (или психиката, не знам) има спомени и това, което усещам на работа сега е просто подсъзнателен спомен на това, което съм изпитвал последно, преди да взема болничните. А аз тогава бях много зле, нали бях спрял антидепресантите и съм натрупал само отрицателни усещания спрямо работното място. И трябвало да мине време, не знам колко, може би година, за да отшумят тези подсъзнателни спомени и да започна на чисто... Което обяснява факта, че на съзнателно ниво не мога да си обясня защо реагирах с такъв стрес за двете седмици, през които бях там, без да има някаква разумна причина.

НОА и аз съм непоследователна с ТЕС, както и с холотропното дишане, но да приемем, че дишането е поради липса на средства......за ТЕС нямам оправдание. Опитвам се и с позитивните теми в сайта, но явно подсъзнанието ми е доста неуслужливо и работи срещу мен.....вече и аз нямам сили и ако не бяха любимите ми родители, детенце и приятел........не знам какво бих правила....направо съм изтощена от тези гадни усещания 

Здравейте приятели като че ли вие останахте другите станаха само познати Цял ден съм в леглото опитах се да изляза малко навън но отново се замотах съвсем се панирах и се обадих на псито.Каза ми да почна пак ксанакс може би е трябвало по дълго да го пия заедно с него и неолексана.Започвам  го пък дано стъпя на крака.Имате ли наблюдения за ксанакса?Enyo когато ходех на работа всичко вършех машинално без много желание и хъс както беше в началото и все си виках трябва да си намеря нещо друго но отлагах и ето че ме съкратиха сега ми е тъпо  но псито ми каза че душата ми е искала промяна но аз не съм направила нищо по въпроса и може би затова съм отключила тази депресия и страхове .Може би ти трябва прномяна помисли.Пък ако работата ти е"трънче в обувката "ами махни го.Alinnna подариха ми книгата ТЕС не съм я чела моя позната ми каза че с ад и ТЕС се справила но аз с моите страхове не смея да я разлистя сякаш дявола ще изкочи от там Добре че ви има че малко по -добре се чувствам Бъдете здрави!

Памела, хващай се здраво за ТЕС. Много помага.....просто аз нямам време , а и съм мързелива. Ето ,уж започнах да пиша по 15 пъти утвърждения....пак временно. Тези неща помагат, но искат последователност и .....вяра, а на мен май и двете вече ми липсват. По отношение на ксанакса, той е само помощно средство към АД и не бива да се пие повече от 3 месеца, защото се привиква към него. Но само с  ксанакс не съм чула някой да се е излекувал. Той може да помогне само при леки депресии и пост травматичен  стрес и някой други леки психични страдания. Може да се пие и при нужда,макар, че на мен ми помага само ривотрил. Аз страдах и от безсъние.....сега от 4 дни съм на Атаракс и спя по 10 часа, но пък не ми помага за депресията и тревожността....

Мари 77, добре дошла,колкото и неприятно да ми е ,че има нов член в клуба на паникьорите, моята история е идиентична с твоята,само,че при мен имаше и много болести на детето,и за капак едно зверско задавяне от нейна страна и се сринах, вече 8м съм в това състояние, на моменти ми е много тежко, в други дни съм ок и си викам всичко отминава и кроя планове за бъдещето.

Незнам при вас как е, но при мен страховете са ужасни в някои дни,те са повече от паник атаките и ме съсипват, на моменти наистина си мисля,че може да превъртя ,имам чувството,че родителите ми особен омайка ми, вече си мисли,че не съм в ред,понеже само и се обаждам по телефона и рева и споделям страховете си с нея.Толкова ми е болно от това!Майка ми все ми повтаря,че съсипвам всички около мен,че мъжа ми щял да ме остави,ако продължавам така, просто незнам!

Еnyo, аз напуснах работа, както и ти си писал,защото и там напрежението ми е в повече непрекъснато бях тревожна,какво и как може да ми се случи, а и не беше моята работа, психоложката ми ме подкрепи за това ми решение,вярно е,че вече 1 месец съм вкъщи и паник атаки сериозни не съм имала, но пък оставаш насаме с мислите си, и малко  есъсипващо в някои дни- така,че сам си прецени според състоянието си,аз не съжалявам,че напуснах, сега си търся нова работа. Единствено съжалявам, за това което ми се случи преди 8м,че ако навреме бях послушала сигналите на тялото си,това можеше и да не ми се случи!

pamela, знаеш ли имам вече 4 приятелки станаха за съжаление,които са в моето състояние, коя по-добре,коя по-зле, по някои път си мисля, че понеже само говорим за това и страховете ми не ме напускат, но в същото време изпитвам необходимост да говоря за това, и като си поплача,колкото и да ми е трудно заради деанксита ми поолеква!

Аз не се чувствам зле физически вече, а просто скапана психически,заради черните мисли,които ми идват понякога,всъщност от там при мен идва и най-големия проблем, защото хапчетата ти повлияват физически,но психически с мислите си,ти си този,който трябва само да се справи!И пак да питам има ли някой от вас натрапливи мисли,които буквално ви изяждат и не можете да се отървете от тях?