Проблеми с бъбреците, пикочните пътища и пикочен мехур - 25

 Веси Господинова и аз те съветвам да се успокоиш. Намери си добър доктор който да следи бебчо.Мен ме наблюдаваха от 5 месец бременост до 5м на бебчо и стана ясно, че няма да я израсте хидронерозата. 20 дни беше престоят ни в Пирогов, малчовците на третия ден са ок вече!

За Буева някой питаше- разбрах, че е болна и за това е неоткриваема.

Благодаря за информацията . При теб къде се случи раждането и кой го наблюдава след това?
Нарастваше ли хидронефрозата през бременността , в кое седмица се роди бебчо? Сега как са нещата след операцията? Колко време мина ?
Пак се извинявам за многото въпроси, но с таткото сме много притеснени и искаме да знаем всичко за да сме подготвени

Тези лекари как така с лека ръка препоръчват прекъсване на бременността  

Опитай се да се "добереш" за консултация и до д-р Димитър Марков http://www.mc-markovs.com/, рецепционистката в кабинета е много неприятна, но намери начин, ако трябва й звъни и по няколко пъти на ден или отиди направо в кабинета.

Здравей, Веси! Съгласна съм с препоръките на hmhm. Излишно е да се тревожиш отсега.


В 20-а гестационна седмица лекарят, който ми следеше бременността, видя данни за двустранна пиелектезия или увеличение на бъбречните легенчета.

В 22-ра седмица бях на фетална морфология при доц. Марков и той потвърди, че има увеличени бъбречни легенчета, 6 - 6,5 мм. Генетичните изследвания бяха добри и на ултразвука не се видяха други аномалии (както и при вас), така че съветът му беше да изчакаме раждането и да наблюдаваме какво ще се случи:

- Първи вариант - продължават да се увеличават бързо. След раждането вероятно ще се наложи да правим операция.
- Втори вариант - увеличават се, но бавно. Следим ги, ако е възможно - лекуваме и изчакваме да се израсте проблемът, ако не - пак мислим за операция. Каза ни, че в Австрия се лекуват безоперативно деца с такова заболяване, но в България обикновено нефролозите прехвърлят топката на уролозите, които винаги настояват за операция (както са писали anyram*** и StefiZ). Добрите нефролози у нас били една шепа хора. Той ни препоръча доц. Буева.
- Трети вариант - оправят се. Най-малко възможен, но все пак вероятен сценарий. Излишно е да казвам, че се захванахме за него като удавник за сламка. Забраних на мъжа ми да ме трови с притесненията си и дори да разказва на близките ни за това - не ми трябват угрижени хора около мен да ми помрачават бременността и да създават кофти енергия около бебето, а вяра и оптимизъм. Надъхвам се с него и се отдавам с цялото си сърце на този уникален момент.

В 36-та гестационна седмица отново правихме фетална морфология, този път при д-р Цолова в МЦ Фемина. Обърнахме й специално внимание на проблема, тя много внимателно прегледа всичко и заключението й беше, че и двата бъбрека са си в норма и функционират без проблеми. Всъщност, и д-р Клисурски от консултацията (който откри проблема), и д-р Дяволов, при когото родих (това ми е третото дете, забравих да кажа, и другите при него съм ги раждала, имам му пълно доверие) и който ме гледа на ултразвук няколко пъти, също не изразиха никакви притеснения за бъбреците.

И така, ние сме щастливи и спокойни, че е станало чудото (Вариант 3), а дъщеричката ни се роди нормално, здраво, хубаво бебе. Наддава, с разкошни бузки и бутчета само за гризкане, весела, спокойна, абсолютно без оплаквания.

И стигаме до развръзката. Преди 20-ина дни педиатърката ни даде направление за профилактичните изследвания, които се правят в 6-ия месец - кръв, урина, нефролог. Записахме час при д-р Татяна Цанова в МЦ Детско здраве за ехография на отделителна система. Десният бъбрек функционира нормално. Само че левият бъбрек е видимо уголемен (направо двойно спрямо другия) и запушен -оттича се изключително бавно. Диагнозата е "хидронефроза, АПД на легенче 25 мм, изтънен паренхим 7-8 мм") - доколкото разбрахме, това е 3-та степен от 5.

Да кажа, че ми идваше да си изскубя косата от угризения за приспаната бдителност и бездействието ни след раждането, е малко. Колкото и контрапродуктивно да е, връщам лентата назад във времето и се питам как сме го проспали, защо не сме направили по-рано профилактичен ултразвук, къде сме сбъркали - дали не сме започнали твърде рано захранването с месни пюрета и попари, да не съм я простудила, да не би калцият да й е дошъл в повече и т.н.

В крайна сметка стигнах до извода, че каквото е станало, е станало. Все пак трима лекари са ме видели малко преди да родя и не е имало проблем, а и обективно детето няма абсолютно никакви оплаквания, така че очевидно единият бъбрек се е оправил, а другият в някакъв момент се е влошил. От прочетеното разбирам, че това е често срещано при вродените хидронефрози, които протичат без оплаквания и може да минат месеци и години, преди да се установят. Дотук с лиричните отклонения и самосъжалението.

Д-р Цанова веднага ни даде направление за хоспитализация в клиниката по детска нефрология и диализа, повторихме кръвните изследвания, стерилна урина (като цяло добри, с леко завишени левкоцити и тромбоцити, малко кристали в урината, но урея и креатинин в норма) и ехографа -гледаха и двамата с д-р Лазаров - ситуацията е същата. Назначиха венозна урография след 2 дни.

След като изпопрочетох всичко по форумите за хидронефрозата, двата вида изследвания (венозна урография и динамична сцинтиграфия) и  и операциите, се свързах по телефона с доц. Буева. Тя беше категорично против урографията и вместо нея ни препоръча да направим сцинтиграфия в Александровска болница и ни даде час при нея за 19 юни (т.е. почти месец след като се чухме, тъй като сега е извън страната). Каза, че това, че са определили 3-та степен хидронефроза абсолютно нищо не означава, а трябва да се наблюдава в динамика как функционира самият бъбрек, какъв процент от функцията е запазена, от какъв тип е проблемът - обструктивен (т.е. има обективна, физиологична засечка, която не може да се лекува, а трябва да се премахне) или необструктивен (евентуално, може да се повлияе чрез лечение или да се израсте) и тогава да се мисли как да се подходи. Звучи ми много логично и в посока - ако може, да се избегне операцията, което е в унисон и с моите желания на този етап.

Тук мога да отворя не просто скоба, а направо тема за научна дисертация за различните мнения на лекарите и вредата от тях върху психиката на пациента. Обикновено не го правя, но сега съм в паника и обзета от чувство за вина и затова се втурнах да търся второ мнение. Не съм убедена, че бих го направила отново. Обикновено като стигне до второ мнение, човек се нуждае и от трето и тогава решение се взима много трудно.

Та. Говоря отново с д-р Цанова от педиатрията и й предавам в резюме дилемата си, с цялата деликатност, на която съм способна, за да не я обидя с това, че съм поставила под съмнение професионалната й преценка. За нея мога да кажа само хубави неща - млад, много съвестен и отговорен лекар, внимателна, скромна, работлива, търпелива, пожелавам й много успехи. Според нея в случай като нашия, при наличие на обективен стоп сцинтиграфията е излишна, понеже се вижда, че бъбрекът е раздут и не пропуска, т.е. сцинтиграфската графика няма да ни даде информация къде е проблемът и от какво естество.
 
Консултирам се с майка ми, която е лекар (трето мнение), и която от своя страна също се консултира със свои колеги - детски лекари, нефролози, уролози и рентгенолози (N-то мнение). И? И двете гледни точки звучат смислено и резонно. Чета отново развоя на събитията при Kaliqna и другите майки, преспивам с тази информация, и решавам, че ако трябва, ще ги направя всичките изследвания, и ще преглътна рентгеновото облъчване за доброто на детето. Просто няма да си простя, ако отново пропусна нещо от родителска немарливост. Чула съм мненията на лекарите, но аз съм човекът, който трябва да вземе решение. Няма на кого другиго да се сърдя.

И така, влизаме на урография. Правят снимки на бебето на 5-а, 15-а, 40-а, 90-а и 180-а минута. Понеже се прави без упойка, беше голям зор да я удържим неподвижна, за да й влеят венозно контрастното вещество и да направим първите две снимки. После каталяса от рев и глад, милото, и заспа, та следващите снимки минаха по-леко. Становището на рентгенолога: "ляв бъбрек - застоен, с персистираща нефрографска фаза, дилатирани пиелон и калици (разшиерени легенчета и чашки), до 3 ч не се дренира контрастната материя в уретера. Пикочен мехур - б.о. Заключение: конгенитална (вродена) хидронефроза на ниво пиелоуретерален сегмент" (т.е. на ниво пикочопровод и бъбречно легенче). Препоръчаха ни да се консултираме с детски уролог.

И сега, имаме час при д-р Момчилов от Пирогов днес и ще видим какво ще става. Вече съм претръпнала от идеята за операция, само се надявам всичко да мине бързо и леко. Много хора ни успокояват, че всичко минава и се забравя, както и че човек може да води нормален живот и с един бъбрек, което се надявам, разбира се, да не се налага.

Стискам палци на всички родители, които са се сблъскали с този проблем, особено на бременните момичета! От личния си опит мога да кажа само - не се предавайте на лоши мисли, с които ще вгорчите цялата си бременност и не губете вяра и надежда, но дръжте всички лекари в течение и при първа възможност след раждането направете профилактични изследвания на детето си. Също смятам, че най-добрата профилактика на здравето е положителното мислене ("Тайната"), а също и здравословното хранене на майката и бебето (д-р Георги Гайдурков - "Човешкото хранене").

Поздрави на всички!

Невена дано всичко при вас се оправи! Просто трябва да сме силни родители! Стискам палци всичко да е наред и да запазите бъбречето.

Благодаря! И при вас също! Късмет и здраве!

Веси, 2 степен хидронефроза пренатално не е страшно. Важното е сега да следите бебето и както момичетата са ти казали всякакви приказки за аборт и подобни са абсолютно безпочвени. Както и преждевременно раждане, напротив, колкото по близо до термин се роди детето толкова по-добре. Това в случай, че състоянието му си остане същото - 2 степен.
Ако другия бъбрек е здрав, нямаш никакво основание за притеснение.
Моята дъщеря също е с такава диагноза още пренатално. Разказвала съм многократно нашата история в темата, няма да се повтарям изцяло, но сега и на Невена ще се опитам да отговоря, така че ще повторя част от нея
Невена, паренхим на бъбрек 7-8мм на 6м. бебе с хидронефроза 2-3 степен си е направо перфектен. И ако искаш съвет от препатили майки, то моят е послушай доц. Буева специално за сцинтиграфията. Защото глупостите които другите лекари са ти наговорили, че е безсмислено изследване и няма как да се разбере дали има обструкция или не, и че категорично бъбрека не функционира заради хидронефрозата, са наистина глупости.Венозната урография е най-безмисленото изследване според мен, въпреки че и аз като теб на времето се поддадох и го направихме. Бъбрека изобщо не отдели за времето през което я снимаха (2 часа). След това на 3м. направихме сцинтиграфия и въпросния бъбрек си работеше. Като заключението от нея беше, че има обструкция на уретера, което предизвиква хидронефоразата. 5г. и 4 сцинтиграфии по-късно се видя че няма обструкция вече, бъбрека работи на 42% към 58% здравия, паренхима през всичките тези години нарасна до 11мм., а на здравия е 12мм. в момента, т.е. едно съвсем прилично състояние. Увеличението на легенчето си го има 20мм., но какво от това. Структурата на легенчето са мускулни влакна, според мен няма как вече, макар да няма пречка да се свие до нормални размери, но е важното, че не пречи на бъбрека да функционира.
Детето не е оперирано до момента и лично моето мнение, което е сформирано на база 100-ци безсънни нощи и изчетени хиляди страници информация по случая, както и редица консултации, че операция в толкова ранна възраст е категорично нежелателна. разбира се не говоря за тежки случай каквито тук момичетата споделиха, а за едностранна хидронефроза до 2-3 степен.
В 80% от случаите дори се израства напълно.

ПП. сега прочетох отново поста на Невена - левият бъбрек е запушен, да ме прощават тези лекари, но такова нещо като запушен бъбрек няма ...

Аз също страдах от притеснения, че сме се забавили с операцията, въпреки че я направихме в много ранна възраст (3м), но д-р Момчилов каза, че всъщност така е било по-добре, тъй като детето понесло нещата по-добре.

При нас операцията беше наложителна, тъй като уретера се беше усукал и бъбрека запушил и това още преди 14 г.с. Но другия бъбрек израстна сам 3-тата степен хидронефроза.

Надежда винаги има.

П.П. И аз мога да напиша една дисертация по темата

Да, както се уточних, не говоря за тежък случай като вашия, който всъшност е пример и за обратното. Ето другия бъбрек е израстнал сам 3-та степен хидронефроза
просто този, който не е функционирал е трябвало да бъде премахнат, за да не създава предпоставки за последващи инфекции, например.
Но случая на Невена е по скоро като нашия, с един здрав, перфектен бъбрек и един с хидронефроза 2-3 степен.
момичета, всяка от нас е отговорна майка и има глава на раменете си, тук сме се събрали само да споделяме и ако може нашия опит да послужи на някой. Така че всяка сама решава как да постъпи със собственото си дете. като категорично не твърдя, че аз съм постъпила правилно като не позволих да я оперират, нищо че имахме насрочена дата за операция в Пирогов. Търсех сламка за която да се хвана, за да се опра на инстинкта си, който ми подсказваше, че съм права, но не съм лекар и нямаше как да съм 100% сигурна. Е тази сламка ми я даде проф. Марбергер и доц. Буева след това. Така че търсете вашите сламки, защото в нашия случай наистина бяха. Всички други бг лекари бяха на мнение, че трябва да оперираме, включително д-р Такова, която се държа изключително непрофесионално и обвинявайки ни как сме били убийци на собственото си дете. Е сега 5г. по-късно мисля да й заведа да види как сме я "убили"
защото всяка операция на тази крехка възраст е нож с две остриета, дори да вземем и упойката само.

Здравейте, смели мамчета!   ю
Веси Господинова, прегледът ни при д-р Буева беше в 29 г.с. (в момента съм в 31) и смея да твърдя че получих своята "спасителна сламка с надежда". Нашият случай е малко по-различен - накратко - в 20 г.с. се установи огромно увеличение на ляв бъбрек с множество кисти - мултикистоза, още тогава самият бъбрек беше с диаметър 4 см. Другият бъбрек си беше здрав. Нас също някои лекари и "доброжелатели" ни съветваха да го махнем, но аз не исках и да чуя за тази опция. (първа и чакана бременност). Сега на прегледите при д-р Марков и д-р Буева се установи и 1-ва степен хидронефроза на здравия бъбрек...Но Буева казва, че в нашия случай било нормално, защото здравият бъбрек е двойно натоварен. Болният бъбрек е с размери 6 на 7 см. някъде с големи кисти в него, но според лекарите си нараства пропорционално на растежа на плода.
На нас не ни дават надежда за израстване на проблема на мултикистозния бъбрек, но пък Буева ни съветва да не оперираме бебето, а да изчакаме и проследим развитието. Сега само се молим кистите да се стопят и бъбрекът да закърнее от само себе си, за да не се налага операция 
Искам да ти кажа, че е много важно ти как се чувстваш по време на бременността си. Аз бях много депресирана и уплашена в началото, но в един момент се примирих и приех съдбата си и сега много рядко се сещам за проблема и се наслаждавам на бременността си! В крайна сметка няма какво да променим за съжаление, но е важно да се запазим здрави психически и физически, за да имаме сили за бебчетата си като се родят. Желая ти успех и кураж! 
Стискам палци и на Невена за добри резултати от прегледа при Момчилов. Ние ще ходим при него на консултация евентуално като се роди бебчо. Как си записахте час? На нас ни казаха по телефона, че точен час не могат да ни запишат и трябва да чакаме пред кабинета.

Съжалявам, че виждам малко късно последните постове, за да напиша отново в темата за нашия случай, за да дам нов поглед на Невена и ВЕси Господинова.

Синът ми е роден с двустранна хидроневроза 4-5 степен, мегауретери и уретероцеле, като второто се смята за категорично неизрастващ се проблем без операция. Родих в " Свети Лазар" При д-р Николова. Благодарение на нея, синът ми е без операции и израстна напълно проблема, отново повтарям без операции и пиене профилактично на АБ, Д-р Николова тогава ми каза, че има по-дборо решение от оперирането, свърза ме с нейна пациентка, която ми помогна за връзка с проф. Марбергер/ бяха му също пациенти/.
Повечето светила в БГ бяха на мнение, че операцията на синът ми е неизбежна, и забавянето във времето може да му костава бъбреците, да последва хемодиализа и живота/ само споделям с какви ужаси ни бяха стресирали/ Да не пропусна да отбележа, че педиатъра на синът ми, д-р Субев, беше също против операциите, и според него децата израстват проблема. На 1 месец на бебето направихме венозна урография, микционна снимка, изпратих всички епикризи и снимки на проф. Марбергер във Виена. Проф. много бързо ми върна отговор, че според него, детето не е за операция, но ще бъде най-категоричен, след направата на сциентиграфия, ако искаме можем да го направим във Виена, ще ни запише час, струва ......, ако ли не можем и в Бг. В Бг. казаха, че подобно изследване почти не се прави на бебе, и било излишно/ без коментар/. Във Виена направихме сциентиграфията, оказа се, че паренхима е идеално запазен, бъбреците функционират чудесно/ 48/52%/. Професорът обясни, че и да не бяха ок резултатите, оперативна намеса нямаше да има, само щаха по-безкръвен начин да направят малко разширение. Според професор Марбергер, 80% от децата с хидроневроза я израстват, без оперативна намеса, и операцията преди 1г. на детето по-скоро може да навреди, отколкото да помогне. Профилактичното пиене на АБ, не е гаранция за бъдеща липса на бактерии. Бяхме със заклет преводач, гарантирам за написаното, 2 пъти питах професора. Това е противоположното мнение на всички бглекари. Д-р Момчилов в Пирогов, ни беше казъл, че операцията няма да е една, а 2-3 и ще бъде по-конкретен, когато отвори бебето, и тогава ще реши какво и как да прави........няма да коментирам, че в Бг ни наричат чудо, което за мен не е така. Ние не сме никакво медицинско чудо, просто в Бг бързат да оперират децата и не им дават възможност да израстат проблема. Скоро говорих с педиатъра ни, каза, че след нас още 7-8 деца са спасили от операция, със същата диагноза.
Моят съвет, е да не бързате с операциите, за тях винаги има време. На 1г. синът ми видимо беше израстнал проблема, всички в Бг мислеха, че това е след оперции, и бяха много изненадани, когато им обяснявах, че няма оперативна намеса След 1, 5-2г. въобще не можеше да се разбере, че е съществувал проблем, визирам прегледи с ехограф. Сциентиграфията на 2, 5 г, беше ок, никога не е правил инфекции.
Положителното мислене наистина много помага. Също така, кърменето е важно, във Виена ми казаха, че това е най-доброто лекарство, което мога да осигуря на детето.
Разбирам стреса и страха, кое е най-правилното, как да постъпиш, за да не сгрешиш, но и аз като Стефи/радвам се, че сте ок/, се хванах за сламката и тя ми даде сили. Всеки има избор, децата са си ваши, вие преценявате. Заради хидроневрозата на бебето родих по-рано 17 дни от термин.
Само исках да споделя, че не е нужно да бързате и има решение, което не винаги е операция.
В момента изживявам повторна лудница, но с баща ми. Едни казват има рак, други без биопсия не е доказано, едните спешно да се оперира, други-не е спешно..........
Желая успех на двете мами 

aniram*** Чудесно е, че така се е получило при Вас Пожелавам на всички майчета такъв изход. Дали вярно си постъпил или не се разбира след време и е много трудно да се взимат такива решения за детенце. Буева и на мен при предложи да пробваме този вариант, но аз  нямах възможност..а и много се притеснявах да не увредим и другия бъбрек. Пак от опит ще споделя, че най- страшно става, когато има 3-4-5 различни докторски мнения - на два пъти това ми беше най- големия ужас и най- трудните решения в живота ми...така, че майчета спокойствие- много спокойствие за да може разумно да прецените какво да правите

Здравейте отново!
Много благодаря на всички, които ми отговориха и ми вдъхнаха кураж!

Вчера се видяхме с д-р Момчилов*. Както и очаквахме, той препоръчва да се направи операция, но също така и много подробно и внимателно ни обясни от какво естество е проблемът и как точно ще бъде разрешен. Доколкото разбирам, операцията, макар и да е доста филигранна, е рутинна почти колкото тази на апандисит.

Въпреки първоначалния си (и все още нестихнал) ужас от операцията, смятаме да му се доверим:
 
- Първо, самият лекар ни допадна изключително много - и на мен, и на съпруга ми. Спокоен, усмихнат, компетентен, фин човек.
- Второ, от много различни места (лекари, родители, пациенти) чухме и прочетохме чудесни отзиви за него и за работата му - в частност, за редица случаи на деца, които е оперирал от хидронефроза и сега си живеят с два здрави бъбрека.
- Трето, и не знам дали то не е най-важното в случая - струва ми се непоносима агония да продължавам да си блъскам главата над разнопосочни мнения, да живея в очакване на поредните изследвания и разкъсвана от съмнения дали всичко е наред, дали другият път ще има подобрение или пък няма с времето още повече да се задълбочи проблемът, вместо да се израсте (точно както е написала Moren по-горе и както вече се случи при нас).
- А и да не забравяме фактора вина, който още ме трови, че може би съм допринесла за задълбочаването на проблема в очакване да се реши от самосебе си.

Убедена съм, че всяка майка мисли най-доброто на детето си и затова трябва да се довери на интуицията си, за да вземе решение.

Този миг за мен беше вчера след срещата с д-р Момчилов - излязохме от кабинета му, и за пръв път от последната седмица успяхме да се усмихнем. Имахме нужда от надежда и той ни я даде. Нямаше никакви коментари какво е можело и трябвало да се направи, напротив - каза: "Направили сте всичко, което е нужно. Снимките са чудесни; изследванията са достатъчни. Вродената хидронефроза трудно се установява, защото протича без болестна симптоматика и понякога е обратима - връщали сме дете от насрочена операция, понеже бъбрекът се е отпушил. Ще го оправим детенцето. Бъдете оптимисти!"

Голямо нещо е надеждата! Разбира се, напълно ще се успокоя едва след като мине успешно операцията (живот и здраве - в началото на август) и видя детето си с 2 работещи бъбрека.

Желая на всички дечица и родителите им късмет и ЗДРАВЕ!


*Ivelle, ние не сме го търсили в Пирогов. Обадих му се миналата седмица на мобилния - 0888 770 310, и си записахме час в частния му кабинет в Красно село, медицинският център се намира на ул. "Царица Елеонора" 25, консултацията беше 30 лв, занесохме всички изследвания, даже не беше нужно в момента да водим детето. Даде ни направление за детската клиника по урология към Пирогов за планиране на операция. Успех и на вас, мила!

 HEBEHA За Момчилов и аз мога да кажа същото- малко ти се струва чешит в първия момент, но като доктор и, като човек мога да кажа само хубави неща и аз. Наистина тези операции са рутинни за тях- след престоя ми в болницата даже бях богу благодарна, че сме с някаква си хидронефроза..Успех Ви пожелавам, включвай на автопилот докато мине операцията и това е..и на старшата сестра не се връзвай

Аз само едно не мога да проумея за случая с Веси Господинова . Как е възможно ЛЕКАР да предложи "премахване на плода "заради този проблем.Как е възможно такова невежество от старна на "ЛЕКАР".Има далеч по-сложни случаи,когато пренатално се установява 100% невъзможност на единия бъбрек да функционира и пак е факт,че когато единия бъбрек е здрав това е съвместимо с живота,както е факт и че може да се живее нормално и с единствен бъбрек и всички показатели да са си в норма.В случая на Веси дори не става въпрос за нефункциониращ бъбрек,а за хидронефроза,която може да се израсте,може би дори без операция,ако се консултира,разбира са с лекари от чужбина.Не искам да звуча злобно,но ме е яд...Каква ирония на съдбата е да живееш в България.
Момичета,огромно БЛАГОДАРЯ за споделения опит и занапред много здраве на всички дечица.