Сиси, Мари Ив, Четох , четох и реших и аз да се включа. Момичета бъдете силни! За рожбичките, които ще имате!!! Защото това ще се случи... Тези, които ги няма винаги ще са с нас, но за тези ,които са тук на земята си заслужава да сме живи...
Виж целия пост
Нека се представим и още нещо
- Публикувана: 18 юли 2005, 17:27 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 23:19 ч.
# 675
22 апр. 2010, 09:42 ч.
# 676
22 апр. 2010, 13:48 ч.
мими 135,благодаря ти за подкрепата,надявам се наистина да бъда достатъчно силна за да успея да гушна някой ден своята мечта! 
Виж целия пост
# 677
22 апр. 2010, 14:45 ч.
Мими, благодаря ти, наистина като чеа успокоявам се и се чувствам малко по-добре.Дай Боже наистина да си гушкаме някой ден живи и здрави дечицата.
Виж целия пост
# 678
22 апр. 2010, 18:54 ч.
Ще стане момичета. Просто трябва малко да се успокоите и след това много силно да го искате. Тогава след време ще гушкате едни малки същества, които ще ви осмислят живота. 
Виж целия пост
# 679
22 апр. 2010, 19:44 ч.
Изцяло подкрепям думите ти.
Повярвах, продължих напред и днес се радвам на 10-месечно съкровище, което е смисъла на живота ми.
Кураж момичета и не се примирявайте с мъката, а я превърнете в радост
Виж целия пост
Ще стане момичета. Просто трябва малко да се успокоите и след това много силно да го искате. Тогава след време ще гушкате едни малки същества, които ще ви осмислят живота.
Изцяло подкрепям думите ти.Повярвах, продължих напред и днес се радвам на 10-месечно съкровище, което е смисъла на живота ми.
Кураж момичета и не се примирявайте с мъката, а я превърнете в радост
# 680
25 май 2010, 14:26 ч.
Здравейте, отдавна чета форума, но чак сега изпитах нужда да се включа. За съжаление в тази тема...
Незнам след случилото се как не съм се побъркала, все съм си мислила, че човек има праг на поносимост така да се изразя.
Историята ми в 3-4 изречения: преди малко повече от 10 месеца сестрата на приятеля ми заедно с 3-годишната ни дъщеря Кристъл умират на място след жестока катастрофа. Аз - бременна в 7ми месец, раждам преждевременно. Почти нищо не помня от тогава. Два пъти съм изпадала в кома. Първите ми ясни спомени са как мъжът ми лежи до мене в леглото в болницата. Тогава и ми казаха какво се е случило. Родила съм живо момиченце, което живя само 3 дни. Никога не я видях.
Мина почти година, а аз още нямам сили да говоря за децата си. Дори не мога и да мисля за тях. На 25 години съм, как да се науча пак да живея?
Виж целия пост
Незнам след случилото се как не съм се побъркала, все съм си мислила, че човек има праг на поносимост така да се изразя.
Историята ми в 3-4 изречения: преди малко повече от 10 месеца сестрата на приятеля ми заедно с 3-годишната ни дъщеря Кристъл умират на място след жестока катастрофа. Аз - бременна в 7ми месец, раждам преждевременно. Почти нищо не помня от тогава. Два пъти съм изпадала в кома. Първите ми ясни спомени са как мъжът ми лежи до мене в леглото в болницата. Тогава и ми казаха какво се е случило. Родила съм живо момиченце, което живя само 3 дни. Никога не я видях.
Мина почти година, а аз още нямам сили да говоря за децата си. Дори не мога и да мисля за тях. На 25 години съм, как да се науча пак да живея?
# 681
25 май 2010, 15:31 ч.
Кристел, незнам какво да кажа ... 
Плача с теб, товарът ти е ужасно тежък, мила .
Иска ми се да ти помогна, да те подкрепя...Засега мога само да ти кажа, че ще дойде време и ти наистина ще може да погледнеш напред
Виж целия пост
Плача с теб, товарът ти е ужасно тежък, мила .
Иска ми се да ти помогна, да те подкрепя...Засега мога само да ти кажа, че ще дойде време и ти наистина ще може да погледнеш напред
# 682
25 май 2010, 17:14 ч.
Кристел, моите най-искренни и дълбоки съболезнвания.... Незнам какво да ти кажа... те и се моля да намериш сили да се съвземеш след тази ужасна трагедия ...............
дълбок поклон!
Виж целия пост
Незнам какво да ти кажа... те и се моля да намериш сили да се съвземеш след тази ужасна трагедия ............... дълбок поклон!
# 683
25 май 2010, 19:09 ч.
Алина, Рени, благодаря момичета. Изчетох всички 46 страници и общо взето 
цял ден. Което пак е нещо, по принцип и това ми е трудно да направя. Сякаш съм блокирала, незнам как да го обясня. Искам да се събудя най-после, да реагирам по някакъв начин. Виждам че и мъжа ми се тормози заради мен и това ми тежи още повече. Само той ми остана мамка му 
Виж целия пост
цял ден. Което пак е нещо, по принцип и това ми е трудно да направя. Сякаш съм блокирала, незнам как да го обясня. Искам да се събудя най-после, да реагирам по някакъв начин. Виждам че и мъжа ми се тормози заради мен и това ми тежи още повече. Само той ми остана мамка му
# 684
25 май 2010, 19:24 ч.
Kristell тук те разбираме много добре. Всички сме преминали през това. Щом си намерила силата да споделиш, значи си направила първата стъпка. Прегръщам те силно, не си сама в мъката ти!
Виж целия пост
# 685
25 май 2010, 19:32 ч.
Kristtel приеми моите искрени съболезнования,знам че това ,което си преживяла е много тежко. Аз също още не мога да преодолея моята голяма загуба,но единственото което може да се направи е да се молим повече да не случва. Знай ,че не си сама
Виж целия пост
# 686
25 май 2010, 20:11 ч.
Kristell, съжалявам много за огромната загуба, прегръщам те и знай, че тук ще сме твоята упора.
Виж целия пост
и знай, че тук ще сме твоята упора.
# 687
25 май 2010, 22:36 ч.
Моите съболезнования и от мен миличка! Трябва да се научиш да живееш с болката! Нямаш друг избор. Така както всяка една от нас. Ако четейки ни ти олеква поне малко значи все пак имаш напредък. Бори се и не се отказвай! Много си млада и имаш живот в който ще сътвориш много неща! Прегръщам те и ти желая да имаш силата да победиш!
Виж целия пост
# 688
26 май 2010, 10:38 ч.
Миличка Кристел, живота е толкова несправедлив и е една огромна болка! Нямам думи с които да те утеша или да намаля болката ти. Мога само да ти предложа приятелско рамо за подкрепа и опита на една майка загубила сина си!
Виж целия пост
# 689
26 май 2010, 12:40 ч.
Ако знаете колко съм ви благодарна, нямате си на представа даже. Снощи мъжа ми полюбопитства какъв е този сайт и какво чета цяла вечер. Та четох му, превеждах му /че той български не разбира много/, и най-после и двамата бяхме на една вълна. Говорих доста и плаках много, той също...имам чувството, че огромна тежест падна и от двама ни. Говорихме отново за бъдещето, което не сме правили от онзи ужасен ден. Днес ми е по-различно, мисля че си върнах мъжа и имам надежда.
Виж целия пост
Препоръчани теми