На добър час в ПЪРВИ клас! - 4

    
     Да се запиша в новата тема. Жожо не ходи на занималня - баба му го взема от училище и следобед си пише домашните при нея, а после излизат да играе навън. За сега ходи с желание на училище- пише с химикалка не много красиво, но чисто. По математика се справя за сега с задачите. И той е от групата на децата, които редовно си забравят химикали, моливи, гуми и т.н., но предвид, че майка му е също доста разсеяна и редовно си забравя я телефона, я химикалката, гледам да не му правя много забележки.

От тази седмица и моите си оставят учебниците в училище. Твърдят, че всичко си пишат. Снощи едната си взе една от резервните тетрадки и писа половин час 2 от буквите, защото не била ги научила добре... Днес трябва да ми донесат тетрадкит да проверя. Да видим

И ние в града имаме училище, където нещата седят цялата седмица там и се взимат само в петък, но те са на целодневно обучение наистина, а не на училище и занималня. При вас такъв ли е случая? Иначе при нас едната причина да се откажем от занималнята беше точно, че не си дописват там, а и допускат грешки, пишат лошо. Но ако  нямате такъв вариант трябва да се изясни с госпожата как да успява в училище да успява да си напише.

Здравейте,
Благодаря ви за предложенията за книги.
Част от учебниците стоят в клас, аз вечер преглеждам всяка една тетрадка, доволна съм детето е с написано домашно, в петък се дават останалите учебници, подписва ме ги и връщаме в понеделник. Подписваме и контролните и диктовките, да ви се похваля има 18 от 20 точки по Математика и 6- по писане. .За сега се справя много добре, но като гледам как изведнъж материала става доста труден.

Ние си носим нещата в понеделник и ги прибираме в петък. За мен това е идеалното решение  . В събота, докато той си пише домашното, аз преглеждам какво са правили през седмицата и ако видя някъде грешчица, му я посочвам - да си я поправи. Така виждам до къде са стигнали и върху какво са работили през седмицата. Не изпитвам потребност ежедневно да му гледам тетрадките. Прибира се с написани в занималнята домашни и не виждам смисъл ежедневно да гледам какво правят. 10-те часа, които прекарва в училище са достатъчно натоварване. Никой не ни е спрял да си вземаме нещата и през седмицата, но тази раница е толкова тежка с всичките помагала, моливничета, пластелини и т.н., че за мен е тормоз да влачим. И без друго 2 пъти седмично носим раница за плуването     - с хавлия, плувки, шапка, очила и джапанки  .
За сега през почивните дни не давам нищо допълнително, считам, че и домашните му стигат, отделно ходи и на английски - и това си е натоварване. По-нататък като посвикне на новия ритъм, може да давам по нещо допълнително  .

Кое става трудно? Аз все си мисля, че като изгладим писането, мъчението в училище ще се прекрати и нататък ще си продължава само с лесни неща. Дано да не греша  

Днешният ден при нас е под знака на първата екскурзия.чакам довечера много разкази и емоции Сутринта нямаше търпение да идем рано-рано  че да не закъснеем

Ох, много е неприятно това дето го пишете с тормозенето в училище. Горките деца, хем свикват с училището, хем имат други стресови ситуации.

Аз съм от тези, които само веднъж седмично разглеждат какво са учили през седмицата, защото всичко им седи в училището до петък. На следобедните занимания упражняват взетото по БЕЛ или решават задачки. Тетрадките са пълни и подписани от учителката. Харесва ми, че успява да ги укроти, даже когато беше седмицата с лошото време и не са излизали след обяда им е чела приказки. Щом е успяла да ги укроти, значи всичко е наред.

И според мен ще става по-трудно - диктовки, четене, запомняне на текстове, въвеждане на нови понятия - сбор, разлика, умаляемо, умалител и т.н.

Ами то точно това е най- голямата специфика, с която следва да свикват в І клас- не буквите и цифрите, а новите отношения, които няма как да не са изпъстрени с всякакви ситуации.
Затова и аз не залягам толкова на не много съществените неща, като краснопис, например. Не ща да се шашка хлапето много, поне докато не свикне с новите неща, нейде до около края на І срок, например.
Иначе си е добре, изглежда О.К., тича, играе, рита, поотпуска се, макар че му остава още малко да изгони стреса.

Е, то как да не държа на краснопис, след като класната държи и подчертава всичко, написано с малки трепети в ръката  Пък и той самия като има подчертано - много се впряга...

И след това поради липса на "краснопис" - четливост де, започват да правят погрешни решения на задачите, защото не си разчитат сами коя е цифрата, например.

Аз съм съгласна с Judy. Формата "ходене на училище" и свикването с идеята, че това ще бъде животът ти в следващите 12 години, е по-трудно за приемане, отколкото написването на някакви неща. Така че вторачването в конкретното не помага да се приеме основното.

Но в нашия случай допълнителните упражнения в писане са много важни, защото дъщеря ми много драматично изостава с това умение не само спрямо необходимото за първи клас, но и спрямо възрастта си. Сигурно и спрямо 5-годишните. Всъщност братовчед и е на 4 и фината им моторика е на еднакво ниво, като той всеки момент ще я задмине, защото му е приятно да рисува и оцветява и го прави за удоволствие и често, а тя всеки милиметър ченгел го пише с усилията на "Дядо вади ряпа" и то само ако има кой да и седи на главата, а в  училище явно няма желаещ да си дава зор с нея.
На краснописа не държа, но да си личи коя е буквата, поредицата от букви да се намира в рамките на реда и да си личи на кой точно ред, както и разстоянието между буквите да подсказва дали са в една дума или в различни, да, на това държа. Просто няма как да прави диктовки, ако пише както в момента.
И очаквам като овладее ръкописа, трудностите да приключат

Все пак нека ги отделим- едно е "краснопис" или по- скоро съответствие на начина на изписване на даден знак с централно заложения нейде си модел, друго- четливост, при която моделът може да не се спазва стриктно, да се опрости, но пък знакът и текстът да е ясен за възприемащите го.
Аз пиша буквите без връзки между тях, по- близки са до писането ми по английски. Близка има ляв наклон. Мой роднина изписва изключително остри и тесни знаци. На мен ми се чете идеално, въпреки, че не изглежда много красиво и не съвпада с одобрения модел на ръкописно писане, въпреки това неразбрали ме никога не е имало. Дамата с левия наклон- изглежда много красиво, но не й се чете почти нищо, написано ръкописно. Не само от мен.
Имам безкрайно много примери в тази насока. Да не смесваме принципно различни неща.

На какво държи учителката и какво ще си приемате вкъщи- всеки ще си избере доколко и за какво да си изстисква детето. Ако дадено изискване ми се виждат прекомерно и безсмислено, ще си ги оставя като незадоволено. Ако смятам, че е важно /напр. моят пишеше двойката и тройката по сходен начин, както големият процедираше така с девятката и четворката или пък равното прилича на знак за по- малко и подобни/- ще впрегна детето и още как.
Имаме си тетрадки за тренировки у нас, вкъщи се пише що- годе сносно.

Дали и как ще пишат децата мога да кажа едва когато вземат всички ръкописни букви и започнат да пишат истински текстове с тях. Тогава идва и по- важното- граматиката, на който аз пък много държа. Както и на смисленото изразяване, което за мен лично е най- важното умение, което следва да се преподава и тренира в училище и над което нашенската система, за мое огромно съжаление, твърде малко заляга.

Затова и написах четливост, да допълня - и прегледност

Искаше се буквите да не летят над реда, да не излизат от реда, ей такива неща.
Но ако не се разпознава изобщо коя е буквата - и аз не съм съгласна, тогава предполагам пишат "Пиши по-красиво/ четливо".
Неспазването на заложения модел идва по-късно. Нали трябва да ги научат по някакъв модел. Не е приет печатен, а ръкописен се прилага все още.
Нали все пак трябва да си натрупал опит, да си виждал повече "шрифтове", да си оттренирал ръката си. Някъде към трети-четвърти клас променят (някои деца) изписването.
Аз напр. предложих да не изписва ръкописно, защото се губи много време, че никой няма да прави забележки. Учителят вече пише с неговия си почерк на дъската. Но засега не се отказва. Та като всяко нещо е лично усещане. И ние сме си променили почерка в по-късен етап.

Някъде там поставям лично аз границата на претенциите си към децата- ако се чете добре, но пък не е най- красивото нещо на света и е далеч от калиграфията, не им меля на главите. Ако самата аз се забърквам или имам съмнения по въпроса какво са искали да напишат, или пък когато буквите не са с еднаква големина /у нас в момента борим това, напр./ и летят из редовете- упражнителната тетрадка се отваря и се почва.