Частни училища-информативна тема 2

Благодаря, много полезно мнение.
А, за никъде не бързам, просто ние самите ходихме на басейн през лятото на Рударци и на Белчин и тогава пробвахме да го топнем и не ще и не ще. Не сме го водили специално него. Просто него го е страх.
Естествено, че не всички деца са така, щото на въпросните басейни имаше и други, по-малки деца и направо бебета дето нямаха 1 годинка, а се къпеха и не ги беше страх. Индивидуално е.

Татко Мецан, не бързай и не го насилвай. Купи му надувки за ръцете (не знам как им е наименованието) и се опитай да му покажеш, че с тях е в безопасност. И лека полека. Или се е уплашил от водата като малък или има вътрешна спирачка по принцип. Трябва сам да стигне до извода, че не го грози опасност.... иначе ще му изработиш по-голям страх завинаги.
Дъщеря ми е абсолютната противоположност, но първия път на 1 година и 3 месеца., когато влезе в морето, я беше страх точно по същия начин. С надувките се отпусна на второто влизане. Успех 

Жасмин, това говори само за лоша организация, но не и че идеята за индивидуални срещи е лоша.
При нас за индивидуалните срещи имаш по 15-30(в зависимост от класа)мин., като си записваш предварително по мейл или на място.

И ние при класната имахме точен час, който ни беше определен предварително и в който си влязохме, без да чакаме.
Но за другите учители нямахме такива часове и чакахме за госпожите по театър, английски, физическо, психолог.


Сега тръгвам за род. среща на по-голямото дете, там имам час само за класната, за другите 5-6 учители пак ще се чака пред всеки кабинет. И няма как да е иначе - родителската среща е от 14.30 до 18-19 ч., а е за 4,5,6 и 7 клас, това са около 200 деца - как да се разпределят до минута срещите на родителите на тези деца с всеки преподавател, така че да влязат и да говорят индвидулно с него през тези 4 часа родителска среща? Падат се по 50 ученика за всеки час родителска среща. Не знам при вас как е минавало без чакане.

Жасмин, ние не ходим при всеки учител. На последната среща ходихме при 4ма учители до колкото помня. Другите ги пропуснах, но дори и тези ми бяха много.
Срещата беше 2 дни, единия ден децата с фамилии от А-М, другия ден следващите и от 1:30 до 18ч. (мисля). Имахме по 15 мин. на учител. 

Невъзможно е да минат по 50 човека за 1 час. Може би се надват, че не всички родители ще дойдат или ще искат да видят всеки учител, но основните мисля всеки ще иска да види.

50 човека за 1 час - това е по минута и малко за дете, наистина прекалено много хора за това време.

Добре. А не може ли просто всеки родител да отиде когато иска, като предварително си  уговори срещите.
При нас в градината така процедират.

Може. Основните преподаватели си имат приемно време и винаги можеш да се обадиш и да ги посетиш в него. Когато се е натрупала голяма опашка и се очертава голямо чакане, пропускам някой преподавател и отивам по-късно в приемното му време.

При нас трябва да се видиш с всички, днес минах през класната и още 6 учителя, общо говорих с всички не повече от 40 минути, а чаках на опашки 3 часа - отидох в 15, тръгнах си в 18.

Може би, защото не познаваш много родители. Иначе ние си ползваме това време да си говорим, да организираме нещо, да обменяме информация. И колкото и да стоим, все не стига да се видиш и разговаряш с всички познати.

Не винаги и минавам при всички учители. Гледам да мина основните и после, където има по-малка опашка или пък има нещо, което ме интересува. Днес не успях да мина само при една учителка, но знам, че детето е добре там.

Ако човек няма възможност да отиде, всички учители имат приемно време и може да се отиде и да се говори дълго. М.г. през втория срок аз не успях да отида и после се обадих по телефона за индивидуална среща.

Иначе част от информацията я има и в е-дневник, но и аз като Иса се готвя с някакви въпросчета и си говорим с учителите. Не е само те да ми казват някакви впечатления какво се е случило и как се справя детето. Например, с преподавателката по физика и химия обсъждахме днес какви състезания има за 7 клас. Преди това друга майка беше попитала и учителката ми каза, че вероятно ще е интересно и за моето дете. Една от приятните срещи винаги ми е била с психоложката. Особено сега, когато и двете ми деца са там, ми е още по-интересно какви наблюдения има върху тях.

За мен са полезни тези срещи, а и виждам доста познати родители, с които си говорим, докато изчакваме за даден учител.

Синковеца ходи на плуване от ДГ. Изненада ни с баща му, определено беше се понаучил доста, т.е. имаше напредък, и то видим.

Някой има ли лични, конкретни и по-скорошни впечатления от "Златарски"?

Това, меко казано ми се струва абсурдно!! Не разбирам, каква е организацията и какво точно цели, но да вися 3 часа, за да докажа, че се интересувам от прогреса на детето ми по определен предмет, означава, че вероятно някой е сметнал, че родителите разполагат с неограничено свободно време, което меко казано ми се струва нереално. Аз, лично, повече от мах.1 час не бих могла да отделям по този въпрос.

Поради лошото стечение на обстоятелства в предишното училище /ДУ/, където имаше по 2 род.срещи в годината за по 30-40 мин., аз за себе си, съм решила да получавам информация за прогреса в учебния процес на седмична база. Отивам 1 път от седмицата да взема детето и получавам необходимата информация. Друг е въпросът, че в новото училище /ЧУ/ има утвърдена форма за двустранен контакт преподавател - родител, което до известна степен значително облекчава самия процес.

А мен наистина ме интересуваше, дъщеря ми е за първа година в това училище и се притеснявах как се справя. Информацията, която получих, беше ценна, а и се запознах с учителите.

Мили хора, дано повече от вас прочетат това - никога, никога не си записвайте детето в частно немско училище "Ерих Кестнер" в Люлин. Това, което преживя детето на сестра ми там е повече от чудовищно. Въпреки високата такса и усмихнатия директор - за цялото ни семейство настъпи истински ад. Малките деца са без надзор. След приключване на часовете има около 15 минути преди пристигането на бусчетата, които ги карат по домовете, а учителка не ги придружава в буса - просто си тръгват след часовете и ги оставят на произвола на съдбата и на агресията на по-големите. Взимат ти пари за обед в стола, храната е под всякаква критика - нито едно от децата не си я изяждаше, но срещу допълнително доплащане можело да получат друга, различна порция или им остава изборът в лавката - шоколади и чипс. На повечето деца им дават по 30-40 лв, джобни и ако за вас това е неразумна или непосилна сума - детето е подложено на подигравки и присмех. Има жестоко агресивни деца, но това не се наказва, нито съобщава, за да не загубят таксата и от вас. Учителките са тотално некомпетентни и незаинтересовани. В тетрадката по математика има елементарни грешки, нищо не се обяснява, всичко се оставя за домашна работа - принципът е да те принуждават постепенно да ставаш все по-строг с детето си. Въпреки очакванията ни, че при такава такса и при класове от по 10 - 12 деца ще има специално и индивидулано внимание за всички - не, не се развива фантазията на децата, не се стимулира мисленето им, не се обръща внимание на всеки по отделно. Повечет деца са ужасно агресивни - заключват се в тоалетните и бият едно дете, има вербална агресия, обиди, псувни - учителите си затварят очите, за да не влизат в конфликти с родителите на по агресивните деца. Детето на сестра ми се превърна в мишена, защото си е купило ябълка от лавката, а не шоколад. въпреки многократните ни желания да бъде спрян тормоза над него - нищо не се предприе. Доста често беше бит и в бусчето на прибиране към дома, защото там са деца от всички класове, оставени без учител. В това училище е валидно правилото - ако си агресивен, биеш се и псуваш - печелиш. Повечето деца са с наднормено тегло - няма изготвена програма по физическо за справяне с подобен проблем, в лавката няма здравословни храни, няма учителски контрол, който да спре децата да си купуват по 10 шоколада и чипса и да се наливат с газирани напитки. Фантазията не се поощрява - напротив. За една година от часа по рисуване детето върна само няколко картинки, за които му бяха правени забележки, че са грозни и то пред целия клас - не изработват нищо - нито за  Деня на майката, нито за Коледа, нито за хелоин - номерът се отбива и насреща получаваш само забележки. Малките държат учебниците си в едни малки шкафчета, които нямат отделни рафтчета и съвсем скоро нещата им се объркват и учителката никога не им помага да си ги подредят или да си намерят нещо. Ако нещо не е намерено - се пише забележка в електронния дневник. Ако детето забрави да запише някое домашно - учителката не проверява това и просто остава ненаписано  домашно и нова забележка или двойка за него. Няма никаква обратна връзка с родителите. Няма група във фейсбук или размяна на мейли. Едвам взехме телефона на класната и специално беше казано на сестра ми, че не е удобно да звъни по телефона и да я притеснява. Когато започнахме да подозираме за училищния тормоз - тя започна да звъни по често на детето и се въведе правило, че е забранено да водят разговори в междучасието и да си ползват телефоните. Съкрушени сме, детето спря да се усмихва, спря да рисува, стана наплашено и тревожно. Срещу парите, които сестра ми даде за доброто му бъдеще получихме сблъсък с една нова, зловеща реалност - тази на пълното безхаберие, алчност, безразличие и агресия. Ако някой от вас е решил да се ориентира към това училище - искрено го съветвам да проучи много добре нещата, класа, класната си и никога да не оставя да минат и три дена без да е бил в училището.