Хероинова зависимост

Анисия, възможно е, познавам само трима наркомани и тримата отговарят на това описание. Възможно е да има всякакви хора със зависимост. Но тези, които познавам са(бяха) такива.

Хероиновата зависимост, както и другите зависимости са лечими и се преодоляват. По-лесно например от алкохолна такава. Детокс, метадон, терапия, има възможности, програми, комуни и тн. Така или иначе ?са не е дали се лекува ( лекува се), а как. Това може да каже лекар психиатър, който може да направи нужните оценки и да начертае картата на лечение за вашия познат.
Ако съм на ваше място ще отида в НЦН (www.ncn-bg.org)и ще се информирам детайлно какво да правя. Да разпитвам по форуми ( където ама всички са големи специалисти по всичко) ми се струва загуба на време само си пълните главата с 'мнения'.

ето ви картата за лечение за София http://www.nfp-drugs.bg/bg/map.php?itype=223&isubtype=252
например, действайте.

а ето  и безплтна телефонна линия , на която могат да ви отговорят експертно, ако съм на ваше място бих започнала може би от тук точно
http://www.ncn-bg.org/activity104.php

Много, много трудно и не го ли поиска сам - едва ли. Трябва коренно да се смени средата и да не се крие от никого неговото състояние, всичките му близки да са наясно за какво иде реч, за да не го прикриват без да искат, да не възползва той от тях и да казват, ако има нещо съмнително.
Аз съм в една подобна дилема, даже се чудех дали да не пускам тема. Имам близки при които мъжът има някаква зависимост (не е хероинова). Проблемът е, че само аз знам, т.е. жена му е казала само на мен. Наскоро се наложи да вършим обща работа с мъжа и ми се струва, че по едно време отиде да се надруса. Нямам доказателства, но от опита който имам и познатите-зависими си имаше всички симптоми. Той по принцип твърди, че е спрял всякакви наркотици... Дълго време се чудех дали да казвам на жена му за тези мои съмнения, но накрая май аз щях да изляза виновна. Нито имам доказателства, а тя му вярва в момента и сигурно просто щях да изляза интригантка... Така ми се струва, че той щеше да изкара нещата...

Ох, болна тема.  
Близък приятел, наркоман тръгнал от трева, та за капак на хероин. Реши да спре, изчисти се, смени средата, хвана се на работа на морето в семейния хотел на баща с две дъщери. Едната дъщеря хероиново зависима, разведена, с бебе в София. Влюбват се с моя човек, той отдавна е ок,  голяма подкрепа от негова страна и тя се прощава с порока. След 2 години мацката успява да направи така, че да си вземе детето. Тя и приятеля ми отиват в София, взимат детето без никакви проблеми. По пътя към морето спират на бензиностанция да заредят и за кратка почивка.
Кратка, но не съвсем. След половин час чакане мацката с дете на ръце го намира в тоалетната. Смърт, заради свръх доза хероин.

Никой нямаше обяснение кое го е довело до там....

На твое място не бих давала пари на такъв човек. Да, помагайки му, поддържащ го да разчита на помощ, за да се друса. И бих стояла далече от него. Е, зависи де, дали ми е приятел от преди да се друса, или ми е слабо познат.
Но щом той не иска, аз не виждам как може да се оправи, като той не иска и да опита, ама за постоянно, а не след време айде пак в батака.

Не случайно се казва наркотичен глад...то е същото като да си гладен за храна, жаден за вода  Нужда, която трябва да задоволиш и за която не спираш да мислиш, колкото и да се пробваш да отвлечеш съзнанието си с нещо друго. Това съществува като усещане дори тялото да е изчистено, защото е на психическа основа. Просто е по-силно от чувството за самосъхранение, срам, страх. Затова и хората, които имат зависимости са склонни на престъпления, за да си осигурят дозата

С ММ имаме един приятел, който е живял няколко години в Испания и там се е справил с зависимостта си. Ако като добри приятели можете да му намерите място, където да отиде и с труд да го откажат от хероина, има много голяма вероятност да се получи за постоянно. Много е важно и да не се връща към вредните си познати.

Много тъжна история Да не да се е стреснал от промяната в живота след детето. Но пък щом е имал хероин в себе си, значи е разчитал на резерва в слаби моменти.

Дано моля се поне жената да не се завърне пак към порока, и да отгледа здраво дете!

Иначе за човек, който ИСКА да се излекува, много би помогнал да се влюби, но и отсрещният много да го обича и разбира.

Псих. на зависимия не е като нашата и съответно това е като да извадиш метъра за нещо което се измерва в киловати. Не може. Не са приложими тези понятия ( иска, не иска, ама истински, а не после пак в батака" ) и тн. за зависим човек.

Статистически под 5 процента ( ако помня добре) достигат до съзнание за проблем и търсене. Това не значи, че останалите 95% трябва да се оставят в лай.ата, защото 'не искат'. Неговият мозък работи по съвсем различен начин. Той иска само едно нещо, нищо друго не му е важно, дори да си измие зъбите. Зависимостта освен до физически води и до пълен социален разпад на човека, този сегмент на неговото съществуване "Аз сред/с хората" го няма той се е разпаднал. Много млади хора по обучения за превенция питат дали наркомана го боли, като се мие, защото е много широко разпространено мнението, че наркоманите ги боли от водата. Не ги боли, просто не им е важно.
Центърът за него е  субстанцията и инстинкта за търсенето й. Няма други понятия, и аспекти от живота, които да са му интересни и за които да се сеща.  

Аз бих го подкрепяла, като авторката - какво сега да стоя да гледам как ще умре ли? "Мечешка услуга" не е да му помагаш по силите си. И да опитваш да повлияеш. Каква мечешка услуга е това, това е единственото смислено нещо, което може да се направи. Другото е да издадеш присъдата му. Да го лишиш от единственият му шанс - друго човешко същество да потърси помощ вместо него.

трудовате терапия /комуните/ имат някакъв ефект, но доста спорен.
Защо. Защото това са момчета и момичета, които с години не са пипали работа, обикновено са от градската среда, не знаят какво е домат, корен чушка или плетене на сандал. Трудът ги ангажира временно , докато са в изолираната им среда, защото нещо трябва да правят.
Не труда ги лекува, а отделянето, където няма дрога ги лекува. Няма дрога- няма проблем. Само че проблема е, че те трябва да оцеляват не в гората, а в средата им,  където има дрога. В момента в който се върнат в урбанизирания си живот те буквално нямат какво да правят с деня си и веднага са изложени на риск съответно резултатът от лечението им може да изтече в канала лесно.


Някакво решение е, разбира се, стига при влизането отново в средата тия хора да ги чакат адекватни терапевтични решения. Ако не това е все едно аз да се върна от санаториум за отслабване. Същото е. Отслабването не е гарантирано,ако не са настъпили промени в главата.

Но така или иначе как ще се лекува един пациент решава лекарят.

То хероиновата зависимост не е като да е дебел и да иска да отслабне ,че да иска да го спре и вие да му помогнете . Много ясно , че не иска да го спре , за това се и друса. Все "компетентни мнения " чета тук , как с труд да го откажели . Клишета , четено и чуто от тук от там ,мнения без покритието на опита , не подвеждайте жената.

Част от помощта е да го убедите , да внушите да иска да го спре.Това за да стане трябва му стимул , а какъв ще е той зависи от човека . Там е подкрепата от приятели и семейство , да му покажат ,че е обичан и не го съдят. Наркотиците прави хората , а социални . Да му плащате тока , едва ли ще го оцени , виж ако му купите доза може да ви благодари . Пак казвам голямо против комуните. И 5 години да седят там без да се друсат , заключени , само им се досъсипва живота . Докато не намерят нещо в реалния живот истинско и смислено за което да се хванат , реално промяна няма да има . Трудни битки сам в себе си трябва да води , да ходи по същите места и да се вижда със същите хора без да посяга. Иначе е като в дебелариума , там колкото и да ги ограничават и да отслабват , на вън като излязат и пак започват. При проблеми , алкохолика започва да пие , дебелия да плюска , наркомана да се друса . Борбата му ще е всеки ден трудна и дълга .

Няма рецепта за наркомани с дългогодишна зависимост. Как ще говориш и влияеш на наркоман? Вие опитвали ли сте. След като се е друсал 12 години аз не виждам надежда за този човек.
 Боже, ми то аз година се борих да откажа цигарите и колко усилия ми коства да не пуша, а колко е лесно да се почне пак-само да се изкуша да взема една като ме почерпят и съм готова отново пропушила...-и това си е най-обикновен тютюнец...
Няма бивш наркоман...винаги в съзнанието му ще го има желанието и цял живот ще трябва да се бори да не ги почне пак, ако успее да ги спре естествено.
Това наркотиците са си смърт веднъж почнеш ли ги-да не говорим, че и от СПИН може да се е заразил....
Трябва наистина като в Трейнспотинг-cold turkey и това е, но трябва да има родители или хора загрижени за него-няма ли ги-загубен е.

Щом самия той няма желание да се оправи, може би, някой негов приятел или приятелка в същото положение биха го навили заедно да отидат в комуна, например. Като знае, че няма да е сам, може да се почувства по-сигурен и да се навие да опита. С компания и подкрепа всичко изглежда по-лесно и постижимо.
Имам познати, които точно така направиха, заедно заминаха да се лекуват в Испания, сега са чисти, имат и бебче вече.

Ужасна ситуация.
Позволявам си да коментирам само защото искам да споделя нещо, което би могло да бъде полезно с оглед точно на частта с обяснението. Допускам, че момчето вече е било в състояние, в което изобщо не можем да говорим за типичната зависимост, а просто е искал пак да се почуства по точно определен начин. Отвратително сравнение, но нещо като едно малко след работа - все пак наркотиците носят и някакво удоволствие на употребяващия, особено преди зависимостта и качването на толеранса. Никой не е можел да го предвиди, нито да го допусне, защото не вярвам да е било в резултат на някаква сериозна вътрешна драма... Просто не си е дал сметка (или е бил подведен), че за времето, в което не е употребявал, качеството, концентрацията и състава на хероина, който се продава, са били драстично променени (стрихнин, талк, ацетон...). За един редовно употребяващ, добавките не биха оказали почти никакъв моментен ефект, защото организмът му е привикнал постепенно към тях, но за момчето е било фатално. Жалко, нелепо и много тъжно...

По темата - шапки долу за хора като авторката, които очевидно не са част от средите на наркозависимите и въпреки всичко не бързат да бягат и съдят, а имат желание да помогнат.
Възможностите за лечение са описани и така или иначе достъпни, бих искала да наблегна на мотивирането на момчето, за което търси мнение. Всеки човек, зависим или не, има определени неща, на които безумно много държи. Без значение от това, че зависимостта поставя употребяващия в състояние, в което не демонстрира никакъв интерес към външния свят, а това, което общоприето наричаме "съвест" е дълбоко погребано под купища неуместни постъпки; тези хора си остават хора по същността си и също имат споменатите по горе ценни неща - най-често личности или занимания. Ако намерите този/това, което наистина е важно за момчето, това би могло да бъде началото на мотивирането. След това пътят е бавен, гаден, ще има гафове и завои, но напълно постижим. Но изисква много жертвоготовност (на околните), толерантност и най-вече - никакво съдене или натякване за благодарност, поне докато лечението не достигне някакъв по-напреднал етап! Успех!

Цвети е дала много ценни съвети!

Искам да разкажа и друг случай (ужасно е, но от дете живея в квартал, в който дрогата е като цигарка с кафето).
Червенокоса тийнейджърка, първо като протест, после като начин на живот- хероин. Бягства от къщи, властна и загрижена майка. Намира я в "квартира", влачеща се по земата, без да може да се изправи на краката си.
Следва комуна в Испания- 3 години. Връща се изчистена, със занаят. 5-6 години е екстра, работи, има си гадже, изглежда прелестно.
Просто полудява....или се прави на луда, не мога да преценя. В момента е дебелана на хапчета, не си подава носа от вкъщи, какво остава за работа....никакви амбиции, направо зеленчук. Живиее при мама, тате и бате.
Не друса, защото няма пари, а и не излиза.

Не познавам човек, който е бил на хероин и дори чист, той пак не е на себе си....
Съжалявам....
Не казвам, че усилията на близките са излишни, но си е мъка....