Аз бях голям темерут като дете.. Един от любимите ми спомени е как майка ме викаше в осем часа за вечеря през балкона, а аз и отговарях мудно и тъжно "Може ли още 20 минутиииииии, моля те, моля те?"

Е и нас така ни прибираше майка ми!

Такава радост беше,че на следващия ден от бързане към болницата, паднах и си обелих коляното.
(по бабински милиционер), а баща ми е полицай
Обаче приказката направо ме омагьосваше и всяка вечер ми се разказваше на мен и сестра ми, защото спяхме до 7 годишна възраст с прабаба в едно легло, а над това легло висеше тази картина. До първи клас живяхме при нея на село, а нашите работеха в София. Много ни разказваше и за детсвото си в колибите, за войната-била е девойка през втората световна война, какво ядяли, какви играчки имали. 
Ядосва ме,защото ми влиза в очите,пречи ми на игрите,ужас,ад просто ви казвам,толкова ме дразни.Нито диадеми,нито фиби(даже и нямах май
) И... реших,че сама ще се фризирам
Малееее,това е няколко дена преди рожденния ми ден,майка ми като ме видя....
смее ми се,кара ми се(как с ножицата ще пипам,как това ,как онова),смее се ...а аз недоумение защо???Ми пречеше ми пък
, купуваше ни по някой подарък и се прибирахме. Дядо беше строг и все и се караше, че е похарчила много пари за покупките, но Баба предварително ни предупреждаваше да му съобщим далеч по-ниски цени Препоръчани теми