ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

Снощи инцидентно ни дойдоха гости. При такива случаи винаги се шашках и не ми беше много комфортно. Но този път беше по-различно. Имах току що сготвена храна, пренесох къде какво имаше и всичко мина много готино. Имах чувството ,че съдбата ми помогна някак си да се подготвя и за работа от понеделник защото все си мисля какво ли ще е като се върна сред толкова хора. Ами хубаво ще е . Няма да крия, че по едно време ми дойде малко в повече шума и усетих пеперудките по краката и как лееееееко не можех да поема въздух. Излязох до вън на чист въздух и си подишах за около 2мин. Всичко премина бързо.

Ех този Ципралекс, как всички го изписват нагоре надолу...тцтцтцтц....добре де,не съм доктор,не разбирам,обаче все пак,чудно ми е ,баси универсалното хапче било тва. Който го знае,него дава...за всичко. Хм..
Знам,че е изчистен препарат и може да го спреш по всяко време без кой знае какви последствия. Но трябва да се внимава все пак. Всеки АД прави черния дроб на мармалад,това пропускат да го кажат всички доктори. За това профилактично кръвни изследвания моля  Дето се вика,не питай старило,питай патило ...

гала усещам от тук волята ти за живот и подобрение,от теб взимам за това най-добър пример.И знам,че ще успееш.
belladonna86 не знам как се преживяват такива загуби  от теб пък вземам друг пример, че въпреки всичко,човек продължава. Изобщо не се чуди защо си зле и защо ти се случва всичко това,имаш основателна причина. Приеми го просто и ще видиш как ще намалее. Ти случайно да си писала в друг форум под друго има? Просто познавам друг човек с подобна съдба като твоята,а може просто да е съвпадение.

Аз снощи бях много зле. Даже не можах да се нахраня. 3 кризи получих,една след друга. И накрая завършвах в тоалетната,класика. Вече бях сигурна ,че това е краят, но ето ме пак тук. И няма и помен от кризите снощи.

Ах защо терапевта ми е толкова далече? 

Сега ще кажа нещо,на което той ме научи. Избягвайте да казвате неща от рода : Не искам това...не искам онова....,ами се опитвайте да ги обръщате в неща,които искате. Защото подсъзнанието не чувало отрицанието,демек това НЕ,а само ИСКАМ. Разбрахте ли ме??
Демек ние си ги викаме нещата,после що се били случвали на нас Толкова е просто. Аз работя върху това,,не е лесно,хич,но трябва да бъда постоянна,твърдо съм решила този път да не взимам АД,край... Чакаме много работа още,страх ме е много,дали ще доживея да се усмихна отново без да ми минава през ума: не се смей,че ей сега ще ти стане лошо пак...

belladonna86 миличка,още нещо искам да ти кажа . Не го приемаи като наказание мила, и такова нещо като съдба няма. Спри да го мислиш по този начин. Концентрирай се наистина върху това,което искаш,всеки ден ,поне по 3 пъти прави паузи и наум си ги казвай тези неща,които искаш,и винаги обаче се обосновавай защо ги искаш. Повтаряй ги поне 10 мин,викай ги и те ще се случат. Повярвай в това,което ти казвам,опитай,все пак да губим нямаме какво повече нали??

Всички прегръщам до един

И без хапчета става понякога, т.е. след първия пристъп, но човек най-малкото трябва е информиран какво му се случва, да е наясно, че започва паническа атака. Невинаги може да се мине без медикаменти, но информацията за болестта и проявленията й всеки един страдащ от панически атаки трябва да ги знае.
Аз от години съм без лекарства, но понякога съм на ръба...при физическо и психическо изтощение, и при голям стрес нещата се усложняват.

И аз малко мрън ,мрън да се оплача- много отдавна не бях имала физически симптоми, и вчера ходих на една промоция в един мол и в една тълпа от над 500човека щяха да ме смачкат с приятелката ми и нищо ми нямаше,стоически издържах 2 часа и следобяда пак излизам да си взема детето от градина и като тръгнах и ми едно замаяно, имах чувството,че не си усещам краката, все едно нямах сили в краката и като се уплаших, взех  си детето от градината, то едно тъмно и ,като ме почнаха мислите, ами сега ако падна, както си усещам меки краката и е тъмно, детето само, - няма край този кошмар. Вкъщи след това се пооправих и нищо ми нямаше и тази сутрин , изпратих детето за градина и се излежавах до 10 ч и сега пак ми е едно замотано на главата.

Мишел браво и аз така бях близо 11г без лекарства, като разбира се съм имала отделни моменти на неразположение, минах две сериозни операции през тези години и за миг не съм си позволила да се страхувам повече от необходимото.

Много добро лекарство за ПР е редовния секс- поне 3 пъти седмично, казано ми е от няколко психотерапевта, за съжаление аз не мога да се похваля с редовен секс,  а знам,че е повече от необходим за да се чувстваме добре - секса лекува!

ХАХАХАХАХААХААА- абсолютно обратното е при мен! Секса е последното нещо,за което изобщо съм мислила, а пък камоли да искам, когато съм зле! Много ме натоварва, изморява, не ми харесва сърцетупа, задъхването и всичко останало... Знам че е лудост, обаче-тва е положението с мен. Преди не беше така естествено, но май при мен страховете вече са преминали на още по-идиотско ниво! Чувствам се страхотно без секс и изобщо не ми липсва.Бих се жертвала само ако се влюбя 

*NOA* и съм така,хахахаха.Въобще не ми идва на ум,даже ако някой дойде да си иска интимност,ме дразни в този момент,натоварва ме.

maria7787 това усещане в краката все едно ги няма,олекнала си нали?Имам го и аз често. Даже като стана да тръгвам за някъде и се запитвам: чакай да видя сега,имам ли крака,държат ли ме,мога ли да вървя. Отвратително е,защото няма сериозен проблем на лице,.а ти се люлееш и това е. Мен ме стяга и главата допълнително.

Майра2012, всъщност това на мен ми е един от водещите симптоми на моето ПР, така ми и започна преди години, подкосиха ми се краката и оттогава в мен все има къде по-малък ,къде по-голям страх от това,че не мога да си стоя на краката и ,че ми омекват по някои път!Единствено съм приела сърцебиенето,като нещо нормално и не ме притеснява вече,като се появява, а аз съм имала па 4-5 часови кризи на сърцебиене, оттогава щом не ми стана нищо на сърцето, не ме  е страх от този симптом!

maria7787 и продължавам все едно да чета себе си
И аз не се страхувам от сърцебиенето вече. При мен пък така тръгнаха нещата и се озовах в спешното през ноща с инжекция диазепам. Не ми мина,но тогава още ме посъветва човека да потърся терапевт. Даже още помня какво каза сестрата в спешното като вклязах и плачех и не можех да обясня какво ми е : докторе ,докторе бързо елате,че имаме една тревожност тук,да видим какво ще я правим До този момент не бях чувала термина ТРЕВОЖНОСТ..... Аз умирах,а те ми говориха за някакви тревоги.....

Аз с моето сърцебиене, след като ми преминеха кризите,тогава отивах на лекар, да ми гледат сърцето и ми казваха,че сърцето ми е  здраво, ходих дори при една известна доцентка, която по принцип се занимава само със сериозни случаи- жената,така обстойно ми прегледа сърцето и заключи, да си взема нещо за нервите хомеопатично
  Аз по принцип получавах сърцебиене и след хранене, всеки път ,като хапнех повечко и почваше яко да ми хлопа, но откакто пия деанксит нямам и помен от сърцебиене- само проклетите крака, няма оправия с  тях ,след толкова години и това омекващо чувство!
   Всъщност аз започнах да пия Деанксита,не заради паник атаките, щях да си ги изтрая, а заради проклетата тревожност, която ме измъчваше зверската и от там гаденето и безсънието.Пробвах почти два месеца без хапчета, тичах, яко, излизах,но тревожността почти нон -стоп присъстваше в ежедневието ми.Та в тази връзка да питам ,тъй като това бе ново за мен, някой дали се  е излекувал без хапчета от тревожността,защото аз сега нямам тревожност, но незнам дали ,като спра хапчетата,няма да се появи пак- от това ме е най-страх?!

  Момичета, ако не  е тайна на какви години сте, и от каква възраст ви започна ПР? - аз съм на 34г, това нещо ми започна като бях на 20, като имах затишие от около 11 години/ поне да бях родила още едно дете, ако знаех ,че това ще ме споходи отново/

Забелязвам, че от година го имам, сега съм на 21 и смятам скоро да посетя специалист.

И за разведряване на обстановката:
http://www.youtube.com/watch?v=FDwuI_x9hZQ&list=PL160B4CCC704426CF

Най хубавите празници предстоят!!!

maria7787 аз също след храна получавам и то все още сърцебиене.Но мен от него не ме е страх толкова. Имам като теб постоянна тревожност.Аз живея с нея ,лягам с нея и ставам с нея. Напоследък едва ставам сутрин от леглото и през деня съм като в сън,уморена се усещам.
Когато за първи път ми стана зле ,също пиех деанксит,около 3 месеца.Не знаех до този момент,че е АД и просто един ден го хвърлих в коша.
Какво да ти кажа....ако знаеш на какъв принцип действа АД сама ще си отговориш на въпроса дали отново ще се появи тревожността след спирането му За съжаление АД не лекуват ,само потискат този физически дискомфорт и от там и страховете намаляват,режат и тревожността. Не искам да те плаша,защото при всеки е строго индивидуално,но не работиш ли с терапевт, след спирането на лекарствата рецидива ти е в кърпа вързан....Пак казвам,не се плаши от това,ням,а да ти се случи нищо,което да не ти е познато,но се замисли най добре,дали имаш наистина нужда от лекарствата ???

Межфу другоъо и аз съм на 34. За първи път ми стана зле на 28, но бързо ми мина. След това пак преди 2 години и половина и от тогава редувам АД,терапия,минава ми за малко,пак идва,но всеки път след като спра хапчетата се връща всичко и то много по силно от предните пъти носещо и нова симптоматика със себе си,която допълнително ме напряга... абе мъки,големи мъки,но изхвърлих ципралекса,даже се ядосах на терапевта си и го смених и него,само ме побърка допълнително ....

Здавейте приятели!
На мен днес ми стана лошо ,но не от па а от анемията мисля, защото нито имах сърцебиене нито някакъв страх, просто ми причерня и паднах, свестих се сама, добре че не си ударих някъде главата, но да ви кажа изобщо не се претесних, даже се учудих , иначе заради желязото ,което трябва да приемам док каза да спра деанксита и го спрях, не знам дали трябваше така рязко, но той каза, че нямало проблем ,тъй като не съм го пила дълго време и каза, че по важно било да оправим анемията, защото си направих още едни кръви изследвания и хемоглобинът беше доста по нисък и от преди , а за желязо изобщо да не говорим, направо се е стопило, нямам никакво в кръвта си окло 1.5 та за това си падам по улиците, от утре почвам тотема, дано не ги повръщам че аз с моя стомах ,обаче ,ако трябва да бъда честна без деанксите се чувствам много по добре , явно на мен тези лекарства не ми дейставт, докат го приемах имах чувството, че ще откача, хванаха ме и едни нерви, неяо което не е типично за мен.
Сега дано оправя тази анемия после, ако се наложи ще пробвам с нещо друго , а и трябва да наблегна на храната, а аз каква съм злояда, хич не обичам месо , сега го ям с такава отврат, вчера една приятелка ми се смееше докато ме гледаше как дъвча едно пиле , но няма как

С тези коментари за секса сте изгонили мъжа в групата  
А пък аз вече се уверих,че съм натурална блондинка. Вчера се качих във влака за Търговище с идеята да ходя на работа-с грип и температура. Емоционално, обаче се чувствах добре, явно ремотив и неолексан, макар и билкови вършат работа, обаче, аз хей така реших да гризна четвъртинка ривотрил за да не се разтреперя от шефа си. До тук добре   Съответно той веднага ме нарита да отида на лекар, понеже има бебе и щяла съм да го заразя   Лекарката като ме видя в какво състояние съм веднага реши да ми даде 14 дни болнични, обаче нашата сакън да не обеднее и да не и падне заплатата викнааааа, та накрая се примирих с 10. Ако бях взела тези дни , на следващият ден излизам в отпуск и декември изобщо нямаше да ходя на работа. Вече чак във влака започнах да се ядосвам защо съм такава, ама след дъжд качулка. Аз пък съм решила да ходим  през юни за 10 дни в Мармарис, че доста ми го прехвалиха и сега дебна ранните записвания, пък и разглеждането на снимките ми повишава настроението.

офф приятели , на мен вече ми иде да се самоубия ,нощес виках бърза помощ нали ви  казах, че ми установиха единична кандида в гърлото и ми казаха   да взема 1 таб дифлукан  така и направих полегнах за малко , малко малко , събудих се в 20 часа, отидох на пазар и не знам какво ми стана, но като започнах да си мисля ,че съм се натровила,защото ми казаха, че бил много вреден за черния дроб и аз като се панирах ,то минаха 12 часа, но аз си се паникьосах и като си докарах един пристъп, знаете ,че имам по принцип алергия ,но като се раздревожа незнам какво  ми става, но като че ли тогава се засилва тази алергия дори и не знам дали е възможно ,но както и да е , задух, задух, повърнах и няма как извиках бърза от там ме гледат и нищо. оставиха ми едно лек., ако пак получа пристъп  и  така.Та вече ви казвам не издържам толкова много лекари, диагнози , лекарства се обърках, взех една таблетка активен въглен за да се прочистя и сега седнах да драсна няколко реда, абе правя само глупости искам да ви попитам  възможно ли е да те боли главата най от горе на върха и да преминва зад очите  и да е от нерви, остра е не е тъпа, аз си мислех че е от синузита, но вече от няколк дни дишам без проблем, а и унг ми казаха ,че всичко е спокойно, та въпросът ми е дали не  е на нервна почва , но аз знам, че боли като стягане, а не така.
Сега седя и докато чакам да умра реших да драсна два реда,този страх след инцидента , да не се натровя пак не ме напуска, постоянно мисля за това.Много ме е страх, забелязах се обаче , че въпреки силното ми желание за живот, в момент на пристъп ми минават мисли за самоубийсто и са доста силни в смисъл по силно е от мен ,не се контолирам и малко се плаша какво ще направя следващия път.Трябва да се стегна, въпреки че всички тук не обичаме тази фраза.
Малко се плаша от себе си, много съм отслабнала , нямам сили каквото хапна повръщам, а не мога да се върна на работа едвам ходя на пазар камоли да работя, а ми липсва работата и то много,Другото нещо, което трябва да спра са посещениета в болниците, четенето на здрави форуми, само че с тази анемия и този стомах как да стане?