ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

belladonna, искам да споделя още нещо, което много ме притесняваше навремето.
Тъй като доста се интересувах от "духовна" литература и четях как като си представяш нещо дълго време и то се сбъдва, визуализации, не знам си какво... В един момент като ми се случиха тези работи, особено след натравянето с антибиотика бях направил спазъм на белите дробове, който ме държа 4 месеца! Без нито веднъж да ме отпусне. Едва дишах. Та тогава през цялото време съм умирал от страх да нямам рак на белите дробове (защото и пуша освен това това). Нещото, което много ме плашеше тогава, беше да не би впоследствие да си докарам рак, защото съм го мислил толкова дълго и толкова интензивно!
Ами - нямам рак!
Изводът ми е да не се филмираш и допълнително да се притесняваш от нещата, които ти минават през акъла в момента. Няма опасност да се разболееш от нещо, само защото си мислиш за него.
Колко от нас дълго време са си мислили, че ще полудеят, да вдигнат ръка! Аз вдигам.
А колко са полудели впоследствие наистина?

Много ме е яд на тези Ню Ейдж шарлатании, които само объркват хората допълнително. Те ни съсредоточават върху точно това нещо, от което ние по-чувствителните трябва да бягаме като дявол от тамян - силните емоции!
Емоциите изтощават психиката, а в последствие и организма. Интензивният страх е това - интензивна емоция.
И не само "лошите" емоции са вредни - ВСИЧКИ силни емоции са вредни, дори и "положителните", защото действат по същия начин - изтощават ни.
И преди да ми се случат тези неща, бях забелязал, че след вечер, прекарана навън с приятели с много положителни емоции, много смях, след това съм бил като парцал и са ми трябвали 2-3 дни да се възстановя (и не, не е от алкохола, защото не пия:-)
Колко съм се страхувал да не се разболея от нещо, само защото го мисля! Пълни глупости!

Колко от вас са се опитвали с визуализации и други подобни техники да създадат нещо положително в живота си? Получило ли се е?
Аман от приказки "не го правиш както трябва, затова не ти се получава".
Просто спрях да вярвам в тези неща. В момента ми се гади, като чуя за нещо "духовно". Бягайте далеч от такива глупости, за да не се филмирате допълнително.

Знаеш ли къде е тук основния проблем при мен, при теб, и предполагам при още други хора,- имаме проблем с отпускането, просто незнаем как да се наслаждаваме на определени моментии както си го написала непрекъснато сме в "бойна готовност" Психоложката ме кара да седя на дивана абсолютно напрегната, стегнала се цялата, тяло,глава, уста и колко мога да издържа така- ами да ти кажа и тя се изненада, колко дълго останах в това положение- не ми е проблем  май и нон стоп да съм така напрегната и ето от къди идва целия проблем..... незная как да бъде спокойна и отпусната и как да мисля само за приятни неща

maria7787, и аз съм така - като ме стегне и с дни може да ме държи и то без да го искам или да го предизвиквам волево. Наистина не знаем как да се отпускаме. Дори и мястото и ситуацията да са хубави.
Аз две години подред ходих на море, преди да направя рецидива тази година, и пак бях напрегнат. Като си лежах на плажа се мъчех всячески да се отпусна - слушах шума на морето, птиците, гледах синьото небе и въпреки всичко усещах едно напрежение в себе си, което не си тръгва и това си е. Просто тогава взимах и АД и напрежението беше потиснато, можех и да не му обръщам внимание, докато сега, като ме стегне шапката, всичко е толкова интензивно, че е невъзможно да не му обръщам внимание.

Здравейте банда. Искам да се похваля. Снощи бях на концерт на Васко Василев. Може да не мога да ходя сама, налагаше се да си подпирам главата, че иначе клюмва, може да не се чувствах здрава, но бях там облечена с рокля и на токчета. Беше невероятно. Благодаря на Господ, че съм жива въпреки всичко.

гала, страшна си! Браво!
И не се оплаквай после от депресия, имаш си физически проблеми, реални, и въпреки това си по-силна психически от нас. От мен.
 

http://www.otpuskane.com/author/adm_otp/
Сигурно сте попадали на този сайт, но на мен ми хареса  примера за мускулна релаксация.
Всичко е онагледено със снимков материал.
Малко по-надолу е.

enyo , напълно съм съгласна с теб по темата за духовното.
Психоложка ми даде книга за страховете и как да се справим с тях.
Ами честно да ви кажа задушавах се от толкова много подробности.
Само запомних частта с коремното дищане и я зарязах.
Колкото повече човъркаш в проблема, толкова по-зле ми ставаше.

maria7787, аз например се чувствам по-добре сред хора. Имам определени съмнения като се върна на работа какво ще стане, но пък с колегите винаги сме си пускали шеги и сега се надявам ,че всичко ще е наред. Но пък да става каквото ще. Не мога цял живот да агонизирам в това ,какво ще ми донесе утрешния ден. Огледай се , виж колко хора се радват  ,че са осъмнали въобще. Ако имаш деца, благодари на Бог или на който искаш, че ги имаш . Аз минах и през години на стерилитет и умирах всеки месец когато ми дойдеше цикъла. Сега имам две слънчица, които макар че допринесоха и те малко за доразбиването на нервната ми система , съм щастлива че ги има. Вече месец от както се случи това с мен аз си давам сметка ,че дните си минават и не си заслужава да се тормозя за утре, за след месец или година. Ами утре може кола да ме блъсне и какво от това. Започнах да казвам "неискам" и да карам заобикалящите ме да не ме мислят за даденост, която вечно ще търчи и  изпълнява прищевки. Разбира се ,че ме погват черните мисли, но си казвам " я стига ,пак почна с глупостите". Но наистина, веднага щом се хвана че се стягам си задавам команда "отпусни се, нищо ,че вътрешно ми потреперва..

Гала, шапка ти свалям!   Дай боже на всички тук такава силна психика. Само ако можех да се рестартирам   Но пък има и добра страна, пустото пр напада само чуствителни хора, такива които със същата интензивност чустват и красивото, душите ни са фино настроени. Поне така се успокоявам. Аз лично улавям и най-дребното около мен, като радар съм. Днес ми е малко криво, че пих за първи път цяло хапче ципралекс и от един час чакам да не ми понесе ....тоя акъл ще ме затрие. Лек и спокоен ден ви желая!

Гала, радвам се за теб. Хубави емоции си си "причинила".

Гала, моите искрени възхищения.
И аз се интересувам от духовна литература. Но ми се струва, че има ефект. Като гледам приятелят ми от доста години се занимава и си прави ци гун упражнения ежедневно и е толкова позитивен и усмихнат....чак ми действа заразително ....но понякога, а когато съм на работа направо настръхвам.

-illusion-, няма какво да се притесняваш от хапчето. За мен поне ципралекса е най-доброто.

alinnna, а ти лично каква полза имаш от духовните практики? Казваш за приятеля ти с ци гун - това не е точно духовна практика, въпреки, че има ефекта да балансира цялостно организма, а оттам и емоции, и психика.
Аз навремето тренирах карате - впоследствие като спрях, а и вече толкова години са минали оттогава, чувствам, че това е бил най-хубавия момент в живота ми. Никога през друг период не съм се чувствал толкова хармоничен, толкова себе си. Не че не съм имал и други хубави периоди, но този още стои в съзнанието ми.
Това са древни практики, доказали своята ефективност. Чрез физическо заякване и балансиране на организма.
Аз имам предвид тези новите, дето се нароиха последните години, според които (образно казано) ти си лежиш на фотьойла и всички земни блага се стичат към теб като пълноводна река, без да си мръднеш и пръста, само визуализирайки и материализирайки ги в съзнанието си. Не казвам, че е невъзможно, просто на мен, а и мисля, на масовата част от хората, тези неща действат единствено в посока да ти размътят още повече главата.
Точно както МАРИ77 каза, колкото повече човъркаш, по-нещастен и фрустриран се чувстваш.

Гала, браво, само така момиче!

Мари  пак ще напиша, че много се доближаваш до мен, само,че на мен психолжки са ми казвали,че е голяма грешка да загърбваме проблема,защото по този начин го заравяме по надълбоко вътре в нас и той продължава да  ни трови отвътре, ето защо трябва много да се говори за това и както по-нагоре някой беше писал,че първите пъти, като ходел на психотерапия не се чувствал добре ,ами и при мен е така, на място се опитвам да проектирам страховете си, безуспешно, в момента в който изляза от кабинета ме връхлитат и първите 2 дена след часа ми, се чувствам отвратително, после се оправям- така,че съдя явно е нормално психотерапевтите да ти бъркат дълбоко в душата.

Аз също съм изчела маса литература по въпроса- Излекувай живота си, Излекувай тялото си, Подсъзнанието може всичко, Психокибернетика, Да предодолеем тревожността и безпокойството, Интелигентните емоции, Край с депресията- тези,които се сещам на първо четене- всичките са хубави и приятни за четене, но не мисля,че ми помагат., те на мига като ги чета съм ок, но след това май бързо ги забравям, за съжаление!

МАРИ77, аз съм от ветераните. Вече седма година.Ципралекса пих 2 години.Оправих се на третият месец с него, но обикновено условието е да се пие поне още няколко месеца след подобрението- аз така и направих та го пих чак 2 години....за всеки случай . Спрях го и след 4 месеца бях отново с ПА и този път силна депресия.Но тогава се случиха и много грозни неща в живота ми,казах си-явно го спрях в неподходящ момент.Почнах отново с друг АД.Не му помня името, но той така ме заби, че имах усещането че полудявам напълно и ще се самоубия..мисли, които никога не съм имала дори и в най-голямото си изтощение от ПР. Спрях го и се опитах с хомеопатия известно време....продължавах да правя кризи, постоянна тревожност и неспособност за нормален социален живот...за ходене на работа да не говорим.. И накрая се върнах към Ципралекса, но той вече нищо не правеше..И така минах на Золофт...и с него съм вече трета година...Това са 5(защото последните 2 никак не са лоши) ценни години от живота ми, които никога няма да си върна, и които прекарах в страхове, неразположения, умирания и прераждания,плач, самосъжаление и въпроси " защо аз и защо на мен?"
enyo, относно ню ейдж - аз също съм чела доста, и сякаш попивам нещата доста избирателно.В общи линии следвам съвета в твоя подпис и то на подсъзнателно ниво. Никога не се хвърлям в нещо на 100%, винаги има елемент на скептичност,... това което "е за мен" си остава в главата ми и си действа! Харесвам ТЕС, и хоопонопоно, и най-вече енергийната медицина на Дона Идън... Изброените неща в комбинация с терапията смятам, че моделират нов модел на поведение и мислене в мен, който аз отчитам като положителен и адаптивен!

enyo, може би именно защото не мога да повярвам, а само опитвам -нямам полза. Вече и аз не знам в какво да вярвам, но опитвам всичко,  което чуя,защото не желая да се пека в този ад и да предам такъв модел и на сина си,защото ,колкото и да се старая няма как напълно да скрия емоциите си от него. Сега съм решила да започна и безвъглехидратния начин на хранене, защото доста хора ми казаха, че помага доста на организма, включително и нервната система.Сложно е, но съм готова и на лишения само и само да забравя за това гадно ПР и гадната тревожност и депресия. На се дразня на психотерапевти , които призовават да обикнеш болестта си и страха си-направо ми звучи като подигравка,цитирам Орлин Баев.

alinnna, точно там според мен е същината на проблема. За да постигнеш нещо, трябва да си в подходящо състояние на съзнанието. Как да си навивам на пръста нещо хубаво, когато цялото ми същество крещи, че нещо не е наред и се треса от нерви.

NOA, опитвал съм и ТЕС, и хоопонопоно. Звучат невероятно убедително, наистина, докато ги чета. В момента, в който започна да правя нещо, цялото ми същество се напряга - основното усещане, което изплува е "ти не си наред, затова се мъчиш с тези неща". Може би грешкта ми е, че съм ги опитвал все в кризисни моменти от живота си, не съм бил с правилната настройка и сега като се сетя за тях, получавам лек металически привкус в устата, вече съм се настроил негативно към тях. Знам ли...

alinnna, съжалявам все за отрицателните си мнения  , но относно диетите - говорил съм вече с няколко психиатъра и невролога, мнението им е, че това не е от полза при такива проблеми, а само може да стресира организма още повече. Имам и няколкомесечен личен опит с лечебно гладуване и диети, който само потвърждава мнението им.

maria7787 , не исках да кажа, че не трябва да се говори за проблема. А ,че е нужно толкова, колкото да си информиран какво става и какви са възможностите. Решението е във самите нас и трябва сами да го намерим. Ето, аз още преди да почна  лекарствата се насилих да се кача на асансьор и да отида до тавана сама. Иначе само при мисълта да направя тези неща ме обземаше страх. Незнам , скоро и аз може да проплача колко ми е зле, но сега съм добре и се радвам на това. Писна ми да мисля за утре и да пропускам днешното.