ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

На мен тези мисли са ми постоянен проблем. Непрекъснато си мисля, че ми има нещо и съм сериозно болна. Ту е сърцето, ту инсулт, прекарала съм доста вида рак  Поне се овладявам и не мъкна децата на постоянни прегледи, че преди две години и такъв момент имаше. Направо няма лекар на който да не съм ходила......И си мисля, ако някога наистина ми стане нещо, че ще го пропусна защото ще го отдам на па. От вчера като че ли ми е малко по-добре, имам и моменти, в които не се изследвам. Последната невроложка каза да внимавам да не създам модел на поведение и в децата. Това ме стресна и вече се мъча да не ми личи толкова. Гадно е, но трябва да вярваме - И Това Ще Отмине 

Хипохондрията е нещо нормално за страдащите от ПР. Аз също от години все търча по разни лекари и имам един приятел психотерапевт, който постоянно се шегува по повод на моите "раци" 

При мен натрапчивата ми мисъл от хипохондрията изби в нещо много по-лошо, ужасен страх от високо и мисълта да не се хвърля от някъде/вкъщи ме е страх да излизам на терасата дори/, ужасен парализиращ страх......признах си,,,, идея дори си нямам откъде ми дойде този страх....всичките ми мисли за болести се изпариха с приема на деанксита, но се появи този ужасен страх..../предпочитам си хипохондричните мисли през тази/.пак ми се дорева, като пиша за това. Ето ходя редовно на психолог вече 1 месец, преди това 3 месеца бях при друг,но не ми помогна- та се надявам поне тази да ми помогне, да преодолея страха си, сега търсим причините да ми се появи този страх от нищото буквално, защото аз искам да живея ужасно много имам прекрасно дете и съпруг, защо ми е да го правя, но пустата му мисъл няма спирачки!Сега съм обратно на повечето от вас-  най-сигурна  се чувствам ,когато съм навън и съм заобиколена от много хора, тогава само не изпитвам този страх!

Мария, страхът от височината и това "придърпващо" чувство на притеглянето на земята са типични и нормални страхове за хората и се считат за страхове по рождение, така, че няма причина да те притесняват. Ти защо ходиш при психолог?! Аз вече съм споменавала, че психолозите сме просто консултанти. Нашите ситуации са за психотерапевти. За съжаление, обаче, цените им са доста непосилни 

Непосилни, ама като удариш дъното намираш начини... Всичките си пари давах за психотерапията! Никъде не излизах, нищо не си купувах и харчех само за терапия..Майка ми даваше половината..тя се беше уплашила много също.Чак след третият месец започнах да хващам цаката на сеансите..В началото бях твърде дезориентирана,емоционална и нетърпелива за моментални резултати,за да вникна в разговорите ни, но постепенно усетих накъде вървят нещата.Първоначално ходех 2 пъти седмично, после веднъж, а последната година- веднъж на няколко месеца.Сега не съм ходила повече от година. Трябва търпение, много търпение!

И имаш ли полза?

Определено!Чувствам се много променена...Чувствам се на мястото си някакси.. Паническа атака не съм имала много отдавна, само обичайните невровегетативни смущения.Не съм спирала АД, но от месеци не съм посягала към успокоително- в моят случай Ровотрил. Не съм депресирана...никак даже...Настройката ми е по-различна...Дълбоко се надявам всичко това да не е само ремисия и да не се срина отново в един момент, но...все имам чувството че бих приела нещата по-различно.То и това беше идеята на терапията- да те научи да се адаптираш, да приемаш нещата такива, каквито са и да не се бориш срещу дадено нещо, а да намериш адаптивен начин да го преживееш...

Благодаря за посрещането.  
Понеже хора като нас са много чувствителни ,аз започвам да си мисля, че наистина това е болестта на новия век. Един вид преминаване на друго ниво. Сякаш да си кажем СТОП на инерцията и на това да се саморазрушаваме. Аз за съжаление късно си дадох сметка, че е могло и по-повърхностно да се отнасям към някои ежедневни неудачи вместо да влагам толкова емоции и да разбивам нервната си система. Не искам да звучи нескромно, но аз пострадах от моята състрадателност. Правех всичко за да помогна на някого , раздавах се на сто процента, винаги се поставях мисленно в кожата на страдащия и без да съм съзнавала съм изпитвала емоциите му и съм се натоварвала. Вече не чета криминални романи и не гледам такива филми. Също така не гледам и предавания от рода на "Предай на татък". Не мога да помогна на всички ,но и не мога вече да си причинявам това. То си е чист мазохизъм.
Предполагам ,че всичките сте прочели статиите за ПА и какво причиняват мислите ни.
Примерът: представете си, че в стаята има маса и на нея лимон, разрязан на две. Виждате как са избили капчици от сока по кората. А сега взимате и изстисквате лимона в чаша и изпивате сока. Какво почувствахте? Устата ви напълни ли се със усещането за лимон?
Та, като прочетох този пример си казах, че не може непрекъснато да мислиш за лимони и в устата ти да не е кисело.
Имам две малки деца и заради тях трябва да намирам хубавото и в най-малкото нещо. Когато бях при невролог имаше един мъж на около 55г. Едва стоеше прав. Едни любопитни хора попитаха какво му е и жена му отговори ,че е с две пружинки в главата. Почувствах се пред него сякаш бях с обикновено кихане отишла на преглед. Знам ,че ми предстоят и трудни моменти защото и аз всяка вечер се питам кога ли пак ще се панирам, но пък майка ми ми е казвала, че преди да погледна колко има пред мен да погледна и да видя колко са зад мен. Дано съм вдъхнала кураж на поне един  от темата. И дано не съм прозвучала като откачена защото поне разбрах ,че от ПА не се полудява. Господ ме е дарил с огромно чувство за хумор,което ми помага в трудни моменти. Е , досега го използвах в полза на други и  е ред да си го приложа върху себе си -като терапия.

NOA , ако не е нахално да попитам, от колко време пиеш АД?
Искам да попитам също има ли такива, които са ги спирали, какво са чувствали и колко им е била ремисията? В предната тема попаднах на един пост, в който пишеше как момичето се е отървало от ПА. Но не можах да разгледам мненията. Мисля, че аватара й беше с пеперуда.

Мари, аз съм спирала АД и съм била в ремисия 4 години, но после пак  получих рецидив,макар, че мислех, че съм се спасила за винаги. момичето ,което се спаси от ПР, да правилно си забелязала, никът и е Жълта пеперуда, го  постигна с холотропно дишане.

 Мари мен когато за първи път ме сполетя ПА беше преди 14г,един ден след като баба ми почина пред мен бях на 20 г, не пих нищо, с много силна вола и непукизъм се борих 3 години и го разкарах, близо 11г нямах и помен от ПА, но преди 8 м ме сполетя още по-страшно от първия път, с много повече симптоми и признаци и на депресия, и вече не успях да избегна приема на АД,бил той и деанксит!

Алина, моя страх е не здрав страх, така каза психоложката, защото адски се панирам, като почна да мисля, какво мога да направя ако съм на високо някъде, т.е страха ми е фантазен, но ми е трудно да се преборя с него, нещо ,като натрапчива мисъл ,на границата с ОКР според мен, но според психиатър и психотерапевт, всичко ми е от тревожността. Аз си провеждам психотерапия,не просто консултации с психолог, играем игри, уча се да дишам, уча се да изкарвам агресията навън, защото при мен е силно задържана, нещо подобно на историята на Мари, все гледам да угодя на всички,на никой нищо не казвам  или да се опълча на някоя неправда,все гледах да помагам на хората и в крайна сметка всичко изби накрая под формата пак на паник атаки и тревожност!

хора, аз не мога повече  , предавам се много ми е зле. не само  психически, а и физически, тези синуси адски ме болят, носа ми пари, не знам от какво, не спирам да кашлям и съм много сънлива в смисъл уморена,какво е това чудо не знам и като прибавим хипохондрията ми направо....все си мисля че или е някакъв вирус който ще ме удари в менингит и енцефалит, после като се закашлям се чудя дали пък няма да направя белодробна емболия, днес сънувах лош сън, бяла пръст проверих в съновника смърт значело и аз имам едно такова предчувствие ,че нещо лошо ще се случи и нашите" добри "лекари няма да ме спасят, като прибавим и че уши нос и гърло ми каза, че може да е тумор направо..., аз все си мисля ,че е някаква инфекция, наистина ми е зле физически като при грип някакъв, а личната дори и не ми обръща внимание, не иска да ми чуе гърдите, сега ще търся друг лекар .но къде ще го намеря, може ли вирус да те държи повече от месец?

Здравейте,
записвам се при вас, за да ви следя, защото проявявам някой симптоми. 
Накратко за мен: Имах трудно детство след 7 год. възраст до 18-тата ми година. Може би това е отключило при мен разстройството (не съм сигурна, че е
 ПА или ПР, защото мисля, че има и други подобни разстройства с тези симптоми). Та това се появи след елиминиране на проблема.
Докато бях бременна ми беше най - тежко, но сега - благодарение на бебока съм добре. Тогава получих "криза" и помолих съпруга си да ме подкрепи морално да посетя психолог, а той ми отговори, че съм добре, като му казах, че не съм в добро душевно здраве. Тогава се отказах и след като родих се оправих, но се случва рядко да си помисля, че докато съм навън ще стане пожар в апартамента или ако изляза ще ми се случи нещо, някак си ако имам работа следващия ден навън ми е едно обезпокоително...
Искам да посетя психолог, но съпруга ми забрави проблема ми, а сега изпитвам неопределени чувства от консултацията.
Това е от мен. Ще се радвам да комуникираме.
Хубав ден ви желая!!!   

belladonna, наистина не знам какво да те посъветвам 
Само ще ти кажа, че докато те чета, си припомням как съм минал през същите неща навремето...
Едно нещо със сигурност знам - ако пиеш кафе, спри го. Кока кола също, дори чай - той също съдържа кофеин. Изобщо всичко, което възбужда нервната система.
Грипоподобните състояния абсолютно могат да бъдат на нервна почва. Бях така една година. Чувството е точно такова - все едно имаш грип. Температура около 37, бронхит, синузит, едно неприятно усещане на главата, все едно ти е стисната в найлонова торба. И умора и тотално изтощение. Влачих няколко месеца хронично възпаление на горните дихателни пътища и имах същото усещане като теб - че се разпадам и умирам и никой няма да ми обърне внимание.
В такива моменти е хубаво да имаш подкрепата на някой близък. Поговори с баща си, дори да не се разбирате много, посъветвай се с него какво да правиш, към какъв лекар да се обърнеш. Ходенето по лекари също не е приятно, но в такива моменти ме е успокоявало, че съм направил всичко, което съм могъл, за себе си.
Успех и дано по-бързо намериш правилното за теб лечение!

belladonna86 , имаш няколко варианта.
1 Декември сменяш личния лекар.
2 Отиваш при друг УНГ.
3. Консултация с пулмолог-белодробни болести.
Възможно е  да е вирус, грип и прочие ,но след като непрекъснато мислиш за други лоши диагнози тялото започва да създава подсъзнателно такива симптоми.
Не напразно дадох примера за лимона.
Несъзнателно и неподлежащо на твоите команди устата ти ще се напълва с киселото усещане на лимон. Е, вече ако пък наистина харесваш лимони става по-сложно.

alex922, добре дошла. Какво да ти кажа, аз явно и при двете деца съм прекарала следродилна депресия. Даже с второто май беше по-зле. Имах човек ,който ми помагаше в къщи, но аз все се чувствах изцедена и непълноценна. Все се оплаквах, че това не мога да свърша, онова не мога и един ден съпруга ми каза " Ти какво искаш, да ти взема една прислужница ли"? Аз не исках прислужница ,а само малко време за мен. Явно егоистичната природа ми изигра шега. Спрях да мрънкам, да искам помощ. Къпех се с детето ,като го оставях в столчето или в празно корито. На пук на всички и да докажа, че мога всичко и без тях. Грешка-самонаранявах душата си и потисках в нея всичко. И за това моя съвет е да поговориш със психолог. Това е безпристрасна страна и няма да ти каже " Стегни се" и т.н. Самият разговор ще ти даде лекота. Писах, че след разговора, т.е. моя монолог при психиатъра вече се чувствах различно-олекнала.
Вчера пък се сетих как ходихме с моя мъж преди години на една вила извън града и аз по цяла нощ не спях от страх да не би да дойдат убийци. Залоствах вратите със столове и по цяла нощ се ослушвах за някакъв шум. Чуех ли го се разтрепервах  и скачах да гледам през прозореца дали не идва някой. Заспивах едва при първите лъчи на слънцето. А през ноща си мислех само за лоши неща. Ето, нищо от моите страхове не са станали реалност,но тялото вече е научено да е в непрекъсната бойна готовност и да очаква лошото.