ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

Ето едно филмче, свързано е с EFT, само че е на английски.
Обяснява много добре как ни саботира съзнанието/подсъзнанието:

http://www.youtube.com/watch?v=JBA5HJqcTa0

Здравейте банда, много сте писали, по-късно ще ви чета. Аз бях на прегледи в София, с 2 ръце препоръчвам доц.Стайков от Токуда и доц.Клисурски от Сити клиник, невролози са. Та с 2 думи, и според двамата, аз страдам от много рядко заболяване, за което има описани случаи в медицинската литература, вид мигрена, която имитира инсулт и води до инсулт и по-страшни неща, симптомите й са съчетание от инсулт и менингит, кофти нещо. Клисурски отвори медицинска документация, писа на някакъв професор в Норвегия, общо взето лечение няма, но ще търсят варианти, за поддържащо лечение, защото тия неща трябва да се спрат или поне намалят до мининум, сами разбирате всеки пристъп какво може да причини. Доц.Стайков ми изписа АД, ципралекс, каза, че имам нужда. Мисля да пробвам, да видим какво ще стане. Вие как сте? Беладона какво стана със скенера?

гала, стискам палци да се оправи всичко! Нищо не е окончателно (това, че официалната медицина не го лекува, не значи, че няма излекуване). Дори и това да е, дано се намери правилно поддържащо лечение, така че да водиш един приличен стандарт на живот. Имам приятел с множествена склероза и знам колко е гадно да ти кажат, че не се лекува. Само не се предавай и търси начин да се подобриш!
А ще кажеш ли как са стигнали до това заключение - скенер, ямр или...?

Аз също дълго време търсих такъв вариант, но в крайна сметка се оказва, че в БГ няма добри специалисти (или поне аз не можах да намеря). А в ръцете на шарлатани, това може да бъде опасно.
Моят съвет е ако намериш такъв специалист, да ти е препоръчан от вещо лице (лекар) и да не се залъгваш от реклами в интернет на учили-недоучили ентусиасти.

Здравей Гала, аз още скенер не съм правила и се колебая, защото ми откриха кандида гъбичка и най вероятно е от това синузита и болките в главата, но сега като те чета почвам да се замислям дали не е нещо подобно , на теб симптомите какви са, били ги описала, а и как ти откриха това заболяване?
Вярвай в чудеса, случват се от опит ти го казвам  и имай в предвид, че медицината още е много далеч от много неща, но това че тя не е намерила решение не значи, че няма такова, дано не ме помислш за луда но вселената е съвършено измислена, човекът също,тялото има невероятната способност да регенерира и понякога му трябва много малко за да се възстанови, но трябва да го открие това малко нещо, и много често не е в традиционата медицина.Давам ти пример с мен тези 2 месева бях адски зле и не смо от па, аз изпих 3 аб и куп други неща за синуси, е не минаваше ,от една мама разбрах за цинабсин хомеопатично немско, като чух обаче бях много скептична на 3 или 4 ден ми отпуши всичко, е още имам главоболие, но не е като преди, а лекарите не вярват как така хомеопатия правела това , ми и аз се чудя , а бях много зле, пак казвам не ми е минало напълно, но се надявам да мине.Вярвам!
Аз още в началото се съмнявах, че е гъбичен синузит, но никой лекар не ми вярваше само 1 но и той беше скептичен, сега утре с резултатите от микробиологията ще ги направя на мат и маскара ,даже големите специалисти унг светила не искаха да ми дадат да се тествам, добре че само си направих.Сега обаче най вероятно ще ми предпишат флуконазол (дифлукан)  и мен малко ме е страх за черния дроб, но от аб минах 3 седмици, вие как мислте дали няма много да се увреди , фармацефти ми казаха ,че за да се увреди трябва 3 4 год да го пия така че не било страшмо, но аз на ли съм си бъз
Мисълта ми беше , че за всичко има решение дори и за страшни болести като рак и спин, но ние още не сме стигнали нивото за да ги открием, така че не се предавай,знам че сега ти се струват като клишета но не са 

ноа не знаеш колко благородно ти завиждам, знам че ме посъветва да не пътувам в това състояние, но аз си занм, че само път може да ме възстанови, просто при мен  винаги е действало, така че и аз мисля да замина някъде в Европа, не съм решила още  къде ,но изпитвам необходимост, не мога да го обясна, преди време( бях ви казала) само това ми помогна никави лекарства и тн, не знам защо при мен е така, но когато съм в чужбина съм просто друг човек, всички страхове изчезват като с магическа пръчица, успокоявам се , спя спокойно, а колко трудности съм имала там , веднъж навръщане от Париж ми откраднаха документите, пари, карти, телфон, цялата чанта и се наложи да спя 1 нощ на летището, е казвам ви няма такова преживяване на всичкото отгоре след 2 часа  полунощ с един французин се наложи да се крием от една банда африканска , бяха много агресивни и не знам защо, но точно в нашия терминал полиция никава нямаше, хора също, но за миг не се уплаших камоли пък  да имам па, наистина минавала съм и през гетата им по погрешка обърках квартала и си беше страшничко, но пак изобщо нямах психически проблеми, не мога да си обясня, но организмът ми реагира по друг начин когато съм в чужбина дори и в стресови ситуации, а тук толкова ме е страх, че няма на къде , да ли пък не е защото там хората са някак си по готови да ти помогнат и ти автоматично знаеш че няма страшно , не знам мне казвам ,че тук няма добри хора, но от страна на лекари само лошо видях , независимо колко пари им даваш ,може би за това така си мисля , не знам  обаче там се е случвало да ми става лошо от кръвното, припаднах в хотела, беше след смъртта на майка ми и пак ми беше зле физически ,еми какво да ви кажа , понеже съм била  няколко минутки в несвяст и не си спомнях много, но като се събудих един французин  вече ме  носеше на ръце  към болницата, беше за мое щастие точно срещу хотела  и веднага лекари ,сестри гледат да помогнат и изобщо не е вярно това, че ни гледат като втора ръка хора , така се погрижиха за мен , после като се прибрах в хотела всички бяха притеснени,там животът има значение  ,а тук казват  един по малко и това от лекари съм ги чувала, знам, че и там има лоши хора, но като цяло са по добронамерени.
Аз доста се отплеснах но спомени даже като го пиша всичко това едно мило ми става ,нямате си напредстава
Мари 77 не мисля че отричам проблема  , знам че имам нужда от помощ, но наистина тези лекартсва не ми действат добре, ще видим...
Сега само като ноа написа че ще пътува и ми стана едно хубаво все едно аз ще пътувам ноа  прегръщам те , да знаеш че всичко ще е ок

 а и ноа не се притеснявай въпреки че enyo  смята ,че всички емоции изтощават, аз не съм на това мнение, положителните като път ,нова любов, изпълнена мечта , зареждат, поне аз така смятам и при мен е так ,даже мога да ви кажа от какво имам тази страхова невроза, за мен е такава, от лоши емоции, които за мое огромо съжаление нямат край, в живота ми отдавна няма хубави преживявания, за това изпаднах в тази дупка, поне при мен е така, при  всеки е различно, просто душата ми крещи за нещо положително, красиво, обнадеждаващо

Гала попаднала си в добри ръце. Доц. Клисурски е уникален доктор. Стискам палци всичко да е наред. Аз се лекувам при него. Всичките паники ги развих покрай едни спазми. От нервен шок правя спазми и сърцето ми си мисли, че запушва артерии и имам изменение по кардиограмите. По същия начин съм си направила лезия в мозъка, от спазъм. Добрата новина е, че според него ципралекса ще ми помогне. Просто не съм случила на нервна система 
Сестра ми живее от дълги години в Канада. Там нашата диагноза се казва бърн аут, и държавата поема 6 месеца платен отпуск + лечението по повода. И най-важното е, че се приема много сериозно, не е етикет и се прави всичко възможно за комфорта на човек докато се лекува. Кога ли ще ги стигнем......

Беладона, и за миг не си помисляй, че имаш моето заболяване, това са повтарящи се инсулти и сърдечни кризи. Няма да описвам повече да не вземете да си въобразявате, че имате нещо такова. Това се доказва с ЕКГ и неврологичен преглед. Правени са много изследвания за да се приеме диагнозата. Това моето има описани няколко случая в света.

Майра истински ти същувставам за животинчето, и аз тази година загубих моя сладък зайо беше на 8 и половина много го обичах и още го обичам,  даваше ми сили за живот, преди това изгубих много хора и ми беше останал само той, много хора ,които нямат животни не знаят какво е и ни гледат много странно, като им говорим за животинките си като за деца, но аз така го усещах като дете , и като почина нямаш си представа каква мъка беше  преди това и мой близък приятел почина , така че за мен тази година беше много лоша .
С него не се чувстах сама , а друго животинче не мога да взема ,не е същото.

Така е права си, но нали ме знаеш каква съм параноя , а и сега съм в такъв период, каквото видя заболяване такова имам и аз ето на, ти  си много по зле, а си по силна от мен  за което ти се възхищавам  но нямма сили вече ,аз тази вечер пак съм здухана, пия деанксит, но се чувствам 2но по зле.
Няма оправия с и без все съм зле

 Гала сега как се чувставш ?
Какви са по нататъчните мерки?
Какво ти казват лекарите?

Всичко много точно си казала!
Мъката е голяма , аз за първи път в живота си научих да знаеш какво е ,че ти предстои да умреш
въпреки, че не умираш наистина , усещането е ........направо нямам думи 
НЕ ГО ИСКАМ ТОВА УСЕЩАНЕ като някой идиот седя тук хленча, рева ,пиша, но истината е , че това е най тежкия период в живота ми , а имайте впредвид, че аз съм имала много тежки моменти... не знам кога ще свърши всичко, но много ме е страх........този деанксит няма ли да действа само да знаех какво да променя за да се върна пак предишната , та аз до преди 2 месеца бях фурия, какво ми стана....?

Понякога се питам дали съдбата не ми дава това нещо за наказание, дали не съм направила нещо което не е  трябвало, винаги съм се стремяла да не наранявам хората било то близки или непознати, но трябва да има няккава причина, а  аз нея знам ,за много неща се обвинявам и съжалявам  ..... исках да помогна  на майка си неуспях, исках да помогна на покойния ми приятел неуспях ,сега и на себе си не мога да помогна, какво тогава мога?

Беладона, прочети си последния пост. Та ти сама си написала какво трябва да промениш. Чувството за вина. Преди година почина свекър ми , а предната дядо. Свекър ми беше като втори баща. Моя почина при инцидент когато бях на 23г. Няма на света такъв човек като свекър ми. Имахме толкова общи интереси и теми за разговор. Никога не повдигаше тон и не даваше непоискани съвети. И при двете бременности ме разкарваше с колата по прегледи защото съпругът ми работи и в почивните дни и се прибира късно. Имах чувството,че сме се познавали от предишен живот. Той се разболя и в рамките на 6м. си отиде. Когато неговата майка се качи и го завари чух думите " Единственото ми детенце. Защо не се качих да го видя, винаги го правя, а днес пропуснах." И от тогава в мен остана чувство за вина, че баба беше при мен и децата. Нямаше ден да ни си спомням думите й и се самообвинявах. Не ,че нещо е могло да се промени ,но пусти угризения. Започнах да се чувствам виновна пред нея. След разговор с психиатъра се почувствах пречистена. Каза ми, че всъщност тези думи описват нейното самообвинение , не са насочени към мен. И наистина, от там започнаха моите ПА. С дни пред очите ми бяха тези картини . Не можеш да помогнеш на майка си и на приятеля си, но на себе си можеш.  Аз от бебе съм все по инцидентите. Операция на ръката на 3месечна възраст с опастност от ампутация. Проблем с окото, стерилитет 7г. и после пък тревоги с децата.Малката я пратиха на кардиолог, но благодаря на Господ всичко е наред. Голямата за 2 поредни години сложи очила и шини. и още куп други битовизми. Е ,как да имаш нерви ми кажи.