Ани, а какво си говореха Селим, Мерт и Яман докато хапваха и пийваха по мъжки?!
Селим кум Ендер по телефона: излезнахме по мъжки да се забавялваме.
Мерт: Да, мамо около една скара сме.
Ендер: Личи си, че си прекарвате добре. Ако искате от сега нататък мога по-често да отсъствам
Селим: за момчетата не знам, но когато те няма аз не съм добре /нещо такова/
Мерт: виж го ти /тук казва някаква дума, която не разбирам, но Яман смята,ч е не трябва да я казва на баща си.
Яман: оооп дедик
това не знам нещо като стига вече значи май.Ендер казва, че май не трябва да споделя с кого и за какво си говорят, защото Селим е от ответната страна и ако приеме делото такива моменти ще станат ежедневие. Тогава Мерт ги подканя да затварят вече. И колко хубаво че са дошли и колко много му харесва. А Селим му казва, че сигурно му е по наследство, защото той бил работил на такова място.
Мерт се прави на интервюиращ и казва на баща си: Бихте ли ни разказали повече за себе си г-н Селим Серез? Да ви опознаем малко.
Селим разказва: Мислех да поработя една година и после да отива в университета. Обикалям улиците и си търся работа.Видях един магазин и се вмъкнах вътре.Един грамаден човек беше покрай скарата и му казах: "Искам да работя тази работа, но нищо не разбирам от нея." Той ме погледнба странно, а аз му казах "Бързо схващам. Ще ми показваш само по един път и ако нещо не разбера от първия път и се наложи да ми го повтаряш - ще излезна от тази врата, както влезнах." Той ме гледа няколко секунди, които ми се видяха часове и каза "Добре, отиди да се преоблечеш" и така започнах да работя. 3 години работих там.
После Мерт го пита за нещо, което е правил през останалото време, но не разбрах какво - явно някаква друга работа. И Селим му казва, че го е правил през деня. Тогава Яман го пита кога е спал? Оправял се е някак. Мерт уточнява, че според баща му спането по 8 часа на ден е загуба на време. Селим е работил до 3, после спял и в 8,30 отивал на другата работа.
Яман: а университета?
Селим: две години не можах да вляза. Мисълта, че се отдалечавам от университета ме изяждаше отвътре. Две години не бях взимал химикал в ръката си.
Яман: После?
Селим: После реших да спя по-малко.
Мерт: започнал е да спи по-малко за да има време да учи. Аз ако не спя поне 8 часа цял ден ми е криво.
Яман: Как издържа?
Селим: Дипломата, която ще проемни живота ми даваше сила. Трябваше да уча за да успея. Никога не се отклоних от закона. /или нещо такова, не можах да го разбера много добре последното изречение. /
Добре, че се е хванал за въжето. 
безценно.... 
/ като в рекламата... 
липсваш мииииии....
докато гледам Серенай до Яман 
И прегръдките им са по-различни. Ферия се гушкаше в Емир и той я обгръщаше изцяло, може би затова, че е такава мъничка. А снощи Серенай я прегръща през кръста, не през раменете. Друг вид прегръдка се получава, като между хора с малка разлика в ръста. Не може да ме развълнува тази тяхна прегръдка, както гушкането на ФЕМИР. То се нагледахме на гушкания там, бяха безброй и все ме трогваха и направо се просълзявах. Нямаше толкова страстни целувки, колкото прегръдки. 
Вярно, че сигурно доста неща съм забравила, ама пък такова чудо забравя ли се 
