http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=695038.0
Темата е стара,разбрах,че не е желателно да се подновява такива стари теми,затова пускам нова,тъй като този въпрос много ме тормози напоследък.Опасявам се,че аз не съчетах по най-добрия начин личния си живот с детето си това ме измъчва сега.Дъщеря ми е на 6 години.Запознах я с човека,с когото имам връзка още докато с него бяхме само приятели.Не стана целенасочено,,просто така се случи.Тя го хареса,той е малко по-млад от мен и много забавен,умее да общува с деца.Излизахме заедно,по-точно той идваше на нашите разходки,тримата ходехме на пица или на концерти.Това още преди да се сближим с него,в смисъл да станем интимни.А когато това се случи,аз някак си бях спокойна,че тя го познава,харесва и не се притеснявах и не криех връзката си от нея.Проблемът е,че от самото начало на нашата връзка,аз бях наясно,че тази връзка,поне в близко време,няма да прерасне в нещо по-сериозно като съвместно съжителство,още по-малко пък брак.Има причини за това,но сега няма да ги обяснявам.Въпреки това позволих на дъщеря ми да сближи с приятеля ми,той често остава да спи у нас,тя се чувства добре в неговата компания,не е имало проблеми,даже напротив,винаги пита за него и иска да идва в къщи.Терзанията ми са провокирани от един скорошен разговор с баща ми,който каза,че ако с този мъж няма да създавам семейство,той няма място при детето ми в къщи,защото е никой.Все повече си мисля,че е прав и това ме измъчва.Моля,кажете вашето мнение,благодаря ви!
Виж целия пост
Темата е стара,разбрах,че не е желателно да се подновява такива стари теми,затова пускам нова,тъй като този въпрос много ме тормози напоследък.Опасявам се,че аз не съчетах по най-добрия начин личния си живот с детето си това ме измъчва сега.Дъщеря ми е на 6 години.Запознах я с човека,с когото имам връзка още докато с него бяхме само приятели.Не стана целенасочено,,просто така се случи.Тя го хареса,той е малко по-млад от мен и много забавен,умее да общува с деца.Излизахме заедно,по-точно той идваше на нашите разходки,тримата ходехме на пица или на концерти.Това още преди да се сближим с него,в смисъл да станем интимни.А когато това се случи,аз някак си бях спокойна,че тя го познава,харесва и не се притеснявах и не криех връзката си от нея.Проблемът е,че от самото начало на нашата връзка,аз бях наясно,че тази връзка,поне в близко време,няма да прерасне в нещо по-сериозно като съвместно съжителство,още по-малко пък брак.Има причини за това,но сега няма да ги обяснявам.Въпреки това позволих на дъщеря ми да сближи с приятеля ми,той често остава да спи у нас,тя се чувства добре в неговата компания,не е имало проблеми,даже напротив,винаги пита за него и иска да идва в къщи.Терзанията ми са провокирани от един скорошен разговор с баща ми,който каза,че ако с този мъж няма да създавам семейство,той няма място при детето ми в къщи,защото е никой.Все повече си мисля,че е прав и това ме измъчва.Моля,кажете вашето мнение,благодаря ви!
Така или иначе няма нищо сигурно на този свят. С малката вече са се опознали и привързали, така че няма на този етап как да ги разделиш и да спрат да се виждат. 
И да не приемаш нищо, което не те удовлетворява и те притеснява. 
заживя от раз с мен и сина ми. Преди две години се бяхме разделили за около 10 дена, и през това време детето постоянно питаше къде е, кога ще се върне, а след глупостта да му кажа, че съм го изгонила, резонно обвини мен. Сега, когато се разделихме окончателно имам пълната подкрепа на младежа, а точните му думи бяха - "ами той всяка година ги прави тези неща, на мен вече ми писна". В интерес на истината е живял повече с втория, отколкото с баща си. 
