Любим детски спомен

  • 6 896
  • 69
# 15 17 ноем. 2013, 16:50 ч.
Сутрин е.Надигам рошава главица.Чувам как бумти печката.На масата има паница с пържени филийки и сладко от диви ягоди.Те не са важни.Ставам и отивам до малкото прозорче,което и зиме и лете кара сърцето да се радва.Едва виждам балкана!Вали сняг на ееей такива парцали  Grinning Нивите са побелели,трите огромни ели до къщата също!От радост събуждам брат ми.Хапваме набързо,навличаме се,открадваме по един бонбон от долапа и отиваме да измъкнем от мазето старото метално корито на баба  Grinning Следват часове в игри и правене на пързалки.Докато не се почувстваме мноого гладни.Прибираме се мокри.Печката си бумти,котарака се излегнал под нея.Бобът в гърнето къкри и подмамва с аромата си.От фурната пък ухае на печена тиква,а баба пука пуканки.Обесваме мокрите дрехи на едно въже,опънато от единия до другия край на стаята и започваме да нагъваме бобец до пръсване.Следват пак игри в снега Grinning Няма телевизия,коли не минават,защото махалата е високо в балкана.Даже магазин няма.Шумотевица вдигат само птиците и децата,които сме на гости при бабите...
Виж целия пост
# 16 17 ноем. 2013, 17:04 ч.
Белите нощи и летните ваканции при баба  Flutter  игри до късно , когато и да се прибереш все бе светло.
Един от любимите ми спомени когато преплувах сама реката  Shocked така разбрах че мога да плувам   Laughing вечерта горда се хваля и о ,изненада  Mr. Green без малко да ме опредашат за това ми 'геройство'  Grinning

Обичах да прекарвам ваканциите си там , всички ме глезеха до безобразие  Hug ...... и тези бели нощи , прибирането на мед от кошерите , рибалката , яденето на солена/сушена риба  обожавах я  Laughing , игрите на стражари и апаши  Flutter Леля имаше малка ферма за нутрия (лат. Myocastor coypus) обожавах да ги гледам  Grinning как си имат малки , как ги пускаха да поплуват  Simple Smile

Виж целия пост
# 17 17 ноем. 2013, 17:10 ч.
Цитат на: Desss в нд, 17 ное 2013, 17:04
Белите нощи и летните ваканции при баба  Flutter  игри до късно , когато и да се прибереш все бе светло.
Един от любимите ми спомени когато преплувах сама реката  Shocked така разбрах че мога да плувам   Laughing вечерта горда се хваля и о ,изненада  Mr. Green без малко да ме опредашат за това ми 'геройство'  Grinning

Обичах да прекарвам ваканциите си там , всички ме глезеха до безобразие  Hug ...... и тези бели нощи , прибирането на мед от кошерите , рибалката , яденето на солена/сушена риба  обожавах я  Laughing , игрите на стражари и апаши  Flutter Леля имаше малка ферма за нутрия (лат. Myocastor coypus) обожавах да ги гледам  Grinning как си имат малки , как ги пускаха да поплуват  Simple Smile


Къде е това място? Приказно го описваш.
Виж целия пост
# 18 17 ноем. 2013, 17:18 ч.
г. Старая Русса на 500км от Петербург  Simple Smile
Виж целия пост
# 19 17 ноем. 2013, 17:29 ч.
На село сме при баба и дядо, общо внуците сме 6 и решаваме една вечер да спим в сеновала, който е на 20м. от къщата.Дядо ни помага да пренесем черги и одеала, а баба не е съгласна, може нещо да ни уплаши(след сеновала има само ниви), какво щяла да обяснява после на нашите и т.н.
Обаче ние сме упорити и по тъмно се разполагаме вътре доволни, дядо също е с нас уж да ни пази. Както се кискаме изведнъж чуваме далечен вой, някой извика "Има вълк" и всички с 200 излетяхме към къщата.
Моята мила баба се чудела как да ни прибере и решила да навлезе навътре в нивата и да имитира вой, кой да се сети, че в село вълци няма.

п.п. дядо е занаел предварително, много ни угаждаше, но и баба слушаше.
Виж целия пост
# 20 17 ноем. 2013, 17:45 ч.
Най-хубавите ми спомени са от летните ваканции, когато баба и дядо водеха мен и братовчед ми на почивка на Циговчарк - дядо вземаше карта за по 4 седмици и беше приказно. По цял ден ходихме по горите, тичахме, играехме. Беряхме горски плодове - ягоди, боровинки, малини, а после баба вареше от тях сладка и всеки ден следобедната ни закуска бяха чаени бисквити с още топло сладко. Дядо връзваше хамак в гората и ни люлееше, а баба все ни преследваше с някой пуловер, дори и слънцето да прежуляше. Когато я оставяхме да вари сладко, дядо ни водеше на реката или направо ни водеше до язовир Батак и ни оставяше да джапаме, но през цялото време се притесняваше да не се убодем или ударим на нещо (или пък да не вземем да настинем, че после баба да му се кара).
А нашите игри бяха винаги на индианци - правехме си лъкове от клони, връзвахме си на кръста поли от едни огромни листа от репеи, намирахме си пера за косите и беше толкова хубаво. Следобедите дядо ни приспиваше с приказки, като повечето си ги измисляше или с истории за миналото.
Виж целия пост
# 21 17 ноем. 2013, 20:42 ч.
Игрите с бандата от квартала, когато оставах за ваканциите у баба и дядо. Играехме на стражари и апаши по цели нощи. Играта често се пренасяше от един квартал в друг и нерядко се случваше да ни издирват. Whistling Simple Smile Книгите-игри, видео-игрите с дискети, страшните истории, които си разказвахме, седнали на някой уличен бордюр, събиранията на тумби да гледаме ужаси, турнирите по белот, които си организирахме... Незаменимо.
Виж целия пост
# 22 17 ноем. 2013, 21:28 ч.
Bqla Ptica,и на мен нещо ми влезе в окото.Чета  и толкова спомени ме връхлитат...purko881, благодаря ти момиче за хубавата свежест  в това овълчено форумно и извънфорумно ръмжене Hug
Виж целия пост
# 23 17 ноем. 2013, 21:29 ч.
Не знам защо, но по-ярки са ми лошите спомени. Хубавите неща са ми като някакви...моменти-размити, незапомнящи се. А не мисля, че съм имала чак толкова лошо детство  newsm78 
Много хубави лета имах на село. Яздех козите, хранех сестра ми със зюмбюли, ядях огромни дини с лъжица, мачках котките по цял ден.Прабаба ми даваше да си садя бобчета в едно ъгълче на градината и.После беряхме реколтата и тя правеше боб в гърне с нея.  Ловях светулки пред къщата, а когато дядо чистеше уловената риба( къщата е на 10 метра от р. Вит) , подскачахме със сестра ми около него и пукахме балончетата им(явно белите дробове на рибите  Laughing)
Виж целия пост
# 24 17 ноем. 2013, 22:07 ч.
Зандали Hug
Виж целия пост
# 25 17 ноем. 2013, 23:29 ч.
И моите най-ярки и хубави спомени са свързани с баба и дядо на село. Горещо лято е, а аз току що отварям очи в прохладната стая, от кухнята се носи аромат на бухти, които баба е приготвила за мен, и на палачинки за брат ми. Хапваме, а дядо   гледа с такова обожание как внуците му се хранят. И после започва цял ден безгрижие, игри, колелета, разходки в гората и посещението на една пещера в близост до селото, където се напълвахме с бълхи, къпане в язовира... и още, и още. Идеите ни за игра бяха неизчерпаеми.
Благословени сме тези, които сме имали възможност да прекарваме вакациите на село при баба и дядо!
Виж целия пост
# 26 17 ноем. 2013, 23:35 ч.
Имам няколко спомена, които съм запомнила много добре!

Когато бях 3-4 годишна баща ми пътуваше много често и за много време в Русия. Винаги когато знаех, че се прибира чаках на вратата и много добре си спомням как го прегръщах и не исках да го пусна много време. Сигурна съм, че липсата му при мен като малка ме е направила изключително привързана към него. И сега ако прекарам повече от 2-3 дена без да го видя ми ставам много неприятно.  
Първи срещу втори клас лятната ваканция претърпях операция на двете очи и бях с превръзки 3 дена. Един ден се бяха събрали няколко от роднините ми в болницата и баща ми влезна със репликата "Муши, виж тати какво ти е купил", при което всички избухнаха в смях. Беше плюшена голяма мишка, която аз с опипване бях решила, че е мече. И до ден днешен тази плюшена мишка си е в стаята ми и ми носи един много мил за мен спомен.  Heart Eyes

С брат ми (с който и до сега не сме особено близки) изобщо не се харесвахме като малки. Аз бях досадната малка сестра. Но една Коледа чакахме заедно да мине 12:00 ч., за да сложи Дядо Коледа играчките под елхата и да видим какво ни е донесъл. Бяха дискети за Сега с Костенурките нинджа. Седнахме да играем по нощите. Майка ми като ни чу и стана да види какво става беше ужасена Grinning

Имам много хубави спомени. Лоши изобщо не помня и много се радвам за това.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 27 17 ноем. 2013, 23:36 ч.
 щурци , горещи нощи уханието на трендафили
така наричаше баба ония розовите рози с най-хубавия аромат
те бяха навсякъде около къщата на баба
спомените ми са за   тумбата братовчеди които спим напречно на леглото за да се съберем.Ходихме на реката за да я преминем , а реката е не коя да е а Струма.
Баба и дядо бяха кротки хора -трудолюбиви и заможни ,преселници от Егейска Македония
вярващи с много икони в къщата Ако се загърмеше от небето
и някой се сърдеше  баба казваше -
"немой чедо ,виж свети Илия се сърди "
баба ни намазваше след обед филии с току що направена лютеница
а в стаята ,която наричаха одая обичах да се промъквам с братовчедките ми
и си хапвахме рачелчета (сладко от тиква).
дядо си отиде преди месеци на 98 години
Виж целия пост
# 28 17 ноем. 2013, 23:47 ч.
Цитат на: Erienne в нд, 17 ное 2013, 21:29
Не знам защо, но по-ярки са ми лошите спомени. Хубавите неща са ми като някакви...моменти-размити, незапомнящи се. А не мисля, че съм имала чак толкова лошо детство  newsm78 


Страх ме беше да пиша тук,защото точно същото си мислех ooooh! ПОне не съм единствена.

Пурко,темата ти е повече от прекрасна!!! Hug


Спомням си как всяко лято,още от лееекото затопляне с братовчед ми(на моята възраст) всеки ден се уговаряхме кога ще ходим вече към село . Всяка година ,до преди няколко,бяхме там. Водиха ни общите ни баба и дядо(Бог да го прости него) ,пътувахме с пътническия влак сумати време(при условие,че се стига за час до там с нормален влак). Там няма баня,ходихме в обществената такава, ходихме до плажа през гората за по интересно,веднъж дядо ни качи горе по балкана,до върха.каталясахме,но пък беше.... Heart Eyes . А как се карахме пък с братчеда hahaha Бяха хубави лета.

Друг спомен,който много си обичам и спомням е как като бях на лагер от танците си. Корепетиторът всяка сутрин минаваше под прозорците и ни събуждаше с акордеона,ставахме бързо и всички излизахме на двора на станцията за едно хоро Heart Eyes Бях  4ти клас мисля newsm78

Варна,на почивка сме,с определен лимит,магазин и виждам една голяма синя кукла(синя коса,синя рокля),толкова много я исках,рядко съм искала от родителите ми така.Не ми я купиха  Sad ......не и веднага...но......Боже,като я видях при мен,вече моя,бях сигурно най-щастливото хлапе.
Виж целия пост
# 29 18 ноем. 2013, 00:17 ч.
Много хубава тема, и на мен ми влезе някой и друг спомен в окото...  bouquet
 Като малка живеех с баба си и много исках да си играя с майка ми, ама тя все учеше в тоя магически СУ! Мислех си, че сигурно е най-хубавото място на света, щом там си играе майка ми, вместо да е с мен. По едно време ме беше взела с нея за малко и почти нищо не си спомням, освен че бях много щастлива. Но са ми разказвали как на лекции, колегите и ми рисували животинчета, за да ме занимават и веднъж съм се развикала в една огромна аудитория: "Ама какво е това масмедии?!" Изтърсвала съм и съдържанието на чантата насред градинката, да си играя и такива работи.
Най хубавият ми спомен от детството е как сърбам компот от кайсии в стола на Софийския Университет. Сърбам аз с една огроооомна лъжица (толкова големи лъжици никъде не съм виждала) и си говорим с майка ми. Все едно сме си приятелки - студентки. Ясно ми беше, че е за малко и положението ни е едно такова, смешно и мизерно, но бях по детски щастлива.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало