ВМ-НВХ, част 67

ето нещо за четене и размисъл: http://zabliznacite.wordpress.com/2013/04/11/bebeshki-pureta-istinata/ за готовите пюрета. Ето специално за българските пюрета: http://zabliznacite.wordpress.com/2013/04/22/balgarski-bebeshki-pureta/ (които, предполагам, няма да използваш, но не пречи да си информирана).
Иначе аз лично 2-те си деца съм ги захранила по различен начин. Номер 1: на смесено хранене докъм 4 месец, оттам насетне с АМ до 1,5 години. Захранена на 4,5 месеца (поради дълъг запек) с плодови пюрета. Оттам насетне водено от бебето захранване, но по интуиция. Номер 2: кърмена докъм 1,2 години. Захранена по нейно желание на около 6 месеца, с някакъв картоф от нашата манджа, мисля.   При нея интуитивно месо въведох чак към 8 месец, глутен - към 7. Струваше ми се, че така е най-добре конкретно за нея. Голямата: глутен - 6 месец, месо - 7 месец.
Има много схеми, аз не смятам, че е толкова важно коя конкретно ще спазваш. Като цяло мога да кажа, че и двете ми деца с добри хранителни навици - обичат естествени храни, хапват добре според нуждите си, никога не са имали ненавист, злоядство или странно отношение към която и да е храна (тук зависи и много от родителят, как ще интерпретира поведението на детето, отказът му да яде дадена храна в някакъв момент и какви действия ще предприеме, ако изобщо сметне, че такива са нужни).
Аз лично съм се ръководила от следните принципи:
- водя се винаги и на 1-во място от детето. Ако съм решила да захраня на 6 месеца, но на 5 той настойчиво посяга към храната и проявява интерес, не упорствам до 6 месец, а захранвам. Ако дам първа лъжица и видя, че не преглъща, плюе, мръщи се, оставям за друг път.
- храната да е домашна. В началото е много лесно, даже докъм 9-10 месец. Сваряваш зеленчуци на пара/запечени/задушени, масло+месо после. И като се въвеждат бавно и постепенно, например в сряда даваш морков, изчакваш 5-6 дни, после комбинираш моркова с тиква и така.
- да не давам нова храна по-често от на всеки 5-6 дни
- започнах късно да овкусявам манджите. Сол някъде май към 6-7 месец. Логиката ми беше детето да се запознае с чистия вкус на нещата.
- убедена бях, че правя най-доброто, след като следвам детето. Няма 1 правилен начин за всички според мен, за всеки е различен. Това касае не само последователността на въвеждане на храните, но и изграждането на хранителни навици, подхода.
- не съм насърчавала никога висенето с часове на столчето за храна. Храня в добро и спокойно настроение. Ако не искат да ядат, махам храната и храненето приключва. Игри, гледане на телевизия и други такива - никога.
- никога не настоявам да ядат повече, отколкото искат
- уважавам правото им да не са гладни и да пропуснат хранене
- предлагам по 1 ядене, евентуално _+ супа. Че десерт се яде, научиха от детската градина.
- без тестено, пържено и изобщо с максимално малко храни със захар и брашно, било то и пълнозърнесто. ... Но хляб не съм ги ограничавала да ядат (нарочно не, иначе купувам черен и се яде много по-малко вече  , макар че винаги съм следила да не се прекалява....Но не предлагам хляб към храненето, само ако поискат.
- пакетирани храни - максимално късно (чак след 2 години, ако може, но тук социалният натиск е голям... )
- на разходка не ходим да ядем, а за да играем
- не дъвчем нещо през целия ден, само когато сме гладни
- детска кухня никога не съм ползвала (не съм против, просто ми се струва по-удобно аз да готвя и детето да яде от нашата храна, а и по-естествено. Странна ми е нагласата "ама как без детска кухня", която битува у нас?...)
- не абсолютизирам нищо в тази област, не се страхувам да не сгреша и че ще увредя децата за цял живот (понеже сега е модерна социалната нагласа: да правим най-доброто за децата, защото началото е многооо важно. Да, важно е, но 1. децата не живеят под похлупак, има и други хора около тях; 2. не е ясно кое е най-доброто, има ли 1 най-добро за всички; 3. не се знае кое наше действие точно какви дългосрочни последствия ще има. Мислим и действаме както смятаме за добре, но крайният резултат - Божа работа. Така че аз гледам да стоя извън схемата "искам да съм идеална майка" и да се водя от децата и от интуицията си.).
Пример: голямата е захранена с плодово пюре, това й беше буквално първата храна. При това купешко, че даже и със захар.   Не трябвало така, казват сега, понеже щяла да налита постоянно на сладко. Ами не, не налита, даже хич. Ако й предложат 2 бонбона, обикновено изяжда само 1, защото й става много сладко.