Със сигурност и ти си имал ден, в който ти се струва, че детето ти си откача ушите си при събуждане, остава ги на възглавницата и така преминава през деня си. Като стигне до възглавницата вечерта понякога даже си ги слага.
И си викаш от сутрин до вечер е няма такова непослушното дете. Все едно не е мое. Все едно не го познавам. Все едно заслужавам това отношение след като правя толкова много за него. Ами какво ли ще стане след 5 години???
Искам да те успокоя. Наскоро установих нещо простичко, което винаги ми е висяло под носа, но не съм го виждал.
Природата на всички деца е послушна.
Да представи си, че твоето дете е винаги послушно. Представи си сега, че всички деца са винаги послушни. Странно нали? Налудничаво звучи даже. А е толкова простичко...
Децата се раждат послушни. И любопитни.
Липсата на послушние не е нищо друго освен опит за комуникация. Не забравяй все пак, че комуникираш с човече със сравнително кратък житейски опит. Няма твоите 40 години обучение по комуникация. Не забравяй също така, че както ти понякога не знаеш защо ти е криво, това често се случва и на твоето малко човече. Даже много по-често.
И когато то се чувства така започва да търси помощ. Първо ти привлича вниманието. Ти се отзоваваш. Не виждаш нищо сериозно, разсейваш го малко.
След малко детето се връща търсещо още повече вниманието ти. Защото първия път не си успял да му помогнеш да си махне напрежението. Нито ти, нито то в този момент знаете причината за него. Отделяш му повече внимание, но отново не го виждаш пък и да видиш напрежението не намираш причината за него.
И така това започва да се повтаря отново и отново с все по-засилващо се търсене на вниманието ти.
Знаеш как често свършва това нали?
Викаш много непослушно беше детето цял ден.
Не не е вярно. Това не е непослушно дете. Детето просто търсеше помощта ти. А неговите реакции всъщност са огледало на твоите дела. Или липсата на такива.
Няма непослушни деца. Има глухи и слепи родители.
Ей да си слушате децата
Виж целия пост
И си викаш от сутрин до вечер е няма такова непослушното дете. Все едно не е мое. Все едно не го познавам. Все едно заслужавам това отношение след като правя толкова много за него. Ами какво ли ще стане след 5 години???
Искам да те успокоя. Наскоро установих нещо простичко, което винаги ми е висяло под носа, но не съм го виждал.
Природата на всички деца е послушна.
Да представи си, че твоето дете е винаги послушно. Представи си сега, че всички деца са винаги послушни. Странно нали? Налудничаво звучи даже. А е толкова простичко...
Децата се раждат послушни. И любопитни.
Липсата на послушние не е нищо друго освен опит за комуникация. Не забравяй все пак, че комуникираш с човече със сравнително кратък житейски опит. Няма твоите 40 години обучение по комуникация. Не забравяй също така, че както ти понякога не знаеш защо ти е криво, това често се случва и на твоето малко човече. Даже много по-често.
И когато то се чувства така започва да търси помощ. Първо ти привлича вниманието. Ти се отзоваваш. Не виждаш нищо сериозно, разсейваш го малко.
След малко детето се връща търсещо още повече вниманието ти. Защото първия път не си успял да му помогнеш да си махне напрежението. Нито ти, нито то в този момент знаете причината за него. Отделяш му повече внимание, но отново не го виждаш пък и да видиш напрежението не намираш причината за него.
И така това започва да се повтаря отново и отново с все по-засилващо се търсене на вниманието ти.
Знаеш как често свършва това нали?
Викаш много непослушно беше детето цял ден.
Не не е вярно. Това не е непослушно дете. Детето просто търсеше помощта ти. А неговите реакции всъщност са огледало на твоите дела. Или липсата на такива.
Няма непослушни деца. Има глухи и слепи родители.
Ей да си слушате децата
и така преминавам през деня си. 
