При мен имаше следродилна депресия,но само докато бях в болницата.Не спирах да рева още от самото раждане.Какво беше това чудо незнам.Но всичко е в главата,да знаеш.Просто си дадох сметка,че трябва да се стегна и да сложа край на ред сълзи,ред сополи и сложих край!И това ти говоря след второто раждане.Просто период,някаква криза,хормони ли...и аз незнам.Но не се оставяй да те води.Ти си тази,която трябва да го спре!Бори се!
Виж целия пост
Депресия при бременност
- Публикувана: 19 ноем. 2013, 14:27 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2015, 18:11 ч.
# 15
5 дек. 2013, 07:01 ч.
# 16
30 дек. 2013, 09:47 ч.
А някакви лекарства приемате ли за тези депресивни състояния?
Виж целия пост
# 17
30 дек. 2013, 09:54 ч.
Ако е толкова зле положението е хубаво да се направи терапия, но при психолог, а не психиатър и според мен трябва много говорене, а не тъпчене с антидепресанти.
Виж целия пост
А някакви лекарства приемате ли за тези депресивни състояния?
# 18
30 дек. 2013, 12:10 ч.
И аз така бях до преди няколко седмици, не бях депресирана, но под влияние на хормоните го отнасяше мъжа ми .... той ми каже нещо, аз почвам да рева, направи нещо, аз почвам да крещя, дори като ме гушнеше ме дразнеше ... по едно време кроях планове да избягам от него и да ида при мама ... не беше никак отдавна, а ми се вижда толкова абсурдно в момента.
Сега го убожавам!!! Не мога да му се нагледам, само го гушкам и даже си сложих негова снимка на десктопа да го гледам като е на работа!
Според мен всичко е временно, да знам, че хормоните не могат да се контролират, обаче мисълта, че ме чака най- очакваната и мила среща, тази с бебчето, доста ме успокоява.
Предстоят ти от тук нататък много радости, затова горе главата! Обичайте се с вашия съпруг и не се карайте! Не се напрягай и депресирай, защото се отразява и на бебчето в теб, бъди щастлива, от това по хубаво няма а и не е невъзможно
Виж целия пост
Сега го убожавам!!! Не мога да му се нагледам, само го гушкам и даже си сложих негова снимка на десктопа да го гледам като е на работа!
Според мен всичко е временно, да знам, че хормоните не могат да се контролират, обаче мисълта, че ме чака най- очакваната и мила среща, тази с бебчето, доста ме успокоява.
Предстоят ти от тук нататък много радости, затова горе главата! Обичайте се с вашия съпруг и не се карайте! Не се напрягай и депресирай, защото се отразява и на бебчето в теб, бъди щастлива, от това по хубаво няма а и не е невъзможно
# 19
20 ян. 2014, 14:55 ч.
Нз дали проблема е само в мен?! Отчаяно имам нужда от помощ,защото много се измъчвам 
. Имам чувството,че никой не се съобразява с бебето!
Виж целия пост
. Имам чувството,че никой не се съобразява с бебето! 
# 20
20 ян. 2014, 17:55 ч.
sisonka_87, според мен нямате предродилна депресия и проблема ви е за този подфорум - Семейни отношения
Виж целия пост
# 21
21 ян. 2014, 12:13 ч.
Мисля, че в такова състояние е добре да се види психолог. Има няколко добри и много помагат. Тези състояния са напълно нормални, но не трябва да се пренебрегват.
Виж целия пост
# 22
21 ян. 2014, 22:19 ч.
AnMary това към мен ли се отнася,че нещо не мога да схвана?
Виж целия пост
# 23
21 ян. 2014, 23:07 ч.
Не, съжалявам, би трябвало да е sisonka1122. Объркала съм никовете при копирането. Съжалявам за объркването.
Виж целия пост
AnMary това към мен ли се отнася,че нещо не мога да схвана?
# 24
17 ян. 2015, 12:00 ч.
Здравейте, в. седми месец съм и мисля,че влизам в депресия:( чреди дазабременея имах проблеми с депресия и тревожност и пиех антидепресанти 7 години.спрях ги като разбрах,че съм бременна.сега,вече седем месеца не взимам нищо, но от около месец нещата се влошават- тревожност,напре ение, ирационални мисли, подтиснатост,липса на интерес към каквото и да било....не. ми се иска да започвам лекарства заради бебока, но чдтох,че тези състояния му се отразяват и дори могат да доведат до преждевременно раждане. Имате ли някакъв опит и съвет какво да правя? Ходя на терапия от гоодина и половина,имам прекрасно семейство,няма обективна причина за състоянията ми:(
Виж целия пост
# 25
20 ян. 2015, 11:12 ч.
Най-добре да се посъветваш с терапевта, при когото ходиш. Наистина всяка твоя емоция стига до бебето и не е добре да се чувстваш по този начин. И аз от време на време изпадам в подобни състояния, но се опитвам да се стегна заради него и се успокоявам...като се замислиш колко много хора не могат да имат дечица и през какво минават...те има защо да се чувстват така...аз това си повтарям...че съм благословена с най-скъпия дар и е неблагодарно от моя страна да се чувствам така...а и няма причина...истината е, че понякога мозъкът ни си прави лоши номера с нас. Успокой се и говори със специалист...мисля че в Шейново има психолог, който се занимава с такива състояния по време на бременност и след нея. Провери там, ако се налага, и успех 
Виж целия пост
Здравейте, в. седми месец съм и мисля,че влизам в депресия:( чреди дазабременея имах проблеми с депресия и тревожност и пиех антидепресанти 7 години.спрях ги като разбрах,че съм бременна.сега,вече седем месеца не взимам нищо, но от около месец нещата се влошават- тревожност,напре ение, ирационални мисли, подтиснатост,липса на интерес към каквото и да било....не. ми се иска да започвам лекарства заради бебока, но чдтох,че тези състояния му се отразяват и дори могат да доведат до преждевременно раждане. Имате ли някакъв опит и съвет какво да правя? Ходя на терапия от гоодина и половина,имам прекрасно семейство,няма обективна причина за състоянията ми:(
# 26
29 юли 2015, 17:49 ч.
Мда... същият проблем вече го има и при мене, 5седмица, планирана и искана бременност, но на моменти, предполагам от хормоните... мразя се че го казвам, но ми се иска да бяхме изчакали още малко време.. имам чуството, че .. незнам, надявам се да отмине по бързо 
Виж целия пост
# 27
30 юли 2015, 15:26 ч.
мхм плюс още един.
Вече съм в средата на 5 и се чувствам още по -депресирана и отчаяна,а съм супер позитивен човек по принцип.Сега всичко ми е сиво
Виж целия пост
Мда... същият проблем вече го има и при мене, 5седмица, планирана и искана бременност, но на моменти, предполагам от хормоните... мразя се че го казвам, но ми се иска да бяхме изчакали още малко време.. имам чуството, че .. незнам, надявам се да отмине по бързо
мхм плюс още един.
Вече съм в средата на 5 и се чувствам още по -депресирана и отчаяна,а съм супер позитивен човек по принцип.Сега всичко ми е сиво
# 28
30 юли 2015, 16:10 ч.
а аз от тези хормони откачих тотално, натрапливи мисли, депресия, абе бях много зле, нямах желание за нищо .. минах на лек антидепресант и сега е малко по-поносимо ... искам само да кажа, че ако се чувствате зле и т.н. от гледна точка на психиката, не е зле да потърсите помощ от психиатър или психотерапевт, за да можете да се насладите на бременността си!!! Пожелавам на всички само хубави моменти и на финала здрави и пухкави бебоци 
Виж целия пост
# 29
31 юли 2015, 18:11 ч.
Не са хормоните, умората е. От пренастройка на организма. Депресията е сигнал, че трябва да забавиш темпото. Вземи си болнични и се наспи. Не е казано, че човек трябва винаги да е на 6, има периоди, в които дори е полезно да си по този начин депресиран. Ако имаш социална подкрепа и си що годе функционална, няма нужда да си коригираш емоциите. Осигури си комфорт и ги преживей. Няма норматив за вида и силата на емоциите.
След второто раждане имаше доста "нисък" период. Осъзнах, че всъщност така организмът ми намалява оборотите и се лекува много ефективно, стига да му позволя. Ако му позволиш, ще видиш, че дори емоциите ти да не са на 6, може да си все още функционална и да не ревеш. Просто ще ти е по-ниско. Не е вредно само по себе си, нито е грешно.
Виж целия пост
След второто раждане имаше доста "нисък" период. Осъзнах, че всъщност така организмът ми намалява оборотите и се лекува много ефективно, стига да му позволя. Ако му позволиш, ще видиш, че дори емоциите ти да не са на 6, може да си все още функционална и да не ревеш. Просто ще ти е по-ниско. Не е вредно само по себе си, нито е грешно.
Препоръчани теми